Последно посещение: Сря Сеп 20, 2017 2:17 am Галерия Галерия   Дата и час: Сря Сеп 20, 2017 2:17 am




 [ 13 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
lYl ...И Тангра повелил... 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Нед Юли 04, 2010 7:58 pm
Мнения: 8520
(View: Всички /В Темата)

Мнение lYl ...И Тангра повелил...
Българи

“Българин значи мъдър, знаещ човек” – така започва писмената история на волжките българи. Древните българи имали високоразвита държавност с повече от 40 държавни и военни звания. Основните от тях били: КАНАС ЮВИГИ, КАВХАН, БОИЛ, КОЛОБЪР, ТАРКАН, БАГАТУР, БАГАИН. Държавното устройство се основавало на една цялостно изградена трифункционална обществена йерархия:
1. Духовенство – колобри;
2. Войнство – боили, таркани, багатури, багаини;
3. Труженици.
Върховната власт над трите съсловия осъществявал Царят-Жрец, носещ свещената титла КАНАС ЮВИГИ – “От Бога владетел”. Канът управлявал с помощта на Шестте Велики боили, произхождащи от най-знатните болярски родове. Те съставлявали висшия господарски елит, наречен УКЕЛ, но по правило принадлежали към колобърското съсловие. Заедно с кана съставлявали Съвета на Седемте – върховният орган на управлението на САРАКТА (Царството). Управлението на царете-жреци водело началото си от древната Арийска цивилизация, свързана с митологичната представа за "Златния век". Подобни държавни титли съществували в най-древните световни цивилизации – Шумер и Протоиндийската цивилизация, а също в Югоизточна Азия - Кушанската империя и някои келтски кралства. Във всички тези цивилизации била в сила една система от държавни звания, наследство от працивилизация, която много преди индоевропейците разпростряла своето културно влияние над Стария свят. Нашите прадеди успели да съхранят този древен държавен строй в неговия цялостен вид, чак до IX век. Самият Георги Раковски пише: “...Българският народ излезе в древността до Черното море до река Волга от великата Скандинавия, и зваха се тамо ГИМЕРИ и КИМЕРИ...” За кимерите още Омир разказва в своята Одисея, че са живяли някъде на края на света, където слънце не изгрява. Кимерите били неустрашими войни-конници, които, прокудени от скитите, завладяли Мала Азия и притеснявали могъщата Асирийска империя. А много по-късно същите тези кимери застрашавали съществуването на Рим, и то през II в. пр. Хр., когато империята бил все още в разцвета на силите си. В летописа на Раковски се разказва за разселването на кимерите по света, при което една част приели името БОЛГАРИ: “...и умножиха се, и дойдоха първи в тези страни, още преди Александър Македонски. Илирик беше първият крал, а след 3522 година от Сътворението на Света (1996 г. пр. Хр.) царуваше Крал Бладилий, който Филип Македонски царя победи и свой поданик го направи. След 3685 г. (1823 пр.Хр.) царе бяха двамата братя Брем и Болг, и понеже много крале надвоюваха, и много земи завоюваха, то народът се нарече на техните имена. Брем завоюва Западната страна, и остана там покрай Западното море, Балтийско до Померания, и нарекоха се Пеми, Словаци и Бранди-Бури. Болг завоюва Източната страна, и със своя народ се засели там, и нарекоха се Болгари...” И други исторически летописи свидетелствуват за кимерийския произход на българите. В историята на волжките българи “Джагфар тарихи” кимерите, наречени там камирци, се разглеждат като древен народ, който се е разселил в Средна Азия и от него са се образували няколко народа от индоевропейското семейство – саки, масагети, алани, и БЪЛГАРИ. В своята “История на войните” византийският летописец Прокопий Кесарийски разказва за българските племена утригури и кутригури. Той започва така: ”В старо време хуните, на които тогава викаха кимерийци, живееха (отвъд Азовско море) и всички се повинуваха на един цар...” По собствен път Георги Раковски изследва въпроса за българския народностен произход и самоличност. Той е първият български народоизследовател, който застъпва тезата за индоевропейския произход на българите. Според неговите изследвания нашият народ произхожда от два основни народа: келтокимери и индоарии. Раковски се досеща, че ние носим името на кимерийския цар БОЛГ, но също и на АРИИТЕ и затова сме БОЛГ-АРИИ. В началото на второто хилядолетие пр. Хр. кимерите се разселили в Европа и завладяли много земи. Цар Болг завладял земите на Изток, и неговите поданици започнали да се наричат БОЛГАРИ (БОЛГИ). Според публикуваните от Раковски и Моленвил източници, Цар Болг (Болгар) основал своето царство в земите на река Волга. През следващите векове древните българи се придвижили на изток и на юг. Така те се появявили в Месопотамия и в земите на днешен Афганистан. Най-ранните сведения за българите се срещат в индийския епос Махабхарата и в ранните пурани, чието съставяне се отнася към VIII-VII в.пр. Хр. Там българите са наречени БАЛХИ, или БОЛХИКИ, а древната българска държава – БАЛХАРА. Столица на Балхара бил град БАЛХ, който и днес носи древното си име. Според Махабхарата балхите били прочути с ценните си “небесни” коне, заради които индийските владетели воювали с тях. След похода на Александър Македонски, последван от изтощителна война с Индия, управлявана от Гуптите, българите били принудени да се изтеглят от старата си родина. Така през III-II в.пр. Хр. започнали първите български преселения от Балхара към Европа. Докато една част от българите се преселвали в Европа през III-II в. пр.Хр., то основната част от се задържали в земите около Имеон (Памир). За това свидетелствува византийският историк Агатия: “...Хунският народ в старо време живееше до Азовското море към изток, на север от реката Танаис (Дон), и подобно на многото други варварски народи живееха в Азия по планината Имауа. Всички тези народи се наричаха общо скити и хуни, а според рода: кутригури, утригури, ултидзури..." Сред тези племена, отнесени към хуните, били и българските племена утригури и кутригури, за които разказва Прокопий Кесарийски. На свой ред обаче и тези българи били принудени да поемат по пътя на преселението. Сведения за това среащаме в “Хроника на Михаил Сирийски”, от II в.: “...В това време потеглиха трима братя от Вътрешна Скития, водейки със себе си 30 хил. скити. Те изминаха един път от 65 дни от клисурите на планината Имеон. Пътуваха зимно време, за да намерят вода и стигнаха река Танаис... Когато достигнаха до границите ромейски, един от братята, наречен Булгариос, взе десет хиляди души и се отдели от братята си. Тези скити бяха наречени от ромеите българи.”
Причина за това преселение било нашествието на хуните, които нахлули в Средна Азия от североизток след разпадането на тяхната империя и последвалото китайско завоевание. Както уточнява Прокопий, хуните в старо време са се наричали кимерийци, също и масагети, следователно това са родствени с българите народи. В Европа с името хуни били наричани арийските конни народи, известни и под общото название скити. От тази общност сме и ние, българите: “...От земята на българите се разпростря яростта на хуните върху народите...” Прокудени от Имеон, българите се заселили в земите между р.Дон и Кавказ. Там те основали нова държава, която впоследствие се разширила на северозапад, към земите на север от Черно море, и станала известна като Старата Велика България. Първият и владетел бил легендарният Кан Авитохол. АВИТОХОЛ значи “Син на сърната” (АВИ – “сърна”, ТОХОЛ – “син”), тъй-като според преданието той бил захвърлен в гората и отгледан от една сърна. С неговото име започва Именникът на българските канове – свещеният летопис на българската държавност: “Авитохол живя триста години. Родът му бе Дуло, а годината Дилом Твирем.” - Авитохол се възцарил в годината ДИЛОМ ТВИРЕМ, което означава Година Змия, месец четвърти според българския календар. Според направените изчисления тази година е 165 сл. р. Хр. През V в. в съюз с хуните българите завладяли земите на Централна и Източна Европа, и изградили могъщата Хунобългарска империя на кан Атила. Поставил на колене Константинопол и Рим, той останал в историята с прозвището Бич Божий (Flagellum Deum). Приема се, че Атила бил от династията Дуло, но понеже неговото име не е вписано в Именника, някои изследователи като Петър Добрев твърдят, че е от друг род. Във всеки случай обаче името на неговия най-малък син Ирник е вписано в Именника като втори владетел след Авитохол. “Ирник живя 150 години. Родът му бе Дуло, а годината Дилом Твирем.” Подобно на кан Авитохол, Ирник също бил обожествена личност, и на него били приписани сто и петдесет години царуване – половината от годините на Авитохол. В 453 г. по време на един пир внезапно умрял Атила. Увлечени в раздори за подялба на бащината империя, по-големите братя на Ирник предизвикали гнева на поданиците си, които възстанали срещу тях и империята се разпаднала. В тези битки загинали някои от синовете на Атила, а Ирник се изтеглил в Малка Скития (Добруджа) и възродил Стара Велика България. През VII в. многобройни хазарски пълчища застрашили Старата Велика България. Около 660 г. на преклонна възраст умрял нейният последен владетел – кан Кубрат. Най-големият му син Бат Баян останал със своята войска да брани столицата Фанагория, а останалите изтеглили българските племена към нови земи. Котраг потеглил на изток и край бреговете на Волга основал Волжка България с главен град Болгар. Кубер преминал през Панония и се установил в Битолското поле (Македония), а Алцек достигнал земите на Италия. С основната част от българите (уногундури), Исперих (Аспарух) се насочил към делтата на Дунав, където завладял Мизия и в съюз със славяните основал новата българска държава със столица Плиска, призната от Византия през 681 г. Под управлението на кан Тервел (700-718) България се разширила териториално и се преврнала в голяма политическа сила. При кан Крум (803-814) България граничела на запад с империята на Карл Велики, а на изток българските войски достигнали стените на столицата на Византия, Константинопол. През 864 г., по време на управлението на княз Борис Първи Михаил (852-889) българите приели християнството като официална религия. С това се премахнали етническите различия между българи и славяни и започнало изграждането на единна българска народност.
В края на IX век братята Кирил (Константин Философ) и Методий създали и разпространили славянската азбука. Техните ученици Климент и Наум дошли в България, където били приети радушно и намерили добри условия за работа. Те развили богата образователна и литературна дейност. От България славянската писменост се разпространила и в други славянски страни като Сърбия и Русия. Охрид и Плиска, а по-късно и новата столица Велики Преслав станали центрове на българската, а като цяло и на славянската култура. По времето на цар Симеон (893-927) се установил “Златния век на българската култура”, а границите на страната достигнали до Черно море, Бяло море и Егейско море.
При наследниците на Симеон страната отслабнала от вътрешни борби, разпространило се еретичното учение на Богомил, което оказало влияние върху ученията на Катарите и Албигойците в Западна Европа.
През 1018 г., след продължителни войни България била покорена от Византия. Още през първите години на византийското управление, българите започнали да воюват за свободата си. През 1186 г., въстанието, водено от братята боляри Асен и Петър отхвърлило властта на Византия. Основало се Второто българско царство със столица Търново. След 1186 г., първоначално страната управлявал Асен, а след това - Петър.
Предишната мощ на България била възстановена по времето на техния най-малък брат Калоян (1197-1207), а по времето на цар Иван Асен Втори (1218 -1241) Второто българско царство достигнало своя най-голям разцвет. Била установена политическа хегемония в Югоизточна Европа, били разширени границите до Черно море, Бяло море и Адриатическо море, развила се икономиката и културата. След години културен застой, в България бил достигнат нов връх, който продължил до края на Втората българска държава (1186 – 1396). Литературните училища и училищата по изкуствата в Търново развили традициите в българската култура - доказателство за това са стенописите в Боянската църква, църквите в Търново, Земенския манастир, църквите, врязани в скалите до Иваново, миниатюрите в Лондонското четвероевангелие, Манасиевата хроника. През 1235 г. българският църковен глава получил титла патриарх.
Разногласията сред част от болярите обаче, довели до разделянето на страната на две царства - Видинско и Търновско царство. Това отслабило страната, правейки я лесна плячка за завоеватели и през 1396 г. тя била покорена от Османската империя. В продължение на почти пет века България била под османско управление. Началните години се характеризирали със спорадични и неорганизирани опити за извоюване на свободата. Едва по-късно появата на хайдутите позволило осъществяването на добре организирано национално-освободително движение.
В началото на XVIII в. били направени първите стъпки за възстановяване на българската нация - започнала да се развива българската просвета. Подтик за това станал трудът на монаха Паисий Хилендарски - “История славянобългарска”, написана през 1762 г. Това писание подтикнало българския народ да осъзнае и оцени своята националност. Идеите за национална свобода довели до установяване на национална църква, образование и култура.
Началото на организирано революционно движение за освобождение от османското господство се свързва с делото на Георги Сава Раковски (1821-1867) - писател и публицист, основател и идеолог на национал-либералното освободително движение. Основни фигури в освободителното движение били Васил Левски (1837-1873) - стратег и идеолог на движението, национален герой; Любен Каравелов (1834-1879) - писател и публицист, лидер и идеолог на движението; Христо Ботев (1848-1876) - поет и публицист, революционер демократ, национален герой, както и много други българи.
През 1876 избухнало Априлското въстание – първият мащабен и организиран опит за освобождение от османското господство. Въстанието било удавено в кръв и смазано жестоко, но привлякло вниманието на европейските страни към България. През 1878 г., в резултат на Руско-Турската освободителна война (1877-1878), българската държава била възстановена, но не било постигнато национално обединение. Бившите български територии били разделени на три - Княжество България с княз Александър Батенберг, Източна Румелия с губернатор християнин, назначен от султана, а Тракия и Македония останали под управлението на Османската империя.
Като протест на това несправедливо решение на Берлинския конгрес (1878), избухнало Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879), което довело до обединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г.. Избухнало и Илинденско-Преображенското въстание (1903). Фердинанд Сакс Кобурготски, български княз от 1887 г., прокламирал независимост от Турция и през 1908 г. станал цар на българския народ. България взела участие в Балканската война (1912) и заедно със Сърбия и Гърция се борила за свободата на Тракия и Македония. България спечелила тази война, но в последвалата Междусъюзническа война (1913), била победена от Румъния, Турция и от предишните си съюзници, които откъснали от нея територии, населени с българи.
Намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили завършила с национална катастрофа и през 1918 г., цар Фердинанд абдикирал в полза на сина си цар Борис Трети. Мирният Ньойски договор от 1919 г. обаче, наложил сурови клаузи на България - тя изгубила излаза си на Бяло море, Западна Тракия станала част от Гърция, Южна Добруджа била присъединена към Румъния, а околностите на Струмица, Босилеград, Цариброд и села от Кулско били дадени на Сърбо-хърватско-словенското кралство.
В началото на 40-те години България провеждала политика в интерес на Германия и силите на Оста, но въпреки това, цар Борис Трети не позволил депортирането на около 50 000 български евреи.
През август 1943 г. цар Борис Трети починал и регентството на младия цар Симеон Втори било провъзгласено за правителство на страната. На 5 септември 1944 г. съветската армия навлязла в България и на 9 септември било установено правителство на Отечествения фронт, оглавено от Кимон Георгиев. През 1946 г. България била провъзгласена за република и БКП завзела властта. Всички политически партии извън Отечествения фронт били забранени, икономиката и банките били национализирани, обработваемата земя била организирана насилствено в ТКЗС-та.
Едва на 10 ноември 1989 г. било поставено начало на демократичните промени в България. Била приета нова конституция (1991), били възстановени политическите партии и собствеността, отнета през 1947 г.


Боговете на българите
По своята същност българските богове съответствуват на боговете на другите индоевропейски народи. Също така като цяло, българският пантеон е много близък и до скандинавския пантеон.
"...В далечни времена,
когато на Земята още нямаше хора,
Създаде Всевишният Тангра алпи-диви.
Първо създаде старшите алпи:
Слънцето, Луната и някои други.
От старшите алпи се родиха средните алпи..."
Както се вижда, в българския пантеон има две категории божества. Към първата се отнася Всевишният Бог Тангра, а към втората – всички останали божества, наречени с общото название "алпи". Алпи са Слънцето, Луната и другите планети, но алпи са и свръхчовешките божества, съответствуващи на известните богове от другите индоевропейски митологии – те са алпите-диви. Повечето от алпите диви са известни под имената на свещените животни, в чиито образ се превъплъщават. Това са алпите Барс, Баран (Овен), Барадж (Змей), Сокол. В мита за раждането на боговете още се разказва, че от старшите алпи са се родили средните алпи, които са всъщност хората от божествен произход.


--------------------------------------------------------------------------------

БОГ ТАНГРА - върховен бог. Нашите прадеди са почитали Върховния Бог под две имена: ТАНГРА и ТАРА. Буквално ТАНГРА означава “гръм” – THUNDER на английски от келтски, DONNER на немски, и ТАНДРА на памирските езици. “Клетва пред Бога” е смисълът на близките понятия - TINGOR на уелски, и TOGARM на ирландски. А името ТАРА направо ни отвежда към пантеона на индоевропейските народи – с подобни имена те са наричали "Бога-гръмовержец": келтите THARAN или THARANOUK, германците THOR, също и DONNER, а хетите ТАРУ или ТАРХУНТ. Така и името на ведическия Бог на гръма и войната ИНДРА също е сродно с ТАНГРА, и повече с ТАНДРА. По всичко личи, че под името Тангра нашите прадеди са почитали Бога-гръмовержец в далечното минало, а по-късно с това име са започнали да назовават Върховния Небесен Бог, известен в пантеона на някои индоевропийски народи под името Дяус Питар (Небето-Баща). За разлика от небесните светила и алпите-диви, Тангра е представен като космически разум, без образ и подобие. “Тангра е духът на Вселената. Той няма образ и подобие, защото образът е нещо, а Духът е всичко, а всичкото е само дух.” В този смисъл Тангра съответствува на Брахма в хиндуисткия пантеон. От дълго време в България и по света се налага заблудата, че древните българи са тюрки, а Тангра е тюркски бог. Оказва се обаче, че тюрките и монголите са възприели култа към Тангра от нашите прадеди под името ТЕНГРИ ХАН, което са разбирали като “Бог на Синьото Небе”. Това значение е доказателство, че за нашите прадеди Тангра е бил преди всичко Небесният Отец.

СЕДЕМТЕ НЕБЕСНИ СВЕТИЛА - Единствените алпи-небесни светила са Слънцето и Месецът. Знае се обаче, че освен тях нашите прадеди са почитали и петте планети – Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, които съставляват Седемте небесни светила. “...Подвижните светила са седем. Господар им е Юпитер (Йо). Той направлява времето...” Този надпис от Мурфатлар (Северна Добруджа) свидетелствува за особеното място на Юпитер в българските народни вярвания. В народните предания той се възпява под името Янкул, а тази дума има успоредици в келтските езици – JANGU, JANCAIL, означаващи “главен”, “голям”. Янкул се счита за Водач, Пастир на звездите (Янкул овчар), защото по неговата обиколка около Слънцето се отчита 12-годишното летоброене по Българския календар. В народните песни се възпява също и Венера, под името Деница или Янка, като сестра на Янкул. Или под името Янкулица, като жена на Янкул. За значението на Слънцето и Месеца във вярванията на нашите прадеди свидетелствува хрониката на Теофилакт. В нея е пресъздаден спорът на Кан Омуртаг с неговия пленник, християниа Кинамон. Кинамон заявява: “...А тези разни богове, които вие почитате, аз смятам за истински демони. И ако ми изтъквате Слънцето и Месеца и ме карате да се възхищавам от великолепието им, то знайте, че аз им се дивя и ги смятам за творения – слуги, подвластни не само на Бога, но и на нас, хората...” Омуртаг отговаря: ”...Не унижавай боговете ни. Тяхната сила е голяма и доказателство за това е, че ние, които им се кланяме, покорихме цялата ромейска земя...”

АЛПИТЕ-ДИВИ - Хурса (Хърса). Богът Ковач, Синът на Слънцето. Върховният алп-див, най-почитан от българите. Това е видно от имената на много селища по нашите земи: гр. ХЪРСОВО в Делтата на Дунав (на румънски Хършова), две села ХЪРСОВО в Лудогорието и едно до Мелник със същото име. Вероятно името на Хурса носи и град КУРСК в Русия. Култът към Хурса е съхранен и в Лудогорието. Преданието за него е съхранено сред населението, живеещо около мястото, където се е издигала столицата на траките-гети Даусдава. Алп Хурса е почитан и като Железният Баща (Демир Баба на турски). Вероятно култът към Железния Баща е възникнал на тракийска основа, но траките не са почитали такъв бог според сведенията на Херодот. Железният Баща е Великан на Великаните и Заповедник на водата и огъня. Той е представен като юнак-конник, въоръжен със сабя, но също така той е обут в железни обуща и носи желязна брадва, съответствуващи на името му. Железният Баща се смята за Всеобщ Баща на 72 народа с техните царе. Той е научил хората на много знания и умения – на първо място да добиват и обработват желязото. Като Всеобщ Баща Железният Баща съчетава образите и свещените животни на двамата легендарни царе-праотци на българите – далечният Болг и късният Авитохол. Той може да се превръща както във вълк, така и в сърна. С него са свързани поверията за дванадесет бели вълци и дванадесет бели сърни, явявали се в Лудогорието. Алп Хърса е изковал оръжието на средните алпи, но също така той е представен като покровител на хората, във връзка с мита за сътворението на първите хора:
"...И Тангра повелил:
да вложи Хърса в хората
своя огнен дъх.
Така у хората
се е появила душата.
А тя е безсмъртна
и е главното в човека..."
Разказва се още как Хурса е дал на хората умения по рударство и ковачество:
"...Той бил неуморен ковач
и пребродил цялата Зема
в търсене на руда
за своята ковачница.
По неговите пътеки
и сега хората вървят,
и считат Хурса
за свой покровител.
Никой не може
да пресече пътя на Хурса,
иначе изчезва силата
на оръжеито му..."
Като Син на Слънцето, Хурса съответствува на индо-иранския бог Митра, също и на скандинавския Фрей. Като Бог-Ковач той съответствува на келтската богиня Бригид – покровителка на ковачите, поетите и лечителите. Също като Железния Баща, тя управлява двете стихии – огъня и водата, с помощта на които се изковава и закалява стоманата. Посред зима, Алп Хърса излиза на белия си жребец, за да разчисти пътя на Слънчевата колесница, и да пробуди заспалата земя с огнения си дъх – за нов живот през настъпващата пролет.

БАРС (СИВА) - бог на справедливостта, съдник между алпите.
"...Могъщият Алп Барс,
който в гнева си
може да убие само с поглед,
иначе беше добродушен див.
Имаше Алпът Барс,
който приличаше на барс,
две огромни очи
- всяко с големина на тас.
Можеха да лишават от сила,
да местят планини
и да изпепеляват
всичко живо с огън..."
По своята същност Алп Барс съответствува на хиндуисткия бог Шива – в гнева си той също изпепелява всичко живо с поглед. Шива съчетава в себе си противоположностите на живота – любов и омраза, живот и смърт, творение и разрушение. По волята на Брахма той сътворява Света, но също така го разрушава с космическия си танц, когато упадъкът в него придобие необратим ход. В това космическо жертвоприношение Шива унищожава всичко нездраво, за да засили здравото за новия жизнен кръговрат. Вероятно под името Барс е почитан един архетипен арийски бог, пазител на мъдростта и божествения порядък на Света. Самият Георги Раковски възкликва: “...О, ти Сива! Наш старобог! Кога си се изменил и си станал Василица, т.е. празникът на св.Василия? Ти, що се славеше по гори, при студни извори и при Бял Дунав, де се пиеше безсмъртна вода със златни чаши и съсъди!” Българските народни обичаи, свързани с Васильовден, напълно съответствуват на култа към Сива. Децата сурвакат възрастните със сурвачки за здраве и прогонване на злите сили. Ударът с дряново дърво е символичен акт на космическото жертвоприношение, с което Сива обновява Света и го подготвя за новия живот през Новата година. На Сива съответствува също и тракийският бог САБАЗИЙ. Той е преминал в гръко-римския пантеон като бог на виното и веселието – Дионисий (Бакхус). От някои антични източници знаем, че кукерските обичаи имат тракийски произход. Това е само един пример, че вярванията на нашите прадеди – древните българи и траки, имат общи арийски корени.

БАРИН - бог на войната и победата. Името му означава “Победоносец”. Барин също така е предводител на войните, загинали в бой, които живеят в неговия рай на Небето. Алп Барин взема страна в битките на Земята, и дава на своите избранници всевъзможни знаци и поличби, за изхода от битките и ключа към победата.
"...Когато неговите избранници
не разбирали знаците му,
търпели поражение,
но Барин ги спасявал.
В битките участвували
загиналите алпи.
Разделял ги на две войски
- тъмни и светли алпи.
Ако победят тъмните алпи,
това предвещавало:
Избранниците на Барин
ги очаква поражение.
Ако победят светлите алпи,
това предвещавало:
Избранниците на Барин
ще постигнат доблестна победа..."
Действително нашите прадеди винаги са търсили поличбите на Барин във военните си дела, и това е направило впечатление на папа Николай: “...Вие разправяте, че сте били свикнали, когато отивате в сражение, да съблюдавате дни и часове и да извършвате някакви гадания и заклинания...” (35-ти отговор на папа Николай)
С тези си качества Барин съответствува на върховния скандинавски бог Один (Вотан).
"...Приемал той (Барин)
вид на прекрасен сив вълк,
в памет на Тун Бури
- своя загинал брат..."
Както е известно, именно вълкът е свещенното животно на Один, а Бури е неговият дядо. Один също е предводител на загиналите воини, живеещи на Небето в неговия дворец Валхала. През деня те също се сражават помежду си, а през нощта пируват. По своето име Алп Барин отговаря на славянския бог Перун, който също е бог на войната, съответно Перкунас при балтийските народи.

КУБАР - бог-гръмовержец, син на Алп Барин. Той е наследил мълнията на баща си чрез жребий. Отношението Бог на войната-баща и Бог на гръма-син ни отвежда към скандинавския пантеон – същото положение там заемат Один и Тор. От друга страна ведическият бог Кбера носи същото име, но той е Бог на богатствата и мъртвите, и пазител на Севера. В народните вярвания на дунавските българи Алп Кубар съответствува на св. Илия. А неговият празник Илинден съответствува на келтския празник Лугназад.

БАРАН (ОВЕН) - брат на Алп Кубар, който след неуспешния жребий за бащиния меч-мълния избягал надалеч.

ДЖИЛ - бог на вятъра. Той съответствува на ведическия бог Ваю, чието име е близко до нашия глагол “вея” – богът, който вее. Джил другарува с Кубар, но понякога двамата богове се карат, и тогава се разразяват бури.

СОКОЛ - отначало е бил страж на пътя към Севера, към остров Чулман (Туле) в Северния океан, където са живели много алпи. Измамен от коварството на река Дулосу, той разбил крилата си в нейното ждрело.
"...Пожалил Тангра Алп Сокол:
дал му нови крила
и нова служба.
Започнал Соколът да пренася
душите на мъртвите
на високото Небе,
в съда на Всевишния..."

БОГ-ЕЛЕН - неговото българско име не е стигнало до нас, но той съществува в българския пантеон, тъй-като еленът се възпява в много български народни песни. Богът с еленови рога ни е познат от келтската митология – това е Цернун, богът на горите и плодородието. Неговото име съответствува на думата “сърна”, затова на български би трябвало да звучи като СЪРНЕН. Сърнен изпратил вълшебната си сърна, за да отгледа младия Авитохол - царският син, захвърлен в гората. Когато порастнал, Авитохол станал велик Кан и Възродетел на Българското Царство, носейки името на сърната, която го е отгледала (АВИ – “сърна”; ТОХОЛ – “син”). Авитохол се възцарява през първия месец на пролетта, Твирем по Българския календар. По това време на годината в силата си е Бог Сърнен.

БАРАДЖ - добър змей, покровител на Свещената Българска Династия Дуло.
"...Решил Аудан,
че Всевишнияте посочил Барадж
като знак за своята милост
към българите.
Той помолил Барадж
да се засели в планината Урми в Есегел.
И заповядал да извезат на знаме
образа на Барадж..."

АРТИШ - богиня на домашното огнище и покровителка на семейството. Нейното име е близко до това на свещения храст арча, с което зороастрийците поддържат свещените си огньове. Такава богиня е заемала важно място в пантеона на скитите – под името Табити, спомената от Херодот. Той я отъждествява с Хестия – гръцката Богиня на домашното огнище.

САМАР - дъщеря на Алп Барс. Войнствена богиня, обладаваща свръхестествена сила.

БОГИНЯТА-МАЙКА - тя неизменно присъствува в пантеона на индоевропейските народи. Изглежда заедно с Тангра тюрките са я взаимствали от нашите прадеди, под името УМАЙ, или УМА ХАН. С подобно име е наречена Богинята-Майка в етруския пантеон – УНИ. Очевидно тук става дума за древно и свещено понятие за майка. По нашите земи траките са почитали Богинята-Майка под името Бендида – Богинята на земята и плодородието.

_________________


Мъдростта не винаги идва с възрастта, понякога възрастта идва сама...





Сря Май 16, 2012 7:44 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Нед Юли 04, 2010 7:58 pm
Мнения: 8520
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: lYl ...И Тангра повелил...
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=qPzv3VYB2nA&feature=related[/youtube]


ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ В ДАТИ

ІІ - І хил. пр.н.е.
Българите живеят около планината Алтай в Централна Азия.
ІV век
Част от българите са увлечени на запад от хуните.

354 г.
Най-ранното споменаване на името "българи".
480 - 562 г.
Българите воюват на Балканите с германски племена и византийски войски.

Около 565 г.
Аварите покоряват българските племена.

532 г.
Българите отхвърлят аварската власт. Начало на Велика България.

Около 670 г.
Разпадане на Велика България. Ново разселване на българските племена.

700 - 753 г.
Утвърждаване на новата българска държава (при Тервел, Кормисош и Севар).

753 - 768 г.
Вътрешни размирици и отслабване на държавата.

768 - 803 г.
Излизане от кризата и стабилизиране на държавата (Телериг, Кардам).

803 - 852 г.
Разширяване и укрепване на държавата (Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиян).

852-889 г.
Управление на Борис I.

853 г.
Неуспешна война срещу Немското кралство.

855 - 856 г.
Византия отнема от България град Филипопол, областта Загоре и черноморските крепости Девелт, Анхиало и Месембрия.

862 г.
Военен съюз с Немското кралство. Неуспешна война срещу Сърбия.

863 г.
Неуспешна война срещу Византия. Подписан е мирен договор между двете страни.

864 г.
Покръстването на българите.

865 г.
Бунт на българските боили срещу покръстването.

866 г.
Пратеници на Борис I в Рим преговарят за самостоятелността на Българската църква. Делегация на папата донася отговорите на Николай I по допитванията на българите.

870 г.
На VIII Вселенски събор в Цариград Българската църква е обявена за автокефална (независима), начело с архиепископ.

870 - 882 г.
Опити на папата за църковно влияние в България.

870 г.
Неуспешна война срещу сърбите.

880 г.
Утвърждава се независимостта на Българската църква на поредния Вселенски събор в Цариград.

889-893 г.
Управление на Владимир-Расате. Княз Борис се оттегля в манастир.

893 г.
Народен събор в Преслав.

893-927 г.
Управление на Симеон.

894 г.
Първата война на Симеон срещу Византия завършва с успех. Маджарите разоряват Добруджа.

895-896 г.
Симеон в съюз с печенегите разгромява маджарите.

896 г.
Симеон разбива византийците край Булгарифигон.

904 г.
Разширяване на България на югозапад.

913 г.
Симеон е коронясан за цар от византийския патриарх.

914 г.
Симеон превзема Одрин.

20.VІІІ. 917 г.
Победа над византийците край р. Ахелой.

917 г.
Успешен поход срещу Сърбия.

918 г.
Поход на българската войска във Византия.

920 г.
Поход на българската войска до Дарданелите.

921 г.
Българските войски край Цариград.

922 г.
Симеон преговаря с арабите.

9.ІХ.923 г.
Симеон се среща с Роман Лакапин пред стените на Цариград.

924 г.
Успешен поход срещу Сърбия, която е включена в границите на България.

926 г.
Хърватите нанасят поражение на българската войска.

27.V.927 г.
Умира цар Симеон.

927 - 970 г.
Управление на цар Петър.

927 г.
Сключен е 30-годишен мирен договор между България и Византия.

928 г.
Заговор на Иван, третия Симеонов син, срещу цар Петър.

930 г.
Бунт на Михаил, първороден син на цар Симеон.

934-965 г.
Нападения на маджарите в българските земи.

943 г.
Печенегите нападат България.

965 г.
Българско пратеничество до германския крал Отон I и сключване на мир с унгарците.

967 г.
Поход на византийския император Никифор Фока в Тракия.

968 г. Първи поход на руския княз Светослав в България.

969 г.
Втори поход на Светослав срещу България.

970 г.
През януари умира цар Петър.

970-971 г.
Управление на Борис II, първороден син на цар Петър.

971 г.
Византийският император Йоан Цимисхий завладява Преслав на 4-5 април.

971 г.
От 25 април до 24 юли византийците обсаждат Дръстър (Силистра). Покоряване на Североизточна България. Самуил и неговите братя застават начело на свободните български земи.

971-976 г. Военни действия между България и Византия. Освобождаване на Североизточна България.

977 г.
Роман, вторият син на цар Петър, се завръща в България и е провъзгласен за цар.

977-983 г.
Успешни походи на Самуил срещу Византия.

986 г.
На 17 август Самуил разбива Василий II в Ихтиманския проход (при Траянови врата).

987-989 г. Размирици Във Византия и успешни български нападения срещу империята.

991 г.
Цар Роман е пленен от ромеите.

991-995 г. Непрекъснати военни сблъсъци между България и Византия.

996 г.
Поражението на Самуил при река Сперхей.

997 г.
Умира цар Роман. Самуил е провъзгласен за цар на България.

998 г. Самуил пленява сръбския княз Иван Владимир.

1001 г.
Византийците отново превземат Североизточна България.

1003 г. Василий II превзема Видин и разбива войските на Самуил край Скопие. Военни действия между българи и маджари.

1004 г. Византийците обсаждат неуспешно Перник.

1005 г.
Византийците превземат Драч.

1009 г. Поражение на българите край Солун.

1014 г.
На 29 юли Василий II разгромява българите при Ключ в долината на река Струмешница. Българите унищожават византийски отряд край Вардар. На 6 октомври умира цар Самуил. На 15 октомври на българския престол се възкачва Гаврил Радомир, първородният син на цар Самуил.

1015 г.
През август Гаврил Радомир е убит от Иван Владислав.

1015-1018 г.
Управление на Иван Владислав.

1016 г.
Български поход срещу Драч.

1016 г.
Втора неуспешна обсада на Перник от Василий II.

1017 г.
С руски съюзници Василий II отново атакува България.

1018 г.
Иван Владислав е убит. Окончателно падане на България под византийска власт.

1019 г.
Василий II изпраща оцелелите български войски в Армения.

1026 г.
Първо печенежко нападение.

1032 г.
Нападения на печенеги в Северна България.

1034 г.
Нови нападения на печенеги.

1037 г.
За български архиепископ е поставен грък.

1040 г.
Натуралните данъци са заменени с парични.

1040-1041 г.
Въстание начело с Петър Делян.

1048 г.
Голямо печенежко нашествие.

1059 г.
Унгарците нахлуват в Северозападна България.

1064 г.
Нашествие на узи. Ново унгарско нападение.

1066 г.
Бунт на българи и власи в Северна Гърция /Тесалия/.

1072 г.
Въстание начело с Георзи Воитех.

1074 г.
Бунт в Северна България начело с Нестор.

1079 г.
Бунтове в София и Несебър.

1081 г.
Нападение на нормани в Югозападна България.

1084 г.
Заселване на печенеги в Добруджа.

1084 -1086 г.
Бунт на павликяните в Пловдивско.

1087 г.
Съвместно нападение на унгарци, кумани и печенези.

1096 г.
През страната преминават участниците в Първия кръстоносен поход.

1107 г.
Нахлуване на нормани в Югозападна България.

1122 г.
Поредно нашествие на печенеги.

1147 г.
През страната преминават участниците във Втория кръстоносен поход.

1186 г.
Пролетта. Въстание на Петър и Асен. Възраждане на българската държава. Начало на царуването на Петър IV.

1188-1241 г.
Години на възход и надмощие на Балканския полуостров.

1190 г.
Цар Петър IV отстъпва престола на брат си Иван Асен I . Ромеите са разгромени в Тревненския проход.

1190-1196 г.
Победи над Византия.

24 март 1201 г.
Цар Калоян превзема Варна от гърци и латинци.

1203 г.
Победи над сърби и унгарци.

Ноември 1204 г.
Уния с католическата църква.

14 април 1205 г.
Победа над латинската армия край Одрин. Латинският император Балдуин I Фландърски е пленен.

Септември 1207 г.
Победа в Родопите над латинския херцог Бонифаций Монфератски.

Февруари 1211 г.
Църковен събор в Търново срещу еретиците.

9 март 1230 г.
Разгром на епирска войска в местността Клокотница край Хасково . Пленен е епирският император Теодор Комнин.

1235 г.
Скъсване на унията . Възстановяване на българската патриаршия.

1241 г.
Отбито е татарско нападение в отвъддунавска България.

1241-1280 г.
Години на упадък.

Есента на 1242 г.
Зависимост от татарите.

1246-1253 г.
Големи териториални загуби.

1253 г.
Съюз с Дубровник срещу Сърбия . Успешно нахлуване в Сърбия.

1255 г.
Неуспешно въстание в Мелнишко и Сярско срещу гърците.

Юли 1256 г.
Унизителен мир с Византия поради посредничеството на руския княз Ростислав Михайлович.

Есента на 1256 г.
Междуособици заради царския престол . Княз Ростислав обсажда Търново.

1256-1257 г.
Мицо Асен става цар.

1257 г.
Венецианци превземат Месемврия (Несебър).

1259-1261 г.
Неуспешна война с Унгария.

1261 г.
Мицо предава Месемврия и Анхиало (Поморие) на Византия.

1264 г.
Татарско - български поход срещу Константинопол.

1266 г.
Поражения от Унгария.

1274 г.
Опустошително татарско нашествие.

Есента на 1277-1280 г.
Гражданска война . Болярите надделяват над въстаналите селяни, водени от Ивайло.

1277-1279 г.
Войските на Ивайло громят татари и византийци.

Пролетта на 1279-та есента на 1280 г.
Царуване на Иван Асен III.

1280 г.
Боляринът от кумански произход Георги Тертер е избран за цар на България и управлява до 1292 г.

1282 г.
Сърбия откъсва от България Северна Македония.

1285 г.
Татарско нашествие. Георги Тертер изпраща сина си Теодор Светослав като заложник в Златната орда.

1292-1299 г.
Управление на татарския поставеник Смилец.

1300 г.
Управление на татарина Чака.

1300-1321 г.
Управление на Теодор Светослав.

1303 г.
Светослав освобождава много крепости от Византия на юг от Стара планина.

1304 г.
Поход на Светослав, освободени са крепости по Черноморието ( Месемв - рия , Анхиало , Созопол ).

1305 г.
Светослав присъединява към Търновското царство земите на чичо си Елтимир.

1307 г.
Българо - византийски мирен договор.

1320 г.
Татарска войска преминава през България на път за Одрин.

1321-1322 г.
Управление на Георги II Тертер.

1322 г.
Поход и възвръщане на Пловдив.

1322 г.
Много крепости на юг от Стара планина се откъсват от България и се предават в ръцете на византийския император (Диаипол - Ямбол, Лардея, Ктения).

1322 г.
Боляринът Войсил се признава за васал на Византия.

1323 - 1330 г.
Управление на Михаил Шишман.

1323 г.
Югоизточна Тракия е върната в българските предели (земите между Месембрия и Сливен).

1323 г.
Византийците превземат Пловдив.

1324 г.
Земите на Войсил са присъединени към България.

1326 г.
Таен договор между Михаил Шишман и Андроник III за взаимопомощ.

1329 г.
Мирен договор между България и Византия и споразумение за общи действия срещу сърбите.

1330 г.
Битката при Велбъжд.

1330 - 1331 г.
Управление на Иван Стефан.

1330 г.
Византия нахлува в Южна България.

1331 г.
Болярски заговор сваля Иван Стефан. За царе избран Иван Александър.

1331-1371 г.
Управление на Иван Александър.

1331 г.
Успешен поход в Източна Тракия.

1331 г.
Съюз между България и Сърбия , скрепен с брак.

1332 г. - Боляринът Белаур оглавява бунт на недоволни боляри, потушен от Иван Александър.

1332 г.
След успешен поход Византия си възвръща градовете на юг от Стара планина.

18.VІІ.1332 г.
Разгром на византийците при Росокастро.

1341- 1344 г.
Иван Александър се намесва във вътрешните междуособици на Византия.

1344 г.
Възниква самостоятелното владение на sladko_kote_f в Родопската област.

1345 г.
Убит е войводата на Родопите sladko_kote_f в битка с византийски войски и техните турски наемници.

Средата на XIV век
Боляринът Балик откъсва владенията си в Североизточна България от централната власт.

1352 г.
Турците превземат първата балканска крепост Цимпе на Галиполския полуостров.

1354 г .
Султан Сюлейман превзема Галиполи. В сражение срещу турците загива Михаил Асен, един от синовете на Иван Александър.

1355 г.
Сключен е съюз между България и Византия за съвместна борба срещу турците, който не дава резултат.

1356-1396 г.
Иван Срацимир управлява Видинското царство.

1364 г.
Султан Мурад I превзема Пловдив и Стара Загора. Последна българо-византийска война.

1365 г.
Унгарците превземат Видин.

1369 г.
С помощта на влашкия воевода Иван Александър превзема Видин и го връща към Търновското царство.

1371 г.
Султан Мурад I разбива при крепостта Черномен (до Одрин) братята Вълкашин и Углеша. Умира Иван Александър.

1371-1373 г.
Турците завладяват Северна и Североизточна Тракия и Родопите.

1373-1375 г.
Завладяна е Беломорската област.

Около 1373 г.
Иван Шишман се признава за васал на султан Мурад I и му дава за жена сестра си Кера Тамара.

1382 г.
София пада под властта на турците.

1387 г.
Сръбско-босненска войска нанася удар на турците при гр. Плочник.

1388 г.
Турците превземат Провадия, Шумен, Мадара.

1389 г.
Поражение на сърби и босненци при Косово поле.

1391 г.
Нашествениците сломяват съпротивата на Влашкия войвода Мирчо.

1392 г.
Турците нахлуват в Унгария.

17 юли 1393 г.
Търново пада в ръцете на завоевателите.

1395 г. Пада Никопол, Иван Шишман е убит.

1396 г.
Неуспешен кръстоносен поход на унгарския крал Сигизмунд срещу турците. Султан Баязид превзема Видин. България пада под турско робство.

1404 г.
Престолонаследникът Константин воюва с турците в Северозападна България.

1408 г.
Избухва въстание в Северозападна България начело с Константин и Фружин.

1412 г.
Въстание в Източна и Югозападна България.

1413 г.
Турците изселват въстаналите българи.

1425 г.
Българи , власи и сърби завземат Видин.

1443 - 1444 г.
Български доброволци се бият заедно с кръстоносната армия срещу турците.

1453 г.
Турците завземат отново Несебър, Анхиало и Созопол.

1469 г.
Мощите на Свети Иван Рилски са пренесени от Търново в Рилския манастир.

1515 г.
Българският златар Георги е изгорен на клада в София, защото отказал да стане мюсюлманин.

1555 г.
Насила помохамеданченият обущар Никола отхвърлил исляма и бил убит с камъни в София.

1575 г.
Бунт на войниците от Панагюрище.

1595 г.
Хайдути завземат София.

1596 г.
Хайдути разбиват управителя на Румелия и превземат Враца и Плевен.

1598 г.
Първо Търновско въстание.

1666 г.
Насила са помохамеданчени българите от Чепино ( Родопите ) и Разложко.

1669 г.
Насила са потурчени много български села в Пловдивско и Северните Родопи.

1686 г.
Второ Търновско въстание.

1688 г.
Избухва Чипровското въстание в Северозападна България.

1689 г.
Насила са ислямизирани много българи в Северна България. Въстание начело с Карпош в Североизточна Македония.

1730 г.
Бунт на българите в Силистренско.

Средата на 18 век
Български бежанци се заселват във Влашко.

1762 г.
Паисий Хилендарски написва История славянобългарска.

70 - 80 год. на XVIII век
Начало на кърджалийството. Хиляди български бежанци към Русия.

1783 г.
Осман Пазвантоглу завзема Видин.

1807 г.
Руският император оземлява български бежанци в южна Русия.

20-те години на XVIII век
Димитраки Хаджитосиев оглавява борбата на врачанското население срещу гръцките владици.

1824 г.
Петър Берон издава „Рибния буквар".

1829 г.
Превземане на Силистра от руската армия.

1829 - 1830 г.
Опит за въстание начело с Георги Мамарчев.

1834 г.
Добри Желязков открива модерна фабрика в Сливен.

1835 г.
Велчова завера в Търново. Открива се първото българско светско училище в Габрово.

1836 г.
Въстания на селяните в Северозападна България.

1838 г.
Откриване на българска печатница в Солун.

1840 г.
Открива се първото девическо училище в Плевен.

1841 - 1843 г.
Браилски бунтове.

1844 г.
Излиза първото българско списание „Любословие" в град Смирна, под редакцията на Константин Фотинов.

1846 г.
В Лайпциг излиза първият български вестник „Български орел".

1849 г.
Откриване на български храм в Цариград.

1850 г.
Въстание в Северозападна България.

1853 г.
Раковски създава в Цариград организацията Тайно общество.

1857 г.
В Лом е основано първото българско женско дружество.

1860 -1861 г.
Турското правителство заселва татари и черкези в българските земи.

1862 г.
Сформира се Добродетелната дружина.

1868 г.
Първи български хор в Свищов.

1869 г.
В Браила е основано Българското книжовно дружество с председател Марин Дринов.

1870 г.
В Шумен е сформиран първият български ученически оркестър.

1871 г.
В Русе е основано първото българско учителско дружество.

1872 г.
Българите от Скопска и Солунска епархия отправят искане до турското правителство да бъдат присъединени към Българската екзархия. Любен Каравелов отпечатва В Букурещ повестта „Българи от старо време".

1873 г.
В Свищов е открито първото българско търговско училище.

VIII. 1874 г.
Стефан Стамболов е определен от БРЦК за организатор на цялата комитетска дейност в България.

1874 - 1875 г.
Преброяване на населението в българските земи.

IX. 1875 г. Опит за въстание в Старозагорско въстание.

_________________


Мъдростта не винаги идва с възрастта, понякога възрастта идва сама...





Сря Май 16, 2012 7:56 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Нед Юли 04, 2010 7:58 pm
Мнения: 8520
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: lYl ...И Тангра повелил...




[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=-vKAJIGLFjc&feature=relmfu[/youtube]


[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=S97_0Xa_Tj0&feature=relmfu[/youtube]


_________________


Мъдростта не винаги идва с възрастта, понякога възрастта идва сама...





Сря Май 16, 2012 8:41 pm Профил

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: lYl ...И Тангра повелил...
Крис, бе! :roseforyou: :roseforyou: :roseforyou:
{}

_________________
i`m gonna tell God everything


Сря Май 16, 2012 8:43 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Нед Юли 04, 2010 7:58 pm
Мнения: 8520
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: lYl ...И Тангра повелил...
Ракли :hat:

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=UhZtFBZCLWU&feature=related[/youtube]

"Възкачване на Симеон на престола и начало
на неговото управление. Преславският събор (893)

През 889 г. поради тежка болест княз Борис I доброволно се оттеглил от престола и се замонашил. Управлението на държавата преминало в ръцете на неговия първороден син Владимир-Расате (889-893). Новият княз изменил на политиката, водена от баща му, и направил опит за възвръщане на езичеството в страната. Разрушени били някои християнски църкви и били предприети гонения срещу духовенството. Подкрепен от своите верни боляри и войската, княз Борис напуснал манастира и се разправил с непокорния си син (893). Владимир бил свален от престола, ослепен и хвърлен в тъмница. През същата година бил свикан събор, който утвърдил детронирането на Владимир-Расате и за български княз бил провъзгласен размонашилият се Симеон. Столицата била преместена от Плиска в Преслав. За официален богослужебен и държавен език бил обявен славянският.
Новият български владетел прекарал младините си в Цариград, където в прочутата Магнаурска школа получил високо образование и разностранна култура. Неговите съвременници го наричали „полугрък" и „нов Птолемей" заради голямата му образованост. Изглежда, Симеон бил готвен от баща си за глава на българската църква. Още в началото на Симеоновото управление се изострили българо-византийските отношения. Император Лъв VI (886-912) преместил тържището за български стоки от Цариград в Солун. Този акт накърнил сериозно интересите на аристокрацията и на търговците, защото се удължавал пътят и се увеличавали разходите им. Преговорите за уреждане на възникналия спор не дали резултат. Българските войски нахлули в Източна Тракия и постигнали бързи успехи (894). За да се противопостави на победоносното им настъпление, Византия наела като съюзници унгарците, които извършили две опустошителни нашествия в Източна България. По време на второто те обсадили за продължително време крепостта Дръстър (дн. Силистра), в която се намирал и българският владетел. Престарелият княз Борис се принудил повторно да напусне манастирската обител, да препаше боен меч и да поведе българите за отблъскване на унгарските нашественици. Последвали действия на византийската армия в Източна Тракия и на нейния флот в дунавските устия. За да спечели време, княз Симеон повел преговори за сключване на мир с империята. Разменената между него и византийския пратеник Лъв Магистър Хиросфакт кореспонденция показала голямото остроумие на високообразования български владетел и изключителните му способности на дипломат. Междувременно с щедри подаръци българите склонили печенегите да воюват на тяхна страна. Със съвместни сили те внезапно нападнали оттеглилите се унгарци в техните местоживелища (между реките Днепър и Долни Дунав), разгромили ги и ги принудили да се заселят в областта Панония (дн. Унгария). Непосредствено след това българската войска нахлула в Източна Тракия, удържала отново блестяща победа срещу византийците в битката при Българофигон (дн. Баба Ески, Турция) и стигнала до Цариград (896). Византия поискала временно примирие, като изпълнила предявените от българския владетел искания да върне тържището за български стоки в Цариград и да плаща ежегоден данък на България.
Временно прекъснатите военни действия между двете държави били възобновени. След редица успешни походи в различни краища на Балканския полуостров, които достигали чак до Елада и Пелопонес, българите най-сетне склонили да сключат мирен договор (904). Византия била принудена да признае по-голямата част от българските завоевания: областта на юг от Странджа до Мидия; областта около Воден (дн. Едеса) и цяла Албания с изключение на Драчката област. Българо-византийската граница достигнала на 20 км от Солун. Империята се задължила да изплаща ежегоден данък на българите.


Цар Симеон Велики и мечтата му за Цариград

Кризата във Византия се задълбочила. Последиците от нея ставали все по-големи и поради неуспехите й във войните срещу арабите. Очертали се благоприятни възможности за налагане на българската военнополитическа хегемония на Балканския полуостров. Като продължител на идеята на хан Крум за превземането на Цариград Симеон Велики се опитал да я реализира върху принципите на византийския универсализъм.



БЪЛГАРО-ВИЗАНТИЙСКИ ОТНОШЕНИЯ

Из кореспонденцията на цар Симеон Велики с византийския пратеник Лъв Магистър Хиросфакт (Писмата са от 895-896 г.)
I писмо
"По-миналата година твоят цар се показа премного достоен за учудване, като ни съобщи за слънчевото затъмнение и времето му: той посочи не само месеца, седмицата и деня, часа и минутата, но така също и колко време ще трае това затъмнение. Казват, че той знае и много други неща за движението и хода на небесните тела. Ако това е истина, разбира се, той знае и за пленниците; и понеже знае, той би могъл да ти каже дали ние ще ги пуснем, или ще ги задържим. И тъй, обади ни едно от двете и ако познаеш нашата скрита мисъл, то като награда както за предсказанието, тъй и за пратеничеството, Бог ни е свидетел, ще получиш пленниците. Здравей!"
II писмо
,,Никак не позна, о, Магистре, бъдещето и тайната, нито ни написа това, що си написал. А и твоят цар, прочее, който се занимава с небесните движения, никак не знае бъдещето. Наистина имах наум, имах — Бог ми е свидетел — да възвърна пленниците. Обаче няма да (ги) върна, тъй като ти не позна бъдещето и лъжливо помисли, че няма да бъдат изпратени, нито можа да получиш награда за предсказанието. Здравей!"
III писмо
„О, Магистре Лъве, не съм обещавал за пленниците; нищо не съм ти казвал; няма да ги изпратя и особено понеже не позна бъдещето точно."



Цариградското правителство отказало да изпълнява условията на сключения договор и през 913 г. българските войски обсадили Цариград. Регентството на малолетния император Константин VII Багренородни (913-959) повело преговори за мир, съгласило се да изпълнява поставените му условия и признало на Симеон титлата „цар на българите". Във Влахернския дворец в чест на цар Симеон Велики и на неговите синове бил даден тържествен прием. Някои извори дават основание да се приеме, че там бил извършен и символичен обред на неговата царска коронация от цариградския патриарх.
Византийската аристокрация смятала сключения договор за крайно унизителен. Не след дълго империята отказала да го изпълнява и това довело до възобновяване на военните действия. Създала се силна антибългарска военна коалиция, в която влизали печенегите, унгарците и сърбите. Във Византия войната, водена срещу България, била обявена за свещена и пълководците дали клетва, че ще оставят костите си на бойното поле, но ще победят.
Цар Симеон допуснал византийската армия да премине границата и й дал решаващо сражение в равнината край рекичката Ахелой (при днешното едноименно село, Бургаско), където тя била обсадена и поголовно избита (20 август 917 г.).




Политическата и военната инициатива преминават изцяло в ръцете на цар Симеон. През 913 г. той стига с войските си пред стените на византийската столица, която обсажда от Златния рог до Мраморно море. Провеждат се преговори, които завършват с унизителни за Византия церемонии. Младият император Константин VII Багренородни, придружен от седемте членове на регентския съвет начело с патриарх Николай Мистик, посреща Симеон пред Влахернската врата, която се отваря само в най-тържествени случаи. По установения за онова време ритуал на българския владетел се признава царско достойнство. Следва тържествен обяд, на който присъстват и двама от синовете на Симеон, в позлатения императорски триклиниум, украсен с огромната мозаечна икона на Богородица, покровителка на града, на която, както изглежда, цариградските управници вече не разчитат. След официалния прием, на който присъства столичната аристокрация, Симеон се завръща в страната си., с многобройни и великолепни дарове".
Византийското правителство прави нов опит да си възвърне загубените земи (българските войски са успели вече да завладеят по-голямата част от Балканския полуостров), чест и достойнство, като успява да изгради срещу България могъща коалиция, в която влизат сърби, маджари и печенеги. Цар Симеон успява да я разстрои със средствата на дипломацията. Византийската армия остава изолирана и трябва да разчита само на собствените си сили. На бойна нога са поставени всички въоръжени сили на империята — 62 000 души — и са съсредоточени в Цариград. Начело на войските застава опитният пълководец Лъв Фока, известен с храбростта си и с многото си победи в азиатските предели на империята. Френският византолог Льобо изтъква, че отдавна никой в империята не бил виждал такава мощна армия, подготвена за похода срещу България. Всички били уверени, че е настъпил краят на българската държава. Най-изтъкнатите военачалници бързали да „споделят славата на този поход".
И все пак, за да се предприеме поход срещу един така страшен противник, какъвто били българите за ромеите, е необходимо да се повдигне бойният дух на византийските войски. С тази цел дворцовият първосвещеник изнася пред тях чудотворния дървен кръст, пред който всички се покланят и се заклеват „да умрат едни за друг". Но за да придадат по-голяма тежест на моралните внушения, ромейските военачалници раздават предварително заплатите на войниците. Византийските сухопътни войски, предвождали от Лъв Фока, се отправят към крепостта Анхиало (Поморие) и се разполагат на стан недалеч от нея. Оттам те възнамеряват да нахлуят в Мизия, след като съюзни печенежки племена проникнат в Малка Скития (Добруджа). Ромейската флота под командването на друнгария на флота Роман Лакапин се отправя към устието на р. Дунав, за да ги пренесе през реката.
Симеон оставя слаби заслони срещу печенегите, а сам начело на славните си сили — 60 000 души — се отправя срещу византийската армия, която е най-опасна в момента. Българските войски преминават Хем и се съсредоточават в района на височините северозападно от Анхиало, които по онова време са покрити с девствени гори. Утрото на 20 август 917 г. предвещава ясен и слънчев ден. Спокойно се синее безбрежната морска шир. Над крепостните стени на Анхиало отпуснато висят ромейски знамена. Лъв Фока извежда ромейските войски от лагера и ги построява в боен ред. Византийското командване замисля да нанесе главния удар с лявото си крило, за да откъсне българите от старопланинските проходи и да ги унищожи. Срещу ромейските се построяват българските войски. Прозвучават бойни рогове и тръби. Стрелците опъват лъковете си и в миг облаци от стрели засенчват слънцето. Конниците навеждат копията си напред и пришпорват конете си. Българи и ромеи се нахвърлят едни срещу други. Започва яростен ръкопашен бой. Земята тръпне под нозете на сражаващите се. Под ударите на тежки боздугани се ломят шлемове и брони. Островърхи копия разкъсват ризниците и се впиват в човешката гръд. От раните на умиращите се стича алена кръв и обагря Анхиалското поле.
Ромеите надделяват. Българските редици се огъват и започват да отстъпват. По петите им се втурват византийците. Падат български левенти с лице към врага и сякаш няма сипа, която да спре натиска на ромеите. Такава сила има, но тя е в ръцете на Симеон, а той не бърза да я хвърли в боя. Застанал на височина, обрасла със стройни дървета, той наблюдава напрегнато сражаващите се. От време на време той поглежда към подножието на хълма, където сред гъстата вековна гора между листата на дърветата проблясват бойните доспехи на българските конници. Това е резервът — многочислен, със запазени сили, готов по знак от царя да полети срещу врага. Положението на отстъпващите става все по-тежко. Те не успяват да се задържат по височините южно от Ахелойската река. След като превалят височините, ромеите още по-настървено подгонват отстъпващите български воини. Сега Симеон, който безпогрешно е определил и времето, и мястото за намесата на резерва в боя, сам го повежда. Той се втурва срещу фланга на ромеите неочаквано и неудържимо, като порой. Искри изскачат изпод копитата на препускащите коне.
Българската конница се врязва в живото тяло на византийската войска Отстъпващите също се нахвърлят срещу нея. Ромеите бързо се престрояват, за да окажат отпор. Конят на Симеон е ранен, но той не напуска полесражението. Уморени от тежкия продължителен бой, зашеметени от неочаквания съкрушителен удар, византийците нямат повече сили, за да устоят. Настъпва суматоха и те побягват към крепостта Месемврия. Там е единственото им спасение, защото пътят им към Анхиало вече е прекъснат.
Пред ужасената тълпа се изпречва малката, но тинеста река Ахелой, която тук е дълбока. Ромеите се струпват на брега и търсят брод. Българите ги застягат. Започва страшна сеч. Прекършени от умора и уплаха, ромеите не са в състояние да се съпротивляват. Труповете им падат един върху друг.
Продължителят на Теофан пише: „Ромеите с цялата си войска били обърнали гръб и настъпило всеобщо бягство и страшно ридание. Тъпчели се един други, други пък били избивани от враговете. Настанало кръвопролитие, каквото от векове не било ставало."
Лъв Фока едва успял да избяга в Месемврия, но и оттам трябвало да се спасява с кораб, тъй като българите преследвали остатъците от разбитата ромейска войска и овладели крепостта. Според Масуди, който дава числеността на двете войски, ромейските загуби били огромни. Спасили се само две хиляди души. Това известие е в съгласие със съобщението на Лъв Дякон, който посетил полесражението след половин век: „И сега още могат да се видят купища кости при Анхиало, гдето тогава позорно била посечена бягащата войска на ромеите."
За военната загуба на империята допринесло и обстоятелството, че византийският флот не успял да изпълни възложената му задача, тъй като Симеон успял да привлече на своя страна част от печенежките племена. Спокоен за своя тил след поражението на византийската армия, Симеон предприел стратегическо преследване към Цариград. Лъв Фока набързо събрал нови войски, за да посрещне българите, но при Катасирти недалеч от Константинопол те били разбити.
Симеон изпраща една армия към владенията на сръбския княз Петър Гойникович начело с кавхак Теодор Сигрица и Мармаис. Те успяват да заловят сръбския княз и го откарват като пленник във Велики Преслав, където го хвърлят в тъмница и там умира. Неговото място заема Павел Бранович, синът на ослепения от Петър Гойникович Бран Мутимирович. забягнал в България. По този начин в сръбските земи е установено българско политическо влияние.
Поражението на византийската армия през 917 г. подкопава силно военната мощ на Византия и разклаща сериозно политическия й престиж. След тази победа България се превръща в главен фактор в Европейския югоизток и в трета европейска сила след Византия и Немската империя. Сега Византийската империя, която непрекъснато е застрашавала българската държава още от основаването й, според видния френски византолог Шарл Дил е застрашена повече откогато и да било. А последвалите победи на българската армия над ромеите дават основание на английския историк Джон Дрейпър да сочи българите и арабите като най-силни и опасни противници на Византийската империя през средновековието.
„При цар Симеон Велики (893—927 г.) — писа Васил Коларов — България достигнала голяма военна мощ и високо културно развитие. Тя обхванала целия Балкански полуостров и разпространила своята власт на север чак до Полша и Моравия. Към този исторически период се отнасят думите на Енгелс за българите като за „нация", най-силна в средните векове."

Битката при Ахелой
"Славата на България" 1985 г. Борис Чолпанов



Зародилата се по време на Крумовото властване идея за завладяването на Цариград и ликвидирането на византийската власт над Балканския полуостров придобила съвсем реални очертания. През 918 г. Симеон Велики се самопровъзгласил за „император на ромеите". Това бил сериозен удар върху престижа на Византия и претенциите на нейния император, че заема първенствуващо място в „семейството на владетелите и народите". Възпитан във византийски дух и обладан от силни държавнически амбиции, цар Симеон се стремял да се превъплъти в ролята на византийски император и да създаде обхватна и универсална славяно-византийска империя. За осъществяването на своите амбиции той бил готов да впрегне всички сили на своя народ и да пролее потоци от кръв. Развоят на събитията показал, че неговите планове се оказали не само нереалистични, но и изтощили премного жизнената енергия на българското население и породили сред него силно недоволство от нескончаемите войни.
Последното десетилетие от Симеоновото царуване било изпълнено с непрекъснати и кръвопролитни войни срещу Византия, Сърбия, Хърватско и печенегите.
Българските походи в Източна Тракия и към Цариград се редували с нахлувания в Епир, Елада и Пелопонес. Симеоновите победоносни войски стигнали чак до Коринтския провлак. Византийската власт на Балканите изглеждала пред прага на пълно ликвидиране. Цар Симеон постепенно осъзнал, че превземането на столицата край Босфора само с действия откъм сушата е невъзможно. Нужна била подкрепата на голям флот, който да я обсади откъм морето. Поради това бил потърсен съюз с арабските халифати със средища Багдад и Кайро. Египетският халиф ал-Махди проявил готовност за преговори, ала неговите пратеници и българските им придружвачи били заловени от византийците.

Цар Симеон изпраща пратеници до владетеля на Египетските араби Убайдаллах ал-Махди
Цар Симеон изпраща пратеници до владетеля на Египетските араби Убайдаллах ал-Махди


Когато през 923 г. цар Симеон отново се намирал с войските си пред Цариград, той, изглежда, вече бил достигнал вътрешното самопризнание, че българската военна мощ е ограничена до стените на имперската столица и там именно настъпвало нейното безсилие. При създалата се обстановка той проявил желание да се срещне със съимператора Роман Лакапин (920-944) и да преговаря за евентуален мир. Преди срещата, станала на Златния рог, Симеоновата помпозна свита (част от нея била въоръжена със златни щитове и копия, а другата със сребърни) го приветствала на гръцки език като „василевс на ромеите". И ако след проведените преговори българската войска се оттеглила от стените на византийската столица, причините за това трябва да се търсят другаде.
През първата половина на IX в. българските ханове успели да обединят „варварския" езически свят срещу Византия, в началото на следващото столетие византийският император сплотил „варварите" срещу християнска Симеонова България. Особено често като оръдие на византийската дипломация действала Сърбия. През 924 г. тя била завладяна от българската войска. Това послужило като повод за война и срещу Хърватско, която се оказала несполучлива за българите (926). В разгара на нови приготовления за последна и решителна битка с Византия цар Симеон починал от сърдечен удар на 27 май 927 г.

Симеоновата столица Велики Преслав

Военнополитическите успехи на българската държава през Симеоновото царуване били съпроводени и с разцвет в развитието на културата. Причините за това се коренели в материалното възмогване на страната и в стимулиращото въздействие на християнската религия и славянската книжовност. Развитието на българската книжнина, архитектура и изкуство през този период изиграло ролята на образец и голям исторически пример за други славянски страни като Киевска Рус и Сърбия.
Нов етап в развитието на архитектурата и строителството по време на Симеоновото царуване бележи ансамбловото изграждане на втората българска столица Велики Преслав, извършено за 27 години. По архитектурен план тя била сходна с Плиска, но Вътрешният и Външният град били оградени с високи каменни стени. Великолепният Симеонов дворец се откроявал със своите размери и монументалност. Масовото строителство на църкви и манастири в столицата и нейната околност изменило архитектурния й облик. Уникална за Балканския полуостров била построената в началото на X в. кръгла „златна църква", чиито основи могат да се видят и днес.

Кръглата черква в Преслав


Монументалното строителство не се ограничило само в столицата. Редица внушителни църкви и манастири били издигнати в други краища на държавата — Средец, Охрид, Девол и др. Някои от тях станали не само средища на църковна и книжовна дейност, но и на изкуството и художественоприложните занаяти. Нови явления в развитието на българското изкуство били монументалната и миниатюрната живопис и преславската рисувана керамика. Цар Симеон се стремял да превърне Велики Преслав в „нов Цариград" и в голям политически, културен и църковно-религиозен център на Източна Европа.




Симеоновият „Златен век" на българската Книжнина

Най-голямото постижение в областта на културата по това време било развитието и обогатяването на славянската книжнина. В центъра на разгърналата се книжовна дейност стоял цар Симеон Велики. Под негово ръководство били съставени три обемисти сборника — „Златоструй", и два други сборника, които имали характер на енциклопедии.
Във Велики Преслав се формирал кръг от бележити книжовници, между които се откроявали Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Константин Преславски и др. Сред тях със своята самобитност като творец се изявил Черноризец Храбър. Неговата единствена творба „Сказание за буквите" е блестяща защита и възхвала на славянската писменост и книжнина, в която умело са използвани исторически, богословски и логически доводи. Методиевият ученик епископ Константин Преславски с беседите си в „Учително евангелие", „Историкии" и със стихотворните си творби „Азбучна молитва" и „Проглас към евангелието" положил основите на няколко основни жанра в българската и славянските литератури. Наумовият ученик Йоан Екзарх в „Шестоднев" и „Небеса" си поставил за задача да обясни богословските схващания за сътворението на света. Старобългарската литература от Симеоновия „Златен век" притежава две характерни черти, които разкриват нейното общославянско и общочовешко значение. Още в началото на своето развитие тя не се ограничава в рамките на българската действителност, а става литература с общочовешка тематика. Българска по своя език и произход, тази книжнина е общославянска по широта и общоевропейска по традиции.

Цар Симеон Велики в българската и европейската история

Със своите политически идеи, военни подвизи и книжовна дейност цар Симеон Велики се изявил като мащабна личност; с делата си той станал пример за подражание на редица български и чужди владетели. Името му останало вписано сред имената на най-видните европейски владетели. По думите на известния византинист Георгий Острогорски цар Симеон е „най-великият владетел, който средновековна България е познавала", Френският историк Алфред Рамбо го оценява по следния начин: „Цар Симеон бе Карл Велики за България, но по-образован от нашия Карл Велики и много по-щастлив от него, защото положи основите на една национална литература."
Величието на цар Симеон се изразило не чрез неговите подвизи по бранните поля и нереализираната му мечта за Цариград, а чрез онова, което той и неговото обкръжение оставили като материално и духовно наследство на средновековна България, онова, което носело в себе си елементите на съзиданието."


_________________


Мъдростта не винаги идва с възрастта, понякога възрастта идва сама...





Сря Май 16, 2012 9:04 pm Профил
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: lYl ...И Тангра повелил...
Ще върна колелото на историята още мъничко назад.

Митически или хипотетични български владетели

— Зиези - син на Сим и внук на Ной

— Мосох син на Яфет - митичен илиро-български прародител

— Илирик ? — 986 пр. Хр. - 823 пр. Хр. Йеросхимонах Спиридон(История во кратце о болгарском народе словенском. Сочинися и исписа в лето 1792 йеросхимонах Спиридон.) го нарича първи илирически крал.

— Бладилий(Владилий) ? - 823 (820) пр. Хр. - 763 пр. Хр Йеросхимонах Спиридон го нарича втори илирически крал

— Колад(Колед/Коледа) ? - 763 (700) пр. Хр - Йеросхимонах Спиридон го нарича трети илирически крал

— Брем син на Колад - Йеросхимонах Спиридон го нарича четвърски илирически крал

— Болг(Боу) син на Колад — 670 пр. Хр. - 588 (585) пр. Хр Йеросхимонах Спиридон го нарича пети илирически крал

— Ладо(Лил/Лила) ? — 588 (585) пр. Хр - 360 пр. Хр Йеросхимонах Спиридон го нарича шести български крал

— Перун(Пеперуд) - 360 пр. Хр - 340 пр. Хр.

— Сирма — 340 пр. Хр - 300 пр. Хр.

— Агрон — 300 пр. Хр - 270 пр. Хр.

— Лангар — 270 пр. Хр - 250 пр. Хр. Ако е съществувал, то едва ли е същият Лангар от Аграи

— Пиний — 250 пр. Хр - 200 пр. Хр.

— Кан Мотун Дуло— 209 - 174 г. пр. Хр.

— Гентий — 200 пр. Хр - 120 пр. Хр.

— Декефал — 120 пр. Хр

— Вологис — 58 пр. Хр –

— Кан(княз) Авитохол род Дуло - ок.153 Някои автори го отъждествят с хунския вождАтилла.

— Кан(княз)Атилла - 400-430 - Поп Йовчо вероятно има предвид хунския вожд Атила.

— Кан(княз)Ирник (Бел-Кермек/Ернак) род Дуло455 – 465, отъждествяван със сина на Атила

— Кан(княз) Борис – 490 – 502

— Кан(княз) Волег- 502 -530

— Реан(Кеанос) ? - 504 – Блазиус Клайнер га няречя пръв вожд на българите.

— Кан(княз) Драгон ? – 530

— Кан Заберган – 550 - 562 кан на кутригурите българи

— каган Кандик Хаган Баян – 562-602 Първи хаган на авари и българи




Разбира се източниците за тази ретроспекция са и достоверни и не съвсем. Но така е когато се говори за древност. Дълбоката древност крие своите загадки и можем само да предполагаме и интерпретираме.

А шовинизмът не е чужд на никоя нация. :lol:

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Чет Май 17, 2012 9:51 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 25, 2011 12:16 am
Мнения: 1182
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: lYl ...И Тангра повелил...
Цитат:
.... за тази ретроспекция са и достоверни и не съвсем. Но така е когато се говори за древност. Дълбоката древност крие своите загадки и можем само да предполагаме и интерпретираме.

А шовинизмът не е чужд на никоя нация.


Достоверни като как?

Чувала съм, че ние българите произхождаме от първо божие коляно.
Покрай това с което се занимавам съм се наслушала и на други достоверни източници малко след потопа
Аз не мога да разбера това чувство за малоценост с този балкански манталитет кога ще се изчисти, за да бъдем нормални хора.
И защо, да зная много е трудно, не може да бъдем достойни хора сега с почит към миналото си, и корените си, без да се главозамайваме с произход от първо божие* коляно!

Честно казано, лично аз, сериозно се опасявам от чувството за елитарност.
Може би мнението ми не е по темата, даже и не съм чела това което е постнато от Крис, но ми дойде като отдушник.


* не от неуважение пиша божие с малка буква, а щот ми е смешно и твърде нелепо някой народ да се мисли за божий избранник

_________________
"Free to speak my mind anywhere
And I'll redefine anywhere"


Чет Май 17, 2012 10:22 am Профил
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: lYl ...И Тангра повелил...
Баш по темата ти е мнението, Ленси.
Вероятно си схванала лекият ми сарказъм. И тук. И в кръчмата. Когато споменах, че шумерите са българи. :lol:
Все пак заглавието на табличката е "Митични и хипотетични български владетели"(като ми остане време ще направя и табличка за исторически достоверните български владетели от родовете Дуло, Вокил, Угаин и неизвестните родове, т.е. след Аспарух и вече на горе-долу сегашната територия на България).
Аз също съм противник на обожествяваните нации и на търсенето под вола. Защото явно телета се намират. На пък е интересно да четеш и намираш българска следа навсякъде из древната, старата и новата история.
Може да се усмихнеш само. Може да махнеш с ръка и въпроса: "Кому е необходимо?", а може и да потъгуваш заради глупащината. Ракли спомена, че се е смяла като е видяла новия облек на площада в Скопие. На мен ми се повдигна от маскарада там.

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Чет Май 17, 2012 10:46 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 25, 2011 12:16 am
Мнения: 1182
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: lYl ...И Тангра повелил...
Не съм била в Скопие, не зная за какво говорите. Аз мекедонците не мога да ги приема сериозно, не зная защо. Върло са ми смешни, еле пък като започнат да се вживяват - все едно гледам едно малко дете което се пъне да бъде маршал. Но имат едно качество което безкрайно уважавам - няма македонец който да каже нещо лошо за друг македонец.
А ние великите, кво казваме - мани бе, българска работа!
Също така и не разбрах защо баш в центъра на Пловдив издигнаха статуята на Алаксандър Македонски?!? Каквато и да е била причината, сигурно е уважителна, но аз като българка не бих го направила, не че някой ме пита де, ама да си кажа тук. :lol:

_________________
"Free to speak my mind anywhere
And I'll redefine anywhere"


Чет Май 17, 2012 11:01 am Профил
Аватар

Регистриран на: Нед Юли 04, 2010 7:58 pm
Мнения: 8520
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: lYl ...И Тангра повелил...
Велика Волжка България
Волга - българска река
Веселин Илиев, изд. "Компарсита", 1993 г.



http://groznijat.tripod.com/fadlan/vb_index.html


Текат водите на Атил река
в скалисти брегове се блъскат.
Ята от риби плуват в бистрата вода,
гъмжат от дивеч нейните блата..

И тече река Волга. Водите й все така водят своята битка със скалите от двата бряга и с времето. Защото много са били стопаните на великата река, но най-дълго тя е била наша. Фактически от началото на хилядолетието до около XV в. Волка е българска река.
Първоначално дедите ни я наричат Атил, на името на хунския вожд, поставил началото на рода Дуло. (По-късно названието търпи редукциите на "Етил" и "Итил") След това вероятно към VII в. реката е преименувана пак от българите и името й става Болга.
Първите българска заселници идват тук около I в. след Христа. Дотогава те са живели в степите между Памир, Средноазиатските планини, Урал, територията на днешен Казахстан. Те са от малкото народи, за които първата работа била да строят, а не да разрушават.
И това не е случайно: българската цивилизация е регистрирана от съвременните учени към ХVIII в. пр.н.е. Английският изследовател, Арнолд Тойнби пише в 12-томното си издание за историята на народите, че в света е имало 21 цивилизации. Една от тях е българската.
Между IV и V в. сл.н.е. българите са поробени от западните тюрки, според Гео Донев, а според проф. Алфред Халиков от Казанския университет от хуните. Независимостта си те постигат през VII в., когато Кубрат побеждава Тунджабу хан. Учредява се Велика България. Границите й били между Волга, Дон, Днепър, Българско (Каспийско) море, Черно море. Столица става Фанагория, построена на Таманския полуостров.
След смъртта на Кубрат, държавата му се разпада: Кубер потегля към Балканите и се заселва в земите на днешна Македония; Аспарух основава Дунавска България; Алцек повежда народа си към Апенините. Явно предците ни са си поставяли за цел да завладеят двата полуострова, привлечени от вечните градове Рим и Константннопол. Батбай остава верен на Кубратовия завет, но трябва да подели територията си с хазарите, които също са българи. За това съдим и от преданието, че Болгар и Хазар са синове на Тангра. Котраг потегля към Атил, където вече има българи, но държава се учредява едва след два века, при Алмуш от рода Дуло.
В настоящата кннга, в основата на която е теорията на проф. Халиков, се разказва за Велика Волжска България - страната, която разширявала границата си не за сметка на войни, а посредством своето силно културно влияние. Много от твърденията на проф. Халиков предизвикват спорове: според него Волга е финско, а не българско название. Той смята, че потеклото ни е тюрско. От друга страна видният учен представя обилни доказателства, че в Татарстан живеят българи, а не татари.
Темата за българите е обширна. Ние не познаваме историята си до Кубрат, когато например през VI пр. н.е. българското племе Болхики е управлявало баварците. Едва ли не държавна тайна беше, че един от индийските царе се е казвал Кардама, че сред причините да се издигне Китайската стена са българските нашествия през 251 г. пр.н.е. Учените откриват културни паметници, оставени от дедите ни в Румъния, Армения, Грузия, Украйна, Унгария, Италия и т.н., но това безценно богатство се заключва с 9 катинара. Вероятно, за да се крепи мита за Гърция. Но дори малкото, до което имат достъп учените, ни доказва, че не сме били орда, а цивилизация; че земите ни, определени от граф Игнатиев, са исторически наши и Европа ни е много задължена.

_________________


Мъдростта не винаги идва с възрастта, понякога възрастта идва сама...





Чет Май 17, 2012 11:30 am Профил
 [ 13 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov