Последно посещение: Чет Дек 08, 2016 10:04 pm Галерия Галерия   Дата и час: Чет Дек 08, 2016 10:04 pm




 [ 12 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Комплексите... нещо толкова човешко 
Автор Съобщение
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Комплексите... нещо толкова човешко
И така всички имаме някакъв комплекс. Натрупване, което може да осъзнаваме, а може и да не осъзнаваме. Натруване, което виждаме у другите, но е трудно да видим в себе си.

Малко теория от специалистите:


"МЕГАЛОМАНИЯ
Мегаломанията (в популярния език се използва терминът грандомания) е патологично състояние, което се разглежда като разрастване на Параноята, проявяващо се чрез крайности. Мегаломанията е известна и като "Лудостта на величията". Мегаломанът, в стремежа си към повече власт и обществен престиж, живее със своите илюзии, мечти и фантазии идентифицирайки се с тях. Неговата завист и егоизъм са подсъзнателни и грижливо прикрити, а чрез своето поведение той се мъчи да внушава човеколюбие и справедливост. Този тип личност, според настроението си, трябва или да бъде "Велик" или да е никой. Индивидът е убеден в своята добронамереност като в противен случай започва да изпитва угризения и чувство за вина. Ако по някакъв начин някой засегне образа му на "добър повелител", дори най-малката забележка би го настроила враждебно и агресивно. По тази причина мегаломанът се стреми да измести или отстрани хората, които се съмняват в него.

КОМПЛЕКС ЗА ПРЕВЪЗХОДСТВО
Стремежът към превъзходство в този комплекс може да се прояви във връзка или като компенсаторна реакция на комплекса за Малоценност. Подтикван от егоцентризъм, индивидът с комплекс за превъзходство реагира по определен начин с цел да прикрие собствените си недостатъци. Най-общо, превъзходството се компенсира чрез склонност към преувеличения и импровизации от най-различен характер.

КОМПЛЕКС НА НАРЦИС (Нарцисизъм)
Този комплекс е характерен с прояви на самодоволство, себелюбие, егоцентризъм и възхищение от себе си. "Нарцисът" с удоволствие се наблюдава в огледалото, зависим от своя стремеж да се хареса на околните, но най-вече на себе си. Той се нуждае от ласкателства и одобрение, издига в култ своя външен вид, идентифицира се с един измислен, идеален образ, който му придава тежест пред другите и го издига в собствените му очи. Дори най-малката критика относно неговата външност може да извади "нарциса" от равновесие, затова е необходимо той да бъде стимулиран с възхищение и комплименти. Такъв тип личности обичат да излагат на показ своите познания и силни страни, своята красота или обществено положение, проявявайки склонност към маниерничене и самохвалство. Една от формите на нарцисизма е издигането в култ на личната сексуалност.

КОМПЛЕКС ЗА ИЗОСТАВЕНОСТ
Явява се вследствие на недостатъчна любов, на дълбока самота и огорчение. Индивидът е бил принуден да съзрее рано и още в детството заживява с чувството, че никога няма да бъде истински обичан и признат като личност. Измамен в най-съкровените си очаквания, в юношеството той се съмнява в проявяваните към него чувства и симпатии, нуждаейки се от доказателства за тяхната искреност. За човек с такъв комплекс дори най-незначителните събития предизвикват мъчително безпокойство, породено от усещането за изоставеност. Силно критичен и взискателен, той се стреми да превъзмогне душевните си терзания като ги затваря в себе си. Така само подтиска и ограничава всеки порив за нежност. В резултат възникват съответни компенсаторни реакции, като демонстриране на способности и добродетели, смелост, стремеж да буди възхищение и др.

КОМПЛЕКС ЗА ОТХВЪРЛЕНОСТ
При тази фрустрация човек се чувства изолиран, изоставен или пренебрегван от хората около него. Комплексът намира израз в натрапчиви мисли като: "Мен ме отхвърлят" или "Никой не ме обича". Изявява се в резултат на силно емоционално въздействие или грубо дистанциране на околните по отношение на личността.

КОМПЛЕКС ВСЛЕДСТВИЕ РАЗМИНАВАНЕ С ПРИЗВАНИЕТО
При този комплекс е разбита и сломена една силно чувствителна натура. Процесът се съпровожда с усещане за неразбиране и недооценяване от страна на околните. Разминаването с истинските способности и призвание може да се крие както в силната инертност на самия човек, така и да е свързано с провал в личния или обществения живот...

КОМПЛЕКС ЗА ВИНА
Комплексът се проявява с постоянно /повече или по-слабо изразено/ чувство за вина и страх да не се сгреши и вътрешната увереност, че не се действа, както е необходимо. Типични са проявите на самокритичност, досадни скрупули, натрапчиви идеи или непрекъснати съмнения. Съвестта и чувството за дълг поставят толкова високи изисквания, че винаги съществува усещането за допусната грешка. Страхът и безпокойството да не се сбърка изострят колебанията преди да се пристъпи към действие. След приключване на определена работа започват съмнения дали е направено точно каквото е било необходимо. При това самонаблюдение и самонадзор, личното АЗ непрекъснато усеща обвиненията на някакъв въображаем "съдник", а всяка забележка се приема като укор или порицание. От друга страна, това прави личността стриктна и примерна, придирчива и максималист в поведението и преценките си. В определени случаи комплексът се съпровожда от мания за хигиена и чистота или е свързан с комплекс за Малоценност. Източници на "Вината" могат да бъдат някои от следните по-важни причини: - възпитание с насаждане на страх или чувство за вина, подценяване или пренебрегване на способностите; - постоянно сравняване с другите; - родители, радващи се на възхищение и слава - за детето е трудно да се идентифицира с техния подтискащ самочувствието му идеален образ; - душевни травми - отговорност за причинени рани, станала злополука, родители принесли се в жертва и пр.

КОМПЛЕКС ЗА МАЛОЦЕННОСТ
Това е социален комплекс, за който е характерна загубата на доверие в себе си и в своите способности. Чувството за малоценност се явява голям проблем при утвърждаването, реализацията и постигането на по-високи цели в обществото. Личността се затваря в себе си, изолира се в собствения си свят, страда от своята нерешителност, чувства се различна в обществото, където мисли, че е отхвърлена от другите. Това й пречи да стига докрай в осъществяването на своите намерения. Такъв човек приема несполуките за доказателство на недостатъците си, а успехите - за плод на случайността. При това самоподценяване, човек се старае да се докаже първо на себе си, а след това на останалите. Веднъж осъзнал своята слабост, за да не бъде толкова уязвим, той непрекъснато се стреми да се самоусъвършенства и разширява познанията си. Дори и тогава обаче, в своя максимализъм индивидът не се чувства достатъчно "съвършен" за да пристъпи към действие, предпочитайки да не поема излишни отговорности и задължения. По такъв начин съвестта и натрапчивият скептицизъм се явяват бариера за личната активност и предприемчивост.Комплексът за Малоценност поражда определен вкус към страданието, в мъката се открива своеобразна утеха, а на определен етап може да се стигне до пълно обезверяване. Нуждата от по-голяма сигурност прави "малоценния" човек силно чувствителен и към най-дребните неща.

САДИСТИЧЕН КОМПЛЕКС
Това е комплекс, който се изявява с променлива честота и понякога има доста особени проявления. Колкото по-високо е интелектуалното нива на индивида, толкова садистичните прояви са по-изтънчени и умело прикрити зад двойна игра. Казано най-общо, садистът изпитва удоволствие и наслаждение да обвинява, шантажира и наказва, да причинява страдание, да бъде господар и да му се подчиняват. Той се отличава с наблюдателност, поради необходимостта да открие в другия неговите желания, слабости и недостатъци. Играта на изчакване - удоволствие за "ловеца", продължава докато потърпевшият не започне да проявява желание за близост или интимност и стане излишно прикриването на истинските намерения. Следва моментът за освобождаване на фантазиите за насилие… За постигане на целите са позволени всякакви средства: толерантност (при изчакването), измама, провокация, изнудване, подлост или шантаж. Насладата от страданието на другия е коварна и опасна дори за самия садист, защото унищожава възможността за спокоен и щастлив живот.

МАЗОХИЗЪМ
При този комплекс се поражда смесване на желанията и понякога може да се превърне в комплекс за Малоценност. Индивидът обича да бъде подценяван, хулен и оскърбяван, да се подлага на самоунижение, да си налага непосилни задачи и т.н. Той се чувства удобно в безизходни ситуации, харесва му да бъде жертва и търси всевъзможни предтексти да се самоизтезава; предпочита физическото страдание, болката и нервното напрежение."

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Вто Яну 29, 2013 8:47 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Чет Май 28, 2009 7:58 pm
Мнения: 2416
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Комплексите... нещо толкова човешко
ехааа е па аз си имам от всичко помалко :P

_________________
https://www.youtube.com/watch?v=udS_jvQY5tQ


Вто Яну 29, 2013 1:52 pm Профил
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Комплексите... нещо толкова човешко
Да. Определено се замислих когато слагах заглавието на темата, Витя. При мен е същото. Имам си от всичко.
Както всички хора - сложен микс от качества, а като включим и някои физически предпоставки, семейна среда, възпитание, дори и отрязъка от време, в което живеем, се получава още по-сложно. Но във всички ни е заложено. Различаваме се по количествата натрупвания.
А няма човешко качество, от което да не са зависими емоциите ни, от там и чувствата ни. От чувствата -целия пъзел на живота ни.
Колкото е по-голямо натрупването, толкова по-трудно носим "кръста си". В каква посока, до каква степен, и дали ще се подчиним на комплексите си смятам, че е въпрос на зрялост - духовна, емоционална, психическа
Знам, че някои от тях са напълно преодолими. Въпрос на себепознание.

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Сря Яну 30, 2013 9:08 am Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Комплексите... нещо толкова човешко
ами, то както подсказва смисъла на самия термин, това си е нещо доста сложна.
аз също мисля, че притежавам някаква доза от всеки от изброените комплекси. в крайна сметка съм сложна и богата личност. :lol: въпреки, че сме свикнали да възприемаме като комплекси все неща, които подтискат или накърняват личността на човека, истината е, че понякога комплексите го правят по-свободен, но нараняват околните. въпрос на приоритет. нали съвременните егоистични теории проповядват на първо място обич към самия себе си. това е основата на която се отглеждат много комплекси.



въприемам комплексите като нещо придобито в този живот. и така би трябвало да се възприемат. но много се съмнявам дали някои неща не са вродени на определен индивид и поглешно биха се изтълкували като къмплекс, породен от нещо си.

точно затова считам, че комплексите, както и някои черти на характера, се нуждаят преди всичко от работа, възпитание и контрол. :pff:

човек не може да избере с какво наследство в нрава ще се роди или на какъв ще попадне в живота и ще си изгради тик, но е отговорен за това как съзнателно ще разгледа картината, ще работи върху нея и ще я контролира.

_________________
i`m gonna tell God everything


Сря Яну 30, 2013 5:36 pm Профил Галерия на потребителя
Tinkerbell
Tinkerbell
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 7:33 pm
Мнения: 3752
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Комплексите... нещо толкова човешко
Комплексите, както и всичко друго се възпитава в детството.

_________________
“The words have made a perfect burden.”


Чет Яну 31, 2013 4:53 am Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Комплексите... нещо толкова човешко
Цитат:
нали съвременните егоистични теории проповядват на първо място обич към самия себе си. това е основата на която се отглеждат много комплекси.


Мисля, че е точно обратното, Ракли - количествените натрупвания(комплекси) водят да различно разбиране на тази прословута обич към себе си. :lol:

Най-непознаваем е комплексът за малоценност(най-трудно го разпознаваме в себе си и/или напълно го отричаме)

Още малко от специалистите:


"Комплексът за малоценност често се засилва от външни причини и се проявява чрез различни симптоми, като: затваряне в себе си, агресия и други опити за приспособяване към тези емоционални проблеми. Ако някой не е доволен от себе си, той не е доволен от целия свят. Всичко му е криво, хората са лоши. Симптомите на комплекса за малоценност се групират в две големи групи:
• Затваряне в себе си, включващо вглъбяване в себе си, свръхчувствителност и социална отчужденост;
• Агресивно поведение, включващо прекомерно търсене на внимание, критикуване на другите, свръхподчинение на другите към себе си и безпокойство.

Затварянето в себе си се среща по-често от агресивните стратегии. Индивидите, използващи първата стратегия са объркани и много плахи. В присъствието на другите са или неспособни да действат от страх или поради смущението са свръхактивни по много очевиден начин. Те са силно чувствителни към критика, обиждат се от чисто приятелски жестове, не приемат никакви забележки, защитават избора за съответното им поведение, изпитват силно желание за похвала и да получават голямо внимание дори за дребни неща. Социалното отдръпване е показател за страх от хората и липса на увереност в себе си, понякога изразяващо се в денонощно мечтаене да бъде завоевател, герой или пък да бъде страдалец-мъченик.
Макар и агресията да се използва по-рядко от затварянето в себе си, то е по-жестоко. Прекомерното търсене на внимание и известност води до пренебрегване на всякакви принципи само да получи благосклонност от околните. Детето може да търси внимание чрез заекване, показване на характерчето си, и дори преструвайки се на болен. Възрастните хора търсят внимание чрез избухлив характер, рязкост и язвимост спрямо другите хора и чрез постоянна раздразнителност. Критиката на другите хора е опит да се проецират собствените чувства за малоценност върху другите и да се намали чувството за лични провали и загуби чрез посочване на провалите на другите. Свръхподчинението и покорството е често използвана стратегия за компенсиране на слабостите си. Също така необоснованото безпокойство за много неща може да е резултат на липса на самоувереност."


Откъс от "Самооценка и комплекс за малоценност" - Петър Вълков - психолог-консултант, магистър по клинична психология

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Чет Яну 31, 2013 1:39 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Комплексите... нещо толкова човешко
сега като си виждам цитата, разбирам, че нещо съм пропуснала в бързината на писането във второто изречение. лошото е, че като мине време, се забравя.
Що се отнася до комплекса за малоценност, винаги съм мислела, че той е най-лесно откриваемия сред всички останали видове. Разбира се, ако човек е достатъчно разсъдлив (независимо дали касае самия него или някой друг) или ако има...пак ми избяга мисълта. :twisted:

мразя да намеря час за себе си и да се появи на мига някой, който да ми го прецака. :pullhair:



мисля, че нито един горд носител на комплекса за превъзходство не може да установи липсата на основа за това. :?

_________________
i`m gonna tell God everything


Чет Фев 28, 2013 4:35 pm Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Комплексите... нещо толкова човешко
Ако го осъзнавахме(комплекса за малоценност), Ракли, нямаше да я има тази непрекъсната агресия(във всичките и форми), щяхме да сме далеч по-толерантни един към друг и далеч по-критични към себе си.
Обаче... огледай се наоколо си и ще видаш как агресията расте, за най-малкото нещо сме готови да се нахвърлим върху някой и/или нещо, което не ни импонира, дразни или ни вбесява, а нито за секунда не се замисляме, че правейки това... всъщност комплексите ни говорят на самите нас. Те ни вадят очите, но ние не ги виждаме.
А обратната посока на комплекса? Познаваш ли хора, които се изживяват като най-големите страдалци и мъченици? :( Аз познавам много такива, при това от най-близкото ми обкръжение... драма за всичко и по всяко време... това е огромно мъчение, наистина и трудното е, че няма как да убедиш такъв човек, че от него самия зависят толкова много неща... такъв човек моментално намира оправдание за себе си, което е извън самият него...
И да, много неща идват извън нас, но от нас зависи как ще ги посрещнем, как ще си ги отгледаме и как ще ги изпратим... и за колко време.

А открих темата именно защото комплексите ни са в основата на думите, на действията ни... на целият ни живот. Раждаме се еднакви, умираме различни.
И защото по различен начин "избиваме" комплексите си.

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Пет Мар 01, 2013 8:59 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Комплексите... нещо толкова човешко
Nell написа:
А открих темата именно защото комплексите ни са в основата на думите, на действията ни... на целият ни живот. Раждаме се еднакви, умираме различни.
И защото по различен начин "избиваме" комплексите си.



:o
Баси! Все си мислех, че в основата на живота ми стоят някакви неща доста по-смислени от комплексите ми.

Извинявам се, че прочетох съвсем диагонално темата и някак не мога да взема адекватно участие в нея, ноооо това подчертаното твърдение ме закова и ми отсече главата.
Естествено, тотално несъгласна съм с него.

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Нед Мар 10, 2013 11:07 pm Профил Галерия на потребителя WWW
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Комплексите... нещо толкова човешко
:lol: Приемам несъгласието ти и дори знам защо толкова те възмущава подчертаното изречение. :lol:
Защото приемаш комплексите като нещо задължително лошо, нали?
Или не познах?
Там е работата, че те наистина не са задължително нещо лошо, което ни се случва и даже напротив - има комплекси, които са катализатор за разгръщане било то на творчески, научен, философски и т.н. потенциал.
Имам въпрос: Какво е според вас амбицията?
И разбира се искам да подчертая, че когато един комплекс помага на човек да се разгърне, да се обогати, да достигне нови хоризонти, той се явява опора и тласък в добра посока на живота ни, но пак стигаме до начина, по който "избиваме" комплексите си.
И там вече се явяват негативите.
Всичко, което правим(думи, действия), ако наранява(унищожава, смачква, омаловажава, накърнява, обижда и т.н) някого и/или нещо, вече не е позитив на комплекса. От там и няма начин да не рефлектира върху живота ни. Все пак да не забравяме, че всичко, което "изхвъргаме" извън себе си, се връща отново при нас...

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Пон Мар 11, 2013 8:39 am Профил Галерия на потребителя
 [ 12 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov