Не сме се изричали по-на широчко за ревността, та затова отварям нова тема в тревожните ни мозъци.
Казват, че ревността е страх.
Да. Страх е.
И кой няма страхове? Кой е толкова неадекватен, че да отрече едно от най-разяждащите и убиващи чувства у нас, хорицата?

Ревнувам... разбира се, че ревнувам.

Ревността не е производно на Любовта обаче, на Страха е. Тук ще споря с всеки, който реши да ми обяснява, че ревнува от обич. Предварително застраховам своята позиция.

Друг е въпросът, че вечно някак ни е трудно да си признаем колко сме слаби и какъв страх ни тресе?

А най-интересното(в моя опит) е, че хората, които са ме убеждавали, че изобщо не ревнуват, в следващи ситуации са ме изумявали с безумна ревност и безумни постъпки.

Защото... нея я има във всеки от нас, но всички я контролираме различно.

Отпочнах...

Вие сте

ревността е отсъствието на обич първо към себе си.
ревността е незачитане на свободата на другият.
ревността е едно отвратително състояние в което съм изпадала и сега ме е срам от себе си.

Нел :"Ревността не е производно на Любовта обаче, на Страха е. Тук ще споря с всеки, който реши да ми обяснява, че ревнува от обич."


Подписвам се с две ръце. Ревността е нелогична, обсебваща и унищожаваща. Може да разруши повече от един живот.

Не се страхувам да губя. И никога не искам нещо или някого на всяка цена. Любовта и свободата се държат за ръце и когато едната избяга, другата безвъзвратно изтича....

е, аз не бих казала, че се срамувам от ревността си
все пак не съм одрала никого жив, нито съм поставила някого на колене заради моята ревност

страраела съм се да я прикривам, но ужасното е, че има ей такива очи и вижда под вола-теле.

неспокойствие, недоверие, недоизказаност... тези не-та не ги харесвам

обратното... винаги съм се стараела да не предизвикам ревност в партньора си, не и умишлено(защото неумишлено се е получавало) и мисля, че това вече е привилегия на Любовта - да не дава поводи за страх.

При жените категорично е проява на чувството за собственост.
При мъжете -също, но в по-малка степен. При нас е по-силна наранената гордост.

Хубаво нещо е ревността.
Наслаждавайте и се

Ок. Обаче да ми кажеш къде по-точно и е насладата?

В самата употреба на чувството.
Sento, ergo sum.
Още Русо е забелязал това........

не усещам дали Трихо влага някаква ирония в думите си. сетивата ми са нещо претъпени.
обаче ей сега да хвана Нел първо, че с нея все ни върви да тропаме на противоположни позиции. хубавото на нашите "кавги" е, че ни доставят взаимно удоволствие и не остават белези от помрачени чувства. затова си позволявам да споря единствено с такива хора. с друг тип, само с пистолет опрян на целото.

дали да поцитирам се питам, или да писна и да питам за конкретни случаи.

като всяко друго чувство и ревността си има своите различни проявления. за съжаление и различната си база. затова предполагам, че е доста с разклатено реноме. ами то е като пиенето, нали - едни от радост, други от мъка, трети от сутринта....

какво да прави горката ревност, когато често я използват за прикритие на други чувства и нюанси, които стоят далеч от това, което я носи със себе си. може да е като полъх, като неясна тревога, като кратка буря, като ураган и като злокачествено заболяване. и носи чертите на на характера на проявителя си. всеки я притежава, но всеки обаче е в действителност, която я поражда. и когато някой ми каже - аз не ревнувам. за мен това означава точно, че той или тя не ревнува, и нищо по-различно. някой може и да не мрази. това не го прави светец. не е имал повод да познае омразата. друг може и да не е влюбен. хората не живеят перманентно влюбени.

и питам аз, какво прави този, който не ревнува, ако обичаното от него същество даде в определен момент любовта си на друг? прескача периодът прескачайки и чувството. или някой ще ми разкаже теория на болката. рядко съществува чисто по вида си чувство. обикновено те съдържат и дози примес поне на още няколко. и в това се състои именно пъстротата на вътрешния ни свят. какви точно са дозите на примесите, вече е отделен въпрос за всеки отделен случай.

шекспир:

когато ти изтръгнеш чудни звуци

от старото пиано с нежни трели...

ревнувам аз клавишите, които

целуват белите ти пръсти...

Док, хубаво, живи сме, но ревността е ирационално и деградивно чувство.
Аз не мога да му се зарадвам. Трудноконтролируема е, колкото и да си силен психически, колкото и да е силна обичта ти... на маймуна заприличваш или докарваш някого да маймуноподобно. Много дълбоко реже това чувство, реже и в главата и в сърцето, убива даже...
Това не ми носи наслада.



Ракли, за какво искаш да спорим? Че не разбрах де Но знаеш, че щом има спор, съм винаги готов, а и съм на две големи ракии, така че да запретваме полите, а?

Твърдя, че всички хора ревнуват. Разбира се не всички тичат като полудели след половинките си, ровят им в джобовете, изпадат в истерии и тем подобни. Има и такива, които мълчаливо понасят болката от тревогата си и пъплещото недоверие.

Наистина се съмнявам да има такива, които да не ревнуват, просто не са го познали това чувство. Казах, че е неадекватно да го отричаме.

и не съм съгласна с определението "убийство от любов"(макар, че има изключение-да умъртвиш някого, за да му спестиш болка)

колкото до предметите, които докосват любимите ръце... тук аз съм пълен пас, не ревнувам

но бих целунала клавишите на пианото

Шекспиреее, де си да поспорим

ееееееее, кога успя бе, кога успя? как да спорим като си с два тома напред в материала? аз пък искам с теб да споря. ама май се оказва, че твърдим едни и същи неща. нищо де, отивам в Кръчмата да изравня резултата и ще се върна по някое време.