Ох!
пък мен от всичките тези ме е страх и то доста много.

Обаче искрено се опитвам да открия, осъзная, опозная и приема страховете си, за да не ги оставям да ме водят те, а да се опитам да управлявам аз тях. Забелязала съм, че управляваните страхове могат да са мощен двигател с положителен заряд.

Не ме е страх да живея.
Не ме е страх от утрешния ден, не ме е страх и от следващата секунда.
Не ме е страх от смъртта.
Не ме е страх да съм влюбена и да обичам, с всичките прилежащи плюсове и минуси.
Не ме е страх от безпаричието.
Не ме е страх да съм такава, каквото съм.
Не ме е страх да се смея, когато някои мислят, че трябва да плача.
Не ме е страх да взимам решения и да понасям последствията.
Не ме е страх да си тръгна и повече да не се обърна назад.
Не ме е страх да изглеждам глупава в определени моменти.
Не ме е страх да питам.
Не ме е страх от отговорите, които ще получа.
Не се страхувам от копнежите на тялото си и душата си.
Не ме е страх да съм обичана.
Не ме е страх да съм мразена.
Не ме е страх да съм сурова към хората, на които държа и като думи и като действия.
Не ме е страх от клюки и интриги, насочени към мен, тъй като уважавам интелекта на тези, които са около мен и ми е ясно, че дори и да бъдат подведени... ще е временно.

истината е, че от всички тези неща като че ли ме е страх. малко или много. дори се питам какво правя тук. опитвам се да се сетя от какво не ме е страх.
не ме е страх от труда, който трябва да положа, за да постигна нещо.

не ме е страх от...

ами не мога да измисля второ засега.

аааааааааааа Ракли, благодаря че ме сети. Чудех се дълго от какво не ме е страх. Като те прочетох ми просветна, че верно от труда не ме е страх и мога да драпам, да полагам усилия, да се мъча, и опитвам, и пак, и пак...

да, ми то това е май единственото безопасно нещо на този свят. като се замисля...сигурно и за теб е така.

бе ей, пораженкииии
щом ставате и щапурате всеки Божи ден... значи не се страхувате бе, ей!

кво му е страшното?

каквото има да стане, ще стане и туйто! и със страх и без страх

ча"й сега бе Нел ...
Това че ставам и правя нещо всеки ден и винаги, когато трябва да се направи и че го правя добре и че винаги се старая да е още по-добре, и че се справям прекрасно или не толкова, и че ще продължавам да го правя и още и още и да се уча и да опитвам и още и още...

Та всичко това изобщо не означава, че не ме е страх от него, както и не означава, че като ме е страх ще спра да го правя. Дори напротив - колкото повече се страхувам, толкова по-мотивирана съм да се опитвам да се изправям и справям. Страхът и поражението са различни неща. Често пораженци са безстрашните при първия си неуспех.

ами за мен това не е страх, Виталка. Всичко, което изброи.
или се подценяваш, или различни неща разбираме под страх

то и аз се озъртам като пресичам улицата, но това е инстинкт за самосъхранение.

знам, че мога да сгреша и това да струва доста пари, но не се парализирам от страх

знам и, че човек се мобилизира точно в екстремални ситуации, така че колкото и да се страхува от нещо... като дойде се справя криво-ляво.

друг е въпросът, че ендорфините се подържат и от известна доза страх, дори е препоръчително ако се страхуваш от високо, отвреме навреме да се поставяш в такава ситуация.