Последно посещение: Пет Ное 24, 2017 1:03 pm Галерия Галерия   Дата и час: Пет Ное 24, 2017 1:03 pm




 [ 33 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4  Следваща
Обич моя, обич твоя... 
Автор Съобщение

Регистриран на: Сря Май 13, 2009 8:54 pm
Мнения: 969
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: София, България
Мнение Обич моя, обич твоя...
Нещо май ни се говори за обичта. не че не говорим за нея навсякъде другаде, но може би ни се ще по- концентрирано да поприказваме. Да споделим. Да изразим. Да разберем. каквото се прави в една специална тема. Макар че обичта е нещо толкова специално, че просто не бива да има тема без нея. Или поне на мен не би ми била интересна.
Основният проблем, може би, е, че както много други неща, като започнем да говорим за нея, тя се изплъзва, сякаш, изчезва от думите ни. Тя е някак вътре в нещата, а не може много да се говори за нея точно. Или?

_________________
Нагоре по стълбата, която води надолу


Нед Май 24, 2009 5:51 pm Профил
Мнение Re: Обич моя, обич твоя...
И добре е, че не може да се говори много за нея... :)
А ти с предпоследното изречение ни оправи :lol:

Кой би искал да я загуби... дори от думите си само...
И колко всъщност я притежават, а колко я усещат.
Тя си прави каквото си иска, независимо какво искаме или мислим. И във всяко сърце различни нещица използва за подпалки... едно с едно не си приличат. Дори за обичащите се. А казват, любовта събирала сърцата. Събира ги ама друг път. В момента, в който сърцата я осъзнаят, тя вече е пътник, заминава си от тях.
Но поне в темите ни я има... и в размислите.

/нали за човешката?/ :P


Нед Май 24, 2009 6:27 pm
Аватар

Регистриран на: Съб Май 09, 2009 6:38 pm
Мнения: 1285
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Обич моя, обич твоя...
Не знам, не знам...

Ще ми се да съм оня готвач в дзен манастира, дето след като всички главни дзеновци се изредили без да назовават "кана"и "вода" да дадат най-добро определение за каната с водата в центъра на двора, той минал и я бутнал с крак - каната се катурнала, водата се изляла...

Предполагам, че не от всички сърца си заминава. Но и знам, че тя не е обитател само на сърцето.
И също смятам, че би могла да съществува и облечена в дрипи, но все така неопетнена. В някои моменти...

_________________


Нед Май 24, 2009 7:22 pm Профил

Регистриран на: Сря Май 13, 2009 8:54 pm
Мнения: 969
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: София, България
Мнение Re: Обич моя, обич твоя...
Но ти .. В доста случаи си ... Нали си толкова... Дзен... но когато става дума за самия теб- не си.
Да, човешката обич.

Ето ти дилема! Когато я усещаме, искаме да говорим за нея, да я изливаме, всякак! Но тогава ... Може и да я изгубим! Как решавате тази дилема?

_________________
Нагоре по стълбата, която води надолу


Нед Май 24, 2009 7:33 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Съб Май 09, 2009 6:38 pm
Мнения: 1285
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Обич моя, обич твоя...
Тази дилема е измислена.
Не така я губим, а чрез някои съпътствия.

Отивам да си бъда дзен - тъпо празен.

_________________


Нед Май 24, 2009 8:35 pm Профил

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Обич моя, обич твоя...
Не вярвам, че можем да я изгубим в думите. Не и ако я има. Думите в известен смисъл изразяват потоците в нас, които понякога е трудно да се изразят по друг начин. Човек иска да изрази, да сподели, да помилва някой, когато пръстите в момента не достигат или по друга причина. Думите имат своето място и роля. Те са средството ни общуваме, да обличаме мислите си в преносна форма. Когато чувството надхвърли думите, потичат сълзите. Онези, различните от причинените от болка. И не всичко може да бъде обяснено с действието на жлезите. Понякога жлезите са...всъщност много често, те просто функционират под въздействието на чувствата. Понякога обратно. Сетих се за нещо. Ще ме прощавате, но ми се прииска да го сложа тук. За автора нямам идея какво да кажа, но се сетих...

„...и вкусвам присъствието ти понякога. Когато помислих, че те обиквам, започнах да те слушам с душата, с вярата, с доверието. Щом има доверие умът го няма, той е преграда, недоверие, затова рядко го пускам да ми говори в твое присъствие. Говоря на душата ти, защото умът слуша повърхностно, той е майстор на повърхностните неща.
Думите ти за мен са ухаещи. Те са като любовта, като вибриращ живот. Дават ми увереност. А увереността е защитата на душата ми. Понякога се къпя в думите ти, защото те са източник на сила за мен. Като извор са, от който понякога се навеждам и пия. Копнея за мига, в който бликват от тебе връз мен. Ти ме превръщаш в идея на думите, в буква на радост. Думите ти придобиват форма, стават плът. Любовта ти може да ме направи уверена, защото е носител на живота. Дълбоко в себе си аз съм извор. И сънувам как се потапяш във мен... ти...ти ми казваш, че ме обичаш!!! С тези думи за мен ти превъзхождаш света. И ме правиш пълнокръвна....”

_________________
i`m gonna tell God everything


Нед Май 24, 2009 8:39 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Сря Май 13, 2009 8:54 pm
Мнения: 969
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: София, България
Мнение Re: Обич моя, обич твоя...
венци написа:
Тази дилема е измислена.
Не така я губим, а чрез някои съпътствия.

Отивам да си бъда дзен - тъпо празен.



Чудесно! Значи можем да си говорим за нея, без да се опасяваме, че ще се изтърка, или помръкне!

Как съпътствията се оказват по- съществени от това, което съпътстват?

Тъпо празен си не дзен, а дзън.
Бъди, бъди празен! Истински! Съвсем! :)


Приятели, едновалентна, или многовалентна е обичта?

_________________
Нагоре по стълбата, която води надолу


Нед Май 24, 2009 9:10 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Съб Май 09, 2009 6:38 pm
Мнения: 1285
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Обич моя, обич твоя...
шкурките не са съществени
стават такива като изшкурят и същественото (аз казувах, че мой да ней тъй)

отивам да си бъда дзън

_________________


Нед Май 24, 2009 9:12 pm Профил
Мнение Re: Обич моя, обич твоя...
Хубав текст, Ракли...

Толкова много е писано за пустата му любов, че вече наистина би трябвало да се е изтъркала, и думите за нея - заедно с нея...
Новораждащо някакво чудо е, покълва с първия вдъх човешки и продължава с безсмъртие след всяка една смърт.
Често обаче не знаем какво да я правим... плаши, стяга, изгражда зависимости, лишава от свобода. Заземява. Летежа и е несигурен, паданията са непрекъснати. Особено в липсите, физическите.

Кажете... кога казвате Обичам те, и защо.
И вярвате ли, че без допир също може да бъде истинска обич...


Нед Май 24, 2009 10:14 pm
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Обич моя, обич твоя...
Казвам го, когато го усетя в себе си да ме изпълва и само да се изплъзва с дъха ми и да струи от мен в дадена секунда. Щом съм го усетила значи си е истинско за мига. Кое друго освен мига е истинското. Какво определя една обич за истинска? Тя може да си е реална и съвсем истинска за момента, което не я прави неистинска ако не я открия в себе си в следващия.

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Нед Май 24, 2009 11:17 pm Профил Галерия на потребителя WWW
 [ 33 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov