Знам ли??? те страшните неща... може и повече да са...


Щом като не ти пука за нищо, няма как да те нарани някой, нали?
Да, но няма и как да те зарадва ....


а на трети не им пука изобщо за нищо.
Не, такова животно няма!
Може Ти (другия, де) да не успяваш да разбереш за какво му пука, ма да не ти пука!

Права си, Дрийм, напълно си права.
Да, но няма и как да те нарани.

По-страшно има, когато си субекта. Тогава по-страшна е болката. Когато си обекта, няма по-страшно. Защото безразличието никога няма да подаде ръка на давещия се. Сигурно звучи страшно да си безразличен. Но съм сигурна, че има хора, които се молят за това.

Всъщност исках да кажа, че едно нещата, за които се сетих, че са ми безразлични са формите на снобизъм. Дори в добрия смисъл на думата. Да бъда субект подчинен на външните комплекси. И аз си имам своите като всеки човек, но те са много по-дълбоки и в друга насока. Иначе всичко от рода на вечеря с известна личност, маркови очила и чанти, надпревара в стайлинг, са ми...безразлични.



А колко прости бяха мойте радости.

Безкрайно прости.

И ако трябваше на теб да ги разкажа,

бих се изчервила...

Желая само да заспя.

Никога не съм срещала чисто безразличие.
Навярно това ме прави късметлийка,но също ми дава увереност че такова животно няма!

или най-малкото е мъртво.

аз на умрели лисици вяра не хващам.
ти към какво си безразлична, Шери? признавай веднага.

отговори от рода на "боб чорба", не се приемат.

Хммм...хубава тема...за будиста безразличието е добродетел...ама дори не е това...защото какво значение има?

Безразличието предполага към изява на безхарактерност някак.Личността не говори.Говори умората.

Може ли да се търси паралел между безразличие и "не ми пука" ? ? ?

Моето признание е че ми е безразлично това че съм брадясал например.

Ракли,безценна моя,бива ли така да ме затрудняваш:roll:
Сетих се!Клюките и интригите!Или лъжа:oops: понякога ме нараняват.

Но позновам един един дето му е се тая дали е с брада или не:)))))))

Благодаря за неволната подсказка:)

Безразличието...
Хм...

Мислех си,че все към нещо съм безразлична.Усмихнах се ентусиазирано - този отговор го знам!

Обаче...ето - от вчера мисля към какво съм безразлична и не мога. Бръквам в себе си и какво намирам, къде ми се е скрило безразличието.

Може би съм безразлична към суетата.Не онази женската, не.По-скоро онази, която те кара да искаш да си непременно онова, което другите очакват да си, за да те харесат...МОже би това, но пак не съвсем.Няма начин и на тази суета да не съм малко подвластна.

Ще помисля още...не ми е безразлично.

Към безлични със ужасно безразличен.
По интересно ми е кое може да извика безразличие?

Отвращението или разочарованието?

Всяко разочарование ми носи болка,не безразличие.
Вчера ме попитаха защо не съм честитила празник.

За да си спестя усещането за ненужност,което ме напада всеки път щом прекрача прага.

А мислех,че вече ми е все тая:cry: