Последно посещение: Съб Юни 24, 2017 5:38 am Галерия Галерия   Дата и час: Съб Юни 24, 2017 5:38 am




 [ 13 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Разказано в тишина 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Разказано в тишина
Прашинка в окото


Здравей, ела седни, ей тук срещу мен да мога да те виждам хубаво.
Какво ще пиеш, хайде да си вземем по едно кафе.
Не, не искам да се качваме горе, ей тук навън.
Нека да си поговорим, за всичко, за това което беше преди, което е сега и което ще бъде.
Как така не знаеш дали ще има после, ще има разбира се, ще има.
Да знам, че си болна, да знам, че това не е обикновена настинка която ще мине за седмица, но какво от това, ще се оправиш, ти си силна, знам го със сигурност.
А не, не ти вярвам, не може да си се уморила.
Казах ти, че не може.
Да бе знам го това, всичко знам.
Знам, че от малка ти се налага да си силна, но не може да се уморяваш да бъдеш такава, не и ти.
Да, да, да, знам всичко това, знам как на 14 години остана без баща, знам как ти се присмиваха децата, че си копеле, че си дъщеря на престъпник, макар че баща ти не е престъпник, да лежал е в затвора, но не защото е откраднал или убил, или е измамил, просто ситуацията тогава е била такава.
И за майка ти знам, знам как я гледаше, когато тя беше на легло, знам че ти беше малка тогава. Знам, че и тя си отиде когато ти беше едва 18 годишна, но пък тогава вече беше омъжена.
Да, май и тук не ти провървя, след 18 години брак той си тръгна, но пък имаш двама сина, нали.
Не си сама, нали това казвам, имаш двама сина, няма да те оставят.
Какво казваш, не искаш да ги тревожиш тях, това няма никакво значение, колко пъти ти си се тревожила заради тях, колко нощи ти не си спала заради тях, колко сълзи ти проля заради тях. Единия дори и лекарите го бяха отписали, казаха ти в прав текст, че няма да живее дълго нали, показаха ти смъртния му акт, където единствената непопълнена графа беше точната дата и час на смъртта, но ти не се предаде, нито за миг не си помисли че можеш да се предадеш и я го виж сега, порасна си голям мъж.
С другия колко нощи изкара по болниците, дори и сега когато вече е над четиридесет годишен мъж, му помагаш в живота. Не сe предаде нали, няма да го правиш и сега, не ти позволявам.
Какво значи това, майка съм, длъжна съм, те пък са ти синове и те са длъжни.
А не, въобще не е различно, сега е момента в който те да си върнат за всичките грижи. Престани да ми повтаряш, че не искаш да ги тревожиш и да им тежиш, та ти си им майка, не може да им тежиш. Знаеш ли колко по-тежко ще им бъде ако теб те няма, знаеш ли.
Винаги си помагала и на тях, и на всеки друг на когото си можела, ами дойде момента в който всичко това да ти се върне.
Омръзнало ти е от болести казваш, е че то на кой му харесват болестите, сега ти си болната, сега ти си тази която има нужда от подкрепа и грижи. Да бе да, как така ще се оправяш сама, не си го и помисляй.
Какво казваш, не.
Казах ти не.
Не са сълзи това бе, просто нещо ми влезе в окото.
Това не е важно сега, нали ти казвам че не е важно, откъде, колко това са подробности, сега важната си ти, всъщност винаги си била важна, е може би понякога не го осъзнаваме така силно, но в момента не е така.
Престани, казах ти че това няма никакво значение и това как се чувствам също няма значение, какво значи не си свикнала някой да се грижи за теб, аз някой ли съм, аз съм ти син, че ако аз не го направя, кой?
Знам че ти тежи, знам че се умори от живота си, но какво да го правиш, живот, понякога се смее, понякога се зъби, а друг път направо хапе, всичко е много просто, единственото лекарство срещу живота е да се живее, това е.
Няма да се притесняваш от нищо, каквото трябва да се направи, ще се направи и разбери най-накрая, не си сама, не си.
Изпи ли си кафето, аз също, ще се прибираш ли?
Добре и аз ще тръгвам, а ти просто помни, не може да се уморяваш, няма да ти го позволя, просто е ще живееш.
Тръгна си, той остана още малко, гледаше след нея, годините наистина я бяха уморили, но не можеше точно сега да й позволи тя да бъде уморена и слаба.
За пръв път видя в очите й страх и умора, не го беше виждал досега, дори и преди години когато новороденото й дете почина, дори и тогава тя беше силната, но сега?
Някаква прашинка отново насълзи очите му, знаеше че и него го е страх, може би повече и от нея, но никога нямаше да позволи тя да разбере това, никога.
Въздъхна и си тръгна, успокоявайки сам себе си с думите:
- Какво като е рак, толкова хора живеят дълги години, тя ще е от тях.








Съб Ное 21, 2009 11:44 am Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разказано в тишина
И аз имам прашинки в очите. И ми пречат да намеря точните думи, но е невероятно. :hat:

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Нед Ное 22, 2009 9:16 am Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Разказано в тишина
Моя нежна любов не изричана.
Моя майчица нежна...
Обичам те!
Във съня си и
В деня си обричам се
да те нося в сърцето си
винаги!
Мисълта ми за теб
ще е бисер,
във сърцето ми скрит
и орисан-
да ме топли до края!


_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Фев 22, 2010 8:54 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разказано в тишина
Отиде си. А той беше толкова сигурен, че това няма да се случи, че ще успеят да се преборят, че има още дни напред, беше убеден в това, но..

Оказа се че греши и тя просто си отиде, ей така както говореше в един момент, така в следващия просто полегна и заспа. Заспа с този сън от който няма събуждане, за който казват че носи покой, но на кого носи покоя, не и на него.
Няма я вече, в момента в който го осъзна и това, разбра и нещо друго, разбра че до сега не е и имал представа какво значи болка, разстърсваща болка, всепоглъщаща, болка коята те разкъсва отвътре, която те поглъща целия, от която ти се иска да крещиш.
Гледаше заспалото й лице и не можеще да повярва, че няма да се събуди вече, че няма да чуе гласа й никога повече, не искаше да повярва, че това е последния път в който я вижда, да щеше да я види и после в ковчега но...
Не знаеше какво да направи, просто остави сълзите да го погълнат, даже леко се учуди, мислеше си че ги е скрил дълбоко, много дълбоко в себе си, там откъдето никога няма да се появат, но се оказа че те просто са чакали за да се стекат по лицето му, разрида се като малко дете.
Защо майко, защо мила, не искам да те губя, не искаааааам. Искам да знам, че утре пак ще те чуя, че утре пак..
Но нямаше вече утре, разтърси се искаше да се държи като мъж, но какво пък значи да се държи като мъж и кой въобще е измислил идиотската фраза “Мъжете не плачат”, кой идиот го е казал.
Не, мъжете плачат като малки деца, межете ги боли, мъжете също имат сълзи.
Прегърна я, искаше да я усети за последен път, да целуне челото й, заспалите й очи, ръцете й, тези същите които го милваха като дете, тези същите ръце които го даряваха с милувка и като порасна.
Дойдоха, двама мъже в черно с носилка, помогна им да сложат тялото на носилката, не искаше, как не искаше всичко това да се случва, искаше да се окаже един ужасен кошмар, но знаеш че не е. Изнесоха я, много внимателно, да не я ударят, дя не я...
Гледа след отдалечаващата се кола, тази кола която отнесе майка му за последния й път, за там откъдето връщане няма, сълзите не спираха, бяха намерили своя път навън.
Дано най-накрая намериш покоя, който така и не успя да откриеш приживе.Дано мила, но знай че ужасно боли, ужасно боли от загубата ти.Няма те вече, няма да чуя гласа ти никога повече, няма да те видя, толкова много няма, толкова много.


Вто Фев 23, 2010 8:35 am Профил

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Разказано в тишина
Познах аз – о, небесен огън! – гъстата наслада, сладостта, която ти отне ни,
когато наградих с целувка розата, прилепнала към мойте устни вцепенени.


И аз разбирам в тая самота, че нежността не е напразно нещо
и че човек, ако ще трябва да умира, за да може в края на нощта отново да възкръсне – то
най-хубаво е да умреш, докато милваш някакво листо.


И сякаш Бог ми диша във врата! И Бог през кръста ме е сграбчил!


























_________________
i`m gonna tell God everything


Сря Фев 24, 2010 8:49 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разказано в тишина
Избяга,
намери своето спасение
в мрака,
в тишината,
в прегръдката
на вечното забвение.
Тихо заспа
без повече да се събудиш,
явно така си реши
с всичко тука да приключиш.
Не попита,
не поиска позволение
сама намери
своето спасение.
Това е
край,
бъди благословена
и най-накрая
с покой
да бъдеш озарена.


Нед Фев 28, 2010 11:01 am Профил
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3435
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разказано в тишина
Искам да има една дума,
която може да каже.... за нежността
и за покоя, и за силата, и мъдростта...
и искам аз да я знам

дано морското момиченце (la petite fille de la mer) я знае и ви я прошепне в тишината


_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Пон Мар 01, 2010 12:01 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разказано в тишина
Ами това беше, две шепи пепел побрани в урна, три лопати пръст. Положихме те вчера, ти така искаше, не искаше да погребваме тялото ти, искаше да минеш през огъня.
Знаеш ли, онзи ден се сетих нещо, сетих се как на всеки 8 март ми звънеше сутринта към шест и половина и ми се караше, че не съм ти се обадил за да ти честитя празника. Винаги го правеше и се смееше след това. Ама помниш ли как едната година аз те изпреварих и те събудих в шест.
Няма те, от десетина дена те няма, а вече ми липсваш ужасно, липсва ми твоето позвъняване, липсва ми това да знам, че дори и с дни да не сме се чували ти си там някъде и винаги мога да вдигна телефона и да те чуя.
На няколко пъти се улавям как несъзнателно хващам телефона в ръка с намерението да ти се обадя, в момента в който осъзная замръзвам.
Боли, знаеш ли колко боли, всъщност ти знаеш, целия ти живот, е почти целия беше една болка, една постоянна борба.
Дали най-накрая намери своя покой, знаеш ли сега се надявам аз да греша в своето неверие, това е един от много малкото моменти в които се надяввам да не съм прав, да греша, да се окаже вярно твоето вярване че там някъде има нещо. Ако е така сега ти трябва да си спокойна, трябва да си на по-хубаво място. Не познавам човак който да го заслужава повече от теб и не защото си ми майка, а защото въпреки грешките които направи през своя живот, ти бе човек който винаги е помагал на другите. Помниш нали, помниш колко пъти самият аз съм се дразнел от това, че постояно около теб има хора, хора които ядяха хляба от масата ти без да са го заслужили. Даже се и карахме за това, но ти, ти си беше такава.
Колко много неизказани неща останаха, но все си мислех има време, ако не днес, то утре или вдругиден и какво стана, случи се че няма вече утре, няма, няма.
Знаеш ли кой е въпроса който не ми дава мира в момента, който ме измъчва ужасно, това е:
- Ами ако?
Ами ако бях направил друго, ами ако не те бях оставил при брат ми, ами ако знаех, ами ако...
Знаеш ли колко много АКО имам в главата си, знаеш ли, а знаеш ли колко болят и тези АКО.
И друго се сетих, в болницата, след операцията каза че са ти се дояли пълнени чушки, най-обикновени пълнени чушки, а аз какво направих, скастрих те, скастрих те че ще трябва да почакаш малко, е не дочака, ето виж сега, не можеш, не можеш да протегнеш ръка към лицето ми, аз да се отдръпна и да те излъжа, че имам прашинка в окото. И знаеш ли, знаеш ли онова не бяха прашинки, не бяха, бяха сълзи, сълзи от страх да не те загубя, а се случи точно това. Не искам, не искам, не искам да те няма, да не мога да ...
Но никой не ме попита какво искам, никой, никой.
Отиде си, но аз, какво аз, аз мога само да помня.


Чет Мар 11, 2010 5:11 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разказано в тишина
Ужасно болезнено ми е да чета тук.
Връщаш ме 21 години назад, за които бях сигурна, че съм преживяла смело, почти героично и съм наместила в миналото си.

А ти сега разбиваш и тази ми илюзия с неспиращите сълзи докато те чета.

Помня болезнено всеки малък детайл и връщайки ми спомена, се оказва че силата на въздействието не е намаляла.

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Нед Мар 28, 2010 9:16 am Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разказано в тишина
Здравей, ето че се наканих да дойда, то въсщност отдавна се каня, ама все не стига време, знаеш как е, задължения, работа, абе въобще. Нося по кафе и цигара, ей така да седна тук и да изпием по едно кафе. Знаеш ли колко много неща имам да ти казвам, не няма нищо тревожно, просто ежедневни неща, за работата, за живота. Много, а не мога, няма как вече, да отдавна не съм идвал, но нали знаеш че не обичам да ходя на такива места, знам че не се сърдиш, дали мисля за теб, разбира се, не е минал и ден без да мисля за теб.
То всъщност нито задълженията, нито работата, са оправдание, искаш ли да ти кажа истинската причина заради която не съм идвал досега, не искам, не искам да идвам тук на свиждане, да гледам застиналата снимка гледаща ме от некролога, не искам да идвам на гроба ти, искам да дойда там където те има, само дето вече го няма това там. Ама виж и ден избрах да дойда, оказа се че било задушница, е знаеш че мен хич ме няма по тия неща, просто днес си реших, ей така да донеса по кафе с цигара и да постоя, не, не ме плашат гробищата, просто това е място, абе няма значение ето ме тук, е да не нося нищо, гледам хората наоколо носят пълни торби с разни неща, които се носели на гробищата, аз така и не разбрах какъв е смисъла, може би някой ден ще разбера. Топло е днес, много е топло за ноември, аз ще седна ей тука така до теб, камъка е студен, нищо че има слънце, студен и безчуствен. Някой ти е донесъл цветя на гроба и друг се е сетил, сигурно сестра ти е минала, трябва да й се обадя да я чуя как е и какво прави. Цигарата изгоря, то и аз си изпуших своята, но ето ще запаля по още една. Знаеш ли че мъката и болката са си още тук, просто стоят и си чакат и в един момент ме сграбчват за гърлото, ето и сега ами какво пък, няма какво да крия, нямам прашинки в окото, имам сълзи, имам сълзи и тъга. Загубих те, как не искам да е така, но никой не ме попита, дните си минават, а тебе, тебе вече те няма. Знаеш ли мина и балът на сина ми, помниш колко се вълнуваше ти за този момент, как ще го направим, как ще го изпратим, беше хубаво момче, то и сега си е хубаво де, е още си е дете де, нищо че се прави на голям, чакаше и се вълнуваше за момента когато ще го изпратим, а то какво стана, ние тебе те изпратихме на това пътуване от което връщане няма. Тежи ми майко, тежи ми че те няма, ужасно ми липсваш, ужасно.
Ще ставам, само да си избърша очите, не че ме е срам ама просто. Пак ще дойда, някой ден, ти, ти пак ще си тук


Вто Ное 09, 2010 1:50 pm Профил
 [ 13 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov