Последно посещение: Пет Ное 24, 2017 1:14 pm Галерия Галерия   Дата и час: Пет Ное 24, 2017 1:14 pm




 [ 28 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща
Спомен или мечта? 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Нед Юли 04, 2010 7:58 pm
Мнения: 8520
(View: Всички /В Темата)

Мнение Спомен или мечта?
Откровени щуротии :lol:

Въпроса на Ленс ме хвърли в едни спомени.А и живота все ме убеждава,колко е вярно това за краставите магарета,та се присетих за разни щуротии.
Който не е живял на квартира,той не знае колко е малка вероятността да попаднеш на читава хазайка.Моята беше една луда,луда бабетка.Вдовица с един дядо за приятел от едно село през девет планини в десета.Син който живее два етажа над нас и прекрасна внучка.Снахата беше лекарка,но ми се губи в картинката,нещо.Гвоздея беше гаджето на съквартирантката ми,рус и откачен по цялата глава,както казваше хазайката.Не знам що не го харесваше тая жена,явно не беше добра партия за Веселка,тя беше от сой,дъщеря на виден железничар и баничарка.Ма нейсе...Та стоим си една вечер,студ,студ.Голям студ.Печката с реотани нещо се е прецакала,голяма радост ни беше тя,щото си беше мулти функционална.И филийки да си препечеш на нея и цигара да си запалиш,бе радост.Ама не бачка.Седя аз до котлона и пускам,като тропне дъртата,изключвам.Икономии,кво да праиш.
Пристига шемета,силен вилен,скачам аз,аааа ето кой ще ремонтира печката.
-Можеш ли,бе?
-Мога!Ма нямам инструменти.
Е,нямаш грижи.Газ по съседи,съседки,роднини,тараш на шкафчетата на баба ти и готово.Отверки,чукове,триони,нож,ножица,даже един мил комшия даде и някакви кабели.Вестник и всичко се разпъва на земята.
Слагам печката в краката му и само дето не съм пуснала фанфари.Край на студа,иде добро време.
Да,да ама не!
-Кво става?Да не липсва нещо?
Питам щото нашия много умно гледа.При което завърта очи към мен,хазайката и Веска и обявява.
-Ми аз нищо не разбирам!
Тдъдъдъм! :satisfied: Така съм се смяла.Сякаш и сега чувам думите на бабето,а момъка си беше на ръба на убийството. :satisfied:


Идеята е следната.Спомен или мечта.Предишния задава на следващия.

Разкажи ми спомен. :hat:

_________________


Мъдростта не винаги идва с възрастта, понякога възрастта идва сама...





Чет Май 03, 2012 9:09 am Профил
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 25, 2011 12:16 am
Мнения: 1182
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Спомен или мечта?
Беше лято, преди много години, исках да избягам от домашните любимци, от софия, от жегата, от прахта, от миризмата на чужда пот....от всичко което ме задушаваше.

Набележих - Добърско - що? ми има църква която е в Юнеско, трябва да я видим - обяснявам на сестра ми.
Когато искам нещо намирам и къде да спим. Идея нямам как, гуглето го нямаше още, а аз се бях подковала с информация отсекъде, не за мен заради сестра ми да съм убедителна - зная къде искам да отида и поради що. :lol:

Пристигаме с три прекачвания жега, мор и мухи - по много! И една чешмичка църцори на площада където спира рейса. Тогава нямаше пластмасови бутилки с минерална или изворна вода. Като добитък се стрелнахме към чешмата.

Немаираме с питане - мноооого обичам да питам - в къща където съм резервирала да преспиме. Беше чисто, но аз бях казала на сестра ми хотел! :lol:
Тя, докато се събличаше в стаята ме гледаше кръвнишки и просъскваше нещо, не чувах, от жегата ми се бяха запушили ушите :satisfied: . Но когато си взе студен душ се успокой.
От отгава препоръчвам поливане със студена вода винаги когато може. :satisfied:


Привечер излизаме да хапнем, и разгледаме. Селската пивница не бе одобрена...нооо в селския магазин сестра ми почти с ритници ме изкара. Басиииии якото беше! Израстнала съм на село при баба и дядо, и съм ходила да купувам хляб всеки ден през ваканциите, познавах половината село, а другата половина мен ме познаваше. Говорех с всички и се имам за дете селянче. И там в този магазин се размазах от кеф - до самуна с бЕл хляб подредени галоши, и по нататък нещо си друго. Замириса ми на родно и неподправено.

Прибираме се ние с покупки, а ни чакат със скара, вино и ракия - ми къ, гости от София са дошли!
Тук няма да има разказ :lol:

На сутринта отиваме да разгледаме Църквата. Ми църква, като църква, не бях впечетлена. Разказваха ни много, ама мен нещо не ми достигна...
После обикаляме селото и попадаме на една тучна, ама толкова тучна и зелена поляна ,ч е мога да се гмурна в нея...и в нея около 15 щъркела! Невероятна красота!!! Немога да го опиша с думи, само успях да седна, на по сухо място и да ги гледам. Сестра ми тогава много снимаше, и така се захласна в снимки, че още малко щъркелите щяха да я припознаят за своя.
Сетих за това, понеже преди малко един щъркел прелетя над нас.


Разкажи ми за първата си детска любов, моля.

_________________
"Free to speak my mind anywhere
And I'll redefine anywhere"


Пет Май 04, 2012 8:28 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Спомен или мечта?
Хъм я да видим дали си спомням. Казваше се Ирена, бяхме на невероятната възраст от 7 години, първи клас. Абе беше си страхотно момиче, след известно съзерцание от моя страна установих, че това е жената на живота ми :lol: . Ама нали в тази невръстна възраст още не сме много наясна с пчеличките и птичките и общо взето идеята за ухажване на момиче е да я дръпнеш за плитките или да я бутнеш, или ... абе все такива романтични неща. Но аз нали от малък си падам по-голям романтик от другите, тези начини на ухажване ми се струват много постни, та си намирам мой си. Взех й шапката, ми беше някъде къмто ноември месец, хладно време едно такова, ама много хубава й беше шапката, то всичко й беше хубаво в моите очи. Та взимам й шапката и я хвърлям в една шахта, страхотен начин на ухажване, веднага се появиха сълзи в очите й, е сега вече подозирам че сълзите не са били от щастие, но тогава бях сигурен че са. Е странно след тази ми постъпка, тя вместо да ми се хвърли на врата изтича при майка си да се оплаче от мен :o . Родителското тяло дойде вкъщи и взеха че ми се караха, що съм й взел шапката, що съм я хвърлил, що такова, що онакова, тя шапката била италиянска, пък намква си. Абе направиха ме на бъз и коприва, дет се вика. Тогава бях сигурен, че възрастните нищо не разбират от любов 8-)


Я ти ни разкажи спомена, който те кара да се смееш!


Съб Май 05, 2012 9:39 am Профил
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3436
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Спомен или мечта?
ееее, реших, че и тук ще намина, а пък си затрих спомена :roll:
В духа на крисините напъни да учи швабския мислех да ви разкажа спомен с една германка.
Съжителствахме с нея в една болнична стая (тогава медицината не беше толкова напреднала и за операция от херния ме държаха 10 дни на болнично, а после 20 ми беше казано да пазя леглото си. На нея обаче й бяха оперирали апендикса и я караха още от втория ден да се разхожда, и тя ме канеше да се разходим заедно: Шпацийрен цузамен.

е, аз като Нел, малко ми трябва, (само да видя гърба на персонала) и...

Не помня за какво сме разговаряли, обаче как само се разбирахме - тя се заливаше от смях, а аз усвоявах техника на безкоремно смеене (Уау, а ако кихнеш какво ставашееее, рев, рев)
Но нямам спомени от други научени думи :?
Помня само, че когато безпомощно се опитвах да я попитам със самолет ли ще се прибира, ми се наложи да си спомня надпис от пощенските пликове "мит луфтханза?" :D
А когато другата ни съкилийничка поиска, преди свиждане, да обясня на младата дама, че ще я посети синът й - ветеринарен лекар, докато не се сетих да измуча "Доктор Мууу" тя не ми разбра ветеринарните напъни ;)



Следващият: пак със спомен :) ще ни разкаже конфузна ситуация в чужбина.

_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Съб Май 19, 2012 1:24 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Съб Сеп 04, 2010 8:17 pm
Мнения: 4748
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Спомен или мечта?
Хахаха,пустият му немецки :lol: Предизвикателството на Дрийми,извика у мен, забравен почти спомен ,от една Берлинска разходка. Когато споделих познанията си по немски, лекинко съм ви подвела.:lol: Знам още няколко думички,запечатали се в съзнанието ми точно в този ден. Главни действащи лица в тази история-ние 17-годишни туристки.Всяка от нас,малко или много,учила езика в училище.Пускат ни да се разходим свободно из града,да пазаруваме,да се почерпим.Решаваме,че задължително трябва да опитаме немско кафе.След дълго обикаляне,сядаме в една кафетерия и гордо си поръчваме кафе.Сервитьорката ни пита,какво да бъде кафето.Еспресо, разбира се.На въпроса и какво еспресо,вече сме абсолютно безпомощни. :lol: /У нас тогава нямаше избор.Кафе беше равно на чаша еспресо/
Както и да е,след първоначалния шок,с помощ от приятел,избрахме някакво кафе с розичка сметана.Разкош....:lol: И така,наслаждавайки се на хубавото кафе,внезапно осъзнахме,че закъсняваме за обявения час за среща.Оказа се ,на всичкото отгоре,че сме се отдалечили толкова,че дори не знаем,къде се намираме.Решението беше взето бързо и единодушно:Такси.Настанихме се доволни в таксито.Човекът ни пита За къде?Срещата е в зоопарка,ама немците не му викат зоопарк :satisfied: :satisfied: :satisfied: Изровихме всички наименования на животни в речника си.Той обаче стои и се пули,а времето си тече.Най-неочаквано една от нас изстреля: Ам тийрпарк - сетих се.Добре че,все пак някой беше внимавал в час по немски. :lol: Всичко е добре,когато........не знам как беше нататък.



Следващият, да ни разкаже спомен, за съдбовна случайна среща,моля!

_________________
животът скрит е в дребните неща.....


Съб Май 19, 2012 4:33 pm Профил
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Спомен или мечта?
Съдбовна, съдбовна... колко да е съдбовна. Например да срещна човека, с когото вече 30 години сме заедно :lol: Почти нелепо, но...
Представете си едно огромно опитно поле с цвекло и и синап из него. Много синап. Жлътнало от синапени цветове. Бригада да освободим полето от синапа. Не съм спала повече от час предната нощ. Почти не виждам от недоспиване и 37-градусовото слънце. Работя като робот, с почти непреодолимо желание да припадна и да се свършва, а проклетият ред е толкова дълъг... толкова дълъг... В един промеждутък на механичните си движения се изправям, поглеждам напред и виждам една тъмноруса глава и ръце, които буквално вършеят проклетия синап... в моя ред, само на няколко метра пред мен. Извиках: "Ей, сбъркал си реда!", а той: "Не, не, от сутринта те наблюдавам"
И така започна... :lol: Оказа се, че момичето с небрежно отрязаните дънки, развлечената тениска и косата, свободно пусната(тогава беше богата, красива и дълга до кръста ми) толкова го е впечатлило, че не е пропуснал да забележи забавените, като на каданс движения и измъчената физиономия...
Стотици пъти сме се смяли и умилявали на тази наша, първа, случайна среща.
Мисля, че е първият път, в който заподозрях, че случайности няма.

Разкажи ми за сбъдната мечта. Може и да не е твоя.

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Съб Май 19, 2012 4:55 pm Профил Галерия на потребителя
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3436
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Спомен или мечта?
Е, някои мечти наистина се сбъдват ;)
Във времето, в което френската гимназия и един сън ме накараха да мечтая да поседя край Сена, не мислех че ще ми се случи, а поседях, край Сееееенаааа :D
и то в приятната компания на едно девойче на същата възраст, на която бях аз, когато си го пожелах :)



Това обаче не ми попречи да оставя Сена в списъка с мечтите си
заради топлината в стъпалата, когато вървях по един мост,

заради една веранда, която спря дъхът и времето ми, заради една серенада....

След залез ме изпрати, с някой изгрев ще ме посрещне ;)



хайде да дойде още някой с мечта :)

_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Пон Май 28, 2012 3:36 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Спомен или мечта?
и ти хем го каза там горе, ама на сега. истината е, че се блъскам от дни и не мога да посоча реализирана мечта. все си мисля, че са били планове, желания, цели...то в крайна сметка каква е точно разликата, не зная. мечтаех за поне месец в стокхолм, ама не се е осъществила все още. всичко друго, което се е случвало излиза, че не е било мечта. и аз не знам.


затова този, дето идва след мен....абе дали съм разбрала правилно целта на занятието?



следващият да ни разкаже за любимия си подарък от дядо Мраз.

_________________
i`m gonna tell God everything


Сря Май 30, 2012 3:12 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 25, 2011 12:16 am
Мнения: 1182
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Спомен или мечта?
пумпала.
нищо не може да се сравни с магията на тази играчка!
Помня и един подарък от сина ми, когато беше 2ри клас - в училище бяха бродирали каренце за мама
някакво цветенце, 10 мин. след като сина ми го подари, идва при мен и каза: "Никога повече няма да бродирам!":satisfied:
а беше много сръчен в ръцете имаше купища Лего и с часове, дни, месеци, години се ровеше в него и строеше, но бродерията го беше отегчила :satisfied:




=> ще ни разкаже какъв абитурент е бил

_________________
"Free to speak my mind anywhere
And I'll redefine anywhere"


Сря Май 30, 2012 3:50 pm Профил
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Спомен или мечта?
Обикновен. :lol: Радвах се(като всеки глупак), че свършвам училище и ставам голяма и... :lol: независима.
Е, трябваше ми време да осъзная, че такова нещо като независимост няма, все се намира по някоя и друга
зависимости и докато се научих как да ги туширам...
Но като абитуриент далеч не ги знаех тези неща. На всичкото отгоре бях и формен идеалист(и сега съм, но не съм и толкова глупава, колкото изглеждам :lol: ).
Млада. Красива. Елегантна. Нахакана. С червена рокля(дали някой се учудва :lol: ) шита по модел на Шанел.
На бала си присъствах точно 2 часа. Не ми позволиха втори куверт и гаджето не можеше да е с мен. Но аз можех да
съм с него :lol: и си тръгнах от бала.
Всъщност най-ярките ми спомени са от серенадите, които правехме на любимите си учители. Наистина беше много красиво, трогателно, вълнуващо и незабравимо.

Разкажи ни спомен за човек, когото много обичаш, но вече не е до теб.

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Сря Май 30, 2012 11:32 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 28 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov