Последно посещение: Пет Юни 23, 2017 2:03 pm Галерия Галерия   Дата и час: Пет Юни 23, 2017 2:03 pm




 [ 108 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 11  Следваща
Неповторимост 
Автор Съобщение

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Неповторимост




В чинията пред мен лежи мека, ароматна кифла.
Ножът до нея ме изпълва със свян.
Извръщам поглед, за да позволя на времето да изравни топлината им.
Вземам го в ръка и така помагам да се случи невъзможното.
Тя се разтваря бавно под него и той се потапя във сладост.
Не смея да дишам.
Това е толкова кратко.

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Май 12, 2009 9:59 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Неповторимост
Моя, шантава темо!
Незабравена още.
Толкова дълго болях.
Ти не дойде навреме. Пак закъсня.
Какво да ти кажа? Пълен батак.
Няма и дума да схванеш, ако почна да викам и ти разказвам през смях.
Смях се до сълзи, плаках чрез смях.
На кого ме остави? Истина, вярно е, казвам ти, забърках батак.
Вън е горещо. Тука стените се пукат от студ.
От никого нищо не искам. И никому няма да дам.
Нищо нямам за продан в този прокъсан чувал.
Шантава темо, загасна ми огъня, но пак не искам да знам.
Нямам и пепел в свойто огнище, за да посипя тази празна глава.
Шантава темо, шантава темо,
помниш ли как се плаче без глас?
Но ако дойдеш и ме погалиш аз ще успея да си простя.
И ще извикам, шантаво темо:
"Сляпа съм, Боже, била".
Слаба без тебе. Грешна до смърт.
Прокълнеш ли ме, темо, знам, че пречистият дух
пак ще намери път към моята гръд.


Jun 25 2007

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Май 12, 2009 10:00 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Неповторимост
Ей, ти не вярваш в миражи.
Как да ти го докажа,
че те в момента при мене
бушуват, лудуват.
А аз дори не се и преструвам.
И онзи оазис сред тях
е по-утоляващ
от цялата струя чешмяна вода,
която се влива в устата.


Jun 28 2007

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Май 12, 2009 10:02 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Неповторимост
И все пак Кулата е най-укрепената част на замъка.
Онзи ден напуснах дори Замъка за малко. Най-после да се връща към живота, чух да казват хората от селото, което означаваше: към тях. В капан. Прибрах се набързо във всекидневието на Замъка. Тук нравите и обичаите може да се струват непонятни и непривични на чужденците, но веднъж заселели се, бързот свикват и намират своето място. Взех участие в Кралската постановка. Направих го доста неумело и несигурно.
След удоволствието, което изпитах от това, се прибрах, за да направя анализ на случилото се. И тъй като напоследък се заседявам доста започнах да обхождам Кулата с намерението да си помагам на мислите. Изкачвах се по стълбището и слизах, изкачвах се и слизах, и пак и пак слизах, и слизах слизах...Бях забравила за подземията. Изведнъж завя студ около мен. Спрях и се огледах. Непознат коридор, по който няма осветление. Вгледах се в него, но ми се стори толкова непоносимо напрежението, че отклоних поглед. Отишла си много надалече, казах си. Никога не бива да се слиза тук. Усещах, че има нещо опасно наблизо, но не се сещах какво точно е то. Взирах се към коридора, по който знаех, че се стига до ужаса. Не се движех, не помръдвах, а усещах как се приближавам все повече и повече. Затъвах. Изплувай веднага, си казах. Отвори вътрешното си око. Нали ги разбираш тези работи. Изплувай, глупачке.
Някакво леко движение в отдалечената част на мрачния коридор ме стресна. Просъсках срещу му като котка. Оставих следи от нокти на стената. То замря.
Огледах се. Не веднага. Изчаках да падне хубаво нощта. Разбрах, че съм допуснала вече имена в мислите си. Болеше ли? Да, болеше. Изплувах още малко нагоре, за да наблюдавам болката. Стенейки я допуснах. Впих ръце в стените и се вкопчих в камъните, само и само болката да не ме отвлече.
Хубаво, прошепна несъществуващ глас. А как стоят нещата с теб?
Как така с мен. Спрямо кого съм се провинила аз ли? Аз, слабата? Спрямо всички, които са по-силни.
Как си позволила да са по-силни?
Не разбрах въпроса. Тази част от мен, която отново бе започнала да яде и да пие и отново се наричаше Аз, не разбираше въпроса. Онази друга част, която бе задушавала това мое Аз, тази част вече не я питаха.
И тогава си спомних: дракона! Мамка му! Ами разбира се, във всяка Кула, в най- долното подземие, в най-тъмната килия има окован един дракон. Не си спомнях повече, бях твърде уморена и замаяна от това постоянно търчане нагоре надолу по стълбите.
Някой запя тихо в дъното на коридора:
- Open the door, dear. Open the door and let me out.
Трябваше да скоча и да изкрещя със всички сили: Аз не се казвам Диър. Не съм тук и най-вече не съм смахната, за да търча по това стълбище и да отварям вратите на зазидани дракони.
Тръгнах назад. Нямах достатъчно смелост да се обърна с гръб. И без това, когато човек отстъпва му е все едно накъде е това. Отстъпвах. Щях да разбера къде съм стигнала едва, когато усетя стена зад гърба си.
Jun 29

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Май 12, 2009 10:03 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Неповторимост
Ще си отрежа косата.
На негов пук!
Обичам мъже с коси.
Не обичам мъже без такива.
Мъжете без коси са като татарите.
Казват, че косата е антената на човека.
И кво? Антените стърчат, а програмите ги няма.
Чорлавите коси били признак за наличие на електричество, което щяло да рече, че такива хора са по-подви­жни или нервни. Значи затова като обезумея придобивам рошав вид. То и Офелия все рошава в различните постановки. Как пък не видях един луд вчесан.
Стърчаща коса означавала непокорен и неотстъпчив нрав.
Косите на човека били показател за неговата мисъл. Ами гледай ми косите тогава и се опитай да ми схванеш поне една мисъл.
Понякога ми е трудно да се изразя с думи, а как ще го правя само с прическа - не знам.
Но така или иначе ще протестирам!

ще си направя това:



Jul 2 2007

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Май 12, 2009 10:07 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Неповторимост
Странен ден и още по-странна вечер. Времето е гневно. Морето е сърдито. Ври и бушува. Нищо по пътеката между скалите не подсказва какво ни чака долу. Смехът е истеричен писък сред разпръскващите се птици. Само аз ли ги усещам, че са уплашени. Безумният бяг наникъде. Начинаът, по който се гонят, но отбягват да се срещнат. Дори не знаех, че наоколо има толкова видове птици. Въздухът е пълен с пясък. На моменти тежи, ако се смееш с широко отворена уста. Тъмните очила изглеждат странно на фона на разголените тела. "Ощипах някой! Да си признае кой беше!" "Хахахаха!" Кое е смешно? Че ощипаният си мълчи ли? Храстите прегарят от жегите. На всяка крачка някой безмилостно впива нокти в краката. Краката кървят, но продължават да се движат. Някой се сурна. Дружен смях. Болката от червените ивици по бедрата не се усеща, когато в края имаш цел. Чувам свистене, което знам, че идва отдругаде, защото бързия поглед по лицата около мен ме уверява, че го чувам само аз. Забелязала съм, че понякога някой плаче, защото това съвпада с приличието. Понякога приличието съвпада с доброто. Но не винаги доброто съвпада с приличието. Въздухът е сух. Бурята не е утихнала. Няма смислен разговор. Подвикванията са несвързани. Никой не смее да каже:”Да се откажем!” Знаят, че аз съм последният човек, който би го казал. Защо тогава всеки се опитва да срещне погледа ми? Забързвам. Помня времето, когато никой не се страхуваше. Няма ли вече нещо толкова важно, че да ни прави безразсъдни. Няма, разбира се. Въпросът е риторичен. А аз съм една разумна жена. Разчитат, че все пак докато стигнем ще си спомня това. Само че не знаят, че съм отказала спомените. Де да бях отказала и цигарите.
Поемаме заедно по най-високата скала. Да бяхме отишли поне на някой от градските плажове. Всички се смеят на изречената безсмислица. Когато някой умира остава друг да скърби. Ако останалият не скърби, другите се преструват, че е така. Това се нарича приличие. Да спазваш приличието означава да оставиш...всъщност често не означава нищо. Най -злостните неща се произнасят с мек и ласкав глас. Най-страшните неща се произнасят тихо и нежно. Морето не е зло тази вечер. То бушува. Вие. Крещи. Морето определено не спазва приличието. Май не му пука за нашите чувства и страхове. Застанали сме като на заколение един до друг на скалата. Никой не докосва никого. Това означава, че градската ни природа е стресната. Гледаме небето. За първи път виждаме това небе. Пустинята се е качила в него и го е завзела. Не може да има толкова жълто пустинно небе. Не е редно. Не е прилично. И тогава я виждаме.
На 05.07.07, в 20.45 ч в небето се извиваше дъга. Ярка, огромна дъга, чийто един край се губеше.
Абе, някой да каже, това нормално ли е? Никой нищо не казва, защото никой не знае. Сега е моментът. Сигурно е шега, но никой не се смее. Стоим и гледаме онова, което досега не сме виждали и сигурно повече няма да видим. В девет часа заедно с настъпването на мрака изчезва и дъгата.
Всичко вече е нормално. Нищо свръхестествено. Нищо извън рамките на приличието.
А аз така и не разбирам дали в мига преди скока от скалата, преди да ме погълне водната стихия някой все пак успява да се откаже.


Jul 6 2007

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Май 12, 2009 10:20 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Неповторимост
- какво значение има дали нещо е голямо или малко?
Дали се назовава то блато или небе?
Една педя основание ми е достатъчно,
стига то да е наистина основание и почва!
Странни неща си припомням напоследък.
А не исках да се връщам назад.
Има някакво ужасно течение, което ме завлича.
Завлича ме.

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Май 12, 2009 10:23 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Неповторимост
Тихата музика.
Призрак на лятото.
Луната отново
ме гледа със укор.
Нищо не казвам.
Само се питам.
Нали тя всъщност
докара ми прилива?!


Jul 28 2007

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Май 12, 2009 10:24 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Неповторимост
...Това е последната нощ на пълнолунието. Тази история е много вълнуваща и доста тъжна.
Много са надълбоко. Дълбоко в неговите владения. И никой не може да разбере защо винаги при пълнолуние трябва да ги изважда. Нима може да има нещо по-привликателно от живота в блатото? Защо тя е влюбена в луната? Всеки път, когато луната е пълна, тя трябва да излиза на повърхността, и то само за да се любува на това бледо кръгло нещо, което се носи по небето... Айде...хоп...
Внезапно, също като някой лунатик, тя тръгна след луната. Тя вървеше подобно на привидение, с възторжена усмивка на лицето и бялата й дреха проблясваше между дърветата.
- Слушай, конче - обърна се Горският котарак към Коня мъгла - нали обеща да я пазиш! Помолих те. Тръгвай бързо след нея и я върни.
Хълбоците на животното потрепераха. Войникът напрегнато се взираше в мрака. Скоро Конят се върна. На гърба му седеше тя с наведена глава. Котаракът отиде до нея и каза:
- Ти къде хукна след тази луна? Тя си виси там тъжно като просякиня! Остани тук!
Конят каза разтреперан:
- Простете ми, че не успях да изпълня поставената ми задача. И изобщо не съм достоен за вашата компания. Бъдете добри и ме оставете да си вървя. Ще премина през Мъгливата врата, ще изчедна и няма вече да съм ви в тежест...
И наистина започна да се превръща в нещо безформено като облаче...
- За това и дума не може да става - каза строго Горският котарак. - Веднага излез от тъмнината!
- Не се упреквай - каза тя - аз проявих слабост и съм виновната. Луната свети тъй хладно, бледо и въпреки това ме привлича неудържимо. Тя е като видение, защото като него не ми обещава нищо, но му принадлежа напълно...
- Не говори така - произнесе мрачно войникът - Никога няма да успея да те разбера докрай. Ти за мен си също такава загадка, както онези там планини на луната. И точно така...
- Оххххх, една и съща история векове наред! О, бедни мои уши! - възкликна Котаракът- Струва ми се, че тази компания вече за нищо не става. Конят мъгла е настроен прекалено философски и често потъва в мислите си, а после, като му кажеш, че трябва и да действа, а не само да разсъждава, веднага се обижда. Войникът, разбира се, е човек на действието, но се страхувам, че ще размахва меча си и там, където въобще не е необходимо. Тя пък е отдадена изцяло на блатото. А от време на време я завладява и тази страст към луната...
И въобще. За нищо не стават защото са погълнати от собствените си чувства. Те сякаш не са от този свят. На всичкото отгоре току-виж са забравили за какво са тръгнали. И ако за водач им дам този Кон Мъгла, този мислител, тогава работата ни е съвсем спукана.




_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Май 12, 2009 10:26 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Неповторимост
Настъпи нощ, в която
пред страха си се изправих.
Глухо кънтяха удари.
Много дълбоко навлязох.
Нямаше кой да извика.
Никой не хвърли подире ми камък.
И даже не боляха,
уж вечните рани.
Само влажните камъни
тихо простенваха.
А на скалата,
с окови привързана,
съвестта ми се мяташе...

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Май 12, 2009 10:27 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 108 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 11  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov