Последно посещение: Нед Юни 25, 2017 12:37 am Галерия Галерия   Дата и час: Нед Юни 25, 2017 12:37 am




 [ 10 мнения ] 
Рецепти от младата Бабет 
Автор Съобщение

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Рецепти от младата Бабет


Майтап няма!
това е маринован дракон!

Точно толкова бях изумена като получих рецептата за туршия с октопод.
Обичам туршиите, обичам и да ги правя - залагам на разнообразието и цветовете пред количеството.
Но това с октопода ме изуми - все си мисля, че нещата за туршия трябва да са пресни, а то в Черно море по това време никой не се нави да ходи да ми търси и лови октоподи, нищо, че обещавах най-новото в областта на кулинарият в района.

Сега обаче ще ви споделя една рецепта, която за първи път пробвам лично аз.
Предполагам на вкус няма да е нещо по-различно от златишката например, но определено ми хареса идеята за вида й и как би изглеждала подредена и окрасена с това-онова.

Та ето за какво става дума:

ТУРШИЯ-САРМИ

Вземаме зелки, накъсваме листата им и ги оставяме да преседят така два-три дни, за да поумекнат добре, или ги потапяме във вряща вода.
Отделно изпържваме сини патладжани, нарязани надълго и предварително престояли 1 час осолени; изпържваме и пиперки леко; изчистваме моркови и целина и ги нарязваме на дълги ивици; изчистваме чесън на склидки, а магданоз на клончета.

Вземаме по две пиперки, две парчета патладжан, помежду им слагаме по 1-2 парчета моркови и целина, чесън, малка лютива пиперка и 2-3 клончета магданоз; увиваме тези неща в зелев лист като сарма и ги нареждаме в буркани или делви. (аз да се похваля, че имам делви от древността!!!)

Заливаме туршията със саламура от 2 части вода, 1 част оцет и 1 чаша олиа на литър течност, сол 1 1/2 супена лъжица на литър течност, дафинови листа (тук ще спъкна, че имам едно голямо дафиново дърво в двора и няколко малко тук-таме ) и бахар на вкус.

Претакаме я 2-3 пъти и после я вкарваме в някое мазе.

Казват, че е много вкусна и може да замести и ядене.

_________________
i`m gonna tell God everything


Нед Фев 22, 2009 8:38 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Рецепти от младата Бабет
БАНИЦА ЗА КАТЕРАЧИ



Четири сутринта е.
Алармата на телефона ме буди. Нарочно съм го оставила на два метра от леглото. Така и да искам не мога да заспя отново. Трябва да стана и да изключа алармата. Пък и мелодията е някаква дразнеща. Предният звънеше със също така отвратителна – „Ке пасса, Момбаса...”, сбъркваше ме направо. Никога повече не съм я чула тази мелодия някъде. Бях я намразила всяка сутрин да ме изтръгва от леглото. Сега звучи нещо непознато за мен. Смених телефона и въобще не знам новите звуци и мелодии. Който го хване в ръка и си играе с него. Някой път звъни и аз въобще не реагирам, защото нищо не ми говори гласа му.
Така де, ставам, изключвам алармата и шляп, шляп, първо по единия коридор, после по другия и се озовавам в кухнята. Слагам кафето и пак шляп, шляп, се олюлявам обратно по коридорите. Влизам в банята и си доспивам под душа. Това вече ме разсънва. Пак шляп, шляп се озовавам в кухнята, вземам кафето, намятам червената пелерина на дядо си Коледа и излизам на терасата с чашата и цигара. Гледам светлините в залива докато си пия кафето. Ами то си е нощ. Има време до изгрева.
Вече съм напълно готова. Отварям хладилника. Висок е 1.88см. Ууууу, гуш! Много си го харесвам. Тези дни обаче ще го сменя, вземам си с два сантиметра по-висок. Като се разгорещя ще влизам цялата вътре. Трябва да видя как ще го кръстя. Но не искам да е с ключалка. Представям си как изгубвам ключа и седмица по-късно ме откриват умряла от глад пред заключения красавец.
Трябват ми яйца. Яйцата са много важен продукт. При нас са издигнати в култ почти. Някой ден ми се иска да напиша цял труд по темата. Имаме си специален доставчик. Аз само веднъж съм го виждала, но бях в колата и не слязох. Викат му Жеката. Представа нямам как се казва и с какво точно се занимава. Но яйцата му са големи и с много жълти жълтъци. Силно жълти, почти оранжеви. Правим си списък и всеки си знае – за мен десет, двайсет, кой колкото иска. Напоследък кокошките се превземат нещо и снасят по-малко. Бяхме много тревожни всички. „Жеката да се организира и да стегне кокошата дисциплина!” Отсякох, но бях със свито сърце. Онзи ден стоим в един офис и по едно време телефонът на аверчето дето беше с мен звъни. Каза няколко реплики и после се обърна към мен с усмивка – „Нашият дилър се обади. Довечера ще отида за стоката.” Нямаше как пред разни бизнес партньори да ми съобщи благата вест. Аз разбрах обаче. Жеката беше снесъл необходимото количество яйца. И така...

За баницата ми беше мисълта:

Стоварвам на масата следното3 яйца, половин кофичка кисело мляко, хлебната сода, брашното, сиренето, масло, олио и пакет от най-фините кори.

Разтопявам половин пакетче масло, добавям 100 мл олио и с това намазвам всеки лист. Отделно разбивам трите яйца, ½ кофичка мляко, 1 ч.л. хл. сода и 6 равни лъжици суп. брашно.
От тази каша нахвърлям по листа, намазан вече. На единия край наръсвам натрошено сирене, навивам листа на роло и нареждам в обла тава. И така всички листи.
Останалата част от сместа изливам върху наредената баница.

Слагам я в загрятата фурна и я пека до зачервяване (около 20 минути).
Като я извадя, веднага я намазвам с бучка краве масло и я задушавам.
Ако съм на кеф я обръщам с дупето нагоре за известно време върху три чаши.
После я режа като торта.


Цялата тази работа отнема около час след като алармата ме е събудила.
Сещам се, че е време да си потърся екипа.
Часът е пет.
Всеки момент ще се звънне на вратата и оттам нататък историята вече е за друга тема.

_________________
i`m gonna tell God everything


Нед Фев 22, 2009 8:39 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Рецепти от младата Бабет


Пристигам на пазара, когато вече всички си тръгват.
Винаги съм мечтала за нощен пазар. Да отваря в осем вечерта. И аз да пристигна към девет и да си хооооодяяяя....Докъм полунощ. Защо няма среднощни пазари тук не ми е ясно. Но си мечтая да има. На лунна светлина и морски бриз да купувам репички и праз.
Ами затова сигурно няма. Няма значение.
Та стигам късно. Повечето търговци вече са прибрали стоката, а малкото които са останали считат, че съм длъжна да купя нещо от всеки от тях. Като че ли сме имали уговорка да ме чакат.
Както и да е, спирам накрая при един и го питам за тиквичките – Може ли да си избера? Няма проблем. Питам го какви са, а той ми казва турски. Глееедам го и се чудя. Човекът вика – Ми то български няма още. Размишлявам кратко и казвам – Ами какво като са турски, сигурно са хубави. Не добавям нали, защото смятам, че ще долови въпросителната ми интонация. Ама той нищо не долавя. Купувам тиквичките и продължавам нататък. Нали все пак трябва да взема почти от всеки по нещо, за да няма обидени. Вземам копър, магданоз. Целина не ми трябва, но е толкова свежа и едра, и листна, че решавам да взема и да мисля на другия ден какво да я правя. Спирам до езно зеле. Тъкмо се зарадвах, защото ми заприлича на ранно и чета – Македония. Ааааа, отказах се. Последният път като купих македонско зеле лютеше, та се не траеше. Може и затова да пише македонско, а не че е от Македония. Онова другото. Няма значение. Вземам друго зеле, с неизвестен произход. Може да е китайско, в смисъл от Китай. Като бобът Добруджанче. Той е китайски в действителност. Много се учудих като го научих. Един човек ме агитира за панджара. Кълнеше се във всичко свято, че е много сладък и ми обясни как да го варя. Аз от четвърти клас правя салати от панджар, той седнал да ме учи как да го варя. Викам му – Само да не ми мирише на пръст, че съм много раздразнителна. Не миришел. Купих и панджар. Гледам картофи от Холандия. Хм, едрииии...доста едри. Особен тен имат. Уж холандски пък загорели някак стоят. Сещам се за Сюто и си викам само да не забравя да я избъзикам нещо за картофите им. Приближавам обаче и те ме изненандват с цена на килограм като свински пържоли. Моля, моля, авантюризмът ми се изпари. Вземам си пролетни картофи (сигурно са същите дето едно време им викаха пресни) и продължавам. Е, взех и няколко лимона,, два-три домата, салатка и една краставица.
Та така. Утре смятам да направя следното.

ПРОЛЕТНИ КАРТОФИ
Задушени и запържени със сол, мъъъничко червен пипер и копър
То няма нищо за обясняване. Само напомням, че е време.

И още смятам да направя


ТИКВИЧКИ с ориз

Вземам две връзки пресен лук, накълцвам го и го задушавам в олио. Абе баш си го запържвам, но да не дразня любителите на супер здравословното ядене, казвам, че го душа.)))))
Добавям нарязаните на кубчета тиквички и задушавам и тях. Задушавам ги до златисто, как звучи само!
Когато се пържат вече добавям сол, черен пипер смлян и три чаши и половина вода. Ври, ври, ври и прибавям чаша ориз.
Малко преди да ги дръпна от огъня слагам две връзки копър накълцани.
Такаааааааа, това го ям с много кисело мляко.

Най-често купувам Елена. 3,6% масленост.
Понякога се глезя. Интересното е, че никога не съм попадала на козе мляко.
Няколко пъти си купувах биволско. Но веднъж влязох в магазина с един авер и той вика - За кво чакаме сега. Като му казах, че ще вземам биволско мляко оня зяпна.
- Ти си луда, ма! Няма такова мляко. Теб всеки може те излъже. Ама си кукла неваляшка!
- Що да няма бе, викам, вече три пъти ям.
- Де си видяла бивол да дава мляко, ма! Ти луда ли си? Когато мен ма издоят, тогава ще издоят и бивола.
- Що бе?
- Щото бивола е мъж! Мъжът на кравата! Мъжете не раждат и нямат мляко. Прецакали са те.
- А морските кончета?!
- Ти мляко от морски кончета ли се каниш да купуваш или от бивол?
- Майната ти, му рекох, много знаеш пък ти. Цял свят познава биволското ни мляко.
Намеси се половината опашка и продавачките.
Един възрастен мъж ни кресна- Вий и двамата през плет не сте видели биволи и крави. Ама така е. Само телевизия и секс ви интересуват.
- Моля, моля, му вика моят авер, аз телевизия не гледам, а тя е непристъпна. И с прът да я брулиш, пак не мож я свали.
- Ти с прът пробва ли бе, баце? Намеси се някакъв.
- Докато се чудех какво да обяснявам на тези хора, и защо изобщо е нужно, изведнъж ми хрумна:
- Той е гей, рекох на младежа с идеята за пръта.
И се почна една. Накрая се стигна до партиен спор.
Но аз отказах биволското мляко завинаги.

Мисля си обаче, че тази рецепта може и да съм я написала вече. Ако е така – още по-добре.
Затова няма да пиша за мусаката. Другият път ще проверя дали вече не съм писала.

_________________
i`m gonna tell God everything


Нед Фев 22, 2009 8:44 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Рецепти от младата Бабет
ГЪБИ ПО АДВОКАТСКИ



Като се замислих днес, установих, че нещо съм зарязала напоследък тенджерите и тиганите.
Не знам какво съм се емнала да правя, но това не е хубаво.
Гладът е основен източник на миражи. Така че влизам да забъркам нещичко набързо.
Всъщност се подвизавам в доста странен офис. Абе то...има три стаи, отделно кухня с трапезария и две бани. Направо си е апартамент. Сигурно затова често често забравяме за какво сме тук всъщност. В кухнята пием кафе или ...превръщаме поредната среща в банкет. Ама така. Случва се да събираме доста народ там. Особено по обяд
Днес сутринта отворих хладилника и гледам една торба дето вчера я нямаше. Отварям и виждам – гъби. Всяка колкото дланта ми. Разбрах, че има някакви планове за обяд, но реших днес за първи път да се направя на твърде заета.
До нас има една адвокатска кантора. От една седмица имат нов колега и горкия още не може да свикне с порядките на квартала. Хахаха, току що ми звънна непозната жена и ми каза, че ми пращала млякото и само трябва да го сваря. Казах й, че няма проблем. Въпреки, че не сме мандра....Най-забавно ще стане, ако наистина някой донесе някакво мляко. Ами ще го сваря пък. Какво ми пречи.
Та за гъбите. Изчезнаха всички по задачи и дадоха ултиматум да са готови към обяд. Хубаво обаче докараха новака и казаха, че нямал работа и ще помага с нещо, ако потрябва.
Охооооо, казах си. Добре.
Та седим си двамата. Аз работя задълбочено на компютъра, а той се върти неспокойно, щото шефа му щял да яде от гъбите. Че да не яде моя шеф!
Сто пъти ми задава странни въпроси и накрая му казах – Виж какво, нямам и представа какво да правя с тези гъби. През живота си не съм държала гъба в ръката си. И не само гъба. Единствено мога да сваря яйца и да намажа масло на филията.
Видях паниката в очите му. Някой му бил казал, че просто трябвало да ми помогне с нещо, ако се наложи.
Еми, ето викам, налага се. Мятай се в кухнята, а аз ще броя обажданията на джиесема ти.
Та да не обяснявам, но направи следното. Жалко че не записах всяка стъпка на филм.
Обели гъбите внимателно. Всяка я държеше с два пръста и я миеше под течаща вода. Вратовръзката му ставаше все по-тясна и накрая я махна. Водата взе да пръска извън мивката. Видях че имаме страшно много ножове. Оказа се, че имаме и три тави. Но и най-голямата не събираше две от гъбите. Аз изпружена се въртях на стола и само от време на време го окуражавах – Спокойно, спокойно, ще се справиш. Това цялото право си изучил, едни гъби не могат ти вкарат гол.
Пухтеше, свистеше, ядосваше се, по едно време взе да споменава някакви роднини на шкафовете.
Задуши отделно нарязаните пънчета с лук(взе от студиото за дизайн отсреща), моркови и не видях какво още сложи. Разположи гъбите в тава, нареди задушеното в тях, наръси настърган кашкавал и на всяка сложи парче масло. После ги зави с фолио и попита фурната как пече. –Ми аз откъде да знам казах, не пекат ли всички фурни с ток?
Сложи гъбите, вече ме мразеше, виждах презрението му в очите. Отвори си една бира и ме попита. – Може ли да сте толкова неграмотни жените в собствените си задължения?
-В моя договор няма такива, казах. Би трябвало като специалист да го знаеш.
И преди малко като взеха да се връщат останалите ни свариха така.
Обръгнали се и некомуникативни. Аз – разсеяно чаткаща. Той червен, раздърпан и клечащ пред фурната.
Когато взеха да го разпитват какво, защо и как...колегата ми взе да се смее – Кой? Тя ли? Така ли ти каза? Верно? Че не може друго освен да вари яйца!.? Хахахаха, малеееее, наистина са те изгъбаркали, младежо.
Гледах ги с обич. Готените ми, шантави колеги.
А този, дребния надувко не го погледнах. Можеше да ме гръмне от упор, ако имаше пистолет в момента. И после два контролни. За всеки случай.
Но пък смятам да пробвам рецептата му.

_________________
i`m gonna tell God everything


Нед Фев 22, 2009 8:47 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Рецепти от младата Бабет
днес почти всеки се изказа за
та сигнус направо ни довърши с твърдението си:

QUOTE
Аз ям само в присъствието на теософ.


реших да сложа няколко думи за ползата и вредата от БАНАНИТЕ

Бананите са открити от Александър Велики в Индия. От там са пренесени в Европа, Африка и Южна Америка. В Северна Америка стигат официално след 1830 г.
Бананът е най-консумираният плод в света, особено в Африка и Южна Америка.

Според някои тълкувания на Корана точно те били забранените плодове на познанието и безсмъртието.
Плодът е изключително богат на хранителни вещества - има висока енергийна стойност. Притежава богато минерално съдържание. Съдържа ензими, както и някои биологичноактивни вещества.
Бананите са изключително подходящи за поддържане на добро здравословно състояние при различни възрасти.
Той се използва успешно при колити, язва на стомаха и дванадесетопръстника, чернодробни и бъбречни заболявания и чревни възпаления.
Бананите се използват като диетична храна при атеросклероза и хипертония.
Народната медицина ги предписва при хистерия и епилепсия (като успокояващо средство), а също и при заболяване от дизентерия и холера.

Всъщност нямам време май повече да пиша.
Сетих се, че бях разказала преди за банани нещо. Ще взема да го потърся и да го донеса тук преди да си лягам.
А ми се ходеше и на кръчма...


еееееееееее, намерих го!!!
а да знаете какви други неща намерих. може и да знаете. може и не.
срещнах и някои лица, които уж ми се сториха познати, но всъщност не ги познавах.
объркана работа.
както и да е. ето какво имам за банани.

Аз друго терзание душевно обаче имам. Не касае вселената и космическите закони. Имам драма с едни банани. Много ми е трудно да реша какво да правя с тях.
Отивам си в неделя на пазар. Най-мразя да ходя на пазар в неделя. Но се случва и това понякога. Вървя си покрай щандовете и преценявам кои домати имат дъх на салата. Изведнъж обаче погледът ми се привлече от нещо, което хем ми бе познато, хем не ми пасваше много на изградения мироглед. Банани. Обаче зелени банани. Но не като зелени банани всмисъл на неузрели, а направо изумрудено зелени. Като произведение на изкуството. Приближих се напълно забравяйки мисията си свързана със селската салата. В съзнанието ми изплува спомена за един друг банан, донесен ми от някъде далече. Може би Южна Америка, не помня. Тогава ме впечатли със странния си цвят, но като научих, че е някакъв тип, който не се яде суров, а само сготвен и като добавих цялата сложност на това, че е един, просто го изхвърлих и приключих дилемата. Явно обаче въпросът – Ами ако.... се бе загнездил в съзнанието ми по-дълго от очакваното и само беше чакал сгоден случай да ми напомни за себе си.
-Това какво е? – попитах продавача, който очевидно смяташе, че трябва да е поне директор на вечерна гимназия.
-На кво ти прилича? Чети там, пише си...
-Абе пише, но аз да попитам. Щото ако са банани, то са като сбъдната мечта!
Бре, че стана приказлив. Те били от Еквадор!!!! Затова такива. И сорта им специален. Не били като другите банани. Ииии! Пощръклях.
-Искам осем! – такава алчност.
-Осем кво?
-Ми банана, не кила.
Та взех си специалните банани, напазарих набързо и се прибрах най-скорострелно. Преди обаче да успея да ги пробвам, телефонът извъня, колелото на съдбата се завъртя към гостуваща трупа и аз ги оставих на терасата както са с етикета Еквадор.
Днес се сетих за тях. Излязох да ги търся и се настроих за гастрономическа нирвана. Като ги погледнах обаче – занемях. Моите прекрасни и специални банани бяха пожълтели. Като всички други. Досущ същите. Слънцето пак ми беше навряло фактите в очите. Лелеее. А етикетът си седи там. Етикетът на измамата. Всъщност ги прибрах. Погледах ги, помирисах ги и им простих. Дилемата ми обаче си остана следната – дали да приема цялата им тази промяна като форма на мимикрия или да знам дълбоко в себе си, че всъщност зеленото им е там някъде, скрито само от другите, и че всъщност са наистина някакъв друг, ама съвсем друг сорт – изумруден.


_________________
i`m gonna tell God everything


Нед Фев 22, 2009 8:49 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Рецепти от младата Бабет
Nov 19 2007, 11:25 PM



По това време на годината идва деня, в който се преобразяваме в Жреци на киселото зеле. За един кратък уикенд се превръщаме в серизни, дисциплинирани и всеотдайни нинджи. Тръгваме от определените точки на града и се срещаме при Бай Митьо. Дребен човечец, който носи зеле от някакво село в северна България. Бай Митьо вече е изнервен в очакването ни, защото поне от три седмици емисари на групата водят преговори с него и доуточняват вида, формата, сменят няколко пъти килограмите на заявеното зеле.
По принцип зелето трябва да е с тънки и хрупкави листа. Зелките трябва да са по-сплескани, за да могат в тях да се увиват сърми.
Добре е половината зелки да бъдат едри (за сарми), а другите – малки (за готвене и салата).
Пристигаме в уречения час с четири коли, най-много с по пет минути разлика и слизаме. Няма начин да не ни забележат, защото на фона на пъстрия пазар изглеждаме като наказателен отряд с черните якета и панталони. Е, Верно че някой току се спъни заради тъмните очила, ако е мъгливо, но пък сме ефектни. Парите се броят в мълчание на бай Митьо, зелето се натоварва в изтеглената с чоп кола и заминаваме.
Имаме си специална бъчва за зелето. Купена с много любов и много скандали от мъжката част на отряда. Първия път се оказа, че не става. Върнаха я и взеха правилната. Доколкото съм забелязала с времето бъчвата се запарва. Докато водата завира се изпиват по две ракии с някакви тайни мезета, които не ги знам какви са, защото се внасят тайно в джобове. Двама нападат двора на една баба три къщи по нагоре и крадат няколко клонки с дюлеви листа. Всеки път викам, че няма вече листа, но те все се връщат с такива. Първият път бабата ги беше почти набила с някаква сопа, после нещо я излъгаха. Единият й внушил, че е народен лечител (беше чувал за две билки и запомнил имената им по случайност) и ще й изцери всички придобити с годините заболявания, а другият така и не стана ясно каква хватка е приложил, но бабата им стана абсолютен фен и всеки път като мине и ги види им казва, че дюлята върви добре и като стане време да отидат без да се притесняват за листа. Да, ама на тях им е по-хубаво да прескачат оградата. Та запарва се бъчвата с дюлеви листа, после се търка и се мие и се търка с още нещо.
Саламурата се прави на 10 литра вода – 400 гр морска сол. Първото разтваряне се прави съвсем леко и набързо, за да се изхвърли мръсното от солта. После се разбърква хубаво, за да е напълно разтворена преди да се налее върху зелето.
Между зелето се слагат два кочана царевица. Тях ни ги носят от Шабла. С царевицата обикновено идва и един калкан. Колкото ножа имам със счупени върхове, толкова калкана са минали през кухнята. Гледам го северния нинджа как се приготвя да строши поредния ми нож и съвсем нетърпеливо посягам да поема нещата. Той обаче с глас успокояващо снизходителен ми нарежда – Ти калкана остави на нас! Виж малко женска рабога свърши. Някое дърво за огъня нацепи...
Изглеждам го свирепо и питам – Да виждаш брадвата наоколо та да ми я подадеш?
Поемам калкана и победоносно се скривам в кухнята.
Слагат се и две-три кисели ябълки.
За хрян си имаме спациално място. Един корен стига.
Всъщност хряна и царевицата се слагат, за да стегнат сока и да консервират по естествен начин зелето.
Зелките се заливат с вода, докато ги покрие.
Най отгоре се слага кръстачка от дърво, предварително попарено с вряла вода, а върху нея речен камък. Ние си намерихме един от Оброчище. Там река няма, той е семейна реликва на някакъв местен велможа.
Избира се речен камък, защото е по-чист от другите и няма да се разпадне от соления разтвор.
Зелето се оставя да престои три дни, след което започва да се претака. През първите 10 дни се претаква всеки ден. Целта е да не се застои солта на дъното. После се претака през три дни и до 30 дни трябва да е готово.
Това прави процедурата поносима, защото всекидневното претакване обикновено води до драстично спадане на нивото на червеното и бялото вино на рафтовете.

_________________
i`m gonna tell God everything


Нед Фев 22, 2009 8:52 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Рецепти от младата Бабет
May 19 2008, 08:41 PM







Като видях черешите та се сетих за една случка. Чудех се къде да си споделя този спомен, чудех се и накрая реших, че мястото му е в кухнята. Ами те са за ядене основно.
Преди едно лято си седяхме с една приятелка в къщи. Стоим си двете сами на масата до прозореца, говорим си, салатите чакат плажуващите да се приберат и ние убиваме време до обяд в приказки, кафе и ядене на чреши. Ама не какви да са череши ами от черните хрущялки, дето сокът им е като гъст мавруд. И боядисва.
Та както си седим и си приказваме, тя(единствената сред нас, която се интересува от женски тайни, списания и теории) ми заявява:
- Знаеш ли, че всяко нещо, което се яде е полезно за кожата да се слага на лицето?
Поспорих, но все пак е авторитет в областта и в крайна сметка се предадох:
- Какво сега, искаш да кажеш да извадя пържолите от маринатата и да си ги залепим не челата ли?
- Не, пържолите, каза тя, имам предвид черешите.
Аха! Стори ми се доста неразумно, но в някакъв момент го намерих за забавно. И както си приказвахме, започнахме да си мажем лицата с нацепени череши. Те ни боядисаха до неузнаваемост. Стоим си намазани с гъстия черно-червен сок, той засъхва, ние мажем пак. И си се смеем една на друга.
Както си седим и си се смеем обаче, в един момент пред прозореца се изправя една сянка и чувам гласа на съседа – Ей, има ли някой тука?
Майчице! Отскочихме от двете страни на прозореца, плътно до стената. Има, ама как да се покажем? Този ми съсед все на такива неща му върви. Още разказва навсякъде как преди две години ме видял в града с шапка с периферия и с ръкавици и му трябвало половин час да разбере коя съм. Ами той е свикнал да ме вижда все с дрипите на Петкан и с прическа тип палма. Това със шапката си беше добре, въпросът е, че не знаех как ще реагира като ме види боядисана като племенен вожд. Нямаше как, трябваше да се покажа. Поех дълбоко въздух и се появих в рамката на прозореца. Той отскочи метър назад и избумтя с гърления си глас:
- Въх ма! Уплаши ма! Какво ти е на лицето?
- Амиииии....нищо.
- Как нищо, като одрана си! – гледа ме страшно и несигурно.
- Не съм. Намазана съм с череши. Ама не съм само аз! Другата се крие там до стената.
- И що са мажете с череши?
- Ами, за да сме хубави! – прозвучах доста неуверено.
- Ми що не кажете, че и аз да се намажа? Да стана хубав. –стори ми се, че долавям подигравка в гласа му.
- Ами, пробвай – и аз зазвучах вече иронично. – Да видим ефекта!
Побъбрихме си още няколко минути с метафори, той забрави за какво е дошъл и си тръгна.
Седнахме си и си отдъхнах. Накарах се, разбира се, на приятелката си за лудите идие и за собствената си простотия и тъкмо допушвах цигарата преди да стана да се измия и ......на вратата застана братовчед ми с някакъв негов приятел. Винаги се предвижва безшумно като нинджа. Тук нервите ми не издържаха, скочих насреща им и се развиках? Според мен бяха длъжни да влязат така, че да ги чуя още от входната врата на двора. Виках си аз, карах се и накрая млъкнах.
Погледнах новодошлия и казах:
- Сега трябва да кажа „приятно ми е”, нали?
А той ме погледна, взря се в тена на лицето ми и се обърна към братовчед ми:
- Абе, Теди бой, ти що не каза, че братовчедка ти е индианка?

_________________
i`m gonna tell God everything


Нед Фев 22, 2009 9:04 pm Профил Галерия на потребителя
Мнение Re: Рецепти от младата Бабет
Хей, Омайнице, забрави си сервиза, и ти го донесох {}



Сря Апр 01, 2009 10:05 am

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Рецепти от младата Бабет
ихаааааааа! Инфи! харесвах си го, но не бях сигурна дали да го опаковам. сега отивам в кухнята, в твоя чест да направя сандвичи човечета!!!!

_________________
i`m gonna tell God everything


Сря Апр 01, 2009 8:42 pm Профил Галерия на потребителя
Мнение Re: Рецепти от младата Бабет
Снимай ги като ги приготвиш, а може и цялата церемония по приготвянето, като урок :P
И друг път слагай табелка на новия ресторант, да го разпозная, че не ям навсякъде :lol: :huglove:


Сря Апр 01, 2009 8:47 pm
 [ 10 мнения ] 


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov