Последно посещение: Пон Дек 18, 2017 6:23 pm Галерия Галерия   Дата и час: Пон Дек 18, 2017 6:23 pm




 [ 9 мнения ] 
На върха 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение На върха
По идея на Трой и заради всички млади хора, които харесват тази музика, но не знаят много за нея.


В тази тема ще имаме мъзможност да слушаме рок, роден от стойностни музиканти и достигнал до днешно време, без да повехне!
Само от уважение към историята на рока - за начало на британския рок се смята Rock Island Line на Лони Донеган, излязло през 1955 година, а за първи хит, прозвучал в далечната 1958 година е обявена песента на...
Клиф Ричард и Шадоус, естествено.

Move it


_________________
Some people live their dreams...


Съб Яну 03, 2009 5:59 am Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: На върха
Налага се да отдадем почит и на създаденото от Битълс.
Британският рок не би бил същия без тях!

With A Little Help From My Friends - Beatles

и красивото изпълнение по-късно на Джо Кокър...
/забележете кой е китариста зад Джо - да, да - Брайън Мей от Куин! а на ударните е самият Фил Колинс!/

Joe Cocker - With A Little Help From My Friends

още едно изпълнение - на Ует Ует Ует

Wet Wet Wet - With A Little Help From My Friends LIVE 1995

а Ричи Самбора я вижда така:

Richie Sambora - With A Little Help From My Friends

Бон Джови пък така:

Bon Jovi - With A Little Help From My Friends

и накрая - ТОТО

Toto - With a little help from my friends

_________________
Some people live their dreams...


Съб Яну 03, 2009 6:01 am Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: На върха
Когато казваме "Ролинг Стоунс", веднага наум добавяме

I can't get no satisfaction

_________________
Some people live their dreams...


Съб Яну 03, 2009 6:01 am Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: На върха
Animals - House of the Rising Sun

House of the Rising Sun /Къщата на изгряващото слънце/ е фолклорна американска песен, наричана още Rising Sun Blues. Родното й място е Ню Орлийнз. Най-популярното изпълнение е на Ерик Бърдън и Енималс от 1964 година, макар че за най-стар запис се счита изпълнението на Кларънс Том Ашли и Гуен Фостър през 1933. Ашли разказва, че научил песента от своя дядо. По същото време американският фолклорист Алън Ломакс я включва в Архив на американските фолклорни песни, който заедно с баща си съставял по поръчка на Конгреса.

House of the Rising Sun е може би една от най-изпълняваните песни - свои кавъри имат Джоан Бейз, Боб Дилън, Елвис Пресли, Уди Гътри, Гери Глитър, Дюран Дюран, Пинк Флойд... и списъкът е безкраен.
Песента е в списъка на 500-те най-добри рок парчета за всички времена.

House of the Rising
/Lyrics by Georgia Turner/

There is a house in New Orleans
They call the Risin' Sun.
Been the ruin of a many a poor gal,
And me, oh, God, I'm one!
If I'd a-listened what mama said
I'd a-been at home today.
Being so young and foolish, poor boy,
I let a gambler lead me astray.

My mother, she's a tailor,
She sewed those new blue jeans.
My sweetheart, he's a drunkard, Lord,
Drinks down in New Orleans.

The only thing a drunkard needs
Is a suitcase and a trunk;
The only time he's satisfied
Is when he's on a drunk.

Fills his glasses to the brim,
Passes them around,
The only pleasure that he gets out of life
Is a-hoboin' from town to town.

Go tell my baby sister
Never do like I have done,
To shun that house in the New Orleans
That they call the Risin' Sun!

One foot's on the platform,
The other on the train,
I'm going back to New Orleans
To wear that ball and chain.

Going back to New Orleans,
My time is almost done;
Going back to spend my life
Beneath that Rising Sun.


Може би така е звучала песента, когато е била "народна"?
Nina Simone

Заслужава си да чуете и това, по-малко известно изпълнение!
Declan Galbraith

_________________
Some people live their dreams...


Съб Яну 03, 2009 6:02 am Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: На върха
няма да спазвам никаква хронология от тук нататък.
моля и останалите, които се включат, да не го правят.
това не е история на рока, това е вглъбяване в достиженията.

ето едно, което винаги ме е възхищавало.
и не търсете дълбок смисъл в текста

Стълба към небето - Лед Цепелин

и страхотен личен поглед към Стълбата на един китарист!

Stanley Jordan

_________________
Some people live their dreams...


Съб Яну 03, 2009 6:03 am Профил
Аватар

Регистриран на: Чет Яну 29, 2009 1:42 pm
Мнения: 1530
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: Аврен
Мнение Re: На върха
Институцията Джими Хендрикс - акустичен пурпур

_________________

Simply Baroque - Homo Avrenicus



Съб Фев 07, 2009 12:18 am Профил WWW
Tinkerbell
Tinkerbell
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 7:33 pm
Мнения: 3752
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: На върха
Guns N` Roses - Sweet Child O` Mine




Info

Най - големият хит на групата, с който те прехвърлят стиловите граници и влизат във всеки дом. Издадена за първи път в дебютния им албум "Appetite For Destruction" ("Апетит за разрушение") - 1987 г. Сингълът, излязъл по-късно оглавява Билборд класацията през септември 1988 и взривява интереса към албума, който до края на годината се продава в 3 милиона копия и превръща Гънс ен Розес от локална банда в световен феномен. До днес албумът е продал общо над 32 милиона копия по целия свят (от тях 15 милиона копия само в САЩ).
"Апетит за разрушение"
е записан в Ръмбо Студиос, Лос Анжелис между август и декември 1986. Издаден на 31 юли 1987 от Гефън Рекърдс. В него песента е трак #9 - единствената, определяна като пауър балад, розата на албума. Останалите 11 песни са пистолетни изстрели. Албумът е повратна точка в развитието на хард рока в края на 80те години.
През април 1988 е заснет видеоклип




Класации

Най-добър хеви метъл/хард рок видео клип - MTV Видео Музикални Награди 1989
Aмериканска Музикална Награда за Любим поп/рок сингъл на 1989
#1 - Най-велик китарен риф на всички времена в класация на BBC
#1 - Началния риф на песента е обявен за китарен риф на всички времена от читателите на списание "Toтал Гитар", май 2004
#1 - Top 69 Най-мощни рифове на MTV2, февруари 2004
#1 - 100 Билборд хитове номер 1, септември 1988
#3 - 100 Най-велики песни за последните 25 години, VH1 юни 2003
#3 - 500 Greatest Songs Since You Were Born на списание "Блендер"
#6 - 100 Hай-велики китарни песни на списание Q
#6 - Най-добър видеоклип за всички времена на MTV Гайд
#7 - 100 Най-велики песни на 80те - VH1
#35 - 40 Песни, които промениха света на списание "Ролинг Стоун"
#37 - 100 Hай-велики китарни сола на списание "Гитар уърлд"

По-известни кавъри

Sheryl Crow, Carrie Underwood, Texas, Neneh Cherry, Bonnie Tyler, The Manic Street Preachers

Sheryl Crow отличен с Grammy Аward за най-добро рок изпълнение
Scott Davis с пиано вариант
13 годишен китарист :o
Flat Pack с електроденс вариант
това трябва да се види :lol:

Автори

Вокали: Axl Rose
Соло и ритъм китара: Slash
Ритъм китара/Акустична китара: Izzy Stradlin
Бас: Duff McKagan
Барабани: Steven Adler
Беквокали: Axl, Izzy, Duff


Музика - приписва се на Гънс ен Роузес, но основни композитори са Изи Страдлин и Слаш, автор на китарните мелодии

Текст - Aксел Роуз
Песента е написана за тогавашната му приятелка Eрин Евърли. Тя е модел и дъщеря на Дон Евърли от популярния дует Eвърли Брадърс. Запознават се през 1986. Както се говори, през 1990 той и прави предложение за брак спонтанно, заплашвайки я със самоубийство, ако не приеме. Женят се същата година, но през следващата бракът е анулиран. По-късно Aксел коментира - “Понякога отношенията ни бяха прекрасни, защото децата вътре в нас бяха най-добри приятели. Но друг път взаимно разрушавахме живота си.”

Sweet Child O`Mine

She's got a smile that it seems to me
Reminds me of childhood memories
Where everything
Was as fresh as the bright blue sky

Now and then when I see her face
She takes me away to that special place
And if I stared too long
I'd probably break down and cry

Sweet child o' mine
Sweet love of mine

She's got eyes of the bluest skies
As if they thought of rain
I hate to look into those eyes
And see an ounce of pain

Her hair reminds me
Of a warm safe place
Where as a child I'd hide
And pray for the thunder аnd the rain
To quietly pass me by

Sweet child o' mine
Sweet love of mine

Where do we go
Where do we go now
Where do we go
Sweet child o' mine

Сладко мое дете

Усмивката й ми се струва,
че спомени от детството рисува,
където чисто всичко бе,
като сияйното синьо небе.

В лицето й щом поглед спирам,
в това любимо място ме отвежда,
и ако дълго там се взирам,
навярно през сълзи ще го поглеждам.

Сладко мое дете...
Сладка моя любов...

В очите най-синьо небе се оглежда,
унесено сякаш във мисли за дъжд.
Как ненавиждам в тях да виждам
болката - дори веднъж!

Косите напомнят ми ясно
на мястото най - безопасно,
където криех се като дете,
с молитва - мълнията и дъжда
да ме отминат в тишина.

Сладко мое дете...
Сладка моя любов...

Къде отиваме ?
Къде отиваме сега ?
Къде отиваме ?
Сладко мое дете…

(преводът мой)


История в цитати

Слаш: Вече бяхме подписали договор с Гефън Рекордс (през март 1986). Ние с Изи живеехме в къща (в Лос Анжелис) под наем без ток и топла вода, която бяхме потрошили почти напълно. Една вечер се бяхме събрали всички. Аз седях, правех смешни физиономии и започнах този риф на шега. Изи засвири акордите, а Aксел наистина я хареса и започна да пее. След това Дъф измисли бас линия, докато Стивън задаваше бийта. В рамките на час малкото ми китарно упражнение се бе превърнало в нещо друго. Бяхме намерили студио за репетиции - Бърбенк Студиос. На следващата сесия разработихме и доразвихме новата мелодия и така тя стана "Sweet Child O' Mine".
Аксел: Бях написал стиховете, но стигнах до задънена улица и ги прибрах в архива.
Когато Слаш и Изи започнаха да свирят, изведнъж те изскочиха в главата ми и всичко си дойде на мястото. Много рок групи се притесняват да изразяват каквито и да е други чувства, освен болка. Това е първата позитивна любовна песен, която съм написал.
Дъф: Всичко стана за пет минути. Слаш се майтапеше на китарата, а ние мислехме - "Каква е тая песен? На нищо не прилича. Ние не свирим балади. Ще бъде само пълнеж в новия албум."
Аксел: Любимата ми част е бавното соло на Слаш.
Слаш: Дълго време мразех песента, защото рифът беше смешен. Не исках да я свиря. Когато започнахме да я записваме в студиото, започнах да я уважавам малко повече. После нещата се промениха и сега ми прави удоволствие да я свиря на живо, още повече, че публиката полудява щом чуе първите акорди.
Дъф: Преди баса свирех на барабани и ми е напълно ясно какво става в главата на барабаниста. Така си създавам много по-добра връзка с него….
Това вероятно е най-трудната за записване песен за нас със Стивън, защото трябваше да поддържаме стабилен ритъм, като запазим емоцията в него. Репетирахме с часове всеки ден, за да се стиковаме и да намерим точното темпо.
Изи: Това е истинска любовна песен!
Дъф: Мислех си за старите Фейсис/Род Стюарт бас линии- свежи, ненатрапващи се, но уникални.
Слаш: Трябваше да свиря 50 пъти началото, за да съм на точното място, когато се включат барабаните.
Стивън: Обикновено свирим всяка песен по два-три пъти, преди да я запишем. Тази стана отведнъж. Стегнахме се и дадохме всичко от себе си. И се получи страхотно! Това е най-истинската рокенрол песен, записана и издавана някога на CD!


_________________
“The words have made a perfect burden.”


Последна промяна Miranda на Чет Фев 17, 2011 6:18 am, променена общо 2 пъти



Вто Мар 24, 2009 10:56 am Профил Галерия на потребителя
Tinkerbell
Tinkerbell
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 7:33 pm
Мнения: 3752
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: На върха
На Аватара :hat:


Guns N` Rоses - Estranged




Info

Трак #11 от албума Use Your Illusion II, издаден на 17 септември 1991 г.,
записан в A&M Студиос, Рекорд Плант, Студио 56, Имидж Рекординг, Конуей Студиос, Meталуъркс Рекординг Студиос от юни 1990 г. до края на 1990 г. или началото на 1991 г.

Сингълът е издаден през 1993 г.



Автори

Музика и текст: Аксел Роуз

Написана е през или преди 1989 г.
На гърба на албума “Use Your Illusion II” , Aксел изказва специални благодарности към Слаш за създаването и аранжимента на китарните мелодии

“Slash, thanks for the killer guitar melodies”


Aксел : “Има една песен, наречена първоначално „Without You” – „Без тебе” (по-късно преименувана на „Estranged”).
Снощи (интервюто е публикувано през август 1989 г.) и написах ново интро. Просто се появи отникъде, както и тези стихове - малки парчета, които оформиха едно цяло……”

“Моят приятел Дел Джеймс написа разказа „Без тебе”, повлиян от мен и бившата ми жена донякъде. И накрая написах песен, която е достойна за разказа, тя е „Estranged”…”

“Мисля, че "November Rain" и „Estranged” имат шанса да се запечатат в музикалната култура и аз ще се боря за това и ще ги посявам у колкото се може повече хора.”

“Има нещо наистина диво и необуздано в мен, когато изпълнявам „Estranged”. Защото изведнъж ми се приисква да не седя на пианото и да свиря. Имам нужда да стана и да се движа наоколо. Чувствам го като дар - да мога да танцувам и да се наслаждавам на песента. Това идва от ситуации и емоции, които ме убиваха. Знаеш ли, ние много често
казваме истината за себе си в песните.“

Слаш : “Aксел свиреше „Estranged” на пианото от дълго време - едни и същи пасажи отново и отново - в Чикаго (през септември 1989 г. вероятно) и след това. Виждаше се, че нещата му се избистрят в главата. Аз започнах да пиша китарните партии в Чикаго и нещата се получиха бързо веднага щом се концентрирахме върху песента. Тя е едно от децата на Аксел, в които той наистина искаше да изрази част от себе си. Написах и аранжирах всички китарни мелодии, които са твърде важни за песента сега, защото са признати.”

Бенд

Вокали, пиано: Aксел Роуз
Соло и ритъм китара: Слаш
Ритъм китара: Изи Страдлин
Бас: Дъф Макегън
Барабани: Maт Соръм

ESTRANGED

When you're talkin to yourself
And nobody's home
You can fool yourself
You came in this world alone
[Alone]

So nobody ever told you baby
How it was gonna be
So what'll happen to you baby
Guess we'll have to wait and see
One, two

Old at heart but I'm only 28
And I'm much too young
To let love break my heart
Young at heart but it's getting much too late
To find ourselves so far apart

I don't know how you're supposed
To find me lately
And what more could you ask from me
How could you say that I never needed you
When you took everything
Said you took everything from me

Young at heart an it gets so hard to wait
When no one I know can seem to help me now
Old at heart but I mustn’t hesitate
If I'm to find my own way out

Still talkin' to myself
And nobody's home
[Alone]

So nobody ever told us baby
How it was gonna be
So what'll happen to us baby
Guess we'll have to wait and see

When I find out all the reasons
Maybe I'll find another way
Find another day
With all the changing seasons of my life
Maybe I'll get it right next time
An now that you've been broken down
Got your head out of the clouds
You're back down on the ground
And you don't talk so loud
An you don't walk so proud
Any more, and what for

Well I jumped into the river
Too many times to make it home
I'm out here on my own, an drifting all alone
If it doesn't show give it time
To read between the lines
'Cause I see the storm getting closer
And the waves they get so high
Seems everything we've ever known's here
Why must it drift away and die

I'll never find anyone to replace you
Guess I'll have to make it through, this time- Oh this time
Without you

I knew the storm was getting closer
And all my friends said I was high
But everything we've ever known's here
I never wanted it to die


ОТЧУЖДЕН

Когато си говориш сам
и няма никой у дома,
дори заблудата е там,
че сам дошъл си на света.
САМ

Какво се случи с теб
нямаше кой да предскаже.
Какво те чака занапред -
бъдещето ще покаже.

Стар по сърце, а на 28 съм само
и тъй млад от любов да бъда сразен.
Млад по сърце, но твърде късно става
да се намерим толкова отдалечени.

Не зная как ще ме откриеш
и какво повече от мен ще искаш.
Как можа да ми кажеш,
че никога не съм имал нужда от теб,
когато ти взе всичко, взе всичко от мен.

Млад по сърце и ми е трудно да трая
помощ когато не идва отникъде.
Стар по сърце, но не ще се колебая
да намеря пътя си спасителен.

Все още си говоря сам
и няма никой у дома.
САМ

Какво се случи с теб
нямаше кой да предскаже.
Какво ни чака занапред -
бъдещето ще покаже.

Когато открия всички резони
навярно друг път, друг ден ще намеря,
на живота ми в сменящите се сезони.
Дано следващия път да успея.

Сломена си сега в душата,
глава от облаците сваляш,
тук долу слизаш на земята
и тъй силно не говориш
и тъй гордо не ходиш.
Вече, и за какво…

Хвърлях се без страх в реката,
за да се върна у дома си.
Отново сам съм във водата,
течението ме понася.

Ако не съзнаваш, времето позволява
да проникнеш между редовете.
Виждам как бурята приближава
с надигащите се вълни в морето,
сякаш всичко наше тук остава -
защо да е отнесено в небитието.

Никога не ще намеря
друга мястото ти да заеме.
Но сега трябва сам да успея -
този път, този път
БЕЗ ТЕБЕ.

Знаех, че бурята приближава.
Казваха ми, че не виждам добре.
Но всичко наше тук остава,
не съм искал никога то да умре!

(Преводът мой)

История

Adalberto V. Miranda, познат като Дел Джеймс е кубинец по произход. Роден е през 1964 г. в Ню Йорк. Мести се в Холивуд през 1985 г. Там се среща с членовете на тогава неизвестната група Гънс ен Роузес. Писател, журналист, музикант, близък приятел на Aксел, роуд мениджър и официален биограф на Гънс. Съавтор е на текстовете на песните им „Yesterdays” и „The Garden”. Режисира клипа на втората през 1993 г.
Като журналист работи в редакцията на хеви метъл списанието „RIP”, статиите му са публикувани в много издания, включително и в списание „Ролинг Стоун”. Номиниран за Награда Маги. Интервюирал е Кийт Ричардс, Алис Купър, Рони Ууд, Кис, Дъ Кълт, Гънс ен Роузес и много други. Понастоящем продължава да работи с Aксел. Ето какво казва за него:
Aксел беше човека, с когото имах най-силна връзка. Взе ме под крилото си. Помогна ми да стана това, което съм днес, в смисъл, че никога не съм срещал по-истински човек от него.
Винаги е подкрепял и насърчавал приятелите си. Винаги е можел да разчита на мен и всеки би бил късметлия да има най-добър приятел, лоялен като него.”


ДЕЛ ДЖЕЙМС

За книгата “The Language of Fear” – „Езикът на страха”






“Случайности няма, само късметът и съдбата съществуват”(мото на книгата)


“Преди издаването на албума „Aпетит за разрушение”, Aксел имаше връзка с Eрин Евърли, но тя не вървеше...........
Мъжете имат проблем да кажат на други мъже, че са загрижени за тях и че ги обичат и затова написах разказа „Без тебе” (през 1986 г.) Той беше леко забулено предсказание за рокзвезда, която написва прекрасна песен за жената, която обича и успехът на песента го преследва да такава степен, че го унищожава. Той прочете разказа и разбра посланието ми. Години след това имахме намерение да направим пълнометражен рокенрол филм, базиран на разказа и трите видеоклипа – „Don't Cry”, „November Rain” и „Estranged” да бъдат части от него. Aксел ме споменава в края на видето на „November Rain”, за което ще съм му вечно благодарен, защото това ми помогна да намеря издателство за книгата ми "The Language Of Fear" ”(издадена през 1995 г. с предговор, написан от Aксел)

Тя съдържа 15 кратки хорър разказа в 339 страници, които показват ужаса, който можем да открием във всекидневните си контакти със съвсем нормални хора. Тя от години е сред най-търсените книги в жанра, отдавна е изчерпана и бройки от нея се продават за стотици долари в iнтернет-аукциони. На 4 март 2008 г. Гънс ен Роузес публикуват бюлетин за нейното преиздаване.

„Без тебе”

Разказът показва безсилието и безизходността на един мъж - рокзвезда (Mейн), докаран до умопомрачение след загубата на единствената жена (бившата му приятелка Eлизабет), която някога е удовлетворявала съществуванието му. Помогнала му е да напише песента си „Без тебе”, която носи световна слава на неговия бенд. След концерт тя го заварва с две момичета и скандално го напуска. Малко по-късно Eлизабет се самоубива с един куршум в главата, докато звучи песента „Без тебе”. Mейн е закъснял само с минута. В разрушението и хаоса, с които опустошава себе си и всичко, което притежава, той разбира, че тази единствена за него жена го държи във властта си по-силно от всичко. Той иска само нея, но никога повече няма да я има. Накрая подпалва апартамента си и в разгара на огнения ад свири песента на пианото.

Видеотрилогия

Разказът е основа за създаването на видеоклип на песента „Estranged”, сниман в периода 26 юни 1993 - 19 август1993 г., който обаче не се осъществява според замисъла си, поради раздялата на Aксел и тогавашната му приятелка Стефани Сиймор. Това налага промяна в сюжета му. Всъщност разказът вдъхновява създаването на трилогията клипове на Гънс ен Роузес – „Don’t Cry”, „November Rain” и „Estranged”, използващи зашеметяваща филмова кинематография и масивен бюджет от около $ 4 милиона.
За разлика от предвещаващия смърт край на разказа, видеоклипа на „Estranged” завършва с надеждата за спасение, приела формата на делфини.

Официалният клип на песента

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=dpmAY059TTY&feature=related[/youtube]

_________________
“The words have made a perfect burden.”


Последна промяна Miranda на Чет Фев 17, 2011 5:52 am, променена общо 7 пъти



Вто Мар 24, 2009 8:30 pm Профил Галерия на потребителя
Tinkerbell
Tinkerbell
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 7:33 pm
Мнения: 3752
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: На върха
PINK FLOYD - Wish You Were Here




Info

Трак # 4 от албума на Пинк Флойд със същото заглавие "Wish You Were Here", записан в Aби Роуд Студиос, Лондон, между януари и юли 1975 г.(записите са прекъсвани на два пъти, заради американските турнета на групата), издаден на 15 септември 1975 г.

Посветена на напусналия ги лидер на Пинк Флойд от първите им години Сид Барет.

(песента няма официален видеоклип)

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=L-rnmSQXE9Q&feature=related[/youtube]

Албумът "Wish You Were Here" оглавява както Британската класация за албуми, така и Билборд класацията за поп албуми през октомври 1975 г. и остава в нея около година. Продал е над 12 милиона копия (6 милиона в САЩ) до 1997ма.

Групата издава “P•U•L•S•E “, двоен диск с изпълнения на живо - на 29 май 1995 г. в Обединеното Кралство и на 6 юни 1995 г. в САЩ. Той съдържа песни от албумите The Piper at the Gates of Dawn, Meddle, Dark Side of the Moon, Wish You Were Here, The Wall, A Momentary Lapse of Reason, The Division Bell, записани по време на европейската част от турнето им "Division Bell", между юли и октомври 1994 г.
На 20 юли 1995 г. от този албум е пуснат сингъл/ЕР на песента "Wish You Were Here", изпълнена на концерта в Ърлс Корт, Лондон.



Single

Доста по-късно, на 10 юли 2006та излиза "P•U•L•S•E" DVD, запис на концерта на Пинк Флойд в Ърлс Корт, Лондон от 20 октомври 1994та.

През 1977 г. песента дебютира на сцената по време на турне, в което целия албум се изпълнява във всяко шоу. После отпада от концертните плейлисти. Но се завръща след 10 години с гръм и трясък! Става основна песен във почти всяко шоу оттогава нататък. “Wish You Were Here” често се изпълнява накрая, като бис.

От 1984 г. насам Роджър Уотърс (след като напуска Пинк Флойд) също я изпълнява, поемайки вокалите на Гилмор.

Пинк Флойд са официално въведени в Рокенрол залата на славата през 1996та, представени от Били Корган (от Smashing Pumpkins). Дейвид Гилмор и Ричард Райт изпълняват песента заедно c него (Корган свири на ритъм китара). Барабанистът на групата, Ник Мейсън е в публиката.

На концерт в Ройъл Фестивъл Хол през 2001ва, Гилмор представя акустична версия на песента, а напоследък и като бис по време на турнето си “On an Island”.

През 2004та Уотърс и Eрик Клептън я свирят на концерта "Tsunami Aid".




В името на благотворителността, членовете на групата оставят настрана дългогодишните си дрязги, за да участват в концерта Live 8 (в полза на каузата за 100% опрощаване на дълговете на най-бедните държави на африканския континент), състоял се на 2 юли 2005та. Пинк Флойд се събират отново заедно с Уотърс и изпълняват няколко песни, между които и “Wish You Were Here” за първи път от 1981ва насам. Дейвид Гилмор и Роджър Уотърс си поделят вокалите в това паметно и вълнуващо изпълнение (и за жалост, както се разбра наскоро-последно за групата), което Роджър адресира до “всички, които не са тук, и специално, разбира се, към Сид”.
Според BBC “Ако може да се определи един исторически момент, то това е той – помирението на Дейвид Гилмор и Роджър Уотърс. Сякаш никога не са се оттегляли от сцената – несравнимото великолепие на техните песни направо отнесе публиката.”





“Wish You Were Here” е считана от широк кръг фенове и критика за най-прочувствената, искрена и затрогваща песен на Пинк Флойд.

Кавъри

Tribute To Heroes

Фред Дърст и Уес Борланд от групата Лимп Бизкит и Джони Рзезник oт Дъ Гу Гу Долс изпълняват песента на благотворителния концерт "Tribute To Heroes" в полза на жертвите от терористичните атаки на 11 септември 2001ва.

Velvet Revolver

Alpha Blondy реге

Marillion Браво на публиката!

Gregorian & Vangelis

Hoven Droven & Ebba Forsberg шведски фолк

Rasputina виолончело

Wyclef Jean хип хоп

Автори

Mузика и текст - Дейвид Гилмор и Роджър Уотърс

WISH YOU WERE HERE

So, so you think you can tell
Heaven from Hell
Blue skies from Pain
Can you tell a green field
From a cold steel rail?
A smile from a veil?
Do you think you can tell?

And did they get you to trade
Your heroes for ghosts?
Hot ashes for trees?
Hot air for a cool breeze?
Cold comfort for change?
And did you exchange
A walk on part in the war
For a lead role in a cage

How I wish, how I wish you were here
We're just two lost souls
Swimming in a fish bowl
Year after year
Running over the same old ground
What have we found?
The same old fears
Wish you were here


ДА БЕШЕ ТУК

През ад да минеш, значи искаш,
за да зърнеш рай!?
Безгрижието светло...с мрачна болка да смениш!?
Да виждаш през решетки красотата, как успяваш,
разкажи ми!?
Усмивката зад маска тъжна,
с мъка ли успяваш да пестиш!?

Е, пробвай се поне да споделиш!?

Във дреха призрачна,
облякоха ли твоите герои!?
Зацапаха ли с пепел свежите мечти!?
Дъхът ти скриха ли във топли лепкави усои!?
Вместо живот, студенина в очите ти тежи!
Но да блестиш от клетка май избра, ....
вместо от линията предна
на наречена “живот” игра!!

Да беше тук, да беше тук,
как трескаво желая!
Душите ни сломени лутат се в полето на безкрая!
Но стъпват все в едни и същи стари стъпки,
изстрадани, оставени отдавна от самите нас,
горещи,
но покрити с прах!
И в същата тъга дори потъват,
сред закъсняла болка
и забравен страх!

Мечтая!
Да беше тук...
или при теб да съм!
Как трескаво желая!

Превод Алекс Костадинова


Бенд

Roger Waters - Fender бас китара, 6-струнна акустична китара
David Gilmour - 6 и 12- струнни акустични китари, вокали и беквокали
Richard Wright - Steinway пиано, Mini-Moog синтезатори
Nick Mason - барабани
Venetta Fields, Carlena Williams - беквокали
Dick Parry- саксофон

Албумът

Когато се говори за Пинк Флойд, най-естествено е дадена песен да се разглежда в контекста на албума, от който е част.

Определян като “Елегантна меланхолия” (сп. Meлъди Мейкър ), “Wish You Were Here” е първия албум на Пинк Флойд, издаден след феноменалния им пробив с “Dark Side Of The Moon”. Трудно, да не кажем невъзможно е за всяка група да издаде нов албум и да оправдае смазващите очаквания на света, след като го е завладяла с “Dark Side Of The Moon”. Трудно, но не невъзможно…….за Такава Група.

“Dark Side of the Moon беше толкова успешен, беше Край. Краят на пътя. Достигнахме целта, към която се стремяхме още от тийнейджърските си години и нямаше нищо повече, което да направим в рокенрола.”(Роджър Уотърс)

Изумителният успех на албума Dark Side of the Moon оставя бенда физически и емоционално изстискан, в състояние на невъзможност да започне работа по следващия.

“Трябва да кажа, че периодът беше много труден. Всичките ни детски мечти бяха почти реализирани, имахме най-продаваните албуми в света………..Парите, момичетата, славата и всичко останало някак си дойде при нас и трябваше да преосмислиш защо участваш във всичко това ….” (Дейвид Гилмор)

“Определено мисля, че на звукозаписните сесии на албума “Wish You Were Here”, повечето от нас не искаха въобще да са там, а някъде другаде..... Интересното беше, че когато най-накрая направихме албум - “Wish You Were Here”, той е за това, че не измислихме нищо, защото никой от нас не беше там, или беше там съвсем недостатъчно. За нашата липса на присъствие в ситуация, в която се държахме заедно по навик и продължавахме да го правим - заради съществуването на Пинк Флойд”(Уотърс)

Първоначалното намерение е да запишат три песни, които са изпълнявали на живо по време на европейското им турне през 1974та - това са “Raving and Drooling”, “You Gotta Be Crazy” и “Shine On You Crazy Diamond”. Уотърс си спомня “ Предложих да го променим - да не правим останалите две песни, а да се опитаме да построим мост между двете разделени части на “Shine On”, и то с материал, който да има връзка със състоянието, в което всички се намирахме в онзи момент. И така се появиха трите песни - Welcome to the Machine, Have a Cigar и Wish You Were Here.“

1 Shine On You Crazy Diamond (част 1 - 5)
2 Welcome to the Machine
3 Have a Cigar
4 Wish You Were Here
5 Shine On You Crazy Diamond (част 6 - 9)

“Когато променихме плана имахме събрание - седнахме около масата и се изповядахме, а аз водех записки на това, което казват всички. Говорихме за това, какво не се получава и защо. Дейв настояваше да запишем двете песни според първоначалния план, той не можа да се примири с моето предложение. Рик и Ник се съгласиха с мен. Гласувахме - три на един. И така продължихме нататък.”……….“ Този албум беше много труден………..изразходвахме твърде много енергия, за да го направим. По времето, когато го завършвахме, не беше ми останала и грам креативна енергия………а докато го записвахме, бяхме като всички останали - изпълнени със съмнения и несигурност.” (Уотърс)

Сърцевината на албума е композицията от 9 части “Shine On You Crazy Diamond”, посветена, също както и песента “Wish You Were Here” на някогашния лидер на бенда - Сид Барет.

През 1964 г. Роджър Уотърс кани Сид да се присъедини към групата, в която свири. По това време тя има малък репертоар от R&B кавъри и сменя име след име. Последното и окончателно “Пинк Флойд” е предложение на Сид, по имената на двама от любимите му блус музиканти - Пинк Андерсън и Флойд Каунсил. Неговото идване дава начална скорост на уникалното явление "Пинк Флойд". Барет става движещата творческа сила на групата - основен композитор, вокалист, текстописец, китарист с оригинален и новаторски подход, импровизатор. Оформя почти напълно стила на групата и я прави лидер на британския психеделически ъндърграунд през 1966-67 г. Всички, посещавали по това време лондонските клубове "Marquee", "Middle Earth" или "UFO" говорят за магическото действие, което Сид и групата имат върху публиката. Той пише почти всички песни от първия, придобил култов статус албум на Флойд "The Piper at the Gates of Dawn", а негови песни са включени и в следващия. Синглите "Arnold Layne" и "See Emily Play", композирани от него стават първите хитове на групата в британските класации.
Но постепенно Сид започва да страда от нарастващата слава и постоянното психическо напрежение дали ще бъде способен да продължи да създава песни, които да имат успеха на първите сингли. За да избяга от стреса, Барет експериментира с LSD, което води до психическата му нестабилност и неспособност да свири. В края на 1967ма групата довежда стария му приятел Дейвид Гилмор да го покрива на сцената, в случай, че Сид изпадне в някоя от многото си ексцентрични кризи по средата на концерт. Закратко Пинк Флойд стават официално петима, с Дейвид като втори китарист и допълнителен вокал. Момчетата се надяват, че Сид ще продължи да композира песни за групата, подобно на Брайън Уилсън, който пише песни за Бийч Бойс, но не ходи на турнета с тях. Дори и това изглежда неприложимо.

“Разбира се, че той (Сид) беше много важен и бендът никога нямаше да започне без него, защото той пишеше целия материал. Нямаше да започне без него, но от друга страна нямаше и да продължи напред с него.”(Уотърс)

Сид напуска (или по-скоро групата го изоставя) през 1968ма по здравословни причини.
През 1970та, записва два соло албума с помощта на Дейвид Гилмор.
След това практически изчезва от обществото. През следващите години той е както отписван, като жертва на наркотиците, така и оплакван като музикален ясновидец, чийто вътрешен мир е станал твърде дезориентиращ, за да се оправи в него. Потънал в собствения си свят, Сид умира през 2006 г. Повечето хора, които са го познавали изтъкват едно и също заключение - твърде интуитивен и крехък, Барет има уникален талант и блуждаещ ум на ръба на различен вид съществувание, както и харизма, с която омагьосва околните.

“Сид е една от най-големите трагедии в рокенрола. Той беше един от най-талантливите хора и би могъл да даде фантастично много…..”(Гилмор)

Ник Мейсън пише в наскоро излязлата си книга “Пинк Флойд отвътре”:
“Точно по времето на тези сесии в Aби Роуд (при записването на албума “Wish You Were Here”) - на 5 юни - дойде и един съвсем неочакван гост. Аз влязох от студиото в апаратната и забелязах един едър, затлъстял човек с бръсната глава, облечен в износена, пожълтяла шотландска риза…….имаше доста добродушно, но празно изражение на лицето си…….Накрая Дейвид ме попита дали се сещам кой е. Дори и тогава не можах да го позная и се наложи да ми кажат. Беше Сид. Днес, след 20 години, все още си спомням смущението си. Бях ужасен от физическата му промяна. Все още помнех образа, който бях видял за последно преди седем години - човек с 40 килограма по-слаб, с тъмна къдрава коса и жизнерадостен характер……Идването му внезапно и неочаквано съживи цял един период от живота на групата. Едно от чувствата, които изпитвахме, беше вината. Всички бяхме изиграли някаква роля в това Сид да стигне до настоящото си състояние - било чрез отричане, липса на отговорност, безчувственост или откровен егоизъм”

“Ние двамата с Роджър се просълзихме. Беше много шокиращо………..седем години без никакъв контакт с него и накрая да дойде точно когато създавахме тази песен (Shine On You Crazy Diamond). Не знам - съвпадение, карма, съдба, кой знае? Но беше много, много, много силно.” (Ричард Райт)

Албумът може да бъде интерпретиран като хроника на стремглавия възход и падение на Барет. Текстовете на всяка от песните отразяват част от живота му - от ранните му гениални изблици в Shine On You Crazy Diamond [част 1-5], през нарастващата слава и влизането му в музикалния бизнес в Welcome to the Machine и Have a Cigar, и накрая неговия упадък в Wish You Were Here и Shine On You Crazy Diamond [част 6-9]

Въпреки нарастващата доминираща роля на Уотърс, “Wish You Were Here” все още е албум, в който всички членове на групата имат активен принос в творческия процес. Според някои мнения, той може и да не е пенливото шампанско “Dark Side of The Moon”, но в емоционално отношение е по-личен и по-дълбок.

“Wish You Were Here” продължава да бъде един от най-възхваляваните от критиците албуми на всички времена. Албум легенда на група легенда, която е номер едно в редица авторитетни класации за рок музика.

“Трудно е да се каже, но за мен това е албума, който от първата си нота до последната се лее, песните се преливат плавно една в друга……….има едно прекрасно чувство в тях…………….слушам го с удоволствие”(Рик Райт)

“Що се отнася до мен, бих казал, че това е любимият ми Пинк Флойд албум” (Дейвид Гилмор)


Песента

започва необичайно, с инструментален откъс от Четвъртата симфония на Чайковски. “По някакъв начин това е шизофренична песен”, казва Уотърс. В далечината се чува радио с постоянно сменящи се станции, а в последната мелодия е вплетена акустичната китара на Гилмор.
Основният риф, който се повтаря няколко пъти в песента, е създаден от Дейвид Гилмор, докато свирел на акустична китара в Aби Роуд Студиос. Той после го изсвирил на Роджър, който останал силно впечатлен. След това двамата довършват песента. Текстът е предварително написан от Уотърс. Абстрактните му стихове, изпълнени със символизъм и сюрреалистични образи описват загубата на Сид Барет като музикант и приятел, както и вътрешната борба на идеалистът Уотърс със славата, напрежението, което усеща в борбата си с алчността, заобикаляща огромния успех на групата, разочарованието, обезверяването и отчуждението. Гласът на Гилмор се лее на струи, леко дрезгав за да предаде изтънчеността и откровеността на текста.
В интервю Роджър Уотърс говори за начина на композиране в Пинк Флойд: “Или музиката идва първа, а текста след нея, или и двете заедно. Само в един единствен случай текста беше вече написан преди музиката - песента "Wish You Were Here". Това е необичайно, преди никога не се е случвало.”
А за текста на песента добавя: “Най-напред дойде част от текста на “Wish You Were Here”, просто стихове на лист хартия, няколко куплета и словосъчетания ……………..Песента е насочена и към другата страна от моята личност……воюващите елементи в мен. Една част е загрижена за другите, и тя кара човек да се възхищава от себе си, но има и друга част - едно малко, алчно и егоистично дете, което иска да докопа бонбоните и да ги има всичките само за себе си. Песента влиза и излиза от тези две персони, и тази част, която винаги иска да побеждава, се чувства разстроена и объркана и казва жаловито на другата част “бих искала да си тук”.





Посвещава се и на починалия на 15 септември 2008 г. клавирист на Пинк Флойд - Ричард Райт - Wish You Were Here!

_________________
“The words have made a perfect burden.”


Съб Апр 11, 2009 7:28 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 9 мнения ] 


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov