Последно посещение: Пет Ное 24, 2017 1:08 pm Галерия Галерия   Дата и час: Пет Ное 24, 2017 1:08 pm




 [ 10 мнения ] 
Рок, роул и пак рок... 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Рок, роул и пак рок...
Рок


Рок е събирателно понятие за част от популярната музика, чрез която новите поколения от началото на 60-те се опитват да променят установените морални норми на обществото. Енергичен и агресивен, рокът е изграден върху музикалните принципи на блуса, но носи послания, чужди на неговата природа. Несъгласието засяга всички форми на властта и нейните институции и понякога достига до нихилизъм (родители, училище, църква, армия, държава, закони). В началото се развива под влияние на антиконформизма на бийт поколението от 50-те и през 60-те е наричан бийт музика /ударна музика/.
Водещата роля в рок музиката е отредена на китарата, силата на звука, постигната чрез електроусилватели, е основно изразно средство, а музикалната формация, която я изразява, е най-често квартет или квинтет, наричан група. Еволюцията на рок музиката е многопосочен и динамичен процес, при който тя взаимодейства с всички съществуващи видове музика. Оформят се различни стилове и направления, между които най-значими са: арт рок, прогресив рок, сайхеделик рок, фолк рок, кънтри рок, хард рок, рок джаз, гламър рок (глем рок), хеви метъл, пънк рок, ню уейв, гръндж, алтернативен рок и т.н.
Обикновено оригиналните идеи се проявяват в първите години от съществуване на отделните групи, след което преуспелите са приобщени към шоу бизнеса (през 90-те се утвърждава обобщеното понятие мейнстрийм рок). Двата главни центъра на рок музиката са Великобритания и САЩ, но рок групи съществуват във всички краища на света.

/по материали от freeboards.net/

_________________
Some people live their dreams...


Пет Яну 02, 2009 8:30 am Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Рок, роул и пак рок...
Лицата на рока

Hard Rock

За първи път съчетанието на двете думи се употребява още през 50-те за определяне на някои изпълнения на рокендрол.
Хард рокът се развива върху основата на английския "бял блус" благодарение на бурната еволюция на електроакустичната техника. Основно изразно средство на стила е силата, с която се възпроизвежда музиката. Водеща роля е отредена на китарата, при използване на различни ефекти като дисторшън /изкривяване на звука/, фийдбек /обратна връзка/, уа-уа педал, фъз бокс, овърдрайв и др. Основни фигури в стила са китаристът и певецът /по правило мъж/. Характерни за хард рока са дългите солови пасажи на китарата, допълнени от агресивно, силово пеене и придружени от опростен плътен съпровод на останалите инструменти.
Някои от типичните похвати на стила са въведени в средата на 60-те от групи като Ролинг стоунс, Ху, Ярдбърдс, Крийм, Спуки тут, Фрий и др. За класически хард рок групи се смятат Лед цепелин, Дийп пърпъл и Юрая хийп. По-късно се появяват Рейнбоу и Уайтснейк, Ван Хален, Еъросмит.


Heavy Metal

Приемник на хард рока през 70-те е стилът хеви метъл. Приема се, че понятието е употребено за първи път от бийт-писателя Уилям Бъроуз в романа Naked Lunch, издаден в Париж през 1959 и в бунтарската Born to Wild на Степънуулф през 1968. И в двата случая определението не е свързано пряко с музиката. Въведено е като термин в музикалния бизнес от рок критика Лестър Бангс в списание Крийм. Философията на хеви метъл се гради върху френетичната вяра в първичната сила и издига в култ всички нейни проявления. Изпълнителите довеждат основните похвати на стила хард рок до крайност: остри режеци звуци на китарите и агресивно поведение на певците, грохот на баса и барабаните. Използването на клавишните инструменти не е типично. Направлението се отдалечава от корените на блуса и се интерпретира изключително от бели музиканти. Важно значение придобиват външните белези - кожени облекла и аксесоари, вериги и железа, шумни и ефектни спектакли. Характерът на хеви метъл позволява използването на противоположни по своето съдържание теми - от мистиката, апокалипсиса и откровеното проповядване на насилието до изобличителни текстове против войната, урбанизацията, манипулирането на човешката личност и т.н. При определяне на различните групи, особено през 70-те, често се наблюдава смесване с хард рок поради обстоятелството, че много от специалистите смятат разликата между двата стила за несъществена. Понятието хеви метъл променя съдържанието си както с течение на годините, така и в различните страни. Например в САЩ групи като Гран фънк, Форинър и Ван Хален се смятат за представители на хеви метъла, въпреки че трудно могат да се сравняват с първите английски представители Блек сабат и Джудас прийст. В средата на 70-те популярността на стила намалява с появата на пънк рока. Възраждането е осъществено от така наречената нова вълна в британския хеви метъл - Айрън мейдън, Деф лепърд, Даймън хед. Движението води до повсеместно разпространение на типичните черти на направлението. Специализираната преса прокламира "постиженията" на хиляди групи и групички, тиражира десетки варианти и производни на стила: дет метъл, пауър метъл, траш метъл, спийд метъл, пауър метъл, блек метъл и т.н. Понятието хард рок е изцяло заместено от хеви метъл. Сред най-ярките групи се нареждат Скорпиънс, АC/CD, Металика, Мотли крю, Моторхед, Гънс енд роузис, Хелоуин и др. През 90-те чертите на хеви метъла се смесват с традиционните стилове в поп и рок музиката и най-популярните групи се превръщат в атракция с бомбастичните мега-спектакли из целия свят.


Acid Rock

Понятие, което е свързано с рок групите по западното крайбрежие на САЩ през 60-те и най-вече със Сан Франциско и движението на хипитата. Буквално - музика, създавана под въздействието на наркотични вещества (марихуана и LSD, наричано acid). Покрива почти изцяло направлението сайхеделик рок. Пиесите възникват спонтанно, продължителността им е далеч по-голяма от възприетите стандарти, в звучността преобладават ефектите, електронните клавишни и екзотичните източни инструменти, а текстовете са изпълнени с фантастични видения и мистика. Свързано е с така наречените от писателя Кен Киси "есид тестс" - ритуално приемане на наркотици с музика. Главни представители са групите Грейтфул дед, Джеферсън еърплейн и Велвет ъндърграунд. Отделни песни на Джим Морисън и Доорс, Бийтълс, Ролинг стоунс, Бърдс, Джими Хендрикс и Бийч бойс също биха могли да се вместят в понятието.


Punk Rock

Социално явление, свързано с рок музиката, което достига своята кулминация в средата на 70-те във Великобритания. Думата в превод от английски означава лош, негоден, ужасен и за първи път е употребена от Уилям Шекспир в "Мяра за мяра". В рок музиката определя гаражните групи в САЩ през 60-те, които подражават на първото поколение британски рок групи. Понятието не получава популярност в САЩ, въпреки че в началото на 70-те групи и изпълнители като Ню Йорк долс, Иги Поп и Студжис, Рамонес и Пати Смит го използват в заглавия и текстове и се смятат за създатели на неговия прототип (в някои издания се среща определение като "протопънк"). Пънк рокът избуява в средата на 70-те в Лондон чрез лансираната от Малкълм Макларън (бивш продуцент на Ню Йорк долс) група Секс пистълс. В новото движение намират отдушник социалните проблеми в английското общество - безработицата сред младежта, липсата на перспектива, изострените расови конфликти и т.н. Безогледният нихилизъм и призивите към анархия (Секс пистълс) са насочени срещу всички утвърдени стойности както в обществото, така и в рок музиката ("Не" на Елвис, Бийтълс и Ролинг стоунс /1977). Музиката е примитивна (три акорда, бързо темпо, китари и барабани), но е създавана спонтанно и въздейства силно на младото поколение. Пънк рокът стимулира съответната мода, която се оказва най-устойчивият компонент на цялото направление. "Настръхнали прически", разноцветни коси, "петльови гребени", бръснарски ножчета, безопасни игли, както и всички останали атрибути на пънк модата продължават да се "обогатяват" и разпространяват от предприемчиви личности, носейки внушителни печалби (един от законодателите на модата е отново Малкълм Макларън, който притежава магазин "Секс" още преди да се появи пънкът). Сред преуспелите групи и изпълнители, които са свързали началото на кариерата си с направлението, са Елвис Костело, Боб Гелдоф, Телевижън, Притендърс, Полийс и др. В следващите години нихилизмът постепенно е преодолян и направлението постепенно се приобщава към централната линия на рока.


Psychedelic Rock

Направление, свързано с движението на хипитата и квартала Хейт Ашбъри в Сан Франциско, Калифорния, САЩ, достигнало своята кулминация през втората половина на 60-те. Най-често се употребява за музиката, продена под въздействието на наркотици или свързана с виденията, които те предизвикват. С течение на времето границите на понятието се разширяват и със сайхеделик рок се определя музиката, която е свързана с фантастични и сюрреалистични видения, мистика, бягство от действителността и т.н. Връзката с ъндърграунд културата на "децата-цветя" и наркотиците не е задължителна. Характерни белези на сайхеделик рок са: звукови и светлинни ефекти, удължени музикални форми, влияние на музикалния фолклор на Ориента и Индия. Разпространени са и дългите инструментални импровизации, които рядко имат стойност от музикална гледна точка. По-типично за рок групите от това направление е "живото" изпълнение, отколкото работата в студиото. Сред фигурите, които вдъхновяват движението, са писателят Кен Киси, патронът на Грейтфул дед - Оусли Стенли и ди джеят Том Донахю, който създава сайхеделик рок клуб в Сан Франциско. В началото рок групите от направлението свирят единствено за своите съмишленици и не се интересуват от комерсиалната страна на музиката си. Първата група, която осъществява записи с голяма звукозаписна компания и привлича вниманието на масовата аудитория, е Джеферсън еърплейн с албума Surrealistic Pillow/67. Сред основните представители са също Велвет ъндърграунд, Грейтфул дед, Куиксилвър месинджър сървис. Сайхеделик рокът оказва силно влияние на голяма част от рок групите и изпълнителите от края на 60-те и началото на 70-те. Някои от чертите на направлението се преплитат с изразните средства на стиловете прогресив рок, хард и глем рок, хеви метъл и др. Към направлението могат да се причислят някои от песните на Дорс, Джими Хендрикс, Слай & дъ фемили Стоун, Бърдс, Пинк флойд, Донован /Mellow Yellow/, Бийч бойс (Good Vibrations), Бийтълс (Lucy in the Sky with Diamonds, Strawberry Fields Forever), Ролинг стоунс (Paint in Black), Боб Дилън (Rainy Day Woman).


Electronic Rock

Понятие, което се отнася в по-голяма степен до изразните средства, отколкото до същността на музиката. Електронните инструменти се използват широко в рок музиката, което прави невъзможно определянето на граници на понятието. Има някакъв смисъл в случаите, когато решаваща е звучността на електронните инструменти. Употребява се от средата на 60-те, когато започва бурното развитие на електрониката, намерила всеобщо приложение в поп и рок музиката.


Space Rock

Определение на обособено направление от електронната музика през 70-те, което е най-близо до рок музиката (най-често до направлението прогресив рок). Въпреки че названието предизвиква асоциации с научната фантастика, музиката не е задължително свързана с нея. Сред характерните черти, които определят понятието, са: съзерцателност, постигната чрез електронни инструменти (звучността по правило е студена и илюстративна); усложнени композиции с по-голяма от общоприетата продължителност, в които основна роля е отредена на тембъра; обработки на класически музикални творби. Използването на естествения човешки глас не е типично (обикновено е преобразуван чрез вокодер). Сред представителите са: Клаус Шулце, Тенджърийн дрийм, Вангелис, Исао Томита, Жан-Мишел Жар.


Jazz Rock

Понятие, което се употребява от края на 60-те и през 70-те за определяне на музиката, съчетаваща елементи на рок и джаз. При комбинирането им няма закономерност и най-често съчетанието е механично. Понякога начинът, по който са подредени двете основни понятия (джаз-рок или рок-джаз), е белег за преобладаващите елементи. Джаз-рокът се появява в период, в който джазът има нужда от популярност, а рок музиката - от обогатяване на изразните средства. Най-типичната черта е съчетаването на духовите инструменти (предимно медни) с електронния звук. Аранжиментите са опростени и ефектни. Пулсацията е равномерна, лишена от суинг, като основната метрична единица е осмина или шестнадесетина нота, за разлика от традиционния рок, където основната метрична единица е четвъртината. Това стимулира появата на редица барабанисти виртуози като Били Кобъм, Лени Уайт, Стив Гад, Алфонс Музон, Харви Мейсън. С развитието на стила популярни стават и много китаристи, сред които Ал ди Меола, Лари Кориъл, Карлос Сантана, Джеф Бък. За първа джаз-рок група се смята Blood, Sweat & Tears, появила се в САЩ през 1967. Следват я Чикаго, Чейс, Крусейдърс, Тауър ъв пауър, Брекър брадърс. По същото време Майлс Дейвис осъществява своите експерименти, смесвайки импровизационната същност на джаза с пулсацията и енергията на рока. Направена е крачка напред в еволюцията на джаза, която понякога е наричана джаз-рок, но по-често се смята за начало на стила фюжън. В Европа по-известните джаз-рок групи са Колозиъм, Брайън Огър енд тринити, Бренд екс, Паспорт, Джаз Кю, Арсенал и много други.


Progressive Rock

Общо направление в рок музиката, появило се през втората половина на 60-те във Великобритания, което обединява стремежа на рок музикантите към усложняване на изразните средства и съдържанието. Характерно за прогресив рока е интегрирането с класическата западноевропейска музика (използват се колажи и цитати) и фолклора (старинен и съвременен). Усложнява се формата на композициите, появяват се многочастни творби от типа на сюитата. Използват се инструментите на традиционния рок, като се отдава предпочитание на електронните инструменти. В началото съдържанието на понятието не е уточнено - употребяват се също и арт рок, барок рок, класикъл рок и други, но постепенно прогресив рок обединява всички. В някои източници като първи опити се сочат Eight Miles High на Бърдс, Good Vibrations на Бийч бойс и Norvegian Wood на Бийтълс, а за един от основополагащите албуми, в който са набелязани много от типичните черти на прогресив рока - In the Court of the Crimson King/69 на Кинг Кримсън. Между най-ярките представители са Пинк флойд, Дженесис, Джетро Тъл, Джентъл джайънт, Йес, Найс, Емерсън, Лейк енд Палмър и много други. В България най-яркият представител е ФСБ.


Art Rock

Понятие, което се използва през 70-те за определяне на стила на групи като Дженесис, Джетро Тъл и др. Изцяло се вмества в понятието прогресив рок.


Glitter Rock

Термин, който заедно с гламър рок се употребява при определянето на стила на групи и изпълнители, които съзнателно акцентират върху външните ефекти. Разпространява се в началото на 70-те и е свързан главно с британския рок и изпълнители като Дейвид Бауи, Марк Болан и др. Води началото си от блестящия прах, който се използва при гримирането на сцената. По принцип терминът не определя музикалния стил и се прилага към коренно различни групи и изпълнители: поп, хард рок, хеви метъл, пънк и т.н. Свързан е с визуалните ефекти - екстравагантни костюми, грим и всичко, което би могло да провокира зрителите и да привлече тяхното внимание. Между типичните представители са Гари Глитър, Рокси мюзик, а влиянието се пренася върху групи и изпълнители като Ню Йорк долс, първите изяви на Кис, Джоун Джет и др.


Grunge

Поредното журналистическо понятие, което се появява в началото на 90-те, за да обозначи музиката на сиатълските групи, съчетали естетиката на пънка с първичната сила на хеви метъла. За най-ярки представители се смятат Нирвана и Пърл джем. По това време се заговаря за наследниците на децата-цветя - така нареченото от писателя Дъглас Коупланд "хикс поколение" (родените между 1964 и 1975), - носталгичен опит да се възкресят идеите на движението и хипитата. Гръндж се съпровожда от съответната мода - протрити джинси, развлечени, огромни ти-шърти и карирани ризи. Първообрази на гръндж културата в киното са "Любовни квартири" и "Безделникът".


Mainstream

Термин, въведен от критика Стенли Денс в края на 50-те, за определяне на музиката, която съчетава традициите на суинга и модерния джаз. В следващите десетилетия е събирателно понятие за джазови стандарти, както и за стиловете, предшестващи фрий и фюжън. През 90-те се използва и в рок музиката като синоним на традиционен рок.


New Wave

Многозначно понятие, което се появява в края на 70-те и е свързано с развитието на поп и рок музиката. Съдържанието му не е уточнено. Употребява се в смисъл на:
1. Благозвучен синоним на пънк рок.
2. Стил, вдъхновен от пънк рок и реге (не са изключени и други елементи), който чрез прости изразни средства (отново е актуален призивът "Завръщане към корените") се дистанцира от усложнената изразност и инструментариум на електронен рок и прогресив рок.
3. Понятие, включващо групите, които не могат да бъдат определени чрез пънк рока - Блонди, Токинг хедс.
С течение на времето, ню уейв придобива обощен смисъл. В някои случаи се третира като алтернатива на стиловете диско и хеви метъл. Сред групите и изпълнителите, свързани с направлението, са Елвис Костело, Полийс, Меднес, Ню ордър, Притендърс и много други.


Country Rock

Направление от края на 60-те, което съчетава характерните ритмични, мелодични елементи и инструментариума на двата стила. Изиграва важна роля за приемането на кънтри музиката от младежката публика и има комерсиален характер. Формира се в Калифорния, като сред най-популарните групи са Алабама и Ийгълс. В по-ново време много от кънтри изпълнителите се ориентират към използване на типични за рок музиката похвати.


Soft Rock

Обобщено понятие, което се използва през 60-те за определяне на мелодичните и лирични песни в рок музиката (главно в САЩ), както и като антипод на направлението хард рок в началото на 70-те. Сред групите и изпълнителите, които могат да се причислят към софт рок са Бърдс, Саймън и Гарфънкъл, Мамас енд папас, Донован, Керъл Кинг, Джеймс Тейлър и др. От средата на 70-те понятието не се използва и е заменено от поп-рок.

/по материали от freeboards.net/

_________________
Some people live their dreams...


Пет Яну 02, 2009 8:31 am Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Рок, роул и пак рок...
All Right Now







Paul Rodgers
Пол Роджърс

Този човек е обявен за гласа на 70-те години!
За него казват: Пол е душата на блуса!




No other musician has led 3 bands to International success

and top grossing world tours FREE, BAD COMPANY, THE FIRM with JIMMY PAGE

and enjoyed a Grammy nominated SOLO CAREER.



Пол Роджърс е роден на 17 декември 1949 година в Северна Англия.
Певец, композитор и мулти-инструменталист.



ФАКТИТЕ

1968-1973

Основава групата Free заедно с китариста Пол Кософ.
Издава седем албума, включващи песните All Right Now, Wishing Well, Fire & Water...
Изнася над 700 концерта по света, свири заедно с Джими Хендрикс, Джони Мичел, Ху и други.



1973-1982
Създава групата Bad Company с китариста Мик Ралфс.
Издава 6 албума с класически рок, тук са песните Can't Get Enough, Feel Like Making Love, Shooting Star, Bad Company, Rock & Roll Fantasy...

1983
Представя своя първи самостоятелен албум - Cut Loose.
Пол свири на всички инструменти в този албум.
Заедно с Ерик Клептън, Джими Пейдж, Джо Кокър и други, участва в турне в помощ на китариста Рони Лейн, страдащ от множествена склероза.



1984
Сформира супергрупата The Firm заедно с китаристът Джими Пейдж /Led Zeppelin /, басист е Тони Франклин, а барабанист - Крис Слейд /Uriah Heep/.

1985
The Firm издава албума - The Firm (1985).
Следва световно турне.

1986
Втори албум на The Firm "Mean Business".
Световно турне.

1991
Събира нова група - Law с екс басиста на Ху, Кени Джоунс и издава албума The Law, който включва хита Laying Down The Law, написан от Пол.



1988
Участва в концерт, посветен на 40 годишнината от създаването на компанията Atlantic Records - в Медисън Скуеър Гардън.

1993
Номинация Грамми за албума Muddy Water Blues /с участието на Джеф Бек, Ричи Самбора, Дейвид Гилмор, Брайън Мей, Стийв Милър, Слаш, Бъди Гай и други./
Роджърс е автор на заглавната песен - Muddy Water Blues.
Излиза Hendrix Set /CD/.



1994
Участие в концерта 25 години Уудсток.
Участие в Нощта на Гибсън /китари/ на Уембли.
Участие в концерт в Мемфис в памет на Елвис.
Записва със Слаш I Don't Live Today в албума, посветен на паметта на Джими Хендрикс.



1995-1998
Световно турне, включващо обичайните страни - САЩ, Англия и Япония, както и необичайните Русия, Израел, България, Румъния, Аржентина, Бразилия и Гърция.

1997
Реализира своя първи двоен CD - Now & Live.
Now & Live влиза в международната класация Топ 30.



1999
Завръщането на Bad Company за първи път от 20 години.
Пол и Бед къмпъни записват двоен CD - The Anthology.
Новата песен на Пол Роджърс, Hammer Of Love, излиза на второ място в чарта на рок радиата.
VH1 филмира Behind the Music.



2002
Пол Роджърс и Бед къмпани реализират Merchants of Cool - CD и DVD
с новия сингъл на Пол, Joe Fabulous.
Роджърс и Бед къмпани имат 32 концерта в САЩ.
Роджърс изнася 4 самостоятелни концерта в САЩ.
Участие с Джеф Бек в Лондон.
Като поздрав за премиера Тони Блеър, Пол Роджърс пее на конференция на Лейбъристите.



2003
Пее две нощи в Ройъл Албърт хол в Лондон с Джулс Холанд.
Записва нова песен - I Told The Truth в албума на Холанд, Small World Big Band. В него участват Ерик Клептън, Бъди Гай, Соломън Бърк, Ринго Стар, Дейвид Грей, Питър Гейбриъл, Смоки Робинсън и други.
Изнася 22 концерта в Северна Америка.



2004
Обявен за вокалист №1 от Classic Rock Magazine.
Заедно с Брайън Мей и Роджър Тейлър от Куийн, Пол Роджърс изпълнява All Right Now на първата церемония по връчването на телевизионни награди във Великобритания.
Присъединява се към барабаниста Мич Мичел и басиста Били Кокс /от групата на Джими Хендрикс/, Карлос Сантана, Майк Маккриди от Пърл Джем и Кени Олсен от Кид рок за няколко концерта в САЩ.
Участва заедно с Арета Франклин, Темптейшънс и Фоур топс в концерта The Tops'50th Anniversary. Излиза From The Heart - DVD.
Заедно с китаристите Джо Уолш, Дейвид Гилмоур, Рони Ууд, Брайън Мей, Гери Муур, Хенк Марвин и други, пее на празника на фирмата Фендър /50 години/.
Издаден е Strat Pack / DVD/.
Изнася 23 концерта в Северна Америка и един в Холандия.



2005

Q+PR

Куийн канят Пол Роджърс за съвместен проект.
Q+PR участва в благотворителен концерт под егидата на Нелсън Мандела в Южна Африка
Q+PR - турне в Европа и Англия.
Q+PR записват двоен концертен албум - Return of The Champions /CD & DVD/,
реализиран в Шефийлд, Англия, включващ и песни от репертоара на Пол.
Q+PR са на турне в Северна Африка и Япония
Q+PR записват Super Live in Japan в Токио, включващ песни на Куийн и Пол Роджърс.




2006

Турне във Великобритания, включващо концерт в Лондонския Роял Албърт хол.
Пол Роджълс е обявен за певец №1 от японското списание Player Magazine.
Обявен за РОК ИКОНА във Classic Rock Magazine /от колеги музиканти/.
Получава от BMI наградата Три милиона в ефир за песента All Right Now,
излъчена по радиата 3 млн пъти само в САЩ.
Записва със соул легендата Сам Муур CD Overnight Sensational, където участват също Брус Спрингстийн, Марая Кери, Били Еф Гибонс от Зи зи топ, Бон Джоуви.
Пол Роджърс и Free издават DVD Free Forever, класирани са на първо място в английските чартове.
Q+PR се появяват в American Idol.
Пол Роджърс изнася 6 солови концерта в САЩ.
Пее две вечери на японския музикален фестивал Удо, заедно с Карлос Сантана, Джеф Бек, Кис, Алис ин чейнс, Годсмак и Пуси кет долс.






2007

Започва записи на нови песни.
През пролетта изнася 10 концерта в САЩ и един летен в Холандия.



Пол Роджърс продължава да записва и концертира.
Следата, която оставя като своя запазена марка в музиката, остава незаличима.

Певец, отличен с платинен знак, композитор и самоук мулти инструменталист.

Композирал, записал, продуцирал и издал 28 албума от 1968 година до сега.

Продал над 90 милиона албума.

Основател и лидер на 3 групи, получили световна слава - Free, Bad Company, и The Firm

Номиниран с Грамми за солова кариера.

Записвал и участвал в концерти заедно с Джими Пейдж, Джеф Бек, Брайън Мей, Дейвид Гилмор, Бъди Гай, Джо Уолш, Слаш, Нилс Лофгрен, Чарли Уотс, Брайън Адамс и много други.



данните са от официалния сайт на Пол Роджърс
/превод от английски - Р.Г./


_________________
Some people live their dreams...


Пет Яну 02, 2009 8:58 am Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Рок, роул и пак рок...
Вселена, наречена Стинг

Стинг не се помества в един стил музика.
Или ако трябва да непременно да го определим -
то мисля, че стилът се нарича... СТИНГ!



Истинското му име е Гордън Матю Съмнър /Gordon Matthew Sumner/.
Роден е на 2 октомври 1951 година в пристанищния град Нюкастл ъпон Тайн - крупен индустриален център в северна Англия. Бащата на Стинг - Ърнест, дълги години е работил като монтажник в местната машиностроителна компания. По-късно отворил малко магазинче за мляко. Майката Одри била фризьорка и медицинска сестра.

В средата на 70-те години, като радостна изненада за меломаните, се появява триото Полис /The Police/. Основател на групата е барабанистът Стюарт Коплънд. В началото на 1977 той срещнал бас-китариста Гордън Съмнър и така започнала историята на новата супергрупа. Трети участник станал китариста Хенри Падовани. Първата записана песен на Полис е Fall Out.
Полис имат извънредно успешна кариера, но в 1984 година пътищата на тримата се разделят.



Историята на псевдонима
Съществуват много версии за това как се е появило името Стинг. Самият Стинг вече не помни точно как е станало това. Най-популярната история гласи, че още докато свирел в групата Phoenix Jazzmen, Стинг обличал раиран суичър в жълто и черно и всички казвали, че прилича на пчела.

Първата самостоятелна работа на Стинг е саундтрака към филма от 1982 - Brimstone and Treacle. През юни 1985 издава и първия си солов албум - The Dream Of Blue Turtles, в записите над който привлича млади джаз музиканти със склонности към импровизации.
Със същия състав Стинг записва концертния албум Bring On The Night (1986), а на следващата година се появява Nothing Like The Sun, в който взимат участие Марк Кнопфлер и Ерик Клептън. Няколко години по-късно Стинг записва част от тези песни на испански и португалски език.



През 1991 излиза най-меланхоличния от всички албуми на Стинг - Soul Cages. Причината за това е загубата и на двамата родителите в много кратък период.
Затова пък в 1993 излиза най-успешният му албум, пълен с хумор и светлина - Ten Summoner’s Tales. В период от 3 години излизат още два негови албума - Mercury Falling /1996/ и Brand New Day /1999/, като последният печели две награди Грамми.

Музиката, която Стинг създава, е едновременно джаз, рок, поп, блуз, фолк... и всичко останало. Той е безусловно култова фигура в съвременната музика. Творчеството му е интелектуално, а изпълненията прецизни и изискани. Текстовете имат дълбок смисъл. Музиката на Стинг е богата храна за ума и сърцето на ценителите.


_________________
Some people live their dreams...


Пет Яну 02, 2009 9:10 am Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Рок, роул и пак рок...

Peter Cetera
Питър Ситера



[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=sLVKd1lhgOQ&feature=related[/youtube]


Питър Пол Ситера, роден на 13 септември 1944 година в Чикаго, Илинойс.
Американски певец, композитор, басист и продуцент.
Познат като "гласът" на рок групата Чикаго, преди да започне своя собствена соло кариера.

Второто от шестте деца на полско-американското семейство Ситера от Чикаго, първо се научава да свири на акордеон, още петгодишно. На 14 вече има своята първа китара и изнася концерти пред приятелчетата си.
След завършване на гимназията, свири в различни чикагски групи, включително в популярната в средата на 60-те The Exceptions, реализирала цели два албума и няколко сингъла.

Декември 1967 година. Питър посещава шоу на група, наречена The
Big Thing. Впечатлен от използването на брас секция в комбинация с рокенрол, Ситера изоставя The Exceptions, за да се присъедини към The Big Thing.
The Big Thing, които скоро променят името си на The Chicago Transit Authority, реализират своя пръв албум, носещ същото име и издаден от Columbia Records през 1969. Ситера пее в три от единадесетте песни. Тенорът му е съчетан с баритоновите гласове на други двама от групата - пианиста Робърт Лам и китариста Тери Кат.
Следващият албум, Chicago /понякога наричан Чикаго 2/, прави групата популярна по цял свят. Песента "25 или 6 по 4" всъщност е първият хит със Ситера като вокалист на Чикаго.
Предстои и първият композиторски успех на Питър - това е песента Where Do We Go From Here.

В началото на 70-те Ситера се очертава като основен композитор за групата, създавайки хитове като Wishing You Were Here и Happy Man.
Неговият голям световен успех идва през 1976 с песента



Последвалите композиции /Baby, What A Big Surprise, 1977/ донасят на Чикаго славата на "ballad band".
В края на десетилетието, с изгряването на диско музиката, популярността на Чикаго спада.

През 1981 Ситера издава своя първи соло албум в компанията Warner Bros.
Година по-късно като продуцент на Чикаго се появява Дейвид Фостър и в резултат на това излиза албума Chicago 16, който се превръща в "голямото завръщане" на групата. В него са включени едни от най-хубавите песни на групата, създадени от съвместната работа на Фостър и Ситера:
Hard to Say I'm Sorry става №1 в чартовете.
Love Me Tomorrow също се превръща в световен хит.

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=pXF7v_YK7Eo&feature=related[/youtube]

Когато излиза Chicago 17 /1984/, той става най-продавания албум в историята на групата. Само в САЩ са продадени над 7 милиона екземпляра. И четирите песни, написани от тандема Ситера-Фостър и изпълнени от Питър, влизат в top 20: Stay the Night, Hard Habit to Break, You're the Inspiration и Along Comes a Woman.
С появяването на видеоклиповете и MTV, Питър Ситера се превръща за публиката в "лицето на Чикаго" и хората дълго време ще продължават да поставят равенство между него и групата.

_________________
Some people live their dreams...


Пет Яну 02, 2009 9:38 am Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Рок, роул и пак рок...
Унгарското чудо


Не зная коя е онази тънка разлика в развитието на културата в страните от т.н. източен блок, но факт е, че докато България се озвучаваше предимно от маршове и фолклор, то в Унгария се създаваха първите рок групи. При това - толкова качествени, че се наредиха до западните, без да им отстъпват по нищо.
Думата ми е за Омега, Метро, Локомотив GT, Неотон фамилия, Илеш...

Една от първите и най-популярни унгарски /и дори европейски/ групи несъмнено е

Омега





Групата е създадена през 1962 година от училищните приятели Кобор, Бенк и Лаукс. Момчетата не можели да се договорят кой на какво ще свири, затова се наложило да извикат още няколко приятели и така да разпределят инструментите правилно. В началото Омега изпълнявали кавъри на западни групи. През 1964 излиза първият им сингъл с кавър версия на известната песен на Ролинг Стоунс - Paint it black. На втората страна присъствала авторска композиция на Омега. Последвали низ от сингли, след което групата била поканена като подгряваща в концерт на Спенсър Дейвис груп, гастролиращи по това време в Унгария. Мениджърът на Спенсър Дейвис бил така очарован от изпълненията на младите музиканти, че им организирал визита във Великобритания, където момчетата свирили в няколко концерта, а после били поканени в студио Decca records, където записали своя дебютен албум Red star.

По време на второто си британско турне, музикантите били върнати в родината във връзка с чешките събития и изострените отношения между Изтока и Запада. Така своя втори албум Омега записали в Унгария и той се разпространявал само в страните от източния блок.
На плочата присъствала композицията Gyungyhaju Lany - песента, на която по-късно Скорпиънс ще направят кавър под заглавието White Dove.







В Англия групата вече не можела да отиде, но по някакъв начин им разрешили да заминат за Япония, където взели участие във фестивала на Ямаха - Yamaha Music Festival, Токио, 1970.
Там Омега изпълнили англоезичния вариант на Gyungyhaju Lany - Pearls In Her Hair. Японците много харесали песента и JVC я пуснала на сингъл.
Момчетата от групата познали вкуса на успеха и с появата на конкуриращите ги Локомотив ГТ, решили да се борят и да променят стила си с малко по-твърд. Тогава в състава били направени някои промени. През 1973 Омега е вече от най-популярните концертни групи. Те свирят в Русия, Испания, Швеция и Турция. На немците също много им допаднала музиката на Омега и албумът от 1977, Time Robber, получил "злато" в Германия, а Омега участвали в съвместно турне със Скорпиънс.

Родните им политици, обаче, ставали все по-неспокойни и след концертите им в Източен Берлин, обявили, че свирят "неправилна" музика и им предложили да помислят за бъдещето си!
Годините минават, политиката се променя. Нещата за Омега се подреждат. Те записват в Унгария, но след това правят англоезичен вариант в Германия - в студиото на Bellaphon. През 1987 обявяват, че албумът Babylon е последната им реализация. Все пак след 6 години решават да възродят легендата и записват концептуалния албум Trans And Dance.



В Унгария Омега е суперзвезда.
Това е групата, дала концерт пред 80 000 души на Нейпщадион в Будапеща през 1999 година!

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=vDSK7DopjV0&mode=related&search=[/youtube]



Омега е и началото на Локомотив GT - моята любима унгарска група!

_________________
Some people live their dreams...


Пет Яну 02, 2009 10:13 am Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Рок, роул и пак рок...
Локомотив GT




Най-артистичната унгарска група е създадена през април 1971 година от музиканти с особена величина: Габор Прессер /клавир и вокал/ и Йожеф Лаукс /ударни/ идват от Омега, Френреис Карои /бас, сакс и вокал/ - от Метро. Четвъртият е китаристът и вокалист Тамаш Барта от групата Унгария. Съпругата на Лаукс - Анна Адамис е петият, неофициален член, тя е автор на повечето от текстовете.







Първият концерт на Локомотив е през юли 1971 година в Park Stage, в старата част на Будапеща, Буда. През август следва първият сингъл с песента Boldog vagyok /Щастлив съм/ и Ha volna szíved /Ако имаше сърце/.
През октомври същата година момчетата отварят клуб заедно с Tolcsvay Trió, а през ноември са поканени на Световния фестивал на популярната песен в Токио, заради успеха на Ezüst nyár /записана и на английски под заглавие Silver Summer. На фестивала те изпълняват английска версия на песента си Érints meg /Touch Me/.

На унгарската музикална сцена стилът на Локомотив все още стои експериментален и те нямат очаквания успех. По-популярни стават на Запад, особено след представянето им в New Musical Express със заглавието: Новата рок сензация идва от Изток!

През май 1972 Локомотив участват в Големия западен фестивал в Линкълн, Англия и там свирят редом с такива музиканти като Дженезис, Бийч бойс, Джо Кокър и Фейсис.

През есента на 1972 излиза вторият им албум, Ringasd el magad, който е записан в Лондон. Групата получава предложение да напише мюзикъл за Американския поп фестивал и Френрейс, който не искал да работи върху мюзикъл, напуска и създава своя собствена група - Скорпио. Мястото му заема Тамаш Шомло, отново бивш член на Омега. Мюзикълът имал огромен успех и бил поставен в 5 държави.

Локомотив GT създава свой стил - замесен на основата на хард рока с елементи на прогресив, джаз, блуз, соул и унгарска народна музика.







Лично за мен Локомотив GT е емблемата на унгарския съвременен рок.
Те са първата група от Източна Европа, гастролирала в САЩ (в съвместно турне с Grand Funk).

Локомотив имат издадени 30 албума, 5 от които двойни.

Последният им албум датира от 1997.




_________________
Some people live their dreams...


Пет Яну 02, 2009 10:26 am Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Рок, роул и пак рок...
Dream Theater
Дрийм Тиътър и прогресив рокът






James LaBrie - вокал
John Myung - бас
John Petrucci - китара
Mike Portnoy - барабани
Jordan Rudess - клавири




С първоначалното име Majesty, групата е създадена от Джон Петручи (китара), John Myung (бас), Mike Portnoy (барабани), които се срещат в Музикалното училище Бъркли. Музиката на Dream Theater се определя като траш повлиян прогресив рок. След като са били отхвърлени от звукозаписната компания MCA след не дотам успешния им първи албум When Dream And Day Unite (1989), вокалът Charlie Dominici напуска групата и се появяват съмнения за по-нататъшното й просъществуване. Все пак, не само че продължава да съществува, но и със сингъла "Pull Me Under" от албума "Images and Words" са изстреляни в звездна орбита, а Петручи е провъзгласен за китарист от бъдещето. Следват Awake (1994), "Change of Seasons"(1995) , Falling Into Infinity (1997), невероятно мелодичния Scenes From A Memory (1999) и последния поне засега Six Degrees Of Inner Turbulence (2002).

_________________
Some people live their dreams...


Съб Яну 03, 2009 5:38 am Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Рок, роул и пак рок...
Yngwie Malmsteen



Виртуоз на електрическата китара! Заедно с Джо Сатриани, Еди Ван Хален, Стив Вай - се нарежда в първите места на класациите за соло китаристи.

Малмстийн е швед, роден е на 30 юни, 1963 година в Стокхолм. Когато бил на 7 години, видял предаване, посветено на смъртта на Джими Хендрикс, в което имало кадри от концерт, на който Джими пали китарата си на сцената. За малкия Ингви той се превърнал в идол.
Ингви харесвал групи като Дийп пърпъл и прекарвал часове в слушане и разучаване на техни парчета. Възхищението му от Ричи Блекмуур го накарало да изучава музиката на Бах, Моцарт, Вивалди, Бетовен...

На 10 години Ингви проявява сериозен интерес към музиката и неговите майка и сестра /отлични флейтистки/, разпознавайки големия талант, му дават своята подкрепа. На 18 години записва за първи път с шведската група Стилър. След Стилър Ингви работи за кратко с Алкатраз, но неговият истински път е на соловия музикант.
Така се появява първият му самостоятелен албум - Rising Force, неокласически рок, който му донася Грамми за най-добър рок инструменталист.

През 2003 Ингви се присъединява към знаменитите "G3" /Сатриани, Вай/. Издадените CD и DVD от концертите се превръщат в учебник за много музиканти по света.




_________________
Some people live their dreams...


Съб Яну 03, 2009 6:16 am Профил
Tinkerbell
Tinkerbell
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 7:33 pm
Мнения: 3752
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Рок, роул и пак рок...
Имам и аз някакви мъгляви 80тарски спомени от унгарските групи, които ни пускаха радио-просветителите Тома Спространов и Данчо Стълбицата. То беше все едно западняшки рок, само езика различен. Помня, че ми харесваха - много! :)

LGT


[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=F24u0Vzk0Us&feature=related[/youtube]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=NPARKcCt6YQ&feature=related[/youtube]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=HkO0NfxI5rw&feature=related[/youtube]

_________________
“The words have made a perfect burden.”


Нед Яну 17, 2010 6:31 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 10 мнения ] 


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov