Последно посещение: Вто Юни 27, 2017 7:22 am Галерия Галерия   Дата и час: Вто Юни 27, 2017 7:22 am




 [ 12 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Ах, този джаз! 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Ах, този джаз!
Weather Report

Уедър рипорт



Уедър Рипорт е една от най-интересните групи в историята на джаза. В началото на 70-те години ядрото на състава определят Уейн Шортър (сопран саксофон), Мирослав Витоуш (контрабас) и Джо Завинул (електрическо пиано). През 1976 г. към групата се включва и легендарният басист Джако Пасториъс, починал през 1986 г.


Основателят - Джо Завинул

Повечето им албуми се характеризират с умело дозирана смес от аранжиран материал и джазови импровизации, а комбинацията между акустичен и електронен звук не отстъпва на кой да е новатор в "некласическия" (т. е. небазиран върху блус схема) стил.



Джако Пасториъс


Взаимодействието между отделните музиканти е толкова гъвкаво, че в някои пиеси не съществува разграничение между соло и акомпанимент. Музиката на Уедър Рипорт демонстрира доста по-широк интонационен диапазон от повечето боп, уест коуст и хард боп формации от същото време. Единствено оркестрите на композитори от ранга на Дюк Елингтън и Чарли Мингъс преди това са успявали да постигнат подобен колорит. Това, което откроява синоптиците /Уедър рипорт означава Прогноза за времето/, са бляскавите колективни импровизации и спонтанните избликвания.


_________________
Some people live their dreams...


Пет Дек 26, 2008 7:18 am Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Ах, този джаз!
Не става без Чък Къриа...

За който и голям джаз музикант в днешно време да заговорим, ако подълбаем, отнякъде ще изскочи

Chick Corea

Чък Къриа





"Когато свиря или записвам с каквито и да е състави и оркестри, се старая да не мисля много за стила и неговите граници. Много по-важно за мен е да разбера самите музиканти, с които работя. От това, как се подреждат отношенията между изпълнителите, всъщност зависи крайният резултат. Цялата работа е не в стила или направлението, а в това как ще изтръгнеш някакъв определен звук. Най-малко мисля за категориите - класическа ли е тази музика, джазова или каквата и да е друга. Преди всичко тръгвам от звученето. От такава гледна точка академичната музика - било то камерна или симфонична, се отличава с особени музикални краски и възможности. Аз съм си определил поле за действие и мога да кажа: всичко, което съм направил в последно време, е вътрешно свързано. Между всичките ми работи има много общо. Просто използвам различни средства за да изразя своите замисли.




Armando Anthony "Chick" Corea ( Чък Къриа) е американски пианист и композитор. Известен е с работата си в жанра джаз-фюжън през 70-те, въпреки че приноса му за стандартния джаз също е огромен. В началото на фюжън-движението през 60-те Къриа е член на групата на Майлс Дейвис. През 70-те създава Return to Forever. Сред джаз-пианистите той е познат като един от най-влиятелните музиканти след Бил Евънс.

Къриа е роден в Челси, Минесота. Баща му е джаз-тромпетист и момчето израства в среда на музиканти, сред които Дизи Гилеспи, Чарли Паркър, Бъд Пауел, Лестър Янг, Хорес Силвър. Започва да се занимава с пиано на 5, а на 8 се захваща с барабаните.
Обучението не се оказва особено успешно. Повечето от уменията си на пианото Къриа развива, откривайки музиката сам. Значимо влияние върху него има пианистът Салвадоре Сулло, от който Къриа започва да взима уроци на 8 години. Благодарение на него изкристализира интереса му към композирането.

В гимназията сформира свое трио. Решава да се премести в Ню Йорк и да учи музика, но е разочарован от университетското образование. Въпреки това харесва атмосферата на града, чиято музикална сцена се превръща в отправна точка на професионалната му кариера.

Началото на музикалната му кариера е през 60-те, когато работи с тромпетиста Блу Мичел, с Уили Бобо и Монго Сантамариа. Първият му албум The Thing To Do е с участието на квинтета на Блу Мичел. Песента Chick's Tune демонстрира латино и суинг звучене – част от типичния за Къриа стил. Първият му албум като лидер на група, е Tones For Joan's Bones (1966г.) – две години преди издаването на легендарния Now He Sings с Рой Хейнис на барабаните и Мирослав Витоуш – бас.




Друго ранно участие на Къриа е със Стан Гец в албума от 1967г. Sweet Rain. През септември 1968 се присъединява към групата на Майлс Дейвис и участва във важни албуми, сред които Filles de Kilimanjaro, In a Silent Way и Bitches Brew. С тази група експериметира, използвайки електрически инструменти. По време на един концерт Къриа, дейв Холанд и Джак Де Джонет демонстрират нов стил, който съчетава елементи на свободната импровизация и рок-музика. Изразявайки желание да свирят по-свободно (защото музиката на Дейвис се концентрира върху фънка), Холанд и Къриа напускат, за да създадат своя собствена група.

В началото на 70-те Къриа участва като фронтмен в различни проекти. В периода 1970-71 е активен участник в групата Circle, авант-джаз група, в която влизат Антъни Бракстън, Дейв Холанд и Бари Алтшъл. Неудовлетворен от абстрактността на свободната импровизация и изразявайки желание да достигне до по-голяма аудитория, Чък поема по самостоятелен път. През 1971 създава друга група Return to Forever. В първите им записи те имат чисто звучене, в което доминират гласа на Флора Пурим, електрическото пиано на Фендър Родс и флейтата на Джо Фарелl. Аирто Морейра /съпругът на Флора Пурим/ свири на барабаните. Композициите на Къриа за тази група имат бразилски нюанси. През 1972 изпълнява много от ранните парчета на Return to Forever с група, съставена от саксофониста Стан Гец. Тази група /със Стенли Кларк на бас и Тони Уилямс на ударните/ записва албума Captain Marvel.
Скоро след това групата се насочва към рок-музиката, повлияна от Mahavishnu Orchestra. Само Кларк остава от първоначалния състав. Бил Конърс свири на електрическа китара, а Лени Уайт на барабани. През 1974 Ал Ди Меола се присъединява, заменяйки Конърс. В този втори състав на Return to Forever Къриа разширява употребата на синтезатор.

Композицията на Къриа Spain се появява за пръв път през 1972 в албума на Return to Forever - Light as a Feather. В края на 70-те Чък започва да работи с вибрафониста Гари Бъртън, с който записва няколко дуетни албума. Сред другите му групи са Elektric Band, Akoustic Band и Origin.




Akoustic Band издава едноименния си албум през 1989. В него участват Джон Патитучи (бас) и Дейв Уекл (барабани).
През 1992 Чък Къриа започва своя собствена музикална марка – Stretch Records.





През 2001 групата New Trio с Авишай Коен и Джеф Балард (бас и барабани) издава албума Past, Present & Futures. Чък участва и в Like Minds (1998г.). В този албум гостуват Гари Бъртън, Пат Матени (китара), Дейв Холанд (бас) и Рой Хейнис (барабани).

_________________
Some people live their dreams...


Пет Дек 26, 2008 7:26 am Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Ах, този джаз!
George Benson
Джордж Бенсън






Джордж Бенсън е един от най-значителните китаристи в цялата история на джаза – изпълнител в диапазона от суинга до джаз-рока и смууд джаза, преминаващ понякога в полето на ритъм и блуз, понякога в поп музиката и не по-малко известен като поп и джаз вокалист. За разлика от Нат Кинг Коул, Бенсън никога не е поставял китарата на втори план, при това – спазвайки равновесието между вокалната и инструменталната пиеса.

Роден е в Питсбърг, САЩ, на 22 март 1943 година.
Творчеството на Бенсън може да се раздели на няколко периода. Първият започва с неговия дебют в състава на комбо хамонд органиста Джек Макдаф в стила на соул и фънк джаза.







През 1965-66 записва първите си солови албуми със звукозаписната компания Колумбия. През 1967 започва работа в легендарния джаз лейбъл Verve, където записва две ярко изразени фънк плочи, в едната от които – версия на Sunny /известна по-късно в диско-интерпретацията на Бони М/. В 1968 фирмата Polydor издава Blue Benson с Хърби Хенкок, където стиловата насоченост се разширява значително. Редом с традициите на хард боп-а, се появяват знаците на приближаващата фюжън революция. Бенсън записва и в една от пиесите на Майлс Дейвис / Miles in the Sky/, която също е стъпка към създаването на новия стил. След смъртта на водещия до този момент джаз китарист Уес Монтгомери, неговият продуцент Грийд Тейлър кани Бенсън в компанията A&M, където с опитна ръка започва да изгражда новата джаз звезда. Рецептата, по която са пуснати три грамофонни плочи на тази фирма, включва аранжименти на Дон Себески, няколко проверени поп хитове и музиканти от висока класа като Джо Фарел, Боб Джеймс и други. Разумно е намерено съотношението между вокала и китарата, които Бенсън често използва едновременно както при изпълнението на песни, така и при импровизациите. Особено внимание трябва да отделим на излязлата в 1969 година /няколко месеца след излизането на Abbey Road на Битълс/ - The Other Side of Abbey Road. Синтезът на соул джаз и рок музика с основа песните на Битълс, позволява поставянето на този албум в редицата на основополагащите и важни явления в джаз рока. Албумът, с аранжименти отново на Дон Себески, е изпълнен от голям ансамбъл с духови и струнни секции със солата на такива музиканти като Фреди Хъбард, Хърби Хенкок и Хюбърт Лаус, с ритъм секцията на Рон Картър /контрабас/, Джери Джамот /бас китара/ и Идрис Мухамад /ударни/. Албумът подчертава целия лиризъм и енергия на музиката на Битълс, показва другата, джазова страна на техните песни.

През 1970 Тейлър организира свой собствен лейбъл, където в периода 71-76 година Бенсън записва редица великолепни албуми. В записите участват знаменити музиканти: Дон Себески, Джо Фарел, Ерик Гейл, Ърл Клу, Рон Картър, Джак де Джонет, Били Кобъм, Хърби Хенкок, Хюбърт Лаус, Стив Гад, Дейвид Санборн и Брейкър брадърс. Трябва да се отбележи, че в тези албуми практически не чуваме вокалът на Бенсън. Работата му под продуцентството на Грийд, в която се наблюдава смесване на соул джаза и фънка с джаз рока и фюжъна, можем да отнесем към втория период в творчеството на Джордж Бенсън.


1971 Beyond the Blue Horizon
1971 White Rabbit
1973 Body Talk
1974 Bad Benson
1975 In Concer t- Carnegie Hall (live)
1975 Good King Bad
1976 Benson & Farrell






През 1976 година Бенсън напуска Тейлър и преминава в Уорнър Брос, където под аранжиментите на Клаус Огерман и продуцентството на Томи Ли Пума, издава албума Breezin’, превърнал се в най-продаваният в цялата история на джаза. Хитът This Masquarade е признат за запис на годината и получава Грамми, а самият албум е победител в раздела поп инструментали. Разбира се, този албум не е чисто джазов и дори не е джаз рок, той по-скоро принадлежи към направлението smooth-jazz. В 1977 излиза In Flight, записан в същия състав /Харви Мейсън на ударни/.

1976 Breezin'
1976 In Flight
1977 Livin' Inside Your Love
1977 Weekend in LA (live)
1978 In Your Eyes
1980 Give Me the Night
1984 20/20
1986 While the City Sleeps
1987 Collaboration
1988 Twice the Love
1989 Tenderly
1990 Big Boss Band
1993 Love Remembers

От дискографията на Бенсън /при Уорнър Брос/, трябва да отбележим Give Me the Night/1980, продуциран от Куинси Джоунс и победител в номинациите за Грамми в категория Ритъм и блуз.





От 1996 Бенсън сътрудничи със студиото за съвременен smooth-джаз, основано от пианиста Дейв Грузин. Издава три албума.

1996 That's Right
1998 Standing Together
2000 Absolute Benson

Като цяло, тези албуми са изпълнени в стилистиката на smooth-джаза, което можем да считаме за начало на четвъртия период в творчеството на Джордж Бенсън. Най-голям интерес представлява последният, Absolute Benson, който се доближава до работите му от началото на 70-те. В записите участват Джо Семпъл, Стив Гад и Кристиан МакБрайт.

Автор: О.Скворцов
/Превод от руски - Р.Г./

_________________
Some people live their dreams...


Пет Дек 26, 2008 7:37 am Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Ах, този джаз!
Spyro Gyra

Спайро Джайра







Спайро Джайра е американска джаз фюжън формация, създадена в началото на 1970 в Бъфало, Ню Йорк. С 25 реализирани и 10 милиона продадени албума, те са повече от успешна група. Най-популярните им пиеси са Shaker Song и Morning Dance. Тяхната музика определят като комбинация на джаз, фънк, R&B и поп. С изключение на алт саксофонистът, композитор и основен лидер на бандата Джей Бекенстийн, както и пианистът Том Шуман, останалите членове на формацията са се сменяли по време на студийните записи и сценичните изяви.






Спайро Джайра е сформирана от Джей Бекенстийн и Джереми Уол, които се срещат по време на обучението си в гимназията. Когато след завършването си поемат по различни пътища /Бекенстийн учи в Ню Йоркския щатски университет в Бъфало, а Уол – в колеж по изкуства/, те се срещат през лятото и прекарват заедно времето си в концерти на открито.
Малко хора знаят, че Бъфало по това време е като един малък Чикаго в музиката – там се пише част от историята на блуза, соула и джаза.
Името на групата произлиза от наименованието на вид зелено водорасло от групата на конюгатите. Бекенстийн разказва, че веднъж, преди участие в един клуб в Бъфало, собственикът ги притиснал да си измислят име и той почти на шега казал първото нещо, което му дошло на ум – името на колежанския вестник за биология, в който той списвал по време на обучението си.






Награди и номинации
Спайро Джайра са получили следните Грамми номинации:
• 1980: Best Jazz Fusion Performance for "Catching the Sun"
• 1982: Best Rhythm & Blues Instrumental Performance for "Stripes"
• 1982: Best Jazz Fusion Performance for "Incognito"
• 1983: Best Jazz Fusion Performance for "City Kids"
• 1984: Best Jazz Fusion Performance for "Access All Areas"
• 1985: Best Pop Instrumental Performance for "Shakedown"
• 1985: Best Jazz Fusion Performance for "Alternating Currents"
• 2007: Best Pop Instrumental Album for "Wrapped in a Dream"

Албуми
Заглавие / Година на издаване / Лейбъл

Spyro Gyra 1978 Polydor
Morning Dance 1979 Amherst
Catching The Sun 1980 Amherst
Carnival 1980 Amherst
Freetime 1981 Amherst
Incognito 1982 Amherst
City Kids 1983 Amherst
Access All Areas (live) 1984 Amherst
Alternating Currents 1985 Amherst
Breakout 1986 Amherst
Stories Without Words 1987 Amherst
Rites Of Summer 1988 GRP
Point Of View 1989 GRP
Fast Forward 1990 GRP
Three Wishes 1992 GRP
Dreams Beyond Control 1993 GRP
Love And Other Obsessions 1994 GRP
Heart Of The Night 1996 GRP
20/20 1997 GRP
Road Scholars (live) 1998 GRP
Got The Magi 1999 Windham Hill Jazz
In Modern Times 2001 Heads Up
Original Cinema 2003 Heads Up
The Deep End 2004 Heads Up
Wrapped in a Dream 2006 Heads Up
Good to Go-Go 2007 Heads Up

Спайро Джайра – интервю
7 април, 2007

Защо, според вас, всички се опитват да класифицират джаз групите, да ги определят като фюжън или бибоп или нещо друго?
Джей: Това е гадно! Глупаво е. Но хората имат нужда да подреждат нещата в кутии.
Том: На мен ми харесва наименованието “уърлд мюзик”. Това също е вид етикет, но поне означава, че се опитваме да свирим от всичко по малко. Когато преди време ни попитаха какъв стил свирим, аз отговорих “спайро джайра”.
Джей: Това си е нашата музика. Пък и като слушаш албумите ни виждаш, че една песен е джаз, една е латино, друга е ритъм енд блус, трета звучи почти класически. Не искам никой да казва “това трябва да е само джаз”. Искам да имам свободата да правя каквото искам. А ако това създава проблеми на някого как да наименува музиката ни, въобще не ми пука.
А фюжъна какво е за вас?
Джей: Фюжънът просто означава комбиниране. Имаш картофи и кромид лук. Нарязваш ги и ги събираш на едно място – ето ти фюжън.
Как работите заедно? В новия албум всеки от бандата има написано парче.
Джей: Различно е за всеки. Използваме различна техника. В днешно време вършиш много неща вкъщи на компютъра. Индивидуалисти сме по отношение на писането на музика – изпробваме първо всичко вкъщи, за да видим доколко можем да развием песента. Това всички го правят. Но след това се опитваме да запазим възможно най-много от версията на всеки.
Том, за предишния си албум си казал “аналоговият свят се превърна в дигитален”. Толкова ли са важни компютрите за музиката днес?
Том: Само заради техническите възможности.
Бихте ли могли да работите без компютър?
Том: Абсолютно. Трябва ми само едно пиано.
Джей: Това, което ти позволява компютъра, е да експериментираш, преди да покажеш това, което си създал, на останалите от групата. Може да изпробваш много различни неща, може да бъркаш. Но накрая трябва да го покажеш на останалите музиканти и да си достатъчно отворен да им позволиш да го променят.
Том: Компютърът ти помага да чуеш по-ясно това, което си измислил. Можеш да направиш всичко точно както си го представяш, без да правиш компромиси. Можеш да се вдъхновиш от останалте музиканти, да правиш каквото си искаш, само с една машинка.
И двамата имате соло албуми. Планирате ли нови?
Джей: Да, но не знам кога.
Том: Аз имам няколко албума, смятам да направя още и да ги продавам от собствения си сайт.
Трудно ли е да създавате музика веднъж за Спайро Джайра, веднъж са соло проектите си?
Том: Не.
Джей: Том има доста различен соло саунд. За него не е трудно. Но когато аз започна да записвам нещо, винаги звучи като Спайро Джайра.
Том: Джей е основният тук. Ако него го нямаше, нямаше да има Спайро Джайра.
За това имаш само един соло албум, нали Джей?
Джей: Да. Но ми харесва да работя соло, защото така работя с много различни музиканти. Ако запиша нов соло албум, ще е защото наистина имам нещо много различно за казване. Иначе ще се занимавам само със Спайро Джайра.
Какво все още ви провокира да създавате музика?
Том: Любовта естествено!
Джей: Има и още нещо – не искам истинска работа.

/интервюто е публикувано от Лора/


_________________
Some people live their dreams...


Пет Дек 26, 2008 7:44 am Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Ах, този джаз!
отдавна трябваше да напиша за любимеца си


Michael Franks


Майкъл Френкс






Майкъл Френкс е роден на 18 септември 1944 в Ла Джолла, Калифорния.
Никога не е учил музика.
Композитор и певец.

Дискография:

1973 - Michael Franks (Brut)
1975 - Art of Tea (Reprise)
1977 - Sleeping Gypsy (Warner Brothers)
1978 - Burchfield Nines (Warner Brothers)
1979 - Tiger in the Rain (Warner Brothers)
1980 - One Bad Habit (Warner Brothers)
1980 - With Crossfire Live (Warner Brothers)
1982 - Objects of Desire (Warner Brothers)
1983 - Passionfruit (Warner Brothers)
1983 - Previously Unavailable (DRG) - reissue of 1973's Michael Franks
1985 - Skin Dive (Warner Brothers)
1987 - The Camera Never Lies (Warner Brothers)
1990 - Blue Pacific (Reprise)
1993 - Dragonfly Summer (Warner Brothers)
1995 - Abandoned Garden (Warner Brothers)
1999 - Barefoot on the Beach (Windham Hill)
2004 - Watching The Snow (Rhino)
2006 - Rendezvous in Rio (KOC)

Никога не можеш да объркаш Майкъл с друг.
Неговото творчество е белязано от любовта му към латино музиката и бразилския фолклор, характерния му експресивен и деликатен глас, поезията на текстовете му.
Неговите най-добри песни, Monkey See-Monkey Do, The Lady Wants To Know, When the Cookie Jar is Empty, Tiger in the Rain, Rainy Night in Tokyo, Tell Me All About It... са изпълнявани от артисти с ранга на Даяна Крал и Натали Кол до Манхатан Трансфер и Карпентърс.


_________________
Some people live their dreams...


Пет Дек 26, 2008 7:49 am Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Ах, този джаз!
Al Jarreau
Ал Жеро






Уникалният вокален стил на Ал Жеро е едно от най-истинските световни съкровища. Неговият новаторски музикален израз го е превърнал в един от най-завладяващите изпълнители на нашето време, донесъл му е 5 награди Грамми, редица други музикални награди и заслужена световна слава.

Роденият в Милуоки на 12 март 1940 година Алуин Лопес, пее от 4 годишен. Първите изяви на Ал са в църквата, тъй като баща му бил викарий. Ал пеел с братята си и опитвал да хармонизира песните, които изпълнявали заедно.
По-късно, докато учел в Рипон колидж /Айова/, Ал пее в непрофесионалната група, наречена the Indigos, създадена през 1962 година.
Истинското си място в музиката Ал намира, когато се премества в Сан Франсиско и в един малък джаз клуб се присъединява към джаз триото, ръководeно от Джорж Дюк.
Попадайки там, Ал бързо разбира, че неговият живот е обречен на музиката.
Дебютният му албум, We Got By (1975), му донася първата Грамми. Втората награда Грамми идва с втория албум, Glow. Един от най-успешните и продавани албуми на Ал Жеро е Breakin' Away (1981). Хитът в този албум е песента We're in This Love Together.

Ал Жеро е уникален с уменията си да имитира с гласа си всякакви инструменти – от акустичната китара, до барабаните. Неговият скат е забележителен и умопомрачаващ.
Любимото ми парче е Рууф гардън!









Заслужава си да видите и това изпълнение на знаменитото парче на Дейв Брубек – Тейк файф!




Ал е работил с такива звездни музиканти като Джо Семпъл, Майлс Дейвис, Дейвид Санборн, Джордж Бенсън, Лени Кастро, Стийв Гад.
На 6 март 2001 той получава своята звезда в холивудската алея на славата.

Моите лични предпочитания? Албумите Breakin’Away & High Crime (81, 84).
Нека послушаме тук заедно забележителния Ал Жеро, защото на концерт едва ли ще събера пари да отида...





_________________
Some people live their dreams...


Пет Яну 02, 2009 9:51 am Профил
Аватар

Регистриран на: Чет Яну 29, 2009 1:42 pm
Мнения: 1530
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: Аврен
Мнение Re: Ах, този джаз!
Аааааааа, някои пропуски са просто недопустими в темата: All that Bach

_________________

Simply Baroque - Homo Avrenicus



Съб Фев 07, 2009 12:26 am Профил WWW
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Ах, този джаз!
пропуски ??? :o
хах, това направо ми се вижда нахално.

никой не ви е обещал енциклопедия.
заглавията тук са само надписи.
темата е отворена, всеки, който желае, може да впише нещичко за любим джаз-музикант.
поне такива са очакванията.

много лесно да мяташ забележки, ако не си седнал да ровиш, да четеш, да превеждаш, да подреждаш...
та като напишеш на български Майкъл Френкс в гугъл - да ти излезе някакъв резултат.

ах, че изречение, ядосах се!..

_________________
Some people live their dreams...


Чет Фев 19, 2009 4:44 am Профил
Аватар

Регистриран на: Чет Яну 29, 2009 1:42 pm
Мнения: 1530
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: Аврен
Мнение Re: Ах, този джаз!
NowhereLand написа:

ах, че изречение, ядосах се!..

Ако беше прочела "забележката" внимателно и докрай, вероятно щеше да забележиш, че тя се отнася до "друга тема" и са налице всички смислови, музикални и лингвистични предпоставки не толкова да се ядосаш, колкото да се поусмихнеш. Примерно.

_________________

Simply Baroque - Homo Avrenicus



Чет Фев 19, 2009 8:06 am Профил WWW
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Ах, този джаз!
Аааааааа, някои пропуски са просто недопустими в темата


може да съм от Раднево, но знам да чета.

а... още нещо - постовете с линкове за слушане на музика /не носещи никаква друга информация/

си имат друго място - Тумбурлумбур.

_________________
Some people live their dreams...


Чет Фев 19, 2009 9:50 am Профил
 [ 12 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov