Последно посещение: Вто Ное 21, 2017 4:28 am Галерия Галерия   Дата и час: Вто Ное 21, 2017 4:28 am




 [ 21 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща
Барабанистите 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Барабанистите
Simon Phillips

Саймън Филипс




Саймън е любимият ми музикант.
Мисля в другият си живот да се оженя за него.





Саймън Филипс е роден на 6 февруари 1957 година в Лондон в семейството на английския музикант-кларинетист Сид Филипс. Саймън бил запленен от барабаните на 3 годишна възраст. До 6-тата си година той свирел на детски играчки-барабани, както и на всякакви домакински съдове на майка си. Едва тогава бащата трябвало да признае пред себе си, че тук има някакъв талант и с негово съгласие майката инвестира в първия комплект на Саймън - син Пърл. На 8 години той вече свири с бандата на баща си. През 1973 година баща му умира от сърдечен удар. Пред Саймън стои въпросът - да продължи ли да свири с групата или да създаде своя. По това време в Лондон се поставя рок операта "'Jesus Christ Superstar" и Саймън е одобрен като барабанист в шоуто. Едновременно с това, той започва да свири сешъни в нощни клубове с известни джаз музиканти.

През 1978 година Саймън среща Джеф Бек и Стенли Кларк. Следват съвместни записи и турнета в Япония. Четири години по-късно Ал Ди Меола го кани за турнето си в САЩ и Европа. В Щатите Саймън се запознава с Майк Олфийлд, с когото по-късно записва два албума и ги миксира. Това е началото на продуцентската му и engineering кариера.

Саймън е работил с такива звезди като: The Who, Джак Брус, Джеф Бек, Роджър Далтри, Мик Джагър, Пит Тауншенд, Тийрс фор фийрс, Джо Сатриани, Йон Андерсън, Назарет, Джуда прайст, Ян Гилън, Стенли Кларк, Арт Гарфънкъл, Уайтснейк, Майк Олфийлд, Джеръми Спенсър и много още...



_________________
Some people live their dreams...


Чет Дек 25, 2008 2:57 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Барабанистите
Simon says:
/Саймън Филипс за нечетните размери и двойната каса/







"Увличах се от такъв род аранжименти, които бяха по-съвременни, малко сложни, малко експериментални по отношение на хармонията. Затова започнах да слушам албумът на Чък Къриа “How He Sings Now He Sobs”. После чух музиката на Дон Елис и бях съвършено завладян от всички тези сложни размери. Това беше някъде към 1972 година. Тогава реших една година да не свиря в размер 4/4. Разбира се, изключение правех за оркестъра на баща ми – там всичко беше в 4/4. Започнах да се занимавам с неравноделни размери и тези упражнения бяха много полезни. Имам предвид – да накараш себе си да се чувстваш във всички тези размери така свободно, както в 4/4. Започнах да слушам Чикаго и такъв род музика с елементи на джаз, защото там има брас.
На онези, които започват да изучават музицирането в неравноделни размери, бих казал – да започнат с прости неща. Помня как слушах “Take 5” на Дейв Брубек, когато албумът току-що беше излязъл в средата на 60-те. Бях поразен, веднага се опитах да свиря заедно с него и ми се струва, че се получи. Там има една пиеса “Raggae Waltz” в 3/4 но с разни хитрости. А имаше и още една пиеса – “Rondo a la Turk”... в 9/8. Непрекъснато се опитвах да свиря с него. Това беше първото ми запознанство с нечетните размери. Самият Брубек казва, че за да се научиш да свириш нечетни размери, трябва първо да започнеш да слушаш всичко това! Дон Елис е прекрасен пример. Доволно стара музика, но много хубава и полезна за учебни цели. Може да се започне с простички теми в 7/8, но има и български народни мелодии в аранжимент на Милчо Левиев, например “Bulgarian Ball”, в размер 33/8. Да, 33/8! Когато провеждам лекции, аз говоря за това. И ако става въпрос за 7/8 или 9/8, то хората реагират спокойно, но когато премина на 17/8, 21/8 или 33/8 – това хвърля всички в побъркване. Всъщност всичко това е комбинация от двойки и тройки. И ако си способен да усвоиш 5 и 7 – всичко останало няма да представлява трудност. Разбира се, трябва да се потрудиш.
Следващото мое увлечение беше MAHAVISHNU ORCHESTRA – много, много модерна група в началото на седемдесетте години. Аз реших – това е то! Те правеха дълбока, мощна музика. Фантастични изпълнители, оказали огромно влияние върху мен.
Започнах да свиря като другите – в традиционна постановка, макар че съм левак. И продължих да свиря по такъв начин, но понякога обръщах края на лявата палка и използвах паралелна постановка – така, както правеше Тони Уилямс. В началото на 70-те много барабанисти преминаха на паралелна постановка, тя стана много модерна. Аз също го намирах за доста удобно, що се отнася до игровата позиция. Но не ми харесваше да свиря с обратния край на палката в лявата ръка и аз я обърнах отново, засвирих с нормалния й край. После видях леваци, свирещи наляво, а не като мен – надясно. Това изглеждаше много странно, но като се поразмислих, дойдох до извода, че това е съвсем естествено, особено в условията на постоянно увеличаващия се комплект на барабаните в тези години. В 1974 отидох да слушам Били Кобъм и видях, че той свири на десни барабани с ръцете като левак. Това ме срази напълно – така удобно и естествено, никакво кръстосване на ръцете, дясната ръка свободно достига до том-том, докато лявата е на хета. И аз започнах да използвам същия маниер. Днес аз свиря като левак, но мога и надясно. Нещо като амбидекстра. Едва през 80-те много от леваците започнаха да използват този начин.
Винаги съм обичал да разглеждам в каталозите за барабани всички тия комплекти с две каси. През 60-те години в Англия не можеше да си позволиш дори да помечтаеш за хубави американски барабани. В началото тях просто ги нямаше. После започнаха да ги внасят, но бяха много скъпи. Най-разпространеният начин да се сдобиеш с американски инструмент, беше такъв: Отивате в Америка на гастрол с кораб, можеше да вземете със себе си стария английски комплект – Premier, Olympic – каквото имате, а след това купувате в Ню Йорк Ludwig или Rogers, слагате ги в старите калъфи и се надявате, че митницата няма да забележи подмяната.
Но да се върнем на двете каси /бас барабани/. През 1974 година започнах да получавам покани за записи. По това време работех в театъра – в оригиналната версия на “Jesus Christ Super Star”. След смъртта на баща ми в 1973, аз разпуснах неговия оркестър. След три месеца без работа, се появи шанса да се явя на прослушване за рок-операта. Бях едва на 16, а получих една от най-добрите работи в Лондон. Работата е там, че един от пианистите в театъра преди време беше свирил с баща ми и именно той ме препоръча за прослушването. Трябваше не само да изсвиря своята партия, но и да следя диригентските жестове, през цялото време да разбирам точно какво става около мен. Благодарение на строгостта на баща ми, аз бях готов за такава работа, привикнал на безупречна точност, което ми помогна успешно да се представя на прослушването. И така, след всичко това, започнах да получавам покани за записи и ми стана необходим още един комплект. Вече можех да си го позволя и взех барабани Ludwig. После, когато напуснах театъра заради голямата си заетост в студио, се оказах с два комплекта барабани, т.е. две каси в това число. Това беше яко, но още не знаех какво да правя с тях. Беше ми се случвало вече да слушам барабанисти, свирещи на две каси, но всички те не отговаряха на моите представи за използването на тези инструменти, на това, което си представях, разглеждайки всички тия красиви фотографии в каталозите. Мислех си: “И какво? За какво са нужни две каси? Не, тук трябва да има нещо повече.”
Повечето от барабанистите, включително Джинджър Бейкър и Мич Мичел, просто свиреха шестнайсетини, които нито бяха достатъчно мощни, нито достатъчно точни. Бях разочарован.
И тогава в едно телевизионно шоу видях Томи Олдридж, който имаше две огромни каси – 24` или 26`. Тогава си казах – ето, така трябва да са нещата! И това ме вдъхнови да започна."

/превод от руски - Р. Г./

_________________
Some people live their dreams...


Чет Дек 25, 2008 2:59 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Барабанистите
Jeff Porcaro

Джеф Поркаро

April 1, 1954 - August 5, 1992

Джеф Поркаро е един от основателите и първия барабанист на групата ТОТО.




Джефри Поркаро е роден на 1-ви април 1954 в Хартфорд, Кънектикът и началният интерес към ударните инструменти събужда у него баща му, Джо Поркаро. Джеф започва да свири на 7-годишна възраст, използвайки барабаните на баща си, а на 13 вече има рок група.
В младежките си години, той изоставял училище, за да свири в Лас Вегас с популярните Сони и Шер. От самото начало на кариерата си, Джеф бил забелязан от голямата музикална индустрия и причислен към топ-барабанистите. Поркаро притежава безупречно чувство за ритъм и многостранно въображение към всеки музикален стил.

В стотици албуми той е записвал с такива звезди като Елтън Джон, Майкъл Джексън /Трилър/, Дайър стрейтс, Брус Спрингстийн...
Списъкът може да бъде продължен още с Бони Райт, Бий Джийз, Джексън Браун, Джо Кокър, Манхатън трансфер, Джордж Бенсън, Лари Карлтън, Пол Макартни, Пинк флойд, Питър Фремптън, Стенли Кларк.
На 5 август 1992 година, съвсем малко преди окончателното завършване на новия албум на ТОТО - “Kingdom of Desire”, Джеф Поркаро умира от сърдечен удар, предизвикан от алергична реакция към пестицидите, с които пръскал градината си. На погребението присъстват повече от 1500 човека. Изпращат го неговите родители Джо и Ейлийн, братята му Стийв и Майк /също музиканти в ТОТО/, сестра му Джолийн, съпругата му Сюзън и синовете му Кристофър, Майлз и Нико, както и много, много приятели и фенове, които никога няма да го забравят.


[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=qly-X7-C3Z0&feature=related[/youtube]

_________________
Some people live their dreams...


Чет Дек 25, 2008 3:01 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Барабанистите
Steve Gadd

Стийв Гад







Стийв е роден на 9 април 1945 година в Ню Йорк.
Барабанист на групата на Чък Къриа.
Записвал е с музиканти като: Чък Къриа, Стили Дан, Стенли Кларк, Пол Саймън, Джордж Бенсън, Манхатън Трансфер, Хърби Мен, Пол Макартни, Рей Чарлз, Джо Кокър, Ерик Клептън, Ал ди Меола, Саймън и Гарфънкъл, Франк Синатра, Спайро Джайра, Ринго Стар, Гровер Уашингтон, Садао Уатанабе, Мейнард Фергюсън и още много, много имена...

Без съмнение най-влиятелният барабанист на нашето време.
Чък Къриа казва за него: Всеки барабанист иска да свири като Гадд, защото той свири перфектно...

_________________
Some people live their dreams...


Чет Дек 25, 2008 3:03 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Барабанистите
Внимание!
Dave Weckl

Дейв Уекл







Роден е на 8 януари 1960 година в Сейнт Луис, Мисури. Майка му обичала музиката, а баща му свирел на пиано. Дейв започнал да свири, когато бел на 8 години. На 16 вече професионално се занимавал с музика - свирел с местни джаз и поп групи. На 19 заминава да учи музика в Университета в Бриджпорт, Кънектикът. Дейв бързо е забелязан от музикалния свят и през 1985 участва в турнето на Саймън и Гарфънкъл. Свирил е и с Джордж Бенсън, Даяна Рос, Робърт План... През същата 1985 година Чък Къриа търсел млад човек за сформиране на групата "Илектрик бенд".
Дейв остава цели 7 години с Чък Къриа и този период му донася награда Грамми, както и световна известност с въведената от него комбинацията на електронни и акустични барабани.
Освен с музиката, Дейв се ангажира и с преподаване. Той провежда семинари, класове, създава и виртуална школа за обучение на барабанисти - www.virtualdrummerschool.com
Дейв записва и продуцира 9 албума с Dave Weckl Band.





Дейв е един от най-перфектните музиканти на съвременната музикална сцена. Знаете ли, че барабанистът на група Каффе е имал щастието да се учи от него в Бъркли колидж?

_________________
Some people live their dreams...


Чет Дек 25, 2008 3:05 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Барабанистите
Jan Paice

Ян Пейс







Ян Пейс е барабанистът на легендарната хеви рок група Deep Purple, която в периода от 1973-1976 година направи милионни продажби на своите албуми. Deep Purple беше най-популярната рок банда в света през тези години и продажбите на албумите им го потвърждават. Ян Пейс зададе нови стандарти в ритмичната секция на рок групите.

Той постави начало на нова школа в рок музиката - прецизно и решително свирене, чист саунд, овладяна и премерена сила, страхотна бързина и техника. Стилът и звукът на Ян са уникални и го правят един от най-добрите барабанисти в света. Чувството, с което е изсвирил "Black Night", прави трудна задачата на много барабанисти, опитали се да го възпроизведат след него. Заслушайте се в барабаните на "Firebal"', "Burn" или "Highway Star"!
Бащата на Ян е бил музикант, свирел на пиано. Имал свое трио, което в някои случаи прераствало в квинтет. От него Ян получава първите си барабани на 15-годишна възраст. Барабанистите, които слушал и се учел от тях, били Боби Елиът от Холис, Джинджър Бейкър от Крийм и естествено - Ринго Стар от Бийтълс. Ян Пейс изпреварва и тримата в развитието си на рок барабанист.


_________________
Some people live their dreams...


Чет Дек 25, 2008 3:07 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Барабанистите
Mike Portnoy

Майк Портной







Имам дума за барабаниста на Dream Theater - УЖАС. Нечовешката му техника и сюрреалистичен талант, го правят явление в съвременния прогресив рок.

Майк Портной е роден на 20 април 1967 година в Лонг Бийч, Ню Йорк. Баща му бил рокенрол диджей. Майк имал възможността да слуша богатата колекция на своя баща, да се влюби в Битълс, после в Кис и това било достатъчно, за да вземе решение да стане музикант.
Майк се захваща с теорията, като в същото време свири с местни групи. Изоставя ги, когато отива да учи в Berklee Music College, Бостън.

Майк казва, че неговата голяма слабост е барабаниста Нейл Пърт. Други негови фаворити са: Вини Колайута, Саймън Филипс, Джон Бонам и Кейт Мун. Любимите му групи са Битълс, Куийн, Йес, Металика, Айрън Мейдън, Ю2... Фен е на рап музиката.





Майк и неговата съпруга Марлен живеят в Ню Йорк, заедно с дъщеря си Мелъди Рутандреа и синът им Макс Джон, кучето Бонго и котките Е.Т. и Кипрес.

Направете си удоволствието да посвирите на виртуалния сайт на Майк:

Официален сайт на Майк

_________________
Some people live their dreams...


Чет Дек 25, 2008 3:14 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Барабанистите
Terry Bozzio

Тери Бозио







Името на Тери се свързва с такива звезди в музиката като Франк Запа, Брейкър брадърс, Джеф Бек, Стийв Вай, Чад Уокерман, Честър Томсън, Артър Бароу и още много други.
Тери Джон Бозио е роден на 27 декември 1950 година в Сан Франциско, Калифорния. Започва да свири в ранна възраст на импровизирани барабани, още преди да тръгне на уроци /13-годишен/.
Свиренето в местни "гаражни" групи продължило до средата на 60-те години, когато Тери отива като слушател в училището "Сър Френсис Дрейк", а след това - в College of Marin, където изучава тимпани и перкусия.
В началото на 70-те Тери участва в рок-мюзикъли, където свири джаз фюжън. Следва първият му запис - с тромпетиста Луис Гаска през 1972 година. Истинската кариера на Тери започва с Франк Заппа. Макар това да трае само три години, Тери участва в записите на 10 албума и безброй турнета.
След като напуска Заппа през 1978, Тери сформира супергрупа за джаз, наречена Group 87. В нея участват басистът Патрик О`Хеърн и пианистът Марк Ишам, както и доказалите се вече хард-рокаджии от Тин Лизи. За съжаление този проект се проваля бързо, но Тери не чака дълго, за да пристъпи към нов, когато попада изцяло под влияние на английския прогресив рок през 1979 година. Същата година той записва английски албуми - Danger Money и Night After Night, съпътствани от турнета. Следва ню уейв проекта му, осъществен със съпругата му Дейл, Франк Заппа и китаристът Уорън Кукуруло, наречен Missing Persons.
Следва период на записи и турнета с известни музиканти и групи като Хърби Хенкок, Роби Робъртсон, Джеф Бек, Дюран Дюран, Пол Хайд, Стийв Вай, Стийв Рей Воун и много други.





Тери провежда лекции за млади музиканти из цялата страна, а през 1992 година издава инструкции за барабанисти /домашно видео/.




[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=HvCVlmhRQds&feature=related[/youtube]

_________________
Some people live their dreams...


Чет Дек 25, 2008 3:17 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Барабанистите
Lenny Castro

Лени Кастро







Роден на 12 януари 1950 година в Йоханесбург, Южна Африка, с пуерториканска кръв, отрасъл в Ню Йорк и по-късно се преселил в Лос Анджелис, Лени Кастро е един от най-търсените перкусионисти в света. Той създаде своето място като "вмъкна" перкусиите между поп и рок музиката. "Винаги съм бил вътре в латиното, защото това е по наследство. Но бях и "черната овца", която слуша Джими Хендрикс, класическа музика, кънтри и уестърн." - казва Лени за себе си.
"Перкусиите могат да влязат във всяка музика, стига да имате достатъчно отворено съзнание за това."
Кастро първо е бил впечатлен от Армандо Пераца, Монго Сантамария, Уили Бобо и Битълс. Той се учел да свири, наблюдавайки други да го правят по парковете и крайбрежието на Ню Йорк. На 15 години започва да свири на конги от фибростъкло. "Сега имам дърво и кожа! И материалът е феноменален!" - през смях казва Лени.





Напоследък той работи с Литъл Фийт, Бони Джеймс, Питър Уайт. Работил е с Ал Жеро, Бо Скагс, Дайана Рос, Стиви Уондър, Дейвид Санборн, Джо Семпъл, Куинси Джоунс, Барбра Стрейзън, Симпли Ред и... ТОТО.


_________________
Some people live their dreams...


Чет Дек 25, 2008 3:20 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Барабанистите
Още един мой любимец! Този ми е голяма слабост, но не казвайте на Саймън!

Vinnie Colaiuta

Вини Колаиута







Името му се свързва с най-добрите музиканти в Ел Ей, с групата Los Lobotomys, Франк Дзаппа, Бил Еванс, Джеф Поркаро, Карлос Вега, Стинг, Хърби Хенкок, Джон Патитучи, Майкъл Ландау и много други.
Вини Колаиута е един от най-големите барабанисти на всички времена. Той "изплува" в края на 70-те и превзе света със щурм. Формира се като музикант под благотворното влияние на великите Франк Дзаппа и Джино Ванелли. Неговият уникален полиритмичен стил се усъвършенства по време на обучението в Бъркли под ръководството на Гари Чеффи.





През 80-те години Вини е един от най-търсените музиканти. Той записва буквално стотици албуми - с Хърби Хенкок, Б.Б. Кинг, Майкъл Джексън, Рей Чарлз, Били Джоел... През 1990 Стинг го кани в новия си квартет. Първият си самостоятелен албум Вини издава през 1994 - с помощта на невероятно съзвездие от гост-музиканти.
Вини Колаиута създава модел чинели за Zildjian, както и палки, които носят неговото име - Zildjian Vinnie Colaiuta Artist Series Drumsticks.

_________________
Some people live their dreams...


Чет Дек 25, 2008 3:22 pm Профил
 [ 21 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov