Последно посещение: Вто Ное 21, 2017 4:27 am Галерия Галерия   Дата и час: Вто Ное 21, 2017 4:27 am




 [ 26 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща
90те.......Алтернативата 
Автор Съобщение
Tinkerbell
Tinkerbell
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 7:33 pm
Мнения: 3752
(View: Всички /В Темата)

Мнение 90те.......Алтернативата

90те години.........

Времето, в което музиката стана повсеместна част от живота ни - на работа, в колата, в магазина, вкъщи.......

Времето на тоталното доминиране на компактдисковете и на технологичния прогрес, когато компютърът обсеби музиката.......

Времето на Алтернативния рок, в който се замъглиха границите между музикалните стилове и Светът стана едно голямо музикално село с все по-голямото навлизане на уърлд музиката........

Времето на икономически, екологични и расови проблеми и на поредния бунт на поредното младо поколение - Грънджа.....


_________________
“The words have made a perfect burden.”


Чет Юни 11, 2009 4:49 pm Профил Галерия на потребителя
Tinkerbell
Tinkerbell
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 7:33 pm
Мнения: 3752
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: 90те.......Алтернативата

1991-ва …..В рамките на три месеца един след друг излизат трите най-важни гръндж албума - през август „Ten” на Pearl Jam, септември – „Nevermind” на Nirvana, октомври – „Badmotorfinger” на Soundgarden и четвъртият „Dirt” на Alice In Chains, издаден през октомври 1992. За много хора, тогава и сега, това са групите, които почти напълно олицетворяват грънджа с бунтарското си отношение към мейнстрийм рока и официалните институции на обществото.
Сиатълските революционни вълни заливат класациите. Първата и най-помитаща от тях е “Smells Like Teen Spirit” на Nirvana. Тя взривява не само музиката, но и обществото. И не само в САЩ, а и по целия свят. Събаря от върха на Билборд самия Майкъл Джексън.

Един рус младеж, с вид на съседския тийнейджър реди през зъби:

With the lights out, it's less dangerous
Here we are now, entertain us
I feel stupid and contagious
Here we are now, entertain us

На тъмно е по-безопасно.
Ние сме тук, забавлявайте ни!
Глупаво се чувствам и заразно.
Ние сме тук, забавлявайте ни!

В тези стихове и заразяващи рифове, поколението X (родените между 1965 и 1975 г) сякаш припозна своя химн. Израза на собственото си отчаяние, отчуждение, гняв, депресия, невъзможност за личностна реализация под жестокото “чернодупково слънце” и отказът да бъде забавлявано повече. От този ден нататък то стана ИЗРАЗЯВАНО. От новата музика. Алтернативата. Другата музика - идваща от дълбините на ъндърграунда, от дълбините на Аза - подтиснатия Аз. Музика чепата, ръбата, неполирана и нехармонична. Защото животът не е само цветя и рози. Музика без веселяшко безгрижие, тонове грим и бързи коли, каквато по това време бълва MTV като на конвейер. Музика с друга красота - истинска, дълбока и откровена до болка. С обикновени джинси, често прокъсани, карирана топла риза или фланелка с имената на любимите групи, с дългата свободна коса и износените кубинки. Не от фасон, а от начин на живот. Обикновен живот.

Грънджът е необикновената музика на обикновения живот.


_________________
“The words have made a perfect burden.”


Чет Юни 11, 2009 4:59 pm Профил Галерия на потребителя
Tinkerbell
Tinkerbell
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 7:33 pm
Мнения: 3752
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: 90те.......Алтернативата
Пръв поглед и към другите три албума „Badmotorfinger”, „Ten” и „Dirt”........

Мощни, но овладяни, хаотични, но прецизни, умни, но интригуващи, Soundgarden са всичко, което никой не очаква от стил, който съдържа елемента "метъл" в себе си. Те са по-скоро тези, които трошат клетката му и го пускат на воля да среща други музикални влияния и да изразява истински чувства.

„Буден омота ме в тел бодлива
юмрук със счупени нокти забиваш,
каиш ми върза и дръпна веригата
да видиш как кръвта ми завира,
но аз ще строша,
ще строша ръждивата си клетка
и ще избягам……”


Легендата Джони Кеш прави кавър на песента през 1996 г.

Soundgarden - “Badmotorfinger” - Rusty Cage





Текстът на „Джеръми” е написан от Еди Ведър по кратко съобщение във вестник за самоубийството на 15-годишния ученик Джеръми Дел от Тексас. Описван като тих и меланхоличен, един ден той влиза в клас и се застрелва пред съучениците си.
ЕДИ: „ Почувствах нужда да взема тази малка статия и да направя нещо от нея – да и придам действие, противодействие и Важност.........Принасяш се в жертва, опитваш се да отмъстиш, но накрая всичко, с което завършваш, е параграф във вестника. „ 64 градуса и облачно в района...” - така започва видеото на песента - НИЩО не се е променило. Светът продължава да се върти, но теб те няма. Най-доброто отмъщение е да живееш и да се докажеш. Да бъдеш по-силен от хората, които те нараняват......

„ Джеръми проговори в клас днес.....
Jeremy spoke in class today”


Pearl Jam - “Ten” - Jeremy





"В потопа сме отново
също, както и преди,
и грешката ми е огромна
да се опитвам да гледам
със собствените си очи.

Прав ли съм?
Отдалечих ли се дотам,
че да не мога да се върна вкъщи?
Изоставих ли те сам?
Ако е тъй, ще ми отвърнеш ли със същото?

If I would, could you?”



Alice in Chains - “Dirt” - Would


_________________
“The words have made a perfect burden.”


Пет Юни 12, 2009 11:25 am Профил Галерия на потребителя
Tinkerbell
Tinkerbell
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 7:33 pm
Мнения: 3752
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: 90те.......Алтернативата
"Сиатъл е Новият Ливърпул"

Взривът на четирите сиатълски банди известява раждането на нов подстил в алтернатив рока - гръндж.
Казано с две думи грънджът съчетава стиловите белези на хардкор пънка и хевиметъла. Но носи в себе си музикалната традиция на американския северозапад и местната култура. Това се засилва и от изолацията на този сравнително изостанал икономически район на Щатите, довела до развиването на една затворена локална музикална сцена.
Грънджът произхожда от местния пънкрок, вдъхновен от групи като The Fastbacks, The U-Men, 10 Minute Warning……. Ранният 70тарски хевиметъл, най-вече Black Sabbath, безспорно оказва повсеместно влияние върху северозападния рок, основно в оформянето на саунда (Тhe Melvins). Влиянието на Led Zeppelin e също убедително (по-специално при Soundgarden). Значително въздействие върху жанра имат и алтернативните рок групи от североизточните щати Sonic Youth и Pixies (върху Нирвана). Хардкор пънк бенда Black Flag от Лос Анджелис и по-точно албума им "My War" от 1984 г., в който комбинират собствения си саунд с хевиметъл, е възторжено приет в Сиатъл, особено забавянето на темпото.
Необработения саунд на някои нойз рок групи също дава своя отпечатък върху грънджа.

Сърцето на зараждащия се гръндж са четири групи - Malfunkshun, Green River, Тhe Melvins и Soundgarden( Nirvana, Pearl Jam и Alice In Chains по това време още не съществуват).

Malfunkshun е създадена през 1980 г. от братята Aндрю и Кевин Ууд. Заедно с Green River са считани за бащите на грънджа. Но въпреки изкривения си наситен пънкметъл саунд, местната звукозаписна компания Sub Pop не ги смята за гръндж, заради глем уклона им.
Green River съществува от 1984 до 1987 година. Свири коктейл от “мръсен” хеви метъл, пънк и блусарски рок. Те са първата гръндж група, която издава албум - Come On Down през 1985 г. Макар, че е известна предимно в родния Сиатъл, тя оказва значително влияние върху местната сцена, като основоположник на грънджа - както със своята музика, така и с произлезлите от нея след разделянето и групи - Mudhoney и Mother Love Bone. Вокалистът Maрк Арм и китаристът Стив Търнър образуват по-пънк ориентираната групa Mudhoney през януари 1988 г., която бързо придобива нарастваща популярност и полага основите на грънджа.
В по-метъл ориентираната Mother Love Bone се срещат известния от Malfunkshun вокалист Aндрю Ууд с китариста Стоун Госърд и басиста Джеф Амент от Green River. Ууд е най-ексцентричния и магнетичен вокалист в града, наричан още “Сиатълския Фреди Меркюри “, точно обратното на гръндж фронтмен. В навечерието на излизането на първия албум на Mother Love Bone през март 1990 г., той умира от свръхдоза.
The Melvins се сформират през 1985 г. в Абърдийн. Определяни като хардкор пънк или ранен гръндж, те са повлияни от Black Flag и по-значително от Black Sabbath. Типично за тях е много бавното темпо и “мръсния” подтискащ саунд, който оказва силно влияние върху Кобейн, Нирвана и други гръндж групи.
Soundgarden е първата сиатълска група, подписала договор с голяма звукозаписна компания.Тя единствена извървява целия път - от група-създател до световна гръндж-икона.

В началото на 80те, тези групи забавят темпото, настройват ниско китарите (drop D tuning), сгъстяват, утежняват и размазват саунда, покръстват го с калта на вечно дъждовното и намръщено сиатълско време, което кара хората да се крият вътре и….да свирят…… с дисонанса на изостаналия Северозапад - затънтения пограничен край между Тихия океан, канадската граница и планината Oлимпик, в който дните си минават еднообразно и безрадостно. И където концертния живот е почти замрял, поради това, че големите музиканти не си мърдат пръста, за да включат Сиатъл в турнетата си. Постепенно и други групи прихващат и се оформя местен стил. Maрк Арм от групата Mudhoney за първи път го описва шеговито като “Гръндж”- боклук. Вероятно, защото на фона на излъскания китарен мейнстрийм рок (мейнстрийм музика - популярната музика, излъчвана от масмедиите), местната музика звучи като боклук. Никой от музикантите никога не е вярвал, че тя ще стигне такива върхове и ще окаже такова огромно влияние върху съвременния рок.

Mudhoney - Touch me I`m sick (1988)




Mother Love Bone - Stardog Champion (1990)


_________________
“The words have made a perfect burden.”


Пон Юни 15, 2009 11:25 am Профил Галерия на потребителя
Tinkerbell
Tinkerbell
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 7:33 pm
Мнения: 3752
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: 90те.......Алтернативата
НИРВАНА и Кобейн

Кърт Кобейн е роден на 20 февруари 1967 в Хокейм, малко градче на 140 км от Сиатъл. Малко след това семейството се мести в близкия град Абърдийн. Когато е на 7 години родителите му се развеждат. Това преобръща с главата надолу целия свят на щастливото дотогава дете. “Срамувах се от родителите си. Не можех да погледна повече някои от приятелите си в училище, защото отчаяно исках да имам нормално семейство. Баща, майка. Исках такава сигурност, и затова бях обиден на родителите си няколко години.” Постоянно подхвърлян между майката, бащата, приятели и роднини, Кърт е непокорен, необщителен и с труден характер. Спомня си депресията, която започва да го измъчва на 9 години, болките от гръбначното изкривяване, по-късно влошено от свиренето на китара. Хроничните мъчителни стомашни болки, които накрая го докарват до хероина. Той си дава сметка, че дрогата е унищожила не един от приятелите му, но в своя случай гледа на нея като на средство за самолечение.
Все пак има нещо, което го омагьосва - музиката. Слуша Секс Пистълс, Кис, Блек Сабат, Лед Цепелин, Дъ Клаш. Много обича Бийтълс. Джон Ленън е негов идол. Като свои влияния и любими групи по-късно в интервюта посочва още The Bay City Rollers, Boston, The Knack, Leadbelly, The Meat Puppets, The Melvins, Daniel Johnston, The Pixies.... Кърт е голям почитател на канадския композитор и поет Ленард Коен.
"Бях 15 годишен, когато си купих китара. Вземах уроци една седмица. Научих се да свиря “Back in Black” на AC/DC, а то е почти същото като акордите на “Louie Louie”. И това е всичко. Просто започнах сам да пиша песни…………Никога не съм искал да пея. Исках само да свиря на ритъм китара, скатан най-отзад. Интуитивно усещах, че трябва да пиша свои собствени парчета.”
Обича да рисува. Тийнейджърската му мечта е да стане художник на реклами. Печели много гимназиални конкурси за рисунка. Увлича се по литературата. Чете много - Селинджър, Толстой, Оскар Уайлд, Самюел Бекет….а Уилиям С.Бъроуз е негов кумир.
Известно време е училищен портиер.
През 1985г. работи като момче за всичко за хеви-пънк групата The Melvins. Чрез тях открива силата на пънкрока и се запознава с Крист Новоселич, басист. Стават приятели. Свирят заедно в няколко банди. През декември 1987 сформират група, заедно с барабаниста Aaron Burckhard. Наричат я Нирвана. “Пънкът е музикална свобода. Той е да казваш, правиш и свириш каквото искаш.Определението за нирвана е освобождение от болката, страданията и външния свят, а това е много близо до моето определение за пънк.”
В края на 1988г. бандата се премества окончателно в Сиатъл. Дебютния албум на Нирвана – “Bleach” излиза през юни 1989г. Записан само за 600$ албумът постепенно става хит на колежанското радио. Продава 35 000 копия. В него групата е все още несигурна, но загатва големия си потенциал. Нирвана изнасят концерти из Щатите и Европа. Голямата звукозаписна компания DGC Records проявява интерес към групата. Подписват договор през зимата на 1991 г. Междувременно барабанистът отново е сменен, този път за последно, с Дейв Грол, свирил преди това в Scream. Той става част от групата през септември 1990 г. Кърт е очарован от него. Казва, че той е липсващата частица на групата. С този артилерист зад барабаните и с продуцента Butch Vig, записват албума "Nevermind" за два месеца през юни 1991г.Той излиза на 24 септември 1991 г.
Първият сингъл от него „Smells Like Teen Spirit“, е издаден на 10 септември 1991 г. Никой не е очаквал да стане хит. Алтернативните радиостанции пускат песента в активна ротация и всички се втурват да я купуват. Оттам и целия албум. Кърт казва, че в текста е искал да опише какво чувства към заобикалящия го свят и своето поколение - за това, кое е значимо и кое не. Лириките му често си противоречат - но важно е не самото противоречие, а гнева и объркването, което то поражда у него. “Има революционна тема в нея” допълва той. “Кърт наистина презираше мейнстрийма” - казва Новоселич - “Ето за това е Smells Like Teen Spirit - масовия манталитет на конформизма.”
През януари 1992 г.Nevermind измества „Dangerous“ на Майкъл Джексън от първото място в Билборд и превръща групата в световна сензация. Билборд обявява,че Нирвана е от онези избрани групи, които притежават всичко - приветствана от критиката, уважавана от музикалната индустрия , харесвана от радиостанциите и обичана от феновете. За рекордно кратко време от албума се продават 5 милиона копия. До 2002 г. стават 10 милиона само в САЩ.
Музикалния бизнес е наясно, че Nevermind обобщава и усъвършенства основните белези на една музика, която дотогава е малцинствена - пуска се основно по колежанските радиа. Нирвана е върха на една огромна атомна подводница, издигаща се от дълбините на океана към повърхността, която застрашава опасно комерсиалната рок-музика. Това е алтернативния рок, който излиза на светло и пробива в мейнстрийма, благодарение на Нирвана. “Господи, тази музика е ядрена. Тя наистина разцепва атома!" казва Боно от U2. Крист Новоселич обобщава "Нирвана не отиде при мейнстрийма, мейнстрийма дойде при Нирвана!"
Сензацията предизвиква огромен глад за различна от мейнстрийма музика, която логично се търси в Сиатъл. Той скоро става Меката на музиката. През 1992 г. списание Rolling Stone възкликва "Сиатъл е Новият Ливърпул".
С албума Nevermind групата определя специфичния си саунд, който става запазената марка “Нирвана”: Стоп-старт динамиката на песните, тихите куплети, които избухват понякога шизофренично в рефрените с продрания, гневен, но искрен глас на Кобейн. Енергичните и ъгловати китарни рифове, черпещи от класическите традиции на Блек Сабат и Kис, но по-тежки и изкривени. Тайната на заразителните песни на Нирвана е в тяхната поп съставка, идваща от Бийтълс влиянието върху подрастващия Кърт - влязло в кръвта му и претворено по свой начин. Затова той пише невероятно “хващащи” песни, ей така, без да се старае дори. Кратки, лесно помнещи се мелодии. Всеки може да ги изпее, дори без да знае текста. И да се почувства съпричастен. Може би заради това са толкова въздействащи - защото феновете се идентифицират с тях. А музикантите по нищо не се различават от феновете. Отказват да използват каквито и да е сценични ефекти и трикове. Излизат на сцената с всекидневните си дрехи (да си мърляч е човешки недостатък и по никакъв начин не е задължителен за грънджа) - джинси, фланелка и кубинки. Нормално тийнейджърско облекло. Кобейн предпочита кецовете и пуловерите. По-специфичното са шапките и карираните бархетни ризи, защото в Сиатъл е студено и влажно. Модната индустрия не трябваше да изостава от пулса на времето и от вкуса на младежта. По-късно обикновените дрехи бяха превърнати в гръндж мода. Да, но тя продаваше същите ризи не за 25, а за 250$ и криворазбрано превърна манекенките в чучела, нарочно раздърпани и загрозени.
Грънджът донесе нова етика, нов поглед върху музиката - погледът на улицата, на обикновените хора, живеещи обикновения си живот, младежите между …найсе и двайсет и …, около 48 милиона американци.
По това време на музикалната сцена господстваха Мадона, Майкъл Джексън, МС Хамър, Майкъл Болтън……..а в рока един стил наречен Hair Metal - безгрижен, веселяшки, залисан да купонясва, който като Нарцис се беше вторачил в собствения си образ. Той продаваше една мечта, която нямаше много общо с реалността.
Младото поколение не виждаше своето място в музиката. Жадно беше да чуе някой да каже простичко “тъпо ми е“, “днес съм толкова грозен, но това е Окей, такъв си и ти” (в песента Lithium), или да си признае “Аз съм своя собствен паразит, стопанин не ми трябва да живея ”(в песента Milk It).
Текстовете на песните за пръв път от дълго време насам се обръщат към личностните терзания и противоречия “човек-общество”, отчаянието, враждебността и гнева. Грънджът си призна пред себе си и пред света, че е несретник, аутсайдер в едно чуждо общество, че не вярва на лъскави обещания, лъскави реклами и лъскави витрини. Бунтуваше се с дрезгав, прегракнал глас, по-скоро викащ “ Вижте ме, аз съм тук, аз също съществувам в това общество!”, отколкото пеещ. Открито, в прав текст и поради това много уязвимо и болезнено.

“….Да гледаш на нещата
откъм веселата им страна -
самоубийство е това.
На твоя страна съм - сляпо око
Ангелско ляво крило, дясно крило
прекършено крило” (Milk It)

“…По-лош съм в най-доброто, което правя.
За този дар благословен съм зная….(Smells Like Teen Spirit)

“Противен песимист,
в лицемерието майстор,
консервативен комунист,
апокалиптичен бастард.
Благодаря ти, мили Боже,
че на Земята си ме сложил.
Привилегирован се чувствам.
Задължен на….своя ден рожден…”(Downer)

Текстовете на Кобейн достигат и до пародия, дори сатира на действителността:

“ “Хайде хора всички
на ближния се усмихнете
и заедно се съберете.
Един друг опитайте
да се обичате. Сега.”

“Ако някога ти трябва нещо - не се двоуми
да помолиш първо някой друг.
Аз твърде зает съм да играя умник.
Видял съм всичко, бил съм първи тук.”(Very Ape)

Това, което грънджът иска е да свири своята музика от любов към музиката. За първи път от дълго време той връща рока към корените му, най-близо до публиката. Всички се познават в Сиатъл и всеки е свирил с всеки. Приятели са. Някои преминават от една група в друга. В началото по концерти Soundgarden излизат с фланелки на Нирвана и обратното. Нирвана подписват договор с компанията Sub Pop именно, защото са издали албума на Soundgarden преди това. В онези години на фабрикувани музикални “продукти”, на постоянни дрязги за слава и печалби, завист и подмолни номера това е нещо изумително и стъписващо. И завладяващо публиката.

През 1991 г. Нирвана започват мащабно турне с инди-групата Sonic Youth и с това се поставя началото на Нирвана-манията по целия свят. Клипът на „Smells Like Teen Spirit“ се върти усилено по MTV. Те обаче приемат успеха си нееднозначно.
Кърт иска да успее и да стане известен. Това, което се случва после е известно. Внезапно връхлетялата слава го засипва като лавина, без да го остави да си поеме въздух. Никога, дори и в най-смелите си мечти не си е представял манията, която ще предизвика музиката му. “Знаменит е последното нещо, което съм искал да бъда". Това го подтиска неимоверно и го кара да поставя под съмнение собствения си талант. Страхува се, че очакванията на публиката го надхвърлят многократно. Омаловажава го тотално и изтъква най-вече влиянията си.“ По-добре да съм мразен заради това, което съм, отколкото обичан, заради това, което не съм.”
Той не може да реши дали талантът му е благословия или проклятие. Дразни го това, че хората го възприемат повече като идол, отколкото като автор на песни. “ Да, всеки се е вторачил в парчето „Smells Like Teen Spirit“. Причината да получи такъв огромен отклик е, че хората са го гледали милион пъти по MTV. То е набито в мозъците им. А според мен има много други написани от мен песни, които са също толкова добри …”

На 24 февруари, 1992 г. Кърт заминава за Хаваите и се жени за вече бременната вокалистка на Hole - Къртни Лав. На 18 август 1993 г. се ражда дъщеря им Френсис Бийн Кобейн. Независимо, че детето се ражда здраво, те се борят със службите за защита на децата в Лос Анжелес, които ги обвиняват в непригодност да бъдат родители, базирана на статия във сп.Vanity Fair. Съдът ги принуждава да дадат двуседмичното бебе за няколко седмици под попечителството на сестрата на Къртни. В началото на 1993 им се разрешава попечителство над детето след обстойни медицински изследвания на двамата.
Малко по-късно Кърт е приет в клиника за лечение на наркотично зависими. Много хора смятата, че именно Лав е в основата на разпадането на групата и смъртта на Кобейн. Кърт все по-често влиза в конфликти с Дейв и Крист. Пристрастява се към хероина и изпада в дълбока депресия. Година преди смъртта си, той вече гледа отвъд групата, в бъдещето, когато ще работи с нови хора и ще създава нещо ново. И казва, че не иска групата да доживее края на десетилетието (1990 - 2000 г).

Издаването на третия албум на Нирвана закъснява заради проблеми със здравето на Кърт Кобейн. От лейбъла не могат да отговорят на все по-голямата треска около очаквания албум на групата. Затова компанията издава компилацията Incesticide през декември 1992 г. – колекция от редки, неиздавани до момента парчета.
Кърт е направо съсипан от огромните очаквания на публиката и звукозаписната компания.

Албумът "In Utero" (В утробата) излиза през септември 1993 г. и има за цел да възвърне характерния за групата стил след по-комерсиалния Nevermind. Албумът е умишлено абразивен, а Новоселич го описва като “дивашки, агресивен саунд, истински алтернативен албум”. Още с излизането си той оглавява Билборд класацията за албуми. Списание Time пише - “ Въпреки страховете на някои фенове на алтернатив рока, Нирвана не е станала мейнстрийм .” Обаче албума не постига успеха на Nevermind.
Текстовете на Кобейн са още по-дълбоки, отчуждаващи и отчайващи.

...Всичко е по моя вина.
Аз поемам отговорността.
Срам с цвят на морска пяна (All Apologies)

Кобейн обожава жената с нейната удивителна дарба да дарява живот. Тази тема той засяга в песента посветена на бурната му любов - война с Къртни Лав - Heart Shaped Box:

“Заключен бях в твоята кутия
с форма на сърце задълго.
Удавен бях в твоя примамлив капан,
дълбока яма от катран.
Мечтая да мога да погълна
злината ти, когато се обърнеш…..

…Порязах се на ангелски коси
и леко бебешко дихание…..

…Спусни надолу пъпната си примка
да се изкача отново обратно.”

Сингълът Heart Shaped Box печели наградата на MTV за най-добър алтернативен клип. Докато самият албум "In Utero" е номиниран за "Грами" в категорията “Най-добър алтернативен албум за 1993г.“ Същата есен групата тръгва на щатско турне, първото голямо в щатите след фурора на "Smells Like Teen Spirit". Въпреки, че албумът и турнето са успешни, продажбите не покриват очакванията.
В края на 1993г. Кърт се отдава изцяло на дъщеря си. Той дори спира наркотиците - "Смисълът на живота ми е Френсис! Щях да полудея когато Къртни я взе със себе си на турне! И двете страшно ми липсваха. За Нирвана вече не ми пука! Мразя ги, не мога да свиря повече с тях. Мечтая да свиря с Майкъл Стайп..."
Критикува остро медиите, които ги преследват. В последното си интервю, два месеца преди смъртта си Кърт споделя “Продължавам да чета по списанията “Кобейн - вкиснатия, мрънкащ, невротичен, заядлив тип, който мрази всичко, мрази живота си.” А аз никога през живота си не съм бил по-щастлив. Изкарахме албума. Имам семейство, дете. Ако не беше групата, тези неща никога нямаше да се случат. Наистина съм благодарен…..Надявам се да не изпадна в такова блаженство, че да стана скучен…Аз съм много по-щастлив, отколкото си представят хората.”

През ноември 1993 г. Нирвана записват Unplugged концерт в студио в Ню Йорк. Групата решава да не свири най-популярните си песни, с изключение на Come As You Are. ”Знаехме, че не искаме да правим акустична версия на Teen Spirit….Щеше да е много глупаво….. Много от нашите песни не биха звучали добре в акустичен вариант. Бендът реши, че има по-подходящи за този формат песни.” - коментира Грол.
Включени са още относително неизвестни кавъри, с гости Chris и Kurt Kirkwood от групата Meat Puppets. Всяка песен е изпълнена без никакви проблеми, вдъхновено, като на магия, което е необичайно за записите на Unplugged формата. Нирвана доказва, че е надскочила грънджа и има разнообразен музикален вкус.
MTV го излъчва през декември 1993 г., а през ноември 1994 той е издаден в албум. Оглавява класациите и продава 5 милиона копия до май 1997 г. На следващата година е удостоен с Грами за най-добро алтернативно изпълнение. Това е техния последен албум, който звучи като послание от отвъдното.
На 8 януари 1994 г.е последното шоу на Нирвана в Сиатъл от американското им турне. През пролетта заминават за Европа. На 1 март в Мюнхен, Германия на Кобейн е дадена диагноза - бронхит и тежък ларингит. Следващото шоу е анулирано.
В Рим, след изтощителен концерт, той си прави коктейл от шампанско и едно извънредно силно приспивателно Rohypnol. Изпада в кома, от която по-късно се събужда. Веднага около него започват да витаят слуховете, че е направил опит за самоубийство. Докторът, който го лекува, коментира, че това е станало случайно. Останалите концерти от турнето са анулирани.
Седмица след европейското турне Кърт е обхванат от силна депресия. Той не може да понесе собствената си слава и усеща, че акулите в музикалната индустрия, ще погълнат и Нирвана. Старите болки в стомаха се засилват още повече и стават непоносими, което го принуждава отново да прибегне към дрогата.
През последните седмици от живота си той живее с постоянното чувство, че някой го следи, че някой желае смъртта му. Негов приятел му купува пушката, с която след това се самоубива. Бившият мениджър на Нирвана описва Кобейн като крайно несигурен и че отрича да прави нещо саморазрушително.
По настояване на Къртни и мениджърите на Нирвана Кърт постъпва в клиника за дезинтоксикация в Лос Анджелис на 30 март. На другия ден избягва и се връща в Сиатъл.
Ден преди смъртта на Кърт Кобейн, майка му подава молба до полицията да бъде издирен, защото не го е виждала от шест дни. На 8 април 1994 г.той е открит от електротехника, извикан да постави нова аларма в къщата на семейство Кобейн в Сиатъл. След като намира трупа, Смит звъни първо в полицията, а след това на всички радиостанции в Сиатъл, които в началото го помислили за поредния откачен фен, търсещ начин да стане известен. Само няколко часа по късно новината се разпространява из целия свят. Кърт Кобей е мъртъв, прострелян в брадичката с ловната си пушка. Смъртта е настъпила на 5 април 1994г. На стената до него е написано със спрей "Никой от вас няма да разбере истинските ми намерения!” А в пръстта на стайното цвете има прощално писмо:
“Имам богиня за съпруга и дъщеря, която твърде много ми напомня на мен самия - изпълнена с радост и любов и с целувки за всеки, който се изпречи на пътя и, защото хората са добри и никога не биха я наранили.Това ме ужасява. Не мога да понеса мисълта Френсис да се превърне в жалкия, нещастен, саморазрушаващ се мъртъв рокер, в който съм се превърнал аз…Къртни, продължавай напред ,заради Френсис. Животът и ще бъде много по-щастлив без мен……

Обичам ви, обичам ви………”

Той се обръща и към феновете си в писмото:
“От дълго време вече не се вълнувам от това да слушам и създавам музика. Не мога да ви лъжа. Не е честно нито към вас, нито към мен. Най-голямото престъпление, което мога да извърша е да се преструвам, че изпитвам удоволствие да излизам на сцената и да свиря……Не мога да преодолея безсилието, вината и съпричастието, които чувствам към всички…..Аз обичам хората твърде много, толкова много, че се натъжавам…
Благодаря на всички ви от дъното на изгарящия ме от болки стомах за вашите писма и за вашата загриженост през последните години. Помнете:

"It's better to burn out than to fade away."

“По-добре е да изгориш напълно,
отколкото да вехнеш бавно.”


Смъртта му остава мистерия и до днес, според официалната информация Кърт Кобейн се е самоубил. Близките му говорят за други случаи на депресия и самоубийство в рода. Голяма част от феновете му отказват да повярват на тази версия. Новоселич и Грол мълчат.
Кобейн няма гробно място. Тялото му е кремирано, а пепелта разпръсната. На 10 април 1994 г. около 7 000 фенове се събират на бдение в парка на Seattle Center.
Всяка година те му отдават почит във Viretta Park, близо до неговия дом.

Още три мои любими песни, освен Teen Spirit

Come As You Are
(Nevermind)

Ела, такава, каквато си сега
Ела, такава, каквато си била
Такава, каквато искам да бъдеш
Като приятел, като приятел
Като отдавнашен враг.




Lithium
(Nevermind)




Where Did You Sleep Last Night? (Unplugged)

Тази песен не е на Нирвана. Но ще се запомни като песен на Нирвана…
Тя е американска народна песен от около 1870 г., популяризирана от LeadBelly. В нея се говори за момиче, изгубило съпруга си.

Момиче мое, не лъжи
Къде спа, кажи ми, нощес?
В боровия лес, в боровия лес
Где слънце не блести.
Ще мръзна, ще зъзна нощес…..

Тя е последната по ред песен и продуцентът се опитва да ги накара да я изпълнят втори път. Кърт отговаря
“Не мога да надмина това изпълнение.”

Не, не би могъл.......
Последната записана песен, която е изпял.
Една от най-силните като емоция песни на Нирвана.
Винаги, когато я слушам ме побиват тръпки….
Винаги, когато я слушам пред мен е образът на Кърт, който сякаш пее за собствената си съдба.




Самоубийците често са считани за най-слабите хора. Не съм съгласна. За мен те са най-смелите. Невъобразимо е как човек стига до такова решение. Още по-невъобразимо - как го осъществява. Това не е точната дума. “Осъществява се” значи, че нещо се превръща в реалност, дава му се съществувание. Не се отнема съществувание - на 27 години. Колко ужасно трябва да си се чувствал, колко дълго трябва да си се чувствал ужасно, за да вземеш крайното решение за края си.
Няма смисъл да се нищят причините. Човекът отдавна вече го няма. Но следата му остава.
Ярката следа на един от най-влиятелните творци в рокмузиката, наречен от списание Time "Джон Ленън на модерния Северозапад” , който и след смъртта си продължава да привлича нови и нови фенове. Още по-ярка е тя в умовете и душите на едно поколение, което го направи свой СИМВОЛ........МОЕТО ПОКОЛЕНИЕ!

_________________
“The words have made a perfect burden.”


Пет Юни 19, 2009 5:25 pm Профил Галерия на потребителя
Tinkerbell
Tinkerbell
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 7:33 pm
Мнения: 3752
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: 90те.......Алтернативата

Подмамена от глас на Минотавър
в градина - лабиринт се озовах
с магнолии - стомана, трънен лавър
и джунгла от изригващи слова...
Сред грохот на подземни ятагани
цъфтят с ръждив сюрреализъм
и малко други са призвани
да дишат с този организъм,
с неравните откоси на сърцето,
в най-черните от слънце дни,
гласът - хипнотизиращ неусетно,
приклад и сол със мене поделил...
Изгубена от век във лабиринта
кълбото си за връщане зарязах
на прага на съдбовната градина –
енигмата, която ме беляза.
И нека ме наричат странна,
да дишаш звуците й е изкуство,
във нея искам да остана,
докато чувам и......докато чувствам!


Happy Birthday Mr. Cornell !

Black Hole Sun



_________________
“The words have made a perfect burden.”


Пон Юли 20, 2009 5:54 pm Профил Галерия на потребителя
Tinkerbell
Tinkerbell
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 7:33 pm
Мнения: 3752
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: 90те.......Алтернативата
И стигам до една от най-любимите ми групи. Рязах, трих.....по-малко не може. Или се чете на един дъх, или въобще не се чете.





В Magnuson Park в Сиатъл се намират причудливи съоръжения - скулптури, направени от тръби, които издават странни звуци, когато вятърът се заиграе в тях. Наречени са Soundgarden - градина от звуци. Това е името, което местна рок група си избира за свое. Никое друго не би и прилягало по-добре……Саундгардън - групата гръбнак на Seattle sound, първа привлякла вниманието на музикалния свят към Изумрудения град в края на 80те, еманацията на понятието гръндж и по ирония на съдбата тази, която го “уби” с разпадането си. Тя минава като червена линия от началото до края му.
Soundgarden се сформира в Сиатъл през 1984 г. от Chris Cornell, който първоначално е барабанист и вокалист, Kim Thayil - китарист, HiroYamamoto - басист и Scott Sundquist - барабанист. С идването на последния, Крис Корнел поема изцяло ролята на вокалист - фронтмен. Те са тежък метален бенд, с ревящи вокали и витиевати китари….с дързост и инат…и още нещо….. Като свои музикални влияния, с които са израснали, посочват Beatles и Aerosmith, Black Sabbath, пънк групите Black Flag, The Stooges, The Dead Boys, The Ramones, Joy Division, Bauhaus.
През 1985 г. е издаден албумът „Deep Six”. В него са включени 6 групи - Soundgarden, Malfunkshun , Green River ,Тhe Melvins, Тhe U-Men и Skin Yard. Този албум е първата птичка, която известява появата на нов стил в рока, а тези групи са неговите създатели. С течение на времето той добива легендарен статус. Саундгардън участват с три песни, които се оказват първите им записи за по-широко разпространение. През 1986-87 г. стилът им - микс от разтопена метълна лава и суров пънк звучи като малка революция. От всички групи, единствено на тях е писано да стигнат върха. Pavitt и Poneman от Sub Pop Records инвестират в първия албум на Саундгардън - Screaming Life (ЕР) от 1987г. и втория Fopp (ЕР) от 1988 г., с думите, че един ден те ще станат световноизвестни.
Те бързо стават най-горещия бенд в града. Хора от A&M и Warner Bros., впечатлени от албума Deep Six, идват да ги гледат. Емисари на голямата звукозаписна компания A&M Records ухажват групата с цел подписване на договор. Но бандата упорито увърта. Не иска това да стане така бързо и изведнъж, за да не отчужди вече нарастващия брой свои фенове, а също и за да затвърди авторитета си на ъндърграунд група. През 1986та сменят барабаниста с Matt Cameron от Skin Yard, а през 1988 г. издават първия си албум с независимата инди компания SST - Ultramega OK , който след две години получава Грами номинация за най-добро метъл изпълнение. По-късно същата година упорството на A&M води до подписването на договор. През 1989 издават албума Louder Than Love. В него те развиват напорист, мощен и интелигентен саунд. Албумът изпреварва с почти година и половина появата на понятието “алтернативен пазар”.
“Ние бяхме единствения инди бенд в Сиатъл, който подписа с голям лейбъл. После всички групи ни критикуваха. Но ние се стараехме да избегнем да падаме в дупките, за които ни предупреждаваха. Виждахме примерите около нас, знаехме,че имаме пълен контрол върху всичко, касаещо групата…..Договорът беше такъв, какъвто ние го искахме, компанията ни подкрепяше, но не ни възприемаше.Те бяха тайно убедени, че за нашата музика няма реален пазар. Така решиха, че ние сме метъл.“(Крис)
Да, поколението Х се отнасяше със значителен цинизъм (в смисъл отричане) към всичко, което беше скъпо на предишните поколения, основно на поколението “Бейби бум “, това на родителите им. Техен изразител в музиката става грънджът, поникнал и избуял от неудовлетворението, безизходицата и разочарованието на младите хора, които живеят във времето след края на студената война, при управлението на Рейгън…Списание Time обобщава: “Те притежават съвсем мъгляво чувство за собствена идентичност, но проявяват значителна загриженост към всички проблеми, които предишните поколения са им оставили да решават…..Това са двайсе и …..годишните, около 48 милиона младежи между 19 и 29 години…До сега (статията е публикувана в края на 80те години) те са безгласно поколение, почти непознато като социална сила и дори едва забелязвано….То презрително отхвърля навиците и ценностите на поколението “Бейби бум “, като го намира за егоцентрично, капризно и непрактично. Докато те са имали спокойно и ведро детство през 50те години…днешните двайсетгодишни растат във време на наркотици, разводи и икономическо напрежение. Те се чувстват повлияни и променени от социалните проблеми, които получават в наследство - расовата омраза, бедността, СПИН, разделените семейства и федералния дефицит.”

Саундгардън прави последната стъпка, преди да се почувства като отбор от най-всеотдайните играчи. Напуска басиста Yamamoto. На неговото място момчетата избират Ben Shepherd, който също свири в местна група и чийто любим бенд е……Саундгардън. През 1990 г. групата е окончателно оформена, стабилизира се, става по-тежка и мощна от повечето тежки и мощни метъл групи.
На 8 октомври 1991 г. издават Bаdmotorfinger, първия им платинен албум и както скоро след това ще се разбере - един от легендарните, дефиниращи грънджа албуми, също номиниран за Грами за най-добро метъл изпълнение.
В него ври и кипи един тежък рок, коренящ се в 70тe, но с инди-пънк естетика. Започват да ги наричат Сабат и Цепелин на поколението X. А те са нещо много повече - безотказно забиваща смазана машина, металургичен цех в пиков работен час, който пънк-бунтарството дезорганизира по уникален начин, за да се появи нова порода - неокласика в рока. И от всичко това бунт, гняв и ярост се изсипват като лавина - “Саундгардън срещу света”(Ким)………като табун току-що отвързани жребци, хапещи до кръв всичко,с което човекът им е ограничил свободата. Дори и днес този албум звучи безмилостно с гласа на Крис, който “може да обели боята от стените”(Хенри Ролинс) и със сигурност да разклати основите им със тътнещите си подземни китари и неравноделни ритмични атаки. Сълзливи балади няма, техниката е на прага да експлодира. Това е първична, варварска и революционна музика, която не носи отговорност за последствията….Всъщност носи…..за издухването на тогавашния лустросан глем метъл от картата на рока.
Саундгардън е една от тези групи, които поставят критиците в безпомощно състояние, в опитите си да ги поставят в някакви категории и рамки, като например “авант-гръндж-траш-пънк-психеделик-монстър-хардкор”. Аз бих ги нарекла Soundenigma….звукова енигма. То какво ли стандартно може да се очаква от изобретателен китарист, дипломиран философ, със съответстваща дълга брада, при това от индийски произход (Ким Тайл), гласовит поет-отшелник, най-добрия рок вокалист на 90те, с афинитет към езотеричната литература, високите скорости и с тънко чувство за хумор (Крис Корнел), басист - симпатичен социопат, продал душата си на пънка (Бен Шепърд) и барабанист - най-общителния от тях, но все пак резервиран скептик, един от най-добрите барабанисти в рока за последните 20 години (Мат Камерън).
Автори на музиката са и четиримата членове на групата, почти всички текстове са на Корнел. Темите им засягат подтисничеството, фалша и лицемерието, потъпкването на свободата и недолюбването на религията. “Когато съм ядосан и искам да го изразя, пиша песен…” казва Крис. Песента Slaves and bulldozers е смазващо звучащо директно обвинение към фалша в музикалната индустрия под смазващите му вокали……

Всичко, което казах ми е важно
Всичко, което дадох ми е нужно
Девствени очи и погледи мръсни
Следят ме що имам и вземам
Броят ръцете, които здрависвам
Защо треперите - сега разбирам
Изяжте се от яд
Безплатно возене повече няма
Изяжте се от яд
Каквото има за мене остава


Текстът на Outshined изразява чувствата на цяло едно поколение.
“Аз преминавам през периоди на изключителна самоувереност, чувствам се, все едно мога да направя всичко…..Може би феновете го виждат на сцената и ми се създава някакъв геройски имидж. Но после някой казва нещо, независимо колко незначително, или пък на мен ми се появява нещо в главата и изведнъж се мятам в обратната посока - Аз съм боклук и нищо повече не мога да направя. Ето оттам идва Outshined…и затова никога няма да се считам за герой”(Крис)

Събудих се така подтиснат
Избегнах да бъда продаден
Въртя все още филмът
Но историите остаряват
Своя образ видях огледалния -
Не отиват на добре нещата
Изглеждам като Калифорния,
Но се чувствам Минесота!

Песента веднага става хит и фаворит на феновете, нещо повече - гръндж химн.
Видеоклипът на Outshined ги популяризира дотолкова, че стих от текста на песента става заглавие на филма “Feeling Minesota” с Киану Рийвс и Камерън Диас. Песента участва и в саундтрака на друг филм - “Истински романс” на Тарантино.



Тук е и песента Rusty Cage. Може би най-яростна от всички в този албум е Jesus Christ Pose (превода под клипа). Това не е песен, а по-скоро абсолютна инструментална и вокална инквизиция върху сетивата за едни…или избиване на тапата на отдушника за други.
Клипът е забранен за излъчване от MTV, заради криворазбрано “неприемливи антихристиянски ” образи. Във Великобритания момчетата получават дори смъртни заплахи. Крис обяснява, че е написал текста като реакция на възмущение срещу разпространената мода сред някои известни рокзвезди и манекенки да си правят фотосесии в многострадални пози на разпнатия Христос.

От края на 1991 групата прекарва почти година в изтощителни концерти и пътувания - турнета в САЩ и Канада. По договор са задължени да откриват за голям метъл бенд……Guns N` Roses. Саундгардън изглеждат като пълните им антиподи. Те са всичко, което Гънс не са. След шоуто зад сцената при Пушките гъмжи от хора - охрана, персонал, гости…При Гардън е необичайно тихо, няма коктейли, преса и камери. Няма никой. Те стоят в буса. По-късно Аксел ги кръщава на шега Frowngarden - Намръщената градина. ”Това е Саундгардън срещу целия свят. Ние сме сериозен кръг от четирима, които вдигат щитовете си и карат зяпачите да замлъкнат. Ние крещим на хората да слязат от буса ни, заплюваме ги, изблъскваме ги - всичко, каквото е нужно. Ние не сме вашите герои.” - подсмива се Ким. Журналист пита колко момичета водят със себе си на турнето…Нито едно?!…Както винаги философът Ким има готов отговор “Саундгардън е секс, наркотици и рокенрол, обаче без секса и наркотиците…” Има само бира.
Те са възхитени от отношението на бандата Guns N` Roses към тях. Поканени са лично от момчетата, а Аксел възкликва в интервю “Наистина се наслаждавам на Саундгардън. Вокалистът им направо ме загробва.” Погаждат се, въпреки, че не се засичат често зад кулисите. По-късно Гънс правят кавър на песента им Big Dumb Sex.
“Много от писанията за начина, по който Guns N` Roses приемат успеха си и какво правят не са верни. Те са доста приземени, но хората не искат да ги приемат по този начин……..Журналистите винаги предполагат какъв си, те винаги тръгват към най-очевидните и най-лесни неща…И искат от теб да подкрепяш тяхната дефиниция за теб самия, за да могат да кажат, че са прави.”(Крис)

В края на 1991 и началото на 1992 г. гръндж вълните заливат мейнстрийм рока. “Ние не се изненадахме от нашия успех, изненадахме се от това колко бърз и прекален беше успеха на четирите сиатълски гръндж групи. Не мислехме, че ще станем толкова големи. Знаехме, че популярния рок не струва, но не знаехме, че милиони хора се чувстват по същия начин.”(Ким)
Обществото е стъписано и изумено - Откъде се появиха тези момчета? Обективите на медиите започват да преследват всичко, което има и най-малко отношение към “новата” музика. Лудостта стига дотам журналист от реномирания вестник New York Times да публикува списък на гръндж - жаргона, който уж се говорел в Сиатъл. Той се е хванал на въдицата на една служителка в Sub Pop - Megan Jasper, която нашега измисля гръндж-език. Модата не остава по-назад. От Пето Авеню в Ню Йорк до последния квартален мол, навсякъде е пълно с карирани ризи и кубинки. Poneman казва ” Това облекло бе отрицание на цялата тази лъскава и крещяща естетика, която съществуваше през 80те”. През 1993 г. списание Entertainment Weekly пише, че такава експлоатация на субкултура не е имало от времето, когато медиите откриха хипитата през 60те.” The New York Times сравнява “огрънджавяването на Америка” с масовия маркетинг на пънка, диското и хип-хопа в предишните години.
Младежта обаче посреща грънджа като месия.

Superunknown (Супернепознато) е издаден на 8 март 1994г. и моментално оглавява класацията на Билборд. Продаден е в пет милиона копия до 1996та. Заедно с черния албум на Metallica, Ten на Pearl Jam и Nevermind на Nirvana, той става един от определящите ерата на рока през 90те. Песента Black Hole Sun става вселенски хит, а видеоклипа и получава наградата на MTV за най-добро метъл/хардрок видео за 1994 г. И до днес е считан за един от най-добрите в рока. Режисьор е Howard Greenhalgh, работил за Pet Shop Boys, Sting и Enigma. По думите на Ким, това е един от малкото техни видеоклипове, от който са били доволни.
Следващата година Black Hole Sun получава Грами за най-добро хардрок изпълнение, номининация за най-добра рок песен, а Superunknown е номиниран за най-добър рок албум. Песента Spoonman също е с Грами за най-добро метъл изпълнение.
В този албум саундът е много по-полиран, дълбок и многопластов, отколкото в Badmotorfinger. Без да е по-малко тежък, Superunknown показва развитието на бенда, носи нови щрихи на поп и психеделия, източни мотиви, по-голяма динамика и по-богат звук, подсилен от доста сериозното присъствие на Корнел като ритъм китарист и като вокалист със собствен стил. Той е автор на половината песни, в това число най-големите хитове и съавтор на почти всички останали. Soundgarden не звучат като никой друг, освен като себе си. Резултатът е един великолепен, монументален албум, който ги утвърждава като една от най-големите групи в рока на 90те. Музикалната критика е в еуфория. David Browne от Entertainment Weekly определя албума като нов стандарт за всяка музика, наречена метъл.
Разликата с Badmotorfinger е значителна. Все едно е друг бенд, попаднал в пълната с опасности и изненади страна на Супернепознатото - “Първо ти краде ума, после ти краде душата”.С този албум поемат по нови посоки, експериментират доста повече и поемат повече рискове. “Нашите албуми не са от тези, за които знаеш какво точно купуваш. Това ме прави наистина горд. Че хората си купуват нещо истинско, че то е дошло от сърцето на тази група, станало е част от тях и е истинско...Мога да заспивам спокойно вечер, знаейки, че не ги насочвам в посоката, в която те да ми плащат, а аз да им се присмивам по целия път до банката. Никога не го правим и няма да го направим” (Крис) Текстовете задълбават още по-дълбоко и още по-болезнено в изтормозеното съзнание на индивида, който не може да намери своето място в света. И неминуемо - в Голямото Противоречие на грънджа - невъзможността му да се справи с Голямата Слава. Според Мат, текстовете са апел към света да остави Саундгардън на мира.
Списание Rolling Stone дори определя Superunknown като много по-опустошително изображение на отчуждението и отчаянието в музиката, отколкото In Utero на Нирвана. “ Аз не съм депресиран и гневен, поне не през цялото време. Не се чувствам самоубийствено. Ако напиша депресираща песен, това обикновено ме кара да се чувствам по-добре……Нямам никакъв интерес да съм песимистичен и мрачен през цялото време самоцелно, и винаги търся неща, които да ме радват и да ме правят щастлив. Но не живея в пашкул и не го оцветявам в розово. Знам какво става около мен достатъчно добре, за да съм обезпокоен от него във всекидневието си………… Сега повече от когато и да било има толкова много информация, която младите трябва да пресеят, за да стигнат до своята собствена идентичност. Мисля, че ще има все повече и повече хора, които ще губят надежда. Това е първото поколение, което може да погледне на загиването на човешката раса твърде реалистично. Сега вече не е “След 3 или 4 поколения може да няма риба”, сега е “Ние нямаме вече риба”. Не можеш да хвърлиш млад човек в тази среда, в това време без никакава подкрепа. Тя е вече толкова намаляла. Така поне го чувствам аз. Успявам в това, което правя, но нямам представа накъде отивам и как се вписвам в обществото.”(Крис)
Black Hole Sun (линк в горния пост) Корнел пише за 15 минути, рисувайки с думи живописна, но тъжна картина. Тя е нетипична за бенда песен, има красива мелодична линия с психеделичен привкус, всмукана от торнадото на Чернодупковото Слънце. До днес тя е най-популярната им песен, визитната им картичка. Въпроси предизвиква стиха “Времето на честните хора отмина” и “никой като теб не пее вън”, за които някои предполагат, че се отнасят за Кобейн. Това не е възможно, тъй като той се самоубива месец по-късно след излизането на албума Superunknown, но звучат плашещо пророчески. “ Наистина вярвам, че времето на честните хора отмина. Трудно е човек да си създаде собствен живот и собствена свобода. И ще става още по-трудно, и ще създава все повече и повече разочаровани хора, които стават гневни и безчестни и искат да използват другия, за да получат каквото искат. В нашата професия това се среща често - да се изкачваш, стъпил на гърба на другия. Щастливи сме, че никога не ни се е налагало да го правим. Отчасти това е заради нашата неотстъпчивост, а останалото е било късмет.”(Крис)

В очите ми непредполагано
И скрито от човешки взор
Лежи змия с лице укривано
Във слънцето за мой позор
Кипяща жега, зловоние лятно
Небето под чернилката е мъртво
Повикай ме по име през белтъка
И отново ще чуя викът ти
Чернодупково Слънце
Няма ли да дойдеш
Да отмиеш дъжда надалеч

Заекващ, хладен и прогизнал
Приятелю, топлия вятър грабни
Времето на честните хора отмина
Понякога тъй дълго за змии
В обувките си ходейки насън
Се моля младостта си да запазя
Небесата надалеч пропъждат Ада
Но никой като теб не пее вън

Герой на Spoonman е уличен музикант от Сиатъл, който свири на лъжици. Написана е от Корнел още през 1992ра за филма Singles, но бендът я харесва и я Soundgarden-изира. “Хората си мислят, че той живее на улицата и прави това, защото няма постоянна работа…Текста изразява чувството, че по-скоро бих се идентифицирал с него, отколкото да го гледам как свири.”(Крис) Самият Аrtis the Spoonmаn участва във видеоклипа и го озвучава с лъжиците си.В My Wave един проклет пънк-поп съска през зъби срещу прекаленото медийно внимание върху бенда, преминаващо в провлечено-застрашителната композиция на Мат Камерън - Mailman.
Fell On Black Days говори за черните дни на всеки от нас с подтиснато-прекрасния глас на Корнел и стиховете му, които звучат като афоризми. “Това е чувство, което съществува у всеки човек. Ти си доволен от живота си, всичко върви добре….и изведнъж осъзнаваш, че си много нещастен, до степен наистина да се уплашиш. Няма конкретно събитие, което да е причина за това, просто един ден разбираш, че всичко в живота ти е провал.”(Крис)

От каквото съм се страхувал, оживя
С каквото съм се борил, стана моя съдба
Тъкмо, когато всеки ден
Трябваше с усмивка да ме поздрави
Избледнели бяха слънчевите петна
Времето сега убивам
Защото попаднах на черни дни
Когото съм излекувал, разболях
Когото съм прегръщал, разочаровах
Аз съм търсеща светлината душа
Но не мога да я видя в мрака
Само се преструвам, когато сполуча
Защото попаднах на черни дни
Как бих могъл да знам,
Че това ми е съдбата
Но няма да се противя
Ако трябва да се променя



Ким, който никога не е взимал уроци по китара, (но е получил музикално възпитание от майка си - концертираща пианистка) в този албум изпъква повече с творчеството си при създаване на рифовете, отколкото със скорост и виртуозност. Понякога вокалите се конкурират с водещия риф, което прибавя динамика на песента. “Песните в Superunknown имат много по-голямо разнообразие и вещество в тях. Много по-интересни са за слушане, има нишка, която ги свързва….Аз подходих по-семпло и се опитах да нагаждам свиренето си към песните и да се потопя повече в музиката….Това само по себе си е много по-трудно, отколкото да свириш неравноделни ритми…все още има малко песни в 4/4( Spoonman - 7/4 и 4/4, My Wave - 5/4, Fell On Black Days 6/4, Black Hole Sun - 4/4 и 9/8 в китарното соло). Всички се опитахме да се фокусираме основно върху песента…..Това изобщо не беше трудно, просто трябваше да започна да чувам музиката различно….”(Мат) Според Ким използването на неравноделния ритъм в тяхната музика е непреднамерено и напълно случайно.

На 8 април 1994 новината за смъртта на Кобейн ги заварва на концерт в Париж. Те са съкрушени. Особено Бен (който е работил за Нирвана) и Ким, които са приятели на Кърт. Това е най- тежкия удар за грънджа, и втори след смъртта на Andrew Wood през 1990та. ”Трудно ми е да не изпитвам горчивина. Загубихме добри приятели. И изведнъж разбирам, че се е превърнало в мода. Това е като мините. Все едно да дойде някой в града ти с булдозери, да започне да копае в твоята прекрасна планина, да изхвърля това, което не му трябва и да го остави да изгние…….Изведнъж виждаш по TВ как хора от Сиатъл, които познаваш и обичаш, са възприемани погрешно, защото така ги представят медиите. Не можеш да се отървеш от мисълта, че някой някъде е ограбен. И не мисля, че съм само аз. Всички са.”(Крис) Тук идва и въпросът за дрогата………. тихия убиец на не един музикален талант. Soundgarden се опазват чисти. Това, че не употребяват дрога им помага да останат заедно. Имат приятели, които употребяват. “За тях дрогата създава различен свят. Не можеш да работиш или съществуваш в чуждия свят, ако те вземат дрога, а ти - не.Това не значи, че аз понасям стреса по-добре от ползващите дрога, просто съм избрал да не я взимам. Тя не е нищо друго, освен саморазрушение….”(Крис)
И въпросът за славата, парите и медиите……“Хората си мислят, че като имаме платинен албум, значи сме неприлично богати…..Ние сме твърде затворени наистина. Винаги сме били. Можеш цял живот да си останеш инди бенд, дори и да си номер едно в Америка. На нас ни е по-лесно вероятно, защото сме група от 10 години. Успехът ни не дойде за една нощ……..Най-близо до славата сме били, когато Superunknown дебютира на върха на Billboard. Направихме го без да се наложи да се правим на попзвезди”…”Ние не се променяме заради пазара, ние продължаваме, докато пазарът се промени за нас. А мисля, че той доста се промени.” (Крис)
Саундгардън осъзнават, че Superunknown ги е изстрелял в мултиплатинени висоти, но не изглеждат нервни. Седят спокойно като каре медитиращи будистки монаси в окото на медийния ураган, който удря тежко останалите големи гръндж групи. Стремят се към колкото се може по-голяма анонимност, по-далеч от медийната шумотевица…..Поколението Х най-много е критикувано заради възгледа си, че чашата е наполовина празна, на който Саундгардън приписват продължителното си оцеляване и успеха си като група. “От самото начало никой не би могъл да бъде по-лош наш критик от самите нас. Бяхме подозрителни към всичко. Най-лошите ни кошмари и страхове, свързани с индустрията, феновете и папараците бяха винаги по-лоши от реалността…..Искрено вярвам, че дори да бяхме станали известни за една нощ, бихме се справили с успеха по-добре от повечето групи.”(Крис)

Down On The Upside е издаден на 14 май 1996та. Заема второ място в Billboard. През 1997 сингълът Pretty Noose е номиниран за Грами за най-добро хардрок изпълнение, а Blow Up The Outside World и Burden In My Hand оглавяват рок класацията на Billboard.
Заглавието Down on the Upside (Надолу по нанагорнището) идва от стих на песента Dusty, който според Корнел представя различните усещания, които предизвиква албума. Тук бендът е в най-твърдата си и усъвършенствана форма - 16 песни разтърсващ рок, скорострелен пънк, акустичен финес и нови предизвикателства. Материалът е по-вокално ориентиран, с по-малко рифове, но с достатъчно тежки китари навсякъде.В този албум те са по-стабилни и прогресиращи отпреди и вероятно най-свободни творчески. За първи път сами са си продуценти. Смятат, че Superunknown е твърде полиран за тях, затова в Down On The Upside обръщат повече внимание на чувството. ”Албумът звучи така, все едно си на турне. Записахме го по най-натуралния начин……Той би бил най-изчистения и семпъл мелодично, по отношение на партии и цветове, но всъщност не е. Вероятно е по-цветен.”(Крис)
Те все още са гневни, но когато остаряваш си вече уморен да си нараняваш кокалчетата на пръстите, докато блъскаш същата стена.
В Overfloater Крис свири на пиано, в Applebite Мат - на Moog синтезатор, а песента на Ким - Never The Machine Forever с ритъма си в 9/8 си звучи като балкански фолкметъл. Пънк психеделията Pretty Noose говори за атрактивно опакована лоша идея, нещо, което изглежда страхотно на пръв поглед, но може да те ухапе. Ty Cobb е пънкрок - скоросмъртница с инструментален дуел между Бен и Крис - на мандолина и мандола, а техен секундант е мантрата “Hard headed fuck you all”. Авторът Бен, който е композитор на още няколко песни в албума, решава да включи допълнителните инструменти “Когато я прослушвахме, разбрах, че китарите не звучаха като моето демо. Звучаха твърде типично, като пънкрок боклук.” Ким добавя “ Тази песен звучи така, сякаш може да се разпадне всяка секунда, но остава цяла. Това е нещо, което много групи пренебрегват. Но пънк рока винаги е имал този елемент - едва да е в състояние да удържа кормилото.” Blow Up The Outside World е последния сингъл и последното видео на бенда, може би заради това изявява една от характерните черти на грънджа - тихите куплети и катарзисните рефрени, засилени още повече от апокалиптичните лирики.

Нищо не е в състояние да ме убие
Независимо колко много се старая
Нищо не може очите ми да скрие
Нищо не може да ме сломи
за твоя мъка или радост…..
Нищо не може да ме довърши
Преди аз да се довърша сам

Трябва да ви стане ясно
Искам, но не бих могъл
Опитвам, ако и да е ужасно
Да го пратя в огнения Ад
Желая, но не бих могъл
Да взривя останалия свят

За мен лебедовата им песен е Burden In My Hand. Във видеоклипа те вече не изглеждат като един отбор. Четирима мъже с наведени глави и угаснали погледи, които не се срещат. Като че ли всеки момент ще поемат по различни пътеки, оставяйки Soundgarden назад, като бреме в ръката, като любовта на живота си, която са изгубили…..и която винаги ще ги боли…..

Затвори очи, сведи глава
Имам нужда от малко съчувствие
Защото голям е страха
А любовта за всички е,
Но НЕ за мен
Днес застрелях любовта си
Ще плачеш ли за МЕН

Само бреме във ръката
Още една котва в душата
Само тумор във главата
Потъвам в тъмнината.



“Мисълта, че някой може да разбере погрешно текстовете ми изобщо не ме притеснява….. Ако си похарчил пари за албум, който те окуражава да си създадеш собствени тълкувания на текста - визуални, мисловни, емоционални, значи си е заслужавал парите. А за нас като бенд си е заслужавало усилията да го запишем преди това.”(Крис)
Саундгардън е единствената група, свирила два пъти на главната сцена на фестивала Лолапалууза. Но през 1996 г. дискомфорта им на сцената е очевиден. Изпълненията им са безрадостни, между тях има дистанция. Още при записите на Down On The Upside са се появили творчески разногласия между Крис и Мат от една страна и Ким от друга относно посоката, в която трябва да се развива саунда на групата. Една от важните причини е нежеланието им да продължават с турнетата след 12 години изтощително обикаляне по света.
Новата 1997 г. ги води в Австралия и Нова Зеландия и накрая последните им два концерта в Хавай. Бендът обявява почивка до есента, но на 9 април 1997 съвсем изненадващо, по общо съгласие, без драми те обявяват разпадането си. Това не им позволява да западат безславно, а да завършат с достойнство, когато са на върха, с приблизително 30 милиона продадени албуми.
Те в крайна сметка се предават пред нежеланието си да правят турнета, с навлизането им във възрастта над 30 г. Това е знак и за настъпилата промяна във времената. През 1994 г. Nirvana не съществуват, Alice In Chains са в пауза за неопределено време, Pearl Jam се оттеглят съзнателно от медиите. Остават само Гардън, но те никога не са били чак толкова много експлоатирани от тях. Сравнени с останалите големи сиатълски групи, Саундгардън са с най-тежък саунд, най-многообразни стилово и поради това по-трудно достъпни за масовата публика. Звукозаписните компании разбират, че оригиналите се отдръпват от печалбарската операция и бързат да произведат за масова консумация по бързата процедура новоизлюпени групички тийнейджъри, имитиращи Кобейн и Ведър, бързат, докато все още имат печалба. До пълната деградация, до всеобщото отвращение на обществото. “Гръндж” наистина става мръсна дума. “Тази индустрия заслужава шамар през лицето, защото никога не е трябвало да и се позволява да произвежда комерсиално замислена музика. Музика, движена само от пари, заслужава да пропадне. “(Крис) Следва логичен спад в продажбите, големите компании се оттеглят от Сиатъл, Sub Pop е пред фалит, затварят се клубове, градът се връща към тихото си провинциално минало…Списание SPIN пише на корицата си с огромни букви SOUNDGARDEN KILLS GRUNGE DEAD - Саундгардън убива грънджа. Kратко, точно и съдържателно. И тъжно…..след тях зейва огромна черна дупка в плътта на рока.
Те постигнаха всичко - талантливо, упорито, последователно, скромно, без излишен шум. Превърнаха се в една от най-големите и най-важни групи на 90те. "Нашия бенд, както и другите от Сиатъл, нашите приятели определено чувстваха, че ние сме част от важна сцена. Знаехме, че правим нещо уникално. Наистина си помагахме взаимно и още се гордеем, че създадохме велика музика. И най-накрая Сиатъл е горд с грънджа. Мисля, че някъде имаше паметна плоча “Площад на пионерите, където групи като Nirvana и Pearl Jam създадоха грънджа.”(Ким)

_________________
“The words have made a perfect burden.”


Чет Юли 23, 2009 7:46 pm Профил Галерия на потребителя
Tinkerbell
Tinkerbell
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 7:33 pm
Мнения: 3752
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: 90те.......Алтернативата
Още малко музика от Градината :mrgreen: (недостатъчно ми се видя)


по-точно от Градината, когато е била в детската градина ;) , сиреч - първите албуми - индустриалната Beyond The Wheel от Ultramega OK с едно от най-добрите китарни сола и с олимпийски гласов диапазон :twisted:

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=L-yjee-RWkA&feature=related[/youtube]


и Room A Thousand Years Wide от Bаdmotorfinger :twisted:


_________________
“The words have made a perfect burden.”


Пон Авг 10, 2009 6:01 pm Профил Галерия на потребителя
Tinkerbell
Tinkerbell
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 7:33 pm
Мнения: 3752
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: 90те.......Алтернативата
Не знам какво ме задържА да не пиша в тази тема толкова време. Знам и че никой друг не се интересува от нея. Но днес не мога да се въздържа да не я продължа по най-хубавия възможен начин. Вечерта на 1ви януари, след цяла година на витаещи слухове, най-после Крис Корнел потвърди новината, че след 12 години пауза, Саундгардън се събират отново!!!

И въпреки очакването, пак съм неподготвена
Всичкото новогодишно празнуване бледнее пред Новината на Годината - Soundgarden Reunion

Стискам им палци да пометат дигата, яко разкъртена вече от новите албуми на Алис ин Чейнс и Пърл Джем, че да плисне пак с пълна сила оная ми ти сиатълска океанска гръндж вълнА.....сухо парче земя да не остане ;)

На Нова година не гърмях, ма ся паля фитила.....с ReBirth Ritual :twisted: :twisted: :twisted: :twisted: :twisted:


[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=ZEtP74juHJQ&feature=related[/youtube]

_________________
“The words have made a perfect burden.”


Нед Яну 03, 2010 1:07 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Сря Окт 07, 2009 10:33 am
Мнения: 348
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: 90те.......Алтернативата
върна ме в 90те....слушах много гръндж тогава Pearl Jam, Stone Temple Pilots, Alice in Chains, Nirvana, Soundgarden, Offspring, Smashing Pumpkins......имаше и още, не се сещам сега....


thanks :roseforyou:


Сря Яну 06, 2010 11:07 am Профил
 [ 26 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov