Последно посещение: Чет Ное 23, 2017 5:44 am Галерия Галерия   Дата и час: Чет Ное 23, 2017 5:44 am




 [ 25 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща
В долината на слепите пясъци 
Автор Съобщение
Мнение В долината на слепите пясъци
- Не спирай... не спирай...

Изтощението пълзеше на талази като злокобна твар по цялото и същество.
Впи пръсти във влажната земя и зари. Още малко... още малко усилие и щеше да го достигне... Потта и сълзите пареха в очите, гърлото и гореше. Нямаше сили да вие, нямаше сили за нищо, освен да заравя ръце и да дълбае. По изранените и нозе бяха полепнали пръст и листа. Сплъстена и мокра, косата и се виеше по гърба на мръсни кичури, които отмяташе с длан. Тънки вадички кал се стичаха по тях, по челото и, очите, дори по устните.Не им обръщаше внимание, не усещаше нищо. Погледна нагоре - дъжда се усилваше, а тя нямаше време. Нощта беше кратка и трябваше да успее преди първата милувка на изгрева да проникне през дърветата. Трябваше... трябваше да си поеме дъх и да рови, да дълбае, докато не достигне сърцето на земята. Там щеше да положи своето сърце. Искаше да го изтръгне, да го стисне с окървавени пръсти и да гледа как изсъхнало, умиращо, пулсира в отчаян ритъм. Щеше да изчака до последното болезнено присвиване, и да го спусне. Огнената паст щеше да го погълне, искаше да усети топлината... прегръдката. Искаше да го зарови и после да гледа как покълва, пониква, как от недрата се ражда дъх живот, расте, и се превръща в огромно дърво. Огромно и живо. А в разлистените му клони безумно тупти живот, и светлината рисува вълшебни, омайни сенки...

- Има пулс.

Шума достигна до съзнанието и с болка. Нещо я дърпаше, някой говореше, беше невъобразимо светло. По пресъхналия език имаше железен вкус. Опита да го изплюе. Беше изтръпнала и не усещаше нищо. Направи опит да се раздвижи, да изкрещи но не издаде и звук, не помръдна. Само можеше да чува. Заслуша се. Операцията беше преминала успешно.
Вече имаше присадено сърце. Ново. И щеше да живее.


Пет Май 22, 2009 11:04 pm
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: В долината на слепите пясъци
:|
Дали чуждото сърце може да ни промени, или ние променяме него. Или е... просто един мускул?
А ние му придаваме чувственост, слагаме го в центъра на вихрите, на огньовите, на водоскоците си...

такива едни простички въпроси ме напълзяха :oops:

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Пон Май 25, 2009 10:44 am Профил Галерия на потребителя
Мнение Re: В долината на слепите пясъци
Навярно е незаменимо...
Будистите казват, че ума се намира в сърцето, а не в мозъка :)

И без да заменят сърцата ни, частичка от нас всеки ден си отива по мъничко...


Пон Май 25, 2009 12:22 pm
Мнение Re: В долината на слепите пясъци
Една непроизносима отделеност плъзна пипалца и ги впи в небцето ми, точно когато опитвах да прошепна молитвен шарж. Рисувах го дълго... запечатвайки в ума си контурите, прилично графика с въглен, изстърган от душата ми и засъхнал в твърдина. Откъсването ме сви в мълчалив писък и болката ме погълна. Бе се врязал многократно, щрих след щрих, пониквайки като зловонна язва, дала хиляди разсейки. Натравянето следваше пътечките из алвеолите и пръскаше гъста смрад, дробовете ми пулсираха с два такта назад и не проникваха кислород. Задушавах се. Разкъсах слоя прах, покрил плътта ми за да разтворя живодишащи пори. Покапа безсмислие, на малки, извити шипове. Някъде тунелче в дъното на съзнанието ми проблесна с песенна яркост, миг светло, гласче на славей, потръпващо в агония. Неразбиращо протегнах мисълта си и го смазах, както някога правех с мъничките светулки, лепейки ги безмилостно на челото си, за да изглеждам ярка. Дочух плясък на гълъбови пера, затихващ преди мен и останах да дишам отровата. Хедонистично, почти до възторг на сетивата.

В един друг момент, когато живеца докосна за миг пулса ми, покълнах в очите на стрелец, дал безпогрешна посока на мъничко оловно топче с крилца.


Сря Юни 03, 2009 10:15 am
Мнение Re: В долината на слепите пясъци
“Невинаги сме зърнатото от очите, и никога почти - видяното в мечтите. Ала съм чел или пък чувал във балади, че еднорозите във времената млади, познавали умело разликата между двете - лъжата как блести, как истината свети; усмивката на устните и мъката в сърцето.”…

“Часовникът никога няма да удари точния час. По-важно е да разбереш, че няма значение дали часовникът след малко ще удари десет или седем или петнайсет часа. Ти можеш да удариш свой собствен час и да започнеш броенето откъдето поискаш. Когато разбереш това, всеки един час ще бъде точният за теб.”

Из "Последният еднорог"



Нед Юни 07, 2009 11:22 pm
Мнение Re: В долината на слепите пясъци
Пише ми се а не мога. Всички видове музи и музьовци ме напуснаха.

Виждали ли сте пустиня нощем. Прекрасно е... пясъка измива и заличава по-добре от дъжда.


Пет Юли 03, 2009 5:10 pm
Аватар

Регистриран на: Съб Май 09, 2009 6:38 pm
Мнения: 1285
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: В долината на слепите пясъци
Аз пък искам да те ущипя хиперсилно, а не мога.

_________________


Пет Юли 03, 2009 5:30 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Съб Май 09, 2009 6:38 pm
Мнения: 1285
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: В долината на слепите пясъци
И тъй като от пясък сме, ще бъдем неизменно слепи. Пустиннатя ни буря само ясна е и друго из душите си не ще усетим. Ще засенчват песъчинките Луната, вдигнати от нашата отделност, която само тук, сред пясъка, призната е, защото времето е винаги разделно. Но ако лъч единствен ме достигне някак и черупката ми претопи с различен огън, ще кажа на звездите да ме чакат, защото още да летя не мога. И без същински опити - все падам, когато само се стремя да вдишам. Но пустинята ми сякаш още млада е и затуй по пясъците думи пиша за ранености, и болки, и тегоби, и за всичко, що из мен протича. Казват, че и нещо друго има в Гоби, но само за умеещите да обичат... Там фокус е на други измерения, но "фокус" е и думичка за трик... Аз сам съм своето спасение и търся своя чужд език - да заговоря на сърцето в скритото и да забравя явната отминалост. Тогава - всички пясъци - през ситото, преди да са съвсем изстинали. Ако нещо в ситото остане, отхвърлено от таз природа, то - значи сме без глас призвани всичко друго да качим на ешафода.

_________________


Съб Юли 04, 2009 10:02 am Профил
Мнение Re: В долината на слепите пясъци
Празната буква


Ти толкова много обичаш буквите. Обичат те и те, виждам това непрекъснато, гледам отстрани и се удивлявам на танца ти с тях. Усмихваш им се, погалваш ги с любов и започваш да си играеш на най-интересната игра. Подреждаш ги в думички. А какви думички само... подходящи дори за най-трудната или за най-красивата приказка, за най-смисления стих. Разменяш им местата и се раждат още по-хубави, събираш ги по две и вече на листа е изписана трета. Мъдри, тихи или пъстри, някои пристъпват хванати за ръчички, други се гмуркат и разпръсват около себе си красота. Но нещо сякаш никога не достига, защото не се усмихваш. Ти никога не се усмихваш, дори когато всички букви са наредени прилежно и те очакват. Затова, нека ти направя подарък. Ще го откъсна като узрял плод от моята тишина. Пази го. Една празна буквичка. Тя ще ти помага, да се усмихваш.

обЛичам
обРичам
об_ичам

Преди
Вреди
_реди

Живота Преди
в мечти
да обЛичам
си спомням как много
Вреди
да
обРичам,
когато самичък
_реди се -
"об_ичам"...


Съб Юли 11, 2009 9:43 am
Аватар

Регистриран на: Съб Май 09, 2009 6:38 pm
Мнения: 1285
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: В долината на слепите пясъци
Може би празната буква беше празна предимно...
Е, като всяка. Като всичко с форма и граници...
Опитахме с твърди криле дори да летим, но
съдбите неизменно си имат други избранници.
Не болест, а приятел се оказа моята аерофобия -
наистина ли облаците не издържат никак тежестта ми...
Не се намират в джобовете ми летателни пособия,
но падането все някак ще успее да отсрами
надеждите, оказали са само сянка на два гларуса
върху пухкавото нищо сред безкрайните простори,
спасили ме поне от неизменно-скучна старост,
която друго нямаше, освен живот-покой да стори.
Какво?! Желал съм го?! Не, това не е възможно!
Как така, та аз съм несломена ярост, похот...
Скоростта дори на падане за мен си е нищожна...
А! Те взеха, че скалите утешително дойдоха.
Туп!

_________________


Пон Юли 13, 2009 4:57 pm Профил
 [ 25 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov