Последно посещение: Пон Авг 21, 2017 2:58 am Галерия Галерия   Дата и час: Пон Авг 21, 2017 2:58 am




 [ 223 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 23  Следваща
Нарисувай ми... 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 6:42 pm
Мнения: 2661
(View: Всички /В Темата)

Мнение Нарисувай ми...
А помните ли това?

lin написа:
...утро!

Моля те! Знам, че не ти е до описания, знам... Напоследък все ми се случва да прескачам чистотата на утрото и денят ми тръгва някак... отсечено. Липсва ми началото.

Мирис на топло кафе, запалена цигара, тиха музика, аромат на препечен хляб, или гласът на Бареков от телевизора... Каква е твоята сутрин?


Отдавна ми се пише в такава тема. И тъй като все не намирах подобна, реших сама да си пусна, пък ако ще сама да си пиша в нея.
Да порисуваме с думички!
В този форум се разхождат неосъзнати писатели, ще ми бъде приятно да ги прочета и като О-писатели.

Е?


lin написа:
Часът е шест сутринта.
Чакам, за да видя раждането.

Плаха светлина, нежна изкосителка, разстопителка на мрака... Как се казваш ти? Точно ти, утринната. Ела да пропъплиш по ирисите ми, да свиеш зениците ми, разпръскай свежестта си по стъклото, влез в стаята, припомни ми как изглежда всичко! Да видя как обладаваш леглото ми, как превземаш завесите, пода, мебелите, огледалото... Да се огледам, да видя как са разрошени косите ми и как отчаяно ми се спи, спи, спи...

Нощ, прости, не можах да затворя очи, когато влезе! Не исках, Нощ, не исках, рисувах...

Рисувах

Загубени боси крачета
Поруменяли страни и длани с мирис на орех
Проникващ дъх
Розови облачета в ъгълчетата на устните
Капчици небе по лицето
Лазурно докосване на прозрачни дъждовни пръстчета
Мирис на заспало жито
Ветрове
Окървавен въздух от летящи макови листенца
Тропот на копита
Събудени птички сред рошави храсти
Подскачащи камъчета в бистри локви
Лилав мирис на езерни лилии
Горчиви стъбълца от глухарче
Обгоряло слънце и препечени трошички прах

И виждах как

Въздухът се задушава
Вятърът се е осукал около себе си
Утрото внезапно посинява
Небето се пръсва на късове
Алени капчици посипват тревите
Маковете се пълнят с кръв
Зелената плът на шикорото въздъхва разбудена
Тъгата се усмихва заплашително и замахва с ръка
Отсечена небесна плът прокървява
Разкъсани лъчи просъскват в зелената кал
Тишината уплашено пробягва между житата


Защо, Нощ, кажи защо за мен изгревът винаги разцъфтява от запад?


shileto написа:
Не мога да избера...коя сутрин да опиша?!
Дали тази която започва с надежда?С усмивка и щастлив смях,изпълнена с аромата на предстояща пролет,примесена с мириса на кафето приготвено от любим човек?
А може би онази,пълната знойна утрин,когато знам какъв е пътя ми и с кого искам да го вървя...
Не,по-добре да разкажа за утрото което ме понася като бързей,с хилядите задачи,емоции...приключенското ми утро,изискващо концентрация,показващо че съм необходима.
Мисля,че не трябва да подминавам и тази сутрин в която се чудя защо съм тук,защо греша,защо плача,защо не искам да съм будна,защо съм забравила.....всички прекрасни утрини...


crusher написа:
сутринта е тегава... винаги... и хубавите и лошите са тегави... що-годе леко е само след някой кошмар... ама и тогава ме блазни повече идеята да пробвам пак и дано тоя път сънувам нещо по-нормлано...
за леки сутрини може да броим тези, в които не си сам... дори и тогава може да е тегаво, щото края на нощта означава раздяла... била тя и символична...
от време на време се случват красаиви сутрини... т'ва е когато човек се е объркал... дай Боже всеки му, ако може по-често... тогава слънцето ти се усмихва, облаците ти се виждат приятелски настроени, дърветата ти се струват някак си странно твърде красиви с цветовете и ароматите си... по-често май се случва да е много облачно и мрачно, да вали един противен дъжд, дърветата да са прогнили от постоянните порои и всичко да е омацано с кал и секва друга гад... последните две картини всъщност може да са описание на едно и също утро... през два различни погледа...
изобщо... единственото сигурно нещо за утрото, е че то ш'а дойде преди обед, ш'се характеризира с поне леко осветляване на обстановката и ще бъде някак си сутрешно... всичко друго са догадки и следствия от личния ни мироглед...


SimVlah написа:
Понеже темата на Лин "Нарисувай ми утро" поразително ми заприлича на една култова песен на Милен Фармер (това е френска певица, която не е фермерка ) - "НАРИСУВАЙ МИ ОВЦА", си позволих да я преведа, извинявам се за коравия превод

Оригинал:

DESSINE-MOI UN MOUTON

Quelle solitude
De mourir
Sans certitude
D'être au moins

Une particule
De vie
Un point minuscule
Utile à quelqu'un

Quelle solitude
D'ignorer
Ce que les yeux
Ne peuvent pas voir

Le monde adulte
Isolé
Un monde abrupt
Et là, je broie du noir

Quelle solitude
De se dire
Que la morsure
Du temps n'est rien

Le rêve est bulle
De vie
Un bien majuscule
Utile au chagrin

Déconfiture
Des pépins
Mais je veux croire
En l'au-delà

Et vivre est dur
Toujours un choix
Mais je jure
Que le Monde est à moi

Il est à moi...
Il est à moi...
Il est à moi...
Il est à moi...le Monde

Dessine-moi un mouton
Le ciel est vide sans imagination
C'est ça
Dessine-moi un mouton
Redevenir l'enfant que nous étions
Dessine-moi un mouton
Le monde est triste sans imagination
C'est ça
Dessine-moi un mouton
Apprivoiser l'absurdité du Monde





НАРИСУВАЙ МИ ОВЦА*



Колко е самотно
да умреш
Без увереността
да бъдеш

Малка частица
от живота.
Полезен да бъдеш
мъничко на някого...

Колко е самотно
Да не приемеш
това, което очите
да видят, уви, не могат.


Светът на големите,
Светът изолиран,
пътеката стръмна.
И нея, моята мъка огромна.

Нарисувай ми овца
Светът без въображение е празен
Така е то
Нарисувай ми овца
И детето в нас преоткрий
Нарисувай ми овца
Светът без въображение е тъжен
Така е то
Нарисувай ми овца
Абсурдният ни свят в миг ти спри

Колко е самотно
да твърдиш,
че нищо са
на времето стрелите...

Мечтите - те печати
на живота са
Главни букви
На тъгата ни.

Да изкореним
дръвчетата млади.
Но твърда единствено е
моята вяра в отвъдното


Животът е труден
И избор е завинаги,
но аз ви се кълна,
че светът - това съм аз!

* (мисля, че е излишно да споменавам откъде точно е взето това заглавие)


mila_zelenooka написа:
Утрото.....понякога носи оптимизъм, когато се събудиш рано и видиш лъчите на слънцето, чувстваш някакси ново начало. Обаче от друга страна е гадно, когато се събудиш сам и няма кой да ти каже добро утро, телефона просто почва да звъни, ставаш, оправяш се за работа/училище и тръгваш....всичко почва от начало
ако трябва да говоря лично за себе си, отдавна вече забравих как изглежда сутринта, винаги ставам по-късно (но ше си припомня след няколко седмици)


back2reallity написа:
Аз често посрещам утрото,вместо то мен.Понеже се чувствам по-комфортно през нощта.
Свършвам работа,вадя магнитната карта,докосвам четеца и пускам утрото да влезе.Тишината, свежия въздух - всичко спи.Чувствам се като натрапник.
След това му се радвам малко докато се прибера у нас и докато не са се събудили всички. След това вече магията изчезва и се започва забързаното ежедневие.Сякаш деня набира скорост и тръгва да тича.


Natal4e написа:
Ето нещо и от мен, Линче!

Сутрин…до второто кафе

05.30

Часовникът звъни…не, дрънчи! Обичам си го този мой стар будилник. Ставам още неизлязла от последния сън. Сънувам някакви небивалици - мен друго не ме бива да сънувам. Веднага забравям какво съм сънувала, но някакво усещане за бледа и хлъзгава тревога е полепнало по мен. Студено ми е. Включвам радиото, музиката ми помага да отворя очи и да се отърва най-после от гадния сън.
05.35
Естествено снощи съм забравила да си сваля грима. Тъмните кръгове около очите ми придават драматичен и леко упадъчен вид. Докато водата се стича по тялото ми, се чудя дали изключих бойлера преди да вляза под душа. Татко ми казваше винаги да го изключвам - ако станело късо, докато се къпя, бойлерът щял да ме убие на място. Случвало се веднъж на милион, но се случвало все пак. Докато се опитвам да пресметна възможността да стана точно този милионен случай, съм вече готова. Поглеждам все пак. Не съм го изключила.
05.50
Правя си кафе, огромна млечна чаша. Знам, че е вредно да се пие кафе на гладно и особено да се пуши, обаче сутрин нямам никакъв апетит. Бях обещала на майка, че никога няма да излизам от къщи незакусила. Лекомислено обещание, разбира се! Докато отпивам кафе и паля първата си цигара, се чувствам леко гузна, така де, все пак нали съм обещала…Втората цигара…Радио “Експрес” наистина има добри музикални редактори, в момента бързото латино ми влияе много добре на настроението.
6.30
Обичайната сутрешна истерия "нямам какво да облека". Имам чувството, че този панталон ме прави малко дебела. Синята рокля е супер, но е твърде студено за нея. Уффффффф…Накрая обличам първото, което ми попада. Важното е да съм спокойна. Е, поне съм облечена…
6.45
Гримирам се, не по-дълго от обичайното. Лек грим-малко молив, малко туш, днес слагам червено червило. Доволна съм от ефекта. Малка хитринка…огледалата ми са леко матови, така не забелязвам много, много бръчките.
6.55
Време е за сутрешната разходка на кучето. Толкова се радва, милото. Тича малко пред мен и от време на време се обръща, да не ме изгуби, или…да не се изгубя…Цял ритуал си имаме. Обикаляме блока. Е, време е да се прибираме, ще тръгвам на работа. Не, на него не му се иска, но аз настоявам.
7.15
Тръгвам пеша. В автобуса се возя само когато вали дъжд. Някак трудно понасям миризмите сутрин, например наливно "Армани"и зловоние на препил предната вечер мъж. Към това като прибавим мирисът на бензин, прах и още нещо, което не мога да определя се получава комбинация, която може да умъртви бизон от сто метра.
7.35
Купувам си закуска. Е, сега вече ще изпия второто си кафе след като съм хапнала.
7.45
Включвам компютрите, лекият шум на вентилаторите ми навява чувство на уют. Зареждам trillian, секунда и съм на линия.
Едно…две…три…четири…пет…шест…Ето го. Поздравява ме.
Понякога си го представям. Седнал срещу монитора и вторачил поглед в екрана…Там, на другия край на света, чака да се появи малката зелена точка…Моя милост…За да споделя поредната му самотна вечер. А може би, не…Няма значение!
Отговарям му.
8.00
Последна глътка от второто кафе…

Ежедневие... какво да направим, освен да търсим и да намираме красотата!


Suelly написа:
Dobro utro po obed.

Sim... Sledva li ot tuk natatyk da te narichame "Malkijat Printz"?

E, i princovete i princesite se sybuzhdat. A, spjashtata krasavica se sybuzhda sled 100 godini... no, dali e bilo utro ili ne... printzut da kazhe


vili_a написа:
:D :D :D
Линееее детенце!!! Нали знаеш, че си ми слабост?! :P
Казах ти мило, не умея да пиша, но обожавам музиката.
Та от мен редакторката с извинение ... :D
http://www.youtube.com/watch?v=XDWQ29KGPrM

Вили


lin написа:
Привет, описатели!

Образувате ми кеф с писаниците си, да знаете. Липсва ми време да наминавам и да оставям отпечатък, но желание не ми липсва.

Минавам да отбележа, че тук темата е "Нарисувай ми", а "утро" е подзаглавие.
Просто сядаш и рисуваш каквото ти щукне - светове, цветове, космоси, бури, скали, сняг, дъжновни треви, голи клони, голи охлюви, голи мадами, кървави поляни, стъпкани цветя, стъпкани фасове, или просто обикновен прахоляк... Млъквам!:)
Такива луди състояния са ме налегнали ... Такива едни, дето по това време на годината обикновено не ме спохождат. Може би побърквацията е от липсата на сняг. Убедена съм, че не съм сама! Има и други, нали?

А на теб какво ти се рисува?



Вили написа:
Линееее детенце!!! Нали знаеш, че си ми слабост?!


От къде да знам, бе Вилито! Да не съм дете-вундекринт!:) Между другото, ти си последният човек, който ме нарича "детенце", драго ми е!

Мир и щастие.


kiss_slavi написа:
Хм...

Какво би нарисувало съзнанието, умът, душата?
Кои бои биха избрали, които тонове биха изпъстрили сивотата?
Коя мелодия би пронизала глухото движение на четката?

Разсъмва се?
Роди се?
Утрото? Животът? Красотата?

Сведе криле нощта? Защо? Умора? От бездната, надвиснала над нас?

Прокрадва се лъчът? Разтваря небесата?
Отвори се денят за нас?

Усещам мирис, аромати...
Полъх, звуци, цветове...
Кипи, кипи!
Навсякъде кипи!
А мен сънят не иска да ме пусне, поел ме в обятията си дивни...

Реалност ли е? Или сън?
Кое ще изживея днес?
Ще тръгна ли по пътя ежедневен -
пътят, никога не предсказуем?

Ще чуя ли отново смях?
От онзи, който после дълго кънти във душата?

Ще срещна ли усмивка, поглед?
Ще срещна? Сън? Реалност?

Ще рисувам, ще рисувам!!!
С двете си ръце!!!

Дорде жарта не склопи очи!!!

Искам да е пъстро, ярко!!!
Звучно, ароматно!!!
Допълнено с любов!
Със нежност!!!
Със целувка,
надминала дори и вечността!!!
С докосване на дланта,
докосване, надхвърлящо дори реалността!!!

Преди родилото се вече да изчезне,
преди да чакам пак да се роди!!!
Преди нощта във мене да навлезне,
да си кажем: "Утре ще бъдем по-добри!!!"


GAGOV написа:
Аз ще опиша вятъра...
Аз ще опиша свободата ...на празната стихия от мисли, която се разбива в реалността на разклатените дървета..
Ще опиша смъртта..
Защото всичко наоколо е смърт...някога..
Само вътърът носи праха и...


И засипва купчината повехнали спомени..
от това, че си бил....


aggness написа:
Рисувам очи, които те виждат и гледат с вяра, надежда и обич.
Рисувам ти глас, който говори с безмълвие.
Рисувам ръце, които усещаш с тръпката.
Светлина ти рисувам, с която виждаш и в тъмното.
Рисувам ти музика, в която си нота.
Рисувам прегръдка, която те пази в съня ти.
Рисувам милувка, когато гледаш луната.
Рисувам ти приказка, когато гледаш звездите.
Рисувам ти поздрав, когато погледнеш към слънцето.
Рисувам целувка, с която си благословена.

Нарисувах ти...ЛЮБОВТА.


lin написа:
:)

изтрито.


kiss_slavi написа:
Великолепно!
Очарователно!
Обаятелно!


skala написа:
Не умея да рисувам......с думи
Дали някой би ми нарисувал кошмар?


lin написа:
Питай Светльо Митев по този въпрос, специалист е. С пре-голямо удоволствие бих го прочела, но едва ли :)


crusher написа:
кошмар се рисува лесно... преяж непосредствено преди засънване... резултатъ винаги е страшен...
аз д ати кажа в последно време поради това се приучих да не сънувам... щото вечерям късно всмисъл... а гледките на обезобразени, обезглавена, разчленени, пребити, убити и всякак иначе изтерзани мои приятели не ме вдъхновяват да стана сутринта :)
кошмара сам по себе си винаги ми е бил безинтересен... по-интересен е оня момент в който се събуждаш... не когато се събудиш, а докато се събуждаш... там посредата е най-големия купон, виждаш си стаята, усещаш си леглото и все пак си още 'там'. любими са ми тотално безмислените кошмари с падане... не тия които завършват с падане, а тия които представляват само падане... обикновено ми се явяват още на заспиване... не мога да открия умисъл в тях... ама са забавни... само да е широко леглото и да си сам, че или ш'а паднеш или ш'а сриташ някого много злобно. всеки кошмар носи една красота... ужасът сам по себе си си има красивите страни... учи те на нещо...


ахаааааа... ето го тънкия момент, в койот започнах да говоря пълни глупости :)

не е важен кошмарът, важно е като се събудиш да го осмислиш като такъв и колкото се може по-бързо да се престрашиш да се движиш спокойно из тъмното :) :) :) :) :)


SimVlah написа:
Кошмар е да сънуваш, че си станал учител и трябва да се оправяш със заплата от 220 лева (не волта, а лева)

Веднъж го сънувах, брррр. И трябваше да изпитвам децата, горките деца.


shileto написа:
Кръш......
Цитат:
всеки кошмар носи една красота... ужасът сам по себе си си има красивите страни... учи те на нещо...


Защо да е глупост?!Кошмарът,ужаса-това е най чистия вид адреналин!
В такива моменти научаваш границата на възможностите,ако има такава


crusher написа:
аз не обичам границите... там ми правят проверка... там нещата се променят... а аз съм консервативен :)


shileto написа:
На мен ми допада да ги прескачам :wink: границите....
И понеже вече сме в съюза,проверките са повърхностни :D :D


SimVlah написа:
shileto написа:
На мен ми допада да ги прескачам :wink: границите....
И понеже вече сме в съюза,проверките са повърхностни :D :D


Понякога наистина имам чувството, че сме в Съюза ... СССР де ...
Имаше адски много еднакво бедни и върхушка свръхбогати, които крадяха парите на бедните. И сега е така. Всички политици бяха продажни. И сега е така. Лижехме задните части на нашия брат. И сега е така, само че се казва по друг начин - абревиатираме го само с 3 букви, вместо с 4. Ако СССР пръднеше, тук се посирахме. И сега е така, с тази разлика, че освен това сме си свалили гащите и сме се надупили ...


skala написа:
Благодаря Ви Лин,
имате усет към граховите зрънца.


Office_manager написа:
SimVlah написа:
shileto написа:
На мен ми допада да ги прескачам :wink: границите....
И понеже вече сме в съюза,проверките са повърхностни :D :D


Понякога наистина имам чувството, че сме в Съюза ... СССР де ...
Имаше адски много еднакво бедни и върхушка свръхбогати, които крадяха парите на бедните. И сега е така. Всички политици бяха продажни. И сега е така. Лижехме задните части на нашия брат. И сега е така, само че се казва по друг начин - абревиатираме го само с 3 букви, вместо с 4. Ако СССР пръднеше, тук се посирахме. И сега е така, с тази разлика, че освен това сме си свалили гащите и сме се надупили ...


Еми, Симе, чуда ти се как още не си разбрал,че разлика нема - само имената са им различни.Дали ще е комунизъм, дали ще е демокрация, дали ще е пичколизация, все в гъз.Малките държави слугинстват на големите, в тях бедните на богатите и тн.А прогреса си прогресира, що трябва да строиш концлагери като до такава степен можеш да надуеш пропагандата,че брейн лаша да обезмисли изтезанията. Една активна кампания и как се вика, народа сам ще ти свърши мръсната работа. Една атака в Ирак и САЩ е във война, дали ще е заради петрола или заради извънредните права, които се дават на президента, (ей кво ми се е набил тоя гъз начи на очи) все в гъз.
Ма все едно съм пиян бе, прескачам от тема в тема.


lin написа:
skala написа:
Благодаря Ви Лин,
имате усет към граховите зрънца.


Не Bи разбрах, явно не съм принцеса:)


.


lin написа:
Нарисувай ми пиано.
Но само, ако можеш. Ако не го познаваш добре, недей, то е толкова суетно...


lin написа:
lin написа:
Нарисувай ми пиано.


Никой не иска. Язък.
Те ви го:

Пианото е струнно-ударен инструмент с клавиатура. Той е най-разпространеният инструмент с чукчета, които се привеждат в действие посредством сложна механика. Спада към групата на клавирните инструменти. Звукът му се произвежда от вибрациите на струните в струнната кутия. Струните се активират чрез чукчета, които са свързани с клавишите. Тоновете на пианото са 88 на брой.

За изобретател на пианото се смята Бартоломео Кристофори, който конструира във Флоренция през 1711 г. първия клавишен инструмент с чукчета. Силата на тона при този нов инструмент става зависима от силата на удара, което при клавесина е било невъзможно. Затова Кристофори нарича своето изобретение Gravicembalo col piano e forte, откъдето носи името днес пианофорте, или само пиано.

Нарисувах ви го. По-скоро го прерисувах.
Да продължаваме по план! :D


lin написа:
Нарисувай ми нещо.


kuku написа:
Много съм уморен.


shileto написа:
Чисти,изящни....
Носели облекчение,родени от мъка.Всъщност са и радостни лечители.
Появяват се от нищото,и чакани и неканени,тихи или крещейки.
Казват,че са обикновенни жлези,но понякога са единствен приятел.
Сълзи.


deinata написа:
Сълзи стекли се по нечие лице,
сълзи отворили душата на някого,
сълзи отронени с въздишка,
сълзи изпълнени с мъка,
сълзи искрящи от щастие,
сълзи на болка,
сълзи на радост.
Иктинските мъже не плачели, върховна глупост.
Сълзите били слабост, още по-голяма глупост.
Сълза в ъгълчето на окото чакаща някой да я помилва.


lin написа:
"нарисувай ми парфюм

от онзи
дето е навсякъде"


laughing написа:
Когато бях много малка, една изискана дама имаше много хубав парфюм (според моите разбирания тогава), първия парфюм, който виждах, мама използваше тогава т.нар. дезодоранти соц. разработка; попитах я какъв е и тя ми каза :" Мон парфа" с подобаващо произношение. "Какво значи това?", попитах я аз. Тя се усмихна и ми каза: "Моят парфюм". Години по-късно, посягайки към парфюма си, независимо от марката, мислено си казвам "Мон парфа" и се усмихвам вътрешно.
Години по-късно прочетох и "Парфюмът" на Патрик Зюскинд, но неговият е друга приказка.


vili_a написа:
" Закъснели думи,
вятъра разпръсна,
като прах на кремиран.
Ненужни закъснели думи
Като плача на скърбящи ...

Закъснели думи.
Липсата музика замени.
Прекрасна всевиждаща,
измамния красив воал стопи.
Макар без него да боли...

В тишината за система чух.
Аз птица волна съм,
в клетка само мъртва, може да ме побереш...
Когато аз реша, праха сама ще си разпръсна.

Ненужни закъснели думи ...

Замълчи! "



Вили


Office_manager написа:
Живял едно време един глупак, но в очите си се виждал умен. Та този глупак
си мислел, че ако никога не отказва помощ, щади другите и следва правилата,
живота му ще бъде мед и масло, и ще има всичко, което някога е искал.
Че ще има завършеност и смисъл.
Следвал си пътя, твърдо отстоявйки приципите си.Толкова твърдо, че се минало
време глупаците нахитряли, умниците издребняли, а той си останал
същият, но вече светът в който живеел бил само негов.
Започнали да го подхвърлят като плажна топка.Едните го използвали,
другите го унижавали.И въпреки всичко, розовите му очила не се счупвали.
Дали с годините го направили още по-голям глупак или просто твърде много
изостанал във всеобщият прогрес, не се знае, но една сутрин като се събудил
адска мъка налегнала сърцетото му.
Май някак, предишната вечер, сам си счупил очилата.
Глупакът, с глупаците!
За няма и вечер се бил обърнал срещу всичко в което вярвал и нямал път назад.
Вече бил един от тях, но не от това го боляло най-много.Боляло го от
презрението с което се гледал в огледалото.
От оная сутрин, глупакът се превърнал в отвратителен двулик звяр.
Денем бил непоклатим, а нощем се гръчел от мъка и яд в самия ад.
Не след дълго затъмнил и денят си и така денонощно обитавал пъкъла
си във вечни терзания.Простил на всички, само на себе си не успял.Това било
наказанието, което си наложил за престъпването на идеала.

to be continued ... some time


shileto написа:
искам ИСТИНА.


wiara64 написа:
shileto написа:
искам ИСТИНА.




Искам да разкажа за очите си:
искри от лава и късчета кристал.
Искам да разкажа за косите си:
люшнали жита и топъл кехлибар.
Искам да разкажа за усмивката:
приливна вълна и диамантен прах.
Искам да разкажа за сълзите си:
коралови пана и капчици мъгла.
Искам да разкажа са сърцето си:
каменна гора и изворна вода.
Искам да разкажа за душата си:
морска пяна и изгряваща звезда.


--------------------------------------------
Исках да опиша себе си:
една-обикновена вещица.
Не знам, дали успях.


SimVlah написа:
lin написа:
а мъж?

Мъж (същата авторка)


SimVlah написа:




shileto написа:
Синевата на очите ти докоснах...
Разпилях се в нея като звезден прах....
С любовта се сблъсках-невъзможната....
Заболя ме.Не избягах.....и не спрях.


kempinski написа:
....Аре нарисувай себе си :?


shileto написа:
Това е:

Променлива съм като пролетта.
Ту радостна,засмяна,
ту тъжна в своя самота
или във вихър разпиляна.

И честно казвам си-не вярвайте в мен
ту огън съм,ту лед..
Непостоянна като майско време,
горчив пелин и сладък мед.

И като цвете съм ранима
и твърда съм като скала,
но като пролетта лъжлива-
не вярвай в моите слова.

Като стихийте неукротима
неуловима като блян,
в едно събрала дъжд и слънце,
като бушуващ ураган.

лесно :lol:


kempinski написа:
Боже.... :D :D :D Браво момиче.


shileto написа:
Опитах се да нарисувам гора и не се получи :(


kempinski написа:
....Гората е зелена и мирише хубаво. Ах как хубаво мирише зелената гора... :D :D :D :D как е ,как е ,ааа :D


kiss_slavi написа:
Можете ли да нарисувате страха си?


Office_manager написа:
И вчера бяха ми спряли интернета
и вчера избледняха сичките небета
щото накъде без нета
на нийде съм с тея празни кабелета
Пускам браузърът, а той цвърчи
неплатена сметка, Нааааааа!без връзка се гърчи
и порно няма, ма що ми е като стърчи
интернета пак мълчи


crusher написа:
kiss_slavi написа:
Можете ли да нарисувате страха си?



можем, но е твърде противопоказно...


shileto написа:
Моят страх-от нищото роден
прераждан всеки ден.
Като върлина се източил
не мога го прескочи.
Моят страх-като роза бодлива
и ме радва,и сълзи избива.


искам тишината да се върне :lol:


Beni написа:
Тишината излезе от шкафа
и запълни цялата стряха.
Спря подскока си пъргаво коте
и водата спря да клокочи.
Във пространството дума застина,
любовта също спря, не отмина.
Тишината разумно мълчеше
тя от малка такава си беше.


нарисувайте ми..обещание 8)


deinata написа:
Да те забравя
обеща ми,
ръцете ти
да спра да усещам,
дъха ти
да спре да ме изгаря,
косите ти
да спрат своя шепот,
лицето ти
в мъгла да се загуби,
обеща ми.

Да те забравя
обеща ми,
но не каза
че твоето име е
ЛЪЖА.


А истината, може ли да я нарисува някой 8)


elenaaa написа:
SimVlah - страхотни неща са!!!


aggness написа:
kiss_slavi написа:
Можете ли да нарисувате страха си?


представи си Земята, малка и красива, погледната от тъмния- светещ Космос....тя диша и...се задушава


обещание....разкъсана облачност

истината....дори да ми дадеш цвета на чистото съзнание,
четката, с която ще рисувам ще го промени...

това е единственото усещане, което не би могло да бъде изказано
под никаква форма


shileto написа:
Дейна попита:
Цитат:
А истината, може ли да я нарисува някой Cool


Моята истина-слънцето топли,
но някои в пепел превръща.
Моята истина-вятър гальовен,
за други рушител на къщи.
Моята истина-Живота красив е,
за някои ад на земята.
Моята истина-нежна усмивка,
за други-пореден шамар.
Моята истина-Бог милостив е!
За някои-умираща вяра.
Моята истина нека те стигне!
А другата...да тъне в забрава!


Office_manager написа:
Обещавам да бъда винаги мъж
обещавам да бъда по мокър от дъжд
обещавам да те имам поне веднъж
обещавам да хващам, когато ми кажеш
бързо ме дръж

Нищо не ти обещах и не мога,
просто ти казвах , че те обичам


Office_manager написа:
Не са виновни мъжете, които обещават много, а жените, които очакват много.


shileto написа:
Как се рисува ВИНА?


deinata написа:
Сълзите ми дали видя
когато тръгна си,
дали въобще разбра
в пустиня как превърна ме.
Не се обърна
нищичко не каза
така и не разбрах
защо така ме наказа.
Нима обидих те
нима те нараних
кажи ми моля те
къде сгреших.
Мълчиш
и думичка не казваш
а в твоето мълчание
ВИНАТА ми крещи

А мрака, мрака как се рисува


shileto написа:
Към звездите гледам-пак мълчат,
и нямат отговор въпросите
защо пое по онзи път?
защо оставам омагьосана?
и трябва ли вина да търся
сред звездното небе-
споделяло безбройни нощи
с моето и твоето сърце?


Natal4e написа:
shileto написа:
Как се рисува ВИНА?


Да ти призная, Шиленце, не бих искала да знам! :cry:
Знам, че това чувство е убийствено и това ми е достатъчно. Не бих искала някой да се чувства виновен или отговорен за мен.
Ако трябва да нарисувам моята вина...



shileto написа:
Пропуснала съм мрака :oops:
Мрака-когато не свети
свещичка в прозореца нощем
Мрак-когато сърцето се лута
по пътя безпомощно.
Мрак-когато душата
мръзне пред нечия порта,
чакайки да я пуснат...........

Затворено.


shileto написа:
Наталка,много въздействаща рисунка,и тъжна :?
Не мога да я свържа с теб. :lol:
Никога :P


shileto написа:
А сега отивам у дома :lol: :lol: :lol:


Beni написа:


нарисувай ми единственост


Office_manager написа:

вина


Office_manager написа:


Natal4e написа:
На Бени рисувам единственост...

Толкова много си приличат и толкова се различават... :roll:
Шиленце мило, вярно че не ми е редовното състояние, но понякога се чувствам виновна за... и аз не винаги разбирам защо? :cry:
Вината не е красива тъга :cry:


shileto написа:
Странно,но не мога да нарисувам единственност Бенита :(
За мен това е Майката.

Наталка,вината разяжда...и боли.
Бога ми!Как само боли.....


deinata написа:
Отрови ме,
със себе си
до дъно
накара ме
да те изпия
настани се
в мен
във тялото ми
се разля.
Отрови ме,
с едничка мисъл
да бъдем
единствени
във вечността.


Хъм дали това бива за единственост а 8)

някой може ли да нарисува хаоса :shock:


Office_manager написа:



хаос


shileto написа:
Браво Офис!


deinata написа:
А как се рисува времето?


Beni написа:
Застина слънцето
когато ме докосна
и бялото в косата
ми се оцвети
Помислих(в този миг),
че после,
че винаги,
че само ще си ти.
окъпа ме дъжда
от фойерверки
снегът блестеше
странно чист,
часовникът
стрелки закичи с цвете
и на нощта извика-БИС!




а предизвикателството как би изглеждало?


deinata написа:
С измамно спокойствие
се опитвам
пред теб да застана
и невъзмутимо далеч
от теб да остана.
Незнайно кога
в несбъдната
моя мечта се превърна,
с пръстите нежни
разрови душата
и бавно в нея
положи жарава.



А подреденост може ли да се нарисува?


Beni написа:
подреденост




а неволност?


Office_manager написа:


deinata написа:
А спокойствието може ли да го нарисува някой?


Beni написа:

не е ли спокойствие, кажи :lol:


а напретнатост?


deinata написа:
А не е ли напрегната работата на програмистите а 8)




А изгубеното?


shileto написа:


за винаги


Natal4e написа:
А напрегнато спокойствие :D



Изгубено



lin написа:
А взиране?

Ама, че сте готини! :D
Би ми било интересно да се рисуваме взаимно.
Просто хвани за ушите някого от пишещите тук и го нарисувай, какъвто си го представяш.
Всякакви средства са позволени.


deinata написа:
Седнал съм на ръба на нищото
Взирам се в същността на хаоса
Слушам безвремието
Обгръща ме мрака
Крещя, крещя без глас
Отвръща ми сянката


Едно по-различно взиране.

Що не се рисувате вие бе, айде аз ще нарисявам тогава някой, Бени 8)

Вятъра изсвири ядно
Ядосан бе, че тази сутрин рано
Се бе блъснал в нечии нозе
Но твърде късно бе разбрал
Че на богиня бяха те
:D


deinata написа:
Ей що не рисувате вие бе, добре аз пак ще нарисувам, ама като ми свършат боите не знам какво ще правя :lol:

шилето


Изваяна нежност
прозираща страст
чувства във думи
преплетени
рисунка на хубав пейзаж
желания в думи обвити
магия в словото скрита.

8)


Natal4e написа:
Дейната :D

Понякога си толкова добър...
незлобна завист ме обзема!
Отпускам се и мека светлина ловя
с чувствителната си антена!

шилето

Бисерно искрено
докосваш ме с нежност!
Нима има грях
в цветовете на ябълката?
Долових аромата ти!
Ухае на смях!

бени

Като пеперуда си!
Като песен на славей,
като ручейче малко
като младост!
Непослушна къдрица,
погалила някого…
неочаквана ласка…
Радост!

"Защо не съм и аз поет,
поет като Пишурката?
Ех, че ода бих направил
на баба си на хурката!" :D

Малко Ботев, че да оправи вкуса :D


deinata написа:
Наталче 8)

Изваяна женственост
незлоблива директност
мисли изказани гласно
така че всичко да е ясно
усмивка в дъжда
фантазийна откровеност.


deinata написа:
Мъжка красота
във мир живееща
с нежната душа
изваян силует
и мисъл на поет
самочувствие от смисъл не лишено
дори за някои и да е прекалено
прекрасност тъй голяма
достатъчна за двама
със скромност надарен
това e.
достатъчно за мен.

Ето ви и един автопортрет 8)

:D :D :D :D


Много съм скромен нали?


Beni написа:
дейната

да те нарисувам
бих могла
ако може светлина
да е четката ми стара.
Да те обрисувам
бих могла
ако може да е доброта
платното разпростряно.
Но ще взема шепа плам,
малко свян,много искреност и чар
ще ги пръсна ей така
с пълна с приказност ръка
и пред мен ще се явиш-
истински ,а не от лист.

Наталчето


когато Слънцето замръква
то тъжи, не му се спи
нощем тихо се промъква-
всякак да те улови.
Денем черпи твоя устрем
и превръща го в лъчи,
и за миг не те изпускат
слънчевите му очи.
Щом нощта отнеме сила
твойта сила го крепи
с топлината си красива
милва слънчеви черти.

шилето

Един муз ми довери,
че е станал моногамен.
Влюбил се,безпаметно дори,
в думи на една прекрасна дама.
Бил пленен от силен чар,
съчетан със деликатност
Муз-естет е,аз го знам,
доказал го е стократно.
Беше толкоз възхитен,
че не спираше да бъбри
тя е музаТА за мен,
въплатява всички дарби!


киссчето

Усмихната искреност
подрежда платната.
Усмихната нежност
усмихва децата.
Усмихната цветност
разлиства гората.
Усмихната ласка
затопля дъжда
с целувки стопява
скрежта на студа.
Усмихнато щастие
струи от екрана,
когато усмивката
клавиатурата хване.


kiss_slavi написа:
Силата на художника е в това,
да успее да улови дори светлосенките, без да използва и капчица боя! :D


shileto написа:
Загадъчна откритост
с душта на дете,
безкрайна чувственост
неовладян копнеж.
Със светлината на звездите
погледа искри,
устремена,истинска-
Агнес,това си ти.
.......................
Бенисима :lol:
Като струна-
леко докосване
и-палитра от звук,
нежна симфония
вихър от чувства.
Дума едничка
пленява душа.
Дейна го каза-богиня е тя :!:
............................
Наталче
Златотъкана доброта,
превземащо очарование,
чувственост и красота.
На Любовта създание :!:
.......................
Творец.
Любимец на жени и музи,
подаващ другата си буза
/за целувка разбира се :lol: /
усещане за съвършенство,
благородство,доброта.
Калъпа вярвай счупен е,
след създаване на Дейната
........
следва.... :D


shileto написа:
Неуловимо мечтание,
цветно ухание,
Елмаз.
Нежна твърдост
дълбоко дихание
реална нереалност..
вили_а е туй очарование :lol:
............................
изтрещел
Чаровно мъдър,духовит
и с остра мисъл.
За приятелство открит
твърде често липсва :wink:
.............................
Изглежда от страни,
че аз съм ти...
И трябва да призная-
горещо ме омая
с любов и доброта.!
Вълшебна си Ераклия
...................................
Лудория несравнима!
Красота изящество,финес
роза истинска,бодлива.
Всичко друго плюс творец!
Лин

Що не рисувате?!


pako_potter написа:
Свърши ми блокчето! :D
Хора, направо ме изненадвате приятно! :wink:


karamelmu написа:
значи все пак можело да се усеща през думите..
готски сте :D


fifisnew1 написа:
Бени... "ако може светлина
да е четката ми стара. "
Защо ?


deinata написа:
fifisnew1 написа:
Бени... "ако може светлина
да е четката ми стара. "
Защо ?


Метафора, метафора, едва ли аз трябва да отговарям от името на Бени.
Опитай се да си представиш как се рисува със светлината 8)


kempinski написа:
:D :D ....Ех , да си началника на гара Кресна ,някаде в далечен южен край ,да си гледаш две прасенца и кокошки...и козел рогат, да гризе държавните овошки и да мушка пътника отзад. :D


sehera написа:
:D :D :D
аз си мисля, че това е летящ старт за всеки неосъзнат поет.


deinata написа:
Сехера, позволи ми 8)

Женска красота
неподвластна на хорските уста
изящност и финес
оставящи неверниците
във потрес
намигване игриво
разбирано от някои накриво
метафоричност незлоблива
на пръв поглед тъй чуплива
но за нечии ужас
толкова жива.


sehera написа:
кефите ме.

:D

браво.

това е едно от многото неща, които не мога да правя.


shileto написа:
Ха!Дейна точно към теб мислех да се обърна за рисунка на сехер :lol:
на мен ми е трудно да нарисувам
твърда мекота,бърза в мисълта,
гъвкава върба,извор в пустощта :lol:
но пък мога това-
Пъстроцветна дъга,
самарянин усмихнат
подадена ръка
и вятър немирник.
Поет духовит
и приятел свенлив :lol:
Кис


kiss_slavi написа:
Вчера рисувах. Дълго рисувах.
Слънце. Светлина. Красота.
Тогава един лъч ме попита:
- А можеш ли да нарисуваш моя враг - тъмнината?
Огледах боите наоколо... Всички тъй цветни и живи!
- Как се рисува тъмнина? - помислих си...
Да покрия белия лист с катран?
Изчаках да дойде нощта...
И да видя как се рисува тъмнина...
Мрачно небе... Неясни силуети...
Така ли да нарисувам тъмнината?
Не знам...
Колко по-лесна бе светлината!
Чувам глухо потропване на токчета...
Боже, как се рисува тъмнината!?
Отново безнадеждно поглеждам нагоре...
Няколко звездички се опитваха да пробият мрака...
Сетих се как се рисува тъмнината!
Със светлина вътре в нея!
... и отново хванах боите...


pako_potter написа:
Нарисувайте ми нищото!
Винаги съм се питал каква е разликата в реалното нищо и нереалното... Може и да сте ме разбрали, надявам се. Надявам се и отговор да ми дадете като го нарисувате.


lin написа:
Lin написа:
Ще ми нарисуваш ли живот?


http://bukvite.com/poem.php?docid=62275


sehera написа:
Върхът! макар, че шиле, кисче, дейна - преувеличавате доста. :wink: :D

чак такава госпоица не съм.

в интерес на истината, попаднах в тази тема случайно, щото казват, поезията не била за широка публика. чете се и се пише при закрити врати. дори и не подозирах какво се случва тук. та, отворих темата в очакване на леки и игриви преживявания. :D

чак като прочетох шилето, си дадох сметка, че става въпрос за мен - някой ти намига, ти се обръщаш да видиш на кого намига, този който намига, а зад теб се оказва, че няма никой! всъщност усмивката и намигането са за теб. ей, в такава ситуация ме поставихте. :D

донякъде разбирам поезията, прави така, че света да изглежда олекотен.
пък и на кого му е притрябвало усложнение.
трябва и аз да опитам някой ден. :D


acoreana79 написа:
Jivotat e edin hotel,a ti samiqt re6ava6 kolko zvezden da bade toi.Jivee6 pla6ta6 i zaminava6!A liubovta:-na praktika tq e kato edna kra4ma.Ponqkoga q bogotvorim,a ponqkoga sme razo4arovani ot neq.No kogato si poiska6 vliza6,izbira6 si udobno za teb mqsto,i pie6 nqkolko pitieta.A kogato re6i6,4e ti e dostata4no,stava6,pla6ta6 i si zaminava6.Poniakoga,nqkoi re6ava da te po4erpi,i ti priema6 s usmivka.Opiqnen konsumira6 tova koeto ti se predlaga,no ne go ocenqva6!Ubeden si ,4e ne dalji6 ni6to,na nikogo!No dali e taka?I za final:-Lyubovta ne e li prosto edna pianska ve4er,edna krasiva ilyuzia?Opiqnan,bez vsqkakvi zadrajki se naslajdava6 na tazi ve4er.Ne misli6 za posledici,za tova 4e moje da narani6 niakogo.Prosto jivee6 za miga.No na sledva6tia den,kogato istrezniava6 se okazva,4e moje da e dosta bolezneno!


shileto написа:
мекота....


lin написа:
Цитат:
мекота....





:D :D :D


fifisnew1 написа:
Прозореца със светлината е съвсем наблизо
и уморените лъчи не заслепяват.
Така на времето е скъпо и прозрачно
От мойта стая тъй невзрачна.

Отвърнах й на светлината.
И дори не отразявах само,
а търсих и намерих в самотата
отреченото и от мене.

И колкото и пъти да погледнах,
от прозореца на мойта микросфера,
задъхания пробег на клишето
беше пусто и все неопростено.

Дали и грях в доброто не вирее ?
Дали на сънищата зная края ?
Не само ударите на сърцето
безумстват във едната вяра.


lin написа:
Нарисувай ми умора...


aggness написа:

Дега....вместо мен :D :wink:


lin написа:
Нарисувай ми домът, за който мечтаеш.


lin написа:
Aко щете.
Аз започвам да тракам, пък да видим що за дом ще построя...
Огромна къща с вътрешни, вити стълби.
Таванска стая. Там е пианото! Веранда, от която слизат стълби чак до долу. Перилата на тези стълби представляват своеобразни пързалки, по които най-редовно си късам панталоните.
Стая със стъклени стени. Аквариум, разделящ две стаи. Стъклен покрив...
Двор... Поляна край къщата... Хм, замислям се за ров, пълен с вода край стените... Всъщност, нямам чак толкова много врагове... Да не прекаляваме в фантазиите. Около поляната - гора. Джунгла. Луди дървета - мутанти, гиганти! Няма такива... Или има? Имаше една приказка от "Приказки по телефона"... как беше... Дървета до небето, огромни и зелени, с окачени люлки по тях... Толкова са огромни, че биха издържали тежестта на още една къща. И вятър... Сливенски! Небето едва се вижда от люлеещи се люлки. Ето, такъв двор искам! Джунгла. Нямам нищо против маймуни и всякакви твари...
Коне... естествено! С това трябваше да започнем.
И прилепи, да влизат нощем през прозореца. Паежини... да! Само не в хола! :D
Таваните са високи. Мноого високи. Прозорците са много. Цветовете на стените отвън... а и отвътре, са стряскащи. Освен в хола :D
Езеро. С жаби. Харесвам жаби. Някои казват, че били гнусни... Нищо не знаете вие. Ама за какво ви е да знаете, нали ще влизате само в хола :D Още не съм решила какво ще има в хола. Може би по-нормални неща... Масички, столчета, гарнитурки, секцийки, фикуси, простотийки...
Останалото е моя територия.
Един замък ще ми стигне ли? Не знам. Искам дом, който да побере всичките ми призраци.
Да сте чули някъде да продават?
Нищо огининално? Не съм се и стремила. Е, какво да направя. Явно мечатя стандартно.
:D


shileto написа:
Подарете ми забрава :wink:


lin написа:
Шиле :D

Как здраво натежа тази тема след думата забрава.
А хич не ми се иска. Колко неща си останаха ненарисувани. Рисувайте, де! Който има време, който е в настроение. Приятно ми беше да ви чета.

Бива ли "забрава" да е последната дума тук?

Их


shileto написа:
Разходката...Вкопчила съм се в нея като удавник за сламка,а чувството,че тя няма да ме издържи още дълго поражда паника.Страх.Недоверие.Невярване.Обич.болка.Смях.
Пътя е един и същ -винаги стигам до вратата.Разбирам това по натежалите крака и желанието за полет.Знам...някъде зад нея го загубих.Дали е завинаги?!Дявола или Бога знаят,но мълчат.А това е толкова гадно!
Като лабиринт на който знам пътя за на вън,но продължавам да се лутам.
Защото ми харесва топлината вътре,мисълта,че съм част от нея,но толкова ми липсва загубеното зад вратата....Кой ще опрощава и защитава грешките ми?!Кой ще ме усмихва през мъглата от сълзи?
И къде по дяволите е проклетия ключ към ЛЕКОМИСЛИЕТО?!!!

пп.Да разнищим липсващата Зима?


big_river написа:
Много красиво. :D :D


shileto написа:
Хах,Кате,каза красиво и ме нападнаха размисли :?
Какво е красотата за всеки от нас?Защо имам импулс да я степенувам?!Жената е красива,но красивата жена е по-красива,а идеалната е най-красива.
Видях в себе си толкова много несъвършенства,че всеки път когато ме наречеш "Съвършенство мое!"се изчервявам.....от ярост.Поставянето на пиедестал вече не поражда гордост и задоволство,толкова е уморително,подтискащо и способно да ме изпълни с лудост, желанието ти да ми докажеш,че съм идеалната.Това е твоята мания!Моята е да греша,да утвърждавам недостатъците си,да избода очите ти с грозното в мен и света.
СЪБУДИ СЕ!!


big_river написа:
В градината, където разхождам кучето си,
има две туфички мащерка.
Тя рано цъфти и бързо прецъфтява.
Но докато цъфтеше, минавах оттам всеки ден
и си откъсвах стръкче.
Или си натърквах пръстите с листата й.
През лятото палиха сухите треви и храсти,
цялата градина беше едно пожарище.
Черно, овъглено.
И ето че вчера отново минах покрай това място.
Видях дребни-дребни зелени листенца в тревата.
Стрих ги между пръстите си.
Ухание на мащерка. :D :D


shileto написа:
Лин!!!


shileto написа:
Едно детенце помоли за помощ!
Да му нарисуваме музика или музикант :lol:
Хайде колеги :D грабвайте четките!
Опитах,но не било което трябва да бъде :oops:


aggness написа:

:D


shileto написа:
Виждам,есенната шарения не стимулира :?
Това е опита ми(неуспешния :( )

Притворил очи...не с умора!
С мечтание бляскав кристал!
Раздаващ душата си даром,
изливащ я в музика...тон.
И плаче и смее се с нея,
ту ярост,ту огнена жар,
попаднал е в плена и нежен
мелодия...
криле на Икар...
Кой е той....
Музикант.


Vital написа:
Музиката

Излива, попива, шепти и се пръсва,
разтваря, потапя, унася в мечти
събужда, възбужда, душата ти скъсва
във ритъм и въздуха даже трепти.

Сатенено бляскаво ту се разстила,
ту гали със нежност като кадифе,
и земна, и водна, и вятърна сила
със вкус на уиски или на кафе

Усмивки запалени, погледи дръзки
извивки пожарени, дъх уловен
емоции, страсти заплита във връзки
и миг или вечност задържа във плен.


Natal4e написа:
Приемаш ли чужди картини, Лин?
Т.е. не мои, а на една приятелка. Тя също е ходожник, че и фотограф, че и журналист, че и е един прекрасен човек! :roll:
Днешната нейна рисунка е в проза:

Истории с пръстен
Или
Вълшебният пръстен


Всичко започна през един мрачен октомврийски следобед. Вървях по сиво-кален софийски тротоар, опитвайки се да заглуша мрачните си мисли с ентусиазирано и почти весело крачене, като се забавлявах с разни странни неща, които виждах. И изведнъж, минавайки покрай малка масичка, тип сергийка, на една също толкова малка и сливаща се с пейзажа продавачка, нещо измежду нещата проблесна и хвана погледа ми. Като диамант в кална локва. Да! Това беше блясък. Блясък на пръстен с два камъка. Спрях и го погледнах. Взех го, сложих го на ръката си, извадих си портфейла и мълчаливо попитах за цената. 14 лева – каза малката, сива женица. Подадох парите и продължих. Така все едно не съм спирала, и така все едно пръстенът винаги си е бил мой и винаги е стоял на безименния пръст на дясната ми ръка. Май точно там стояха годежните пръстени? Не съм сигурна. Никога не съм носила, нищо че съм омъжена от почти 20 години. След няколко часа се прибрах в къщи. Разбира се с пръстена на ръката си. Не веднага, но след недълго време дойде и въпроса: Ха! От къде е този пръстен? Погледнах спокойно ръката си и не знам защо казах – Получих го днес. Не знам от кого. Странна история! Дойде с куриер, в красива кутийка и панделка. Последва мълчание. Защо го казах? И аз не знам точно. Но добавих – Иии... голям букет цветя, червени рози. Пак мълчание. След няколко минути, през които аз по никакъв начин не показах, че това което се е случило ме притеснява или вълнува, започнаха догатките и въпросите. В крайна сметка най-много му допадна варианта – нестандартна рекламна промоция. Случват се всеки ден! – каза той и въпросът приключи. Замълчах. Замислих се. Стана ми тъжно. Доста при това. Защо трябва сама да си купувам пръстен, да си измислям букети с цветя? Не ми се е случвало подобно нещо. Както и да е. Живея с този човек толкова дълго време. Обичам го, уважавам го. Той е човека, на който мога да разчитам във всеки един момент от живота си. Но знам, че той никога няма да се сети да направи подобно нещо или каквато и да било друга изненада. Още по тъпо ми стана. Осъзнах, че пламъка го няма. Осъзнах се нещастлива.

На другия ден разказвах на приятелките си за случката. Смяхме се, плакахме, споделяхме. Оказа се е романтиката липсва на всички. Старата, добра романтика. Къде ли бе изчезнала? Дали пък не сме виновни ние самите. С начина по който живеем. Накрая ни хрумна пъклен план. Всяка от нас ще вземе пръстена за 24 часа. Ще го поноси, ще си измисли история, ще види и ще чуе реакции и после ще се събираме за да разберем какво е станало и да предадем щафетата на следващата. Какво очаквахме? Не знам. Може би отговори на някои въпроси, решения. И така както се казва – речено, сторено. Пръстена вече си имаше и кутийка, за да бъдат нещата още по-истински. Плъзнах кутийката, между вече празните чаши от мартини, към следващата му притежателка.

24 часа по-късно.....

Все още е мрачно и студено. Няма го обещаното циганско лято. Няма я и новата притежателка на пръстена. Всички сме там, на уреченото място, отново поръчваме мартини, мълчим и чакаме. Влиза последна. Мокра от току що изсипалия се дъжд, без чадър и видимо тъжна. Продължаваме да мълчим и да я наблюдаваме. Какво стана? – в един глас, казваме, след не повече от няколко минути. Разказвай! Тя извади кутийката. Махна пръстена от ръката си, сложи го внимателно вътре и я плъзна към следващата. Мълчи. Ние пак – Хайде, казвай!? Погледна ни, очите и се насълзиха и каза - Разделихме се. Този път завинаги. Последва мълчание. Поръчваме по още едно мартини. Благодаря ви – изведнъж ни сепна тя, вече суха и по-отпусната. Благодаря ви, че ми го дадохте – даже и малка усмивка имаше. Разбрах с какъв човек си имам работа. – започна да разказва. Реших да кажа същото каквото и ти, погледна ме тя съучастнически. Но реших да добавя от мен подозрението, че може би пръстенът и цветята са от него. Мислех си, че това е добър повод да се опитаме да поговорим отново за деца, брак, дом. И знаете ли какво – той не отрече. Аз го целувах и благодарях, а той ме гледаше в очите, усмихваше се неискрено и само кимаше. И, какво толкова – казваме ние – може би е искал точно това да направи, но някак си не се е сещал или не е имал смелост. Да – каза тя – не е имал смелост. Той няма смелост – нито да направи нещо, нито да не го направи, нито да каже нещо, нито да го отрече. Не ми трябва такъв човек. Не го разбирам. Нещо се счупи в мен. Видях го с други очи. Накрая ми кипна и признах. Казах му за нашия заговор и тогава той обезумя. Започна да крещи, да сипе върху мен всякакви нелепи обвинения. Взе си якето и излезе. Това е! Това се случи. Не го искам този човек до себе си. Ето ви пръстена и ви благодаря още веднъж.
Третата, която вече държеше кутийката с пръстена, слушаше и гледаше в блясъка на камъните. В един момент погледите ни се стовариха върху нея. Твой ред е, казваха очите ни, а устните ни почти едновременно изрекоха – Недей! Ако нещо те притеснява, недей! Спираме. Не го взимай! Тя погледна пръстена, извади го много бавно от червеното му легло и внимателно го сложи на изящната си ръка. Стоеше и страхотно. На нея винаги са и стояли бижута много добре, особено пръстени. Погледна ни, смигна с око и с лека усмивка каза – Мой ред е.

Още 24 часа по-късно...

Днес слънцето успя да пробие тежките, сиви облаци. Ведрото настроение, също. Сменихме заведението. Тя беше пристигнала първа. На масата стояха две кутийки – нашата, червената, в която всички знаехме какво има и още една, синя, стара, с изядени от времето ръбчета. Събрахме ме се бързо, а любопитството ни беше задоволено веднага. И в другата кутийка имаше пръстен. Много стар и много красив. Бил на майка му, а преди това на нейната майка. Той го пазел. Повече от 30 години, преди да реши, снощи, че ще го даде на нея. Супер! – казваме ние, с познатото хорово изпълнение – Но как се стигна до там? Сценарият бил същият – куриер в офиса, кутийка с панделка без подател, червени рози. И се започнало – кой може да е, защо, да не е някаква грешка. Като цяло се забавлявали с историята. В един момент, уморен от въпроси и догатки, той казал – Красиво е! Красив жест! И за да стане още по-пълен денят ти ще повторим жеста, но не анонимно. Отворил една стара кутия от обувки, извадил малката синя кутийка и и я подал. Вече съм сигурен, това е за теб! След 10 години заедно, той вече знаеше – тя е жената. Погледнах я. Беше щастлива. Много щастлива. Направо свръхдоза.
Усмихнахме се. Казахме си наздраве и погледнахме червената кутийка, която стоеше в средата на масата и сякаш намигаше на четвъртата си притежателка. Минута по-късно, пръстенът вече се беше озовал до чисто новата и халка на лявата ръка. В момента, в който видяхме халката вкупом започнахме да я разубеждаваме. Не, недей! Може би е по-добре да не го правиш. Сватбата беше само преди месец. Да, сватба имаше, но преди това имаше и много ревност, и много раздели. А сега тя беше толкова щастлива, че са заедно, че всичко започна да се подрежда така, както си беше мечтала. Недей! – повторихме – Може би друг път! Тя ни погледна. Свали пръстена и го върна в кутийката, подаде ми я и каза – Пази го! Ще ти го поискам, когато събера смелост! Въздъхнах облекчено и го сложих в чантата си.

24 месеца по-късно....

Отново сме заедно. Четирите. Пред нас, четири чаши мартини. Моят брак чукна 22 години – продължаваме да се обичаме и да разчитаме един на друг, но пламък няма. Така и не се разпали, въпреки усилията които положих. Няма изненади, няма романтика. Затова започнах сама да изненадвам себе си и с радост установих,че това работи. Чувствам се щастлива, прави ме жива.
Приятелката ми, която се раздели с мъжа със страховете, сега си има прекрасен съпруг. Запознаха се две седмици по-късно, на конференция в чужбина. И само месец след това той пристигна, с пръстен, с цветя, изненадващо, от 5000км, за да и предложи.
А тази, с пръстена на мама? Носи го! Носи го с цялата си любов към човека, който и го даде и с цялата си отговорност, че ще го предаде на новородената им дъщеря.
А какво стана с жената с изящните ръце? Тази, която не посмя да вземе пръстена тогава. Разделиха се. Всъщност сега сме се събрали да отбележим развода и. Да празнуваме свободата и. 24 месеца по-късно. Извадих кутийката от чантата си и и я подадох. За теб е! Малък подарък от нас. Вземи го. Сега няма кой да те пита и няма нужда да обясняваш. Носи го! Нещо че се случи, знам. Тя ме погледна, очите и отново се насълзиха, но този път беше щастлива. И свободна.


shileto написа:
Нарисувай ми страст
обвита в мълчание
Нарисувай екстаз
дарен с мечтание
Нарисувай ми шепот
в безмълвие нежно
Нарисувай ми трепет
в тела горещи
Нарисувай ми струни,
лък и стрела...
полета чуден
на горещи тела.
Нарисувай!


sladko_kote_f написа:
Боите целувка,
ласките щрих.
Платното завивка,
художника тих.


Anabela написа:
Художника рисува и не спира
щом музата сега е тук.
Душата му твори,извира
не може просто да е друг.
А тя се влачи по земята,
целувка нежна по нозете,
косите и са страстен вятър
и лудо бие му сърцето.
Не спирай, моляте ,рисувай
така отдавна го желая
и толкова сълзи изплаках
да съм ти музата на края...


sladko_kote_f написа:
Ерато осветила моя път,
гали ти косите руси.
Докосва тръпнещата плът
и иска да я вкуси...

Не вижда друго - само сласт.
Почти не диша възхитена.
Възбуда бясна, жадна страст...
От теб небрежно е пленена.


vessito63 написа:
sladko_kote_f, прекрасно е :lol:


shileto написа:
Нарисувай ми великолепие.


Anabela написа:
Великолепно е когато
до тебе сутрин се събудя.
Разголено до теб дупето ми
какво ли случи се,възбуда
А ти отдавна тук си буден
очите ти така ме галят
Докосвам нежно твойте устни
горя,отново се разпалих
Великолепно мое ,нежно утро
сега пред всички ще призная
така ще се събудя утре
и друго аз не ща да зная


Anabela написа:
http://www.zazz.bg/play:5538a72a


shileto написа:
Лин!Какво стана с четките :?: :roll:


lin написа:
Пострадаха малко :)
Да го наречем егоцентризъм. Има твърде много добри художници, които използуват четките професионално. Харесвам професионалисти. Останалите са ми просто чаровни. Не, че се пазя от това да бъда чаровна, но... на кого не му е кофти, когато бледнее :D

Пазя се от летене, което не би накарало другите да летят.
Това е.

А вие защо не рис(к)увате?
Бих искала да нарисувате напрежение.


ina7878 написа:
А пък аз бих искала мечта...
Толкова приказна. Непокътната. Неопетнена. Недокосната. Желана. Изпълнена с копнеж. С надежда за щастие. Близо. А всъщност толкова далече.
Цветна. Любима. Понякога натъжава. Но само за малко. След това отново изпълва. И така без край... Сякаш е по.добре да остане мечта. Да не се опетни. Да не се слива с реалния свят. Нека остане там. Да, точно на онази пътека в душата ти. Онази. Слънчевата. Където понякога вали. Рядко. След това има дъга. Пъстра. Изпълнена с щастие. С нежни цветове. Светли. Топли. Замечтани...


shileto написа:
Ръцете ти по мен рисуват,
изплитат мрежа от нега
устните с плътта пируват
запален огън.. от искра
в очите моите пленили,
разбиращи страстта..
с омая въздуха наситен
прегръща ме в нощта.


sladko_kote_f написа:
lin написа:
Бих искала да нарисувате напрежение.


Краката му трепереха. Не беше бягал така от дете. Когато спряха до него, първо си помисли, че ще го питат за посока... Но когато отвориха прозореца се разнесе миризма, сладникава, тежка. Миризма на кръв. И приглушено скимтене. Болка. Силуета на прозореца не казваше нищо, само гледаше без да помръдне. Скимтенето се усили. Чу, че задната врата се отваря. Видя само черната ръкавица на капака. И мазна течност да се стича от пръстите. Побягна. Зад него вратата се затвори рязко и колата набра. Беше мокро, локвите бясно пръскаха от всеки отскок. Прескачаше боклуци. Завой, първи, втори, трети – тичаше. Врата, катинар, пак завой, локви и боклук. Чуваше как го настигат. Дробовете му изгаряха. Двигателя ръмжеше до него. Зави рязко в първия тунела. Събра последните си сили и тичаше, тичаше с болка. Краката му тежаха колкото цялата земя, задушаваше се от липса на въздух. Но тичаше, тичаше от страх, от ужас, тичаше за да живее. Спря когато не можеше повече. Спря притихнал. Огледа се. Не знаеше къде е. Беше тихо и тъмно. Стоеше и дишаше безшумно на пресекулки. Чакаше и всичките му сетива бяха изострени до краен предел. Не смееше да издаде и най-малкия звук. Чакаше. Погледна часовника си, беше седял час и половина. Успокои се. Реши да изчака още малко. Времето се влачеше. Огледа се. Ослуша се. Бяха минали вече два часа. Направи крачка.
Блеснаха фарове...


vsi4koto написа:
А сега ЗАЛЕЗ може ли ?

Август и топлината му. Краят на деня. Всъщност, началото на нощта. Седиш на тревета. Много суха трева,много изгоряла от жегата. Краката ти са надрани от храстите и дрехите ти са пълни с разни бодлички.Седиш на тревата. Отсреща има хълм. Не много висок,не много нисък. Просто обикновено възвишение в равното. И зад него е то.Слънцето. Днешното умиращо слънце. Стоиш и гледаш право в него. Изгаря очите ти и виждаш на петна,но гледаш само напред и нагоре. Започва да тече. Първо бързо и на тласъци си отива потокът от светлина. И ръцете ти са на тревата. Вдигаш ги и се опитваш да сграбчиш,да вкопчиш в пръстите си светлината. Бяга. Не успяваш. После слънцето се срамува. Всяка вечер през август го виждаш такова. Виждаш разкаянието да потича по земята и с огнените си сълзи да съжалява за спрелите сърца,за изгорелите треви, за пресушените реки. После започва да се крие. Много бавно се опитва да избяга от погледа ти. Някъде там, в още светлото на небето, се ражда луната. Слънцето се изкушава и лекичко се подава иззад един облак, за да я целуне. Първата им целувка. Слънчева и нощна, желана и отбягвана. Слънцето пак се засрамва и небето се облива в руменината му. После побягва. Лунните цветове все повече изместват другите. Още си там, на тревата. Още стискаш кървавия залез в душата си, но все повече започваш да усещаш лилавото на нощта. После си тръгваш. Бавно вървиш и те е срам,че си нахлул в невъзможната любов на деня и нощта. Залезните ти страни издават,че и ти си влюбен- в нещо,в някого,във всичко. Нарисувай ми влюбеността си..........


sladko_kote_f написа:
vsi4koto написа:
Нарисувай ми влюбеността си..........

Малко страх...
Страх от това, което може да бъдеш. От това, което може да си останеш. От това, което си бил.
Смелост...
Да се хвърлиш там където може да боли. Там където няма нищо. Там където си бил.
Лудост...
Да се усмихваш в най-тъпия момент. Да дърпаш дявола за ташаците и да го правиш с наслада.
Желание...
Да получиш света.


Anabela написа:
Да рисувам ли възбуда?
Луда ставам аз от стряст
как се нощем жадна будя
и повличам те в захлас.
Как от ласките пияна
те повличам на мига
и със тебе чудо става
двамата сме на върха....


Anabela написа:
Да не ви свършиха боите ,бе хора? Я се вдъхновявайте !!!!!


Anabela написа:
:cry: :cry: :cry: никой ли не иска да рисува


shileto написа:
Ще ви нарисувам спомен....за дядо.
.............
Седя си съвсем тихо. Гледам ги, затаила дъх, а мисълта, че дори да крещя, няма да ме чуят, е странна... Готвят. Застанали са един до друг така, както вървят в живота - заедно! Потънали в очите си, наметнати с плащ от топлина. Толкова светлина не съм виждала в друг дом. ДОМ. Лекото ми покашляне предизвиква усмивка на устните му. Тя ме поглежда за миг, а в очите и има толкова много мъдрост и разбиране, сякаш знае всичко, което искам да науча.
Цяла седмица ги наблюдавам, живея с тях, слушам историите им, смеха... тих и пълен. Господи!
Какъв синхрон има помежду им!
Случайни докосвания, сблъсквания, носещи доволство и онова... неуловимото...

..............................
Липсва ми. Виждам, че и на нея - до смърт!
Смърта е тази, която ги раздели и за която баба вярва, че ще ги събере...


big_river написа:
Малка овчице,
казвала ли съм ти скоро, че те обичам?



shileto написа:
Вече е написано в сърцето ми Голяма река
Взаимно е!


sladko_kote_f написа:
Па що не се целунете... с език :D


shileto написа:
sladko_kote_f написа:
Па що не се целунете... с език :D


Защо мислиш,че не сме :shock: :P


big_river написа:
sladko_kote_f, sladko_kote_f...

Ти си само за теста на Роршах. :lol: :lol: :lol: :lol:


Anabela написа:


Нарисувай ми със устни
колко много ме обичаш
После даже да те пусна
ти след мене все ще тичаш.
И картината ни страстна
на стената окачи
за да може от далече
любовта ни да личи
Нарисувай ми прегръдка
и прекрасен детски смях
нарисувай ми съдбата
щастие си пожелах ...


shileto написа:
Нарисувайте целувка :lol:


lin написа:
Цитат:
Нарисувайте целувка

Преди време бях рисувала целувка, именно в тази тема. Изтрих си поста от свян.
Дреме ми кво мислите пъ, в крайна сметка :D

http://www.bukvite.com/poem.php?docid=61723


shileto написа:
lin написа:
Цитат:
Нарисувайте целувка

Преди време бях рисувала целувка, именно в тази тема. Изтрих си поста от свян.
Дреме ми кво мислите пъ, в крайна сметка :D

http://www.bukvite.com/poem.php?docid=61723


:( :( :( Факта,че съм пропуснала да го прочета още първия път,ме кара да посипвам косите си с пепел :?
Лин,това се казва Целувка!


Anabela написа:
Целувка

Твоите очи ще се спрат
моите очи да изпият
Устните дето мълвят
моите жадно ще пият
Жаждата моя усетил
ще ме опиваш в захлас
щом любовта ни е жива
ще те целувам със страст



Anabela написа:
Хайде нарисувайте ми огън


shileto написа:
Винаги съм се чудила,когато Феникса е възкръсвал, пепелта топла ли е била или студена?


marinska написа:
в момента на възкръсването се е загрявала, а после той като литнал и се пръснала....ми каза Феникса....


Anabela написа:
Anabela написа:
Хайде нарисувайте ми огън


martini_baby написа:
Искам да ми нарисуваш в шепот
сутрешна мъгла.
Да я нарисуваш как се спуска
сред росните житни поля.
Как света спи, а тя плавно
сякаш морска вълна,
залива класовете млади
прегръща техните крехки тела.
Нарисувай как волала сивкаво син,
като струйка хладен утринен дим
се провъква плахо между тез класове,
как превръща всичко в картина на сенки без цветове.


sladko_kote_f написа:
По желание и запрос:

http://www.youtube.com/watch?v=K306r5LiWcg

Гласът на Били Холидей погали тишината, като ласка на отдавна чакан любовник.
Беше малко след полунощ. Завесите на евтиния хотелски апартамент бяха леко разтворени и меката светлина на уличните лампи водеше борба с кадифения сумрак на малката стая.
Разхождаше се гола с чаша уиски в ръка. Димящата цигара в пепелника носеше отпечатъка на устните и.
Очите и се взираха в нищото, очакващи чувството да отмине. Нещо и липсваше. Беше неясно, тъмно, без определена форма. Не знаеше какво е. Нямаше и определен повод. Не можеше да си поеме дъх. Цигарата в пепелника угасна. Разсеяно отпи от студената чаша. Кехлибарената течност стопли дъха и за миг. Сенките галеха кожата, унесени да проследят всяка извивка. Тя потръпна.
Червената рокля в средата на леглото молеше да бъде облечена. Тялото и отказваше.


Suelly написа:
За сега само ще ти нарисувам стаята с музика...

Останалото следва :D

http://www.youtube.com/watch?v=VSqGwOmKEwU

Ако искаш, може и така:

http://www.youtube.com/watch?v=DpHFDNZO ... re=related


sladko_kote_f написа:
Естествено, че е прекрасно.
Тази стая също СЮ :D
http://www.youtube.com/watch?v=-b7qaSxuZUg


Anabela написа:



Като огън изгаря на клада
ще се пръсне мойто сърце
в собствен огън сега то си страда
и приех го със голи ръце
Нека всичко във мен се запали
нека вятърът даже помага
щом и тялото вече погали
ще се свърши и моята клада
Огън ,огън това ми остана
нама изход освен да горя
не е важно че утре ще страда
изгорялата даже душа.


lin написа:
Ражда се...


Задъхан сняг разхвърляно се мята
Разкъсан прилеп рязко изпищя
Небето в миг се хвърля на земята
И сгърчено пропъпля под нощта

И вълци лунатици глухо вият
Те търсят неизгрелите лъчи
Със слепи от желание да видят
Очакващи съсирени очи

Страхът сред остри клони се е спуснал
И вятър флейти мраморни кове
Снегът върху пръстта се е отпуснал
Захвърлен плащ над мъртви светове

Един объркан бог отгоре плаче
И гледа как се вливат свят във свят
И как очи се движат под клепачи
Затрупани под стъпкания сняг

Заровен вълк, изровена къртица
Изгнила плът, зелена светлина
Пулсиращ мрак, погребана зорница
Отровна малахитена луна

И виждам как изплуват световете
Заспал вампир и приказна ламя
Как макове пробиват снеговете -
Как бликва кръв от долната земя

Ужасно е и кърваво, и диво
Звезди, уханна плесен, вълчи лай
Но боже мой, ужасно е красиво!
Небето диша, адът ражда рай

Задъхан сняг болезнено се мята
Денят проплаква, пръсва се нощта
Огромен диск изскача из земята
И сова заслепено пропищя


Кълбо от огън в кървавата роба
Болезнен въздух, пареща кърма
Рожба пред разтворена утроба
Слънце над разсечена земя


Suelly написа:
В нощта очите и търсеха да уловят бледите лъчи на уличната лампа, които се промушваха на пръсти през дебелите завеси. От другата страна на вратата потропваха чаши и замираха стъпки. Отдавна вратата не се отваряше, за да и разказват приказка за лека нощ. Дори не помнеше, дали са и разказвали някога. Своите приказки помнеше. Онези, които и шепнеше светлината, отпечатана върху тапетите до главата и. Усмихна се. Разпери пръсти и постави цяла длан върху гърба на зебрата от сенки. Животинчето потръпна от допира. Погали гладката му козина внимателно. Открадна си няколко петна. На зебрата нямаше да липсват, а на нея и трябваха. Тази вечер щеше да разказва приказка за джунглата...
Пръстите и се допряха. Първи разцъфтяха дивите орхидеи. Големите им пъпки набъбнаха сочно, за да се разпукат с взрив от десетопръсти листенца. После пробягаха водни паячета върху мътните локви, в които се криеха ококорени жаби. Две фламинго затанцуваха в розово, опитвайки се да не паднат, подпирайки се на един крак. Заек уплаши гълъб, махайки весело с уши. Птицата прелетя ниско над тъмната шуба на куче и вълк. Те я проследиха с очи, докато се изви над решетестата козина на онази страхлива зебра...
Двата звяра се преместиха кротко над снежната повърхност на бялото одеало.
И тази нощ щяха да пазят съня на едно дете...


http://www.youtube.com/watch?v=nGDwKMCST4I


-------


А това е едно красиво филмче, което ще дорисувам (изплагиатствам) за Лин.

Поздрав, художничке!
http://www.youtube.com/watch?v=gkc4zYUp ... re=related


sladko_kote_f написа:
...




sladko_kote_f написа:
Простичките неща са най-сложни. Смеха на дете, манджата на баба, тихото ела, пролетния вятър, първият допир на устните, , квадратните уравнения... нощта.
Времето беше топло, след полунощ хора рядко се срещаха. Улиците мокри от скорошният дъжд, отдъхваха с нежния аромат на пролет. Вятъра кротко галеше сетивата. Тишината бе нарушавана само от леки стъпки и игривото шляпване в някоя локва. Закъснели таксита проблясваха с фаровете си, разбивайки за миг мекия сумрак на уличните лампи. Силуетите на тъмните сгради, притихнало извисяваха своята назъбена снага, обгърнати от зеленината на старите дървета. Всяка различна, със своя история и обитател. Малките улички, с напукани плочки и зърнест асфалт, извиваха телата си под причудливи ъгли, само за да се слеят и разминат отново. Коя да проследиш? Толкова е просто, хващай някоя...


http://www.youtube.com/watch?v=dkxzXNnZGaU


sladko_kote_f написа:
Робите на нощната голгота
със зъби черни от катран,
теглят удушен с гарота,
влачат го... да бъде сам.

Лицето му е цялото във храчки.
Наквасено от жадната тълпа.
И никъде не пеят оплаквачки,
само сълзите на две деца.

http://www.youtube.com/watch?v=DUmq1cpcglQ


Natal4e написа:


Едното дете, sladko_kote_f!


Anabela написа:
Да ти нарисувам обич,
нежност в моето сърце
да ти нарисувам ласка
и копнеж,защо ли не...
Вземам пъстро от дъгата
и от твоите очи
тъй разтваря се душата
с теб мига да сподели.....


shileto написа:
Нарисувайте търпение.


Anabela написа:
Търпение и пак търпение...
Търпиш и търсиш изход :roll:
Прикриваш често своето мнение
и края мислиш,че е близко...
Така живееш търпеливо
със още живата надежда.
Не се замисляш всъщност,
къде търпението те отвежда... :?:


shileto написа:
Анабел,радваш ме-благодаря! :D


Anabela написа:
Утрото ми нарисувай !
Утрото и след това,
знаеш дълго ще будувам
ще проспивам пак деня...
Как живота се обръща
и нощта превръща в ден
и дали ще бъда същата
щом е слънцето във мен ... :roll:

"Утре започва от днес"...


sladko_kote_f написа:
Малкият асансьор бавно се влачеше нагоре. Момичето уморено бе опряло глава в стената, от пуснатите пред гърдите и слушалки долиташе тихото жужене на музиката. Косата и бе вързана на конска опашка, разкривайки малки ушенца и чифт големи обици. Прииска му се да натисне стопа и да я ухапе по врата. Асансьорът спря с леко подрусване, той отвори вратата небрежно, като само се усмихна любезно преди да изчезне от живота и завинаги.

...

Светофарът беше изключен, минаваше три часа след полунощ. Кръстовището беше пусто като душата на дългогодишен алкохолик с традиции. Мястото, което през деня бе пълно с таксита, сега бе покрито само с няколко смачкани кутии цигари, остатъци от храна и купища фасове. Запрати третия свой на земята, давайки своя дан към натрупаната мръсотия. Все още нямаше такси. Плахото потропване на токчета, зад гърба му, го накара да се обърне. Момичето събра смелост и смотолеви:
- Такси ли чакате?
Черната и леко вълниста коса, проблясваше със всяко мигване на светофара. Беше стройна, тъжна и леко омаяна. Ръцете и загръщаха черно елегантно сако, а на рамото и вяло висеше кокетна, малка чанта.
- Да, от половин час чакам. Така като гледам скоро няма да ме огрее.
- Ясно.
Тя се усмихна стоически и заоглежда околното нищо.
- Имаш ли запалка?
- Ето... ъъъ чакай, аз ще ти дам... Тя е малко изстрадала... има си пениз...
Вдиша тежко дима.
- Благодаря.
Заблуден помияр мина покрай нея и се остави да бъде погален.
- Една приятелка и станало лошо и сега трябва да отида да я наглеждам. Ужас тази вечер...
- Къде трябва да ходиш да я наглеждаш?
Момичето каза възможно най-отдалечения квартал.
- А ти за къде си?
- И аз при приятел, нощно дежурство и така за компания.
В далечината проблесна малката, зелена светлинка на свободно такси. И двамата махнаха почти едновременно.
- Вземи го ти.
- Ако искаш дай заедно, аз после ще продължа.
- Не, не. Ти си в съвсем друга посока.
Тя го погледна умолително:
- Няма проблем... ела.
- Вземи го ти, аз ще се оправя.
Той се усмихна и се наведе към прозореца на спрялото такси.
- Ще я закараш ли до....
Таксиметраджията само махна с ръка да влиза.
- Наистина ли не искаш да се качиш?
Само вдигна рамена и поклати глава.
- Казвам се Поли – и му подаде ръка.
- Аз съм...
Очите и говореха...
- Чао
- Лека вечер и успех с приятелката – усмихна се той.
Колата набра и първия завой я скри от погледа му. Извади смачканата кутия, измъкна още една цигара... запалката наистина искаше умения. Тръгна пеша.

...

Купона течеше насила. Малкото останали хора се въргаляха пияни и върху най-причудливи места. Само музиката вдъхваше ритъм на притихващата атмосфера. Реши, че е време да си ходи. Изтегли якето си изпод странния индивид до него, и се запъти към вратата. Пред нея, три все още бодри момичета го изненадах със свежест .
- Ей къде тръгна.
- Писна ми, ще се прибирам. Утре имам да свърша нещо рано сутринта, а не съм спал от годиииини.
Лъжеше, но пък така добре му се отдаваше.
- Не, не.
Едната го гушна и го повлачиха към кухнята.
- Стой да пушим по една цигара и тогава. А така седни. Наздраве.
Вкусът на алкохола, съвсем го убеди.
- Тия тъпаци се изпонасвиниха и който не заспа си тръгна.
Усмивката и можеше да опули и портрета на 100 доларова банкнота. Малка, руса и доволно пияна. Двете и приятелки се подхилкваха гушнати. Спомни си, че по едно време се бяха налегнали и си разменяха уж скандални целувки.
- Виж са – русичкото момиче го погледна почти съсредоточено – ако толкова ти се спи, ела оттатък има празна стая. Обещавам, че ще те събудя навреме!
Усмивката му я стопли. Думите му, очевидно не.
- Пуша тая цигара и тръгвам. А и не можеш да ме събудиш, спя като заклан.
Е, не винаги му се получаваха добре лъжите, но и не му пукаше особено.
- Уффф... Ма сички сте едниии. Абе Мимо, я ми подай водката от хладилника. На вратата. Не, не Селекта. А таз. Да...
Използва мига, да се добере до изхода и само да махне за довиждане.

...

Допира и беше по-силен от всичките оргазми, които бе изпитал. А устните и, бяха живот. Липсваше му. Беше разбрал, че се е върнала преди няколко дена. Пръстите му набираха в просъница отдавна забравен номер. Даваше свободно...


http://www.youtube.com/watch?v=QWlTa6Ftrt8


Когато е изгоряла Александрийската библиотека светът е загубил част от мъдростта си.
Когато Берлин е бомбардиран през втората световна война, светът се е лишил от много красота.
Хубавите неща не бива да бъдат губени.
Още повече с лека ръка.
Нарисувайте ми нещо красиво.
Нарисувайте ми целувка.

_________________
:inlove: IN LOVE :inlove:


Пон Яну 12, 2009 9:37 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 19, 2008 4:40 pm
Мнения: 476
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Нарисувай ми...
Ех, Хамлете




Нарисувайте ми бъдеще, моля!

_________________
Това са моите принципи...Ако не ви харесват - имам и други


Вто Яну 20, 2009 10:16 am Профил
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Нарисувай ми...


И пролетта ще идва след зимата,
в радостта ще се кипри щипка тъга,
в скръбта стрък щастие ще се намери...
Било е!
И ще бъде така!

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Вто Яну 20, 2009 11:07 am Профил Галерия на потребителя
Фурия
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 3:07 pm
Мнения: 9496
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Нарисувай ми...
Скъпи {{{{{{{{{{{{{{{{{}}}}}}}}}}}}}}}}}

_________________
ШИЛЕ ШЕРСКО!


Вто Яну 20, 2009 1:41 pm Профил Галерия на потребителя
Фурия
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 3:07 pm
Мнения: 9496
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Нарисувай ми...
Коя целувка да ти нарисувам..
Студената....горяща върху устните

жигосваща за цяла вечност

поднесената на сбогуване....

А може би изпиващата?

Оставяща без дъх и мисъл

във въображението рисуваща

разголена възможност...

И срамежливата познавам.

Лек повей на докосване

и обещание за сбъднатост

но по на там,не снощи.

{}

_________________
ШИЛЕ ШЕРСКО!


Вто Яну 20, 2009 9:11 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 6:42 pm
Мнения: 2661
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Нарисувай ми...
Никой нема ми я нарисува...
Си я нарисувам сам.
Една целувка никога не бива да бъде пренебрегвана.

Сълзите и капеха. През полузатворените си очи виждаше света как мъгливо се поклаща със всяка нейна стъпка. Пресече последната улица пред дома си и влезе. Затвори вратата тихо. Коридора не я приветства. Слънчеви лъчи падаха през прозореца на всекидневната. Малката дървена масичка и сините сини теменужки на нея гледаха ведро навън. Нямаше никой. Тя се сви. Наблюдаваше сянката на пода как се измества бавно. Нямаше по-убито занимание от това. Имаше чувството, че тя не помръдва и тъкмо когато.... забелязваше, че се е отместила нищожно. Оправи смъкналите се бели чорапки. Изправи се и тръгна да се прибира в стаята си. По пътя към нея спря и загледа дървената стълба водеща към тавана. Не и даваха да се качва там. Винаги беше заключено. Винаги! Точно това си мислеше, когато натисна бравата и вратата се отвори с тихо изщракване. Беше толкова прашно. И вълнуващо! Имаше сандъци, забравени столове, скрин с чекмеджета, стар гардероб, дървена лампа, статив с бяло платно, дървено конче, кашони, пердета. Ръцете и плахо започнаха да изучават наред. Намери стари книги, връзка ключове, снимка на гола жена, обувки, моливи... О, имаше купища моливи. Грамофонни плочи на отдавна забравени звезди. Откри и шепа топчета които небрежно прибра в джоба си. Почти всичко бе изтарашила. Погледна статива. Отвори първото чекмедже. Имаше най-различни четки - плоски, кръгли, малки големи. Във второто намери изстискани туби от бои. Зарадва се. Измъкна дървената палитра със засъхнали цветове по нея и започна методично да опитва да доизстиска нещо от тубичките. Нищо не успяваше да изкара. Бяха толкова твърди. Опита ги всички подред. Ръцете я боляха. Малките пръстчета стискаха със всичка сила. Нищо не ставаше. Нищо! Сълзите и отново тръгнаха. Тя ги бършеше отчаяна напълно. По едно време нещо залютя на очите и. Не беше просто от сълзите. Тя премигна няколко пъти. Погледна ръцете си, бяха покрити със цветове. Усмихната не спираше да плаче. Взе четка...
Мъжът я спусна много бавно на леглото. Въпреки лекото движение тя се размърда. Погледна сънено наоколо. Не помнеше кога е заспала. Две големи ръце се пресегнаха и я завиха.
- Хубава е!
Целуна бузите и загаси лампата. Тя затвори отново очи.




Нищо нещЪ.

_________________
:inlove: IN LOVE :inlove:


Вто Яну 20, 2009 11:31 pm Профил Галерия на потребителя
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Нарисувай ми...
Целувката на Огюст Роден. И розата на Малкия принц.
"Виждам очите ти, когато мислиш за мен."

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Яну 21, 2009 9:47 am Профил Галерия на потребителя
Confessor
Confessor
Аватар

Регистриран на: Нед Яну 04, 2009 10:13 pm
Мнения: 613
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Нарисувай ми...
нарисувай МЕ.

:evil:

_________________
YOU WERE THE ONE THAT SHOW US THAT WE CAN MOONWALK...


Сря Яну 21, 2009 11:28 pm Профил
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3436
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Нарисувай ми...
Привет, художници вълшебни!
Отивам да си разпоря гърба, че съм изтървала темата,
4е и тук късно я видях и... сега има да се заседявам ;)

Само да доведа днес и тук един рожденик с цветовете на любовта ;)

Billy Ocean - The Colour Of Love


_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Сря Яну 21, 2009 11:30 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 19, 2008 4:40 pm
Мнения: 476
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Нарисувай ми...
Лин написа:
нарисувай МЕ.

:evil:

Ще взема лист - ще стане песен,

а четката във лък ще се превърне.

Ще рисувам лято, ще излиза есен

и цветовете ще танцуват румба.

И после рамката на четири ще се пръсне

и звезден прах ще ти оформи силуета

и феникса отново ще възкръсне

и муза ще открие в теб поета.

_________________
Това са моите принципи...Ако не ви харесват - имам и други


Чет Яну 22, 2009 10:27 am Профил
 [ 223 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 23  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov