Последно посещение: Вто Ное 21, 2017 4:19 am Галерия Галерия   Дата и час: Вто Ное 21, 2017 4:19 am




 [ 260 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 26  Следваща
Най-големите 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 6:42 pm
Мнения: 2661
(View: Всички /В Темата)

Мнение Най-големите
И аз се имам за поет....






ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ - ЛЮБОВ


Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Имъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани" !







ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ - ПОСВЕЩЕНИЕ

За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.





ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ - ПАРИЖКИЯТ ДЪЖД, ВЪЗПЯТ ОТ ЕДНА ШАРМАНКА

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

- Сбогом - бе казало то на прощаване. -
Аз си отивам.
Няма веч обич, хляб и платна.
От боите остана ни
само черна боя.
От Париж - само улици, водещи в Сена.
- Остани - бе отвърнал художника. -
От боите имам трите бои на лицето ти.
Златна, синя, червена.
От Париж - цяло небе светлина
и един тротоар,
дето падат едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
- Господин Тротоар - тихо каза художника
и коленичи. -
Позволи да рисувам върху твойто голямо платно
едно малко момиче.
Ще го рисувам в синьо, в златно, в червено.
С моите три тебешира.
И за да не му е студено,
когато на теб се намира,
доведи ми парижкото слънце да свети
през целия ден,
доведи покрай мен
стъпки, очи и ръце,
хвърлящи едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

Той постави своята шапка встрани
и й каза:
"Проси!"
После много внимателно,
сложи на плочите златни коси,
тежки и гъсти,
после - сини очи,
после - казващи сбогом уста
и ръка, стиснала в своите пръсти
цветя
с аромат на асфалт.
- Остани - каза той и погали едва
своето русо момиче. -
Ще ти купя легло, по-добро от това,
и цветя, по-красиви от тези.
И когато довечера
заедно с черните шлепове
слънцето слезе
надолу по Сена,
ние ще бъдем богати.
Ние ще имаме много монети,
едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

Падаха сенки на птици, на облаци.
Падаха сенки на хора,
зачеркващи бързо рисунката.
Падаха мъртви листа и кори от банани.

После падна дъждът изведнъж.
Ах, парижкия дъжд!
Шегобиеца дъжд, който весело чука и свети,
черен и лъскав!

Той единствен се спря и започна да пръска
своите едри монети,
своите сребърни щедри монети.
- Спри - тихо каза художникът. - Тя ще замине.
"Тя ще замине" - сърцето му страшно простена.
А момичето тъжно заплака
със сълзи златни, червени и сини
и тръгна към Сена.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.






ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ - ПРЪСТЕН

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.



ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ - * * *

Русокоса моя, чипоноса,
синеока моя дъщеря,
спиш си ти.Не знаеш ти какво са
залповете, грозното "ура".

Спи, далечна, ненагледна моя!
Спи си в тишината.Нани - на!
Аз вървя сред грохота на боя,
за да пазя твойта тишина.

_________________
:inlove: IN LOVE :inlove:


Съб Авг 29, 2009 4:52 pm Профил Галерия на потребителя
Tinkerbell
Tinkerbell
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 7:33 pm
Мнения: 3752
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Най-големите
На зимата запуснатият храм
скриптящите си порти не затваря.
И жадната душа на януари
като последна свещ блещука там.

Следобедът отстъпва, размножен
в безбройните значения на здрача.
Градът е общество от минувачи.
Животът е почистен и снишен.

Животът е подслон необходим.
За малко сме във него приютени,
разпънати от смешно двоумение -
да седнем ли, или да постоим...

Студът под пепеливите палта
ни изтезава грубо и пристрастно.
На този свят смъртта е безопасна.
Но строго забранена е смъртта.

На този свят все още предстоим.
И учим същината му лукава:
каквото сме загубили - остава,
каквото притежаваме е дим.

А утре ужас ще ни възвиси.
Или крушение ще ни разпали.
И само силна като цианкалий
прашинката любов ще ни спаси.

Калин Донков

~~~~~~~~~~~

На чувствата в отчаяния лов,
догдето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов.
Макар че от любов не се лекува.
И винаги изправена на съд,
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да й простят.
Макар че от любов не се прощава.
В света, от реализъм опростен,
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден.
Макар че от любов не се умира.

Калин Донков


_________________
“The words have made a perfect burden.”


Съб Авг 29, 2009 6:06 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 9:41 pm
Мнения: 580
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Най-големите
Никола Фурнаджиев

УЖАС

Нивга никога няма да бъде -
да ми дойде пак някой на гости,
черна кръв пълни всички съсъди
пред иконата - кървави кости.

Боже господи, страшно и глухо
стене вън побеснелия вятър,
с нокти къртя зеления мухъл,
облепил като ужас стената.

Небесата ме гледат без милост
и със бяла и огнена брадва
вечер някой на черна кобила
ме спохожда и кани на сватба.

Той ме гледа с очи зачервени
и със брадвата огнена маха,
сякаш иска да мине над мене,
както нявга те тука умряха.

Боже господи, в мойто кандило
свети кръв вместо божие масло
и голямата страшна кобила,
и човека със брадвата раснат.



ЛЮБОВ



Огромен змей е лятото в пустините
гори задъхан въздуха до смърт
и слънцето гори върху къпините,
къпините и нивите кипят.

И аз вървя и търся те загубена
в пламтящите и утринни нивя,
о, мое слънце сред земята влюбено,
със малката и весела глава.

И сладък мед гори и пей по устните,
в кръвта ми плуват хиляди звезди,
аз ида и над мене се отпуснаха
на лятото металните гърди.

Задъхвам се от зной и жажда огнена,
петите ми са пламнали в пръстта
и пее и потъва, лудо погнато,
сърцето ми в бездънните жита.

Огромен змей е лятото в пустините,
задъхана е черната земя,
аз пия сок и мъка от къпините
и търся те, и в нивите вървя.

_________________

There is a crack in everything,that's how the light gets in.


Съб Авг 29, 2009 7:45 pm Профил
Мнение Re: Най-големите

ИНТИМНО


Дамян Дамянов


Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен.
Е, вярно е, далечното гнети
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж
далечното е всъщност ореолът.
една мечта се срива отведнъж
разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
погледната от близичко е грозна
и целият и гений и талант
са в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
която отдалеч е рай вълшебен..
отблизо тя е само буца пръст -
пръст, във която ний ще легнем с тебе…


Съб Авг 29, 2009 10:57 pm
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 30, 2009 11:57 am
Мнения: 306
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Най-големите
Вълните на морето са жени,
избягали от къщите-окови.
Ела, една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.
Ела, сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.
Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.
Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото-умира.

Евтим Евтимов

_________________
от мен синьо сирене и резен круша ...


Пон Авг 31, 2009 8:49 am Профил
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3436
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Най-големите
Дамян Дамянов - Лунна соната

В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак...
Не плачи! Нали и ти си птица!...
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!...
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.


_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Вто Сеп 01, 2009 3:09 pm Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Най-големите
Везни - Стефан Цанев



Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш мълком във блюдата
на сърдечните везни:
радостта - и първото страдание,
верността - и нейните въжа,
ласките - и първата досада,
клетвите - и първата лъжа.
Ще претегляш, ще сравняваш скритом
устните ми с нечия уста,
нечии очи - с очите ми,
силата - със нежността...
После ще объркаш всичко и наслуки
ще запълваш слепите блюда:
ще поставиш любовта при скуката,
навика - при любовта...
Страшно ще ти е да се събудиш -
по-добре е да не спиш:
да си идеш - ще ти бъде трудно,
да се върнеш - ще се унижиш.

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Вто Сеп 01, 2009 3:30 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 6:42 pm
Мнения: 2661
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Най-големите
ХРИСТО ФОТЕВ - КОЛКО СИ ХУБАВА

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.









Един от най-големите български поети!

Заслужаващ далеч по-добра съдба!

Толко свини просперираха за да не оставят нищо след себе си, а Фотев си замина в мизерия, осъден от БТК за 270лв сметка. Предпочитам света никога да не бе откривал телефона.

Поклон маестро.




Христо Фотев
български поет

Роден: 25 март 1934
Истанбул, Турция
Починал: 27 юли 2002
София, България

_________________
:inlove: IN LOVE :inlove:


Сря Сеп 02, 2009 2:29 am Профил Галерия на потребителя
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Най-големите
"Единственото нещо, което човек отнася със себе си, умирайки, е онази малка част от неговото имущество, която кажи-речи не интересува никого другиго. Няколко чувства и мигновения, две-три ноти на вълни в мига, когато вятърът разрошва косите със сладък шепот в мрака, ухание на мента от два преливащи се дъха, тъжна песен като черна скала и сълзата, сълзата веднъж, сълзата завинаги. С други думи всичко, което създава истинския му образ, преди да изчезне и никога повече да не се яви повторно."


Одисеас Елитис

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Сеп 03, 2009 11:24 pm Профил Галерия на потребителя
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Най-големите
Позволи ми да мисля за теб.

Да си спомня за тебе.

Отново да се влюбя във тебе.

Бъди ми и жена, и сестра.

Аз не мога.

И не зная защо, но не мога

да приема, че всичко е просто

акробатика някаква в тъмни

и самотни квартири. Самотна

и звънтяща възбуда , с която

ме измамва коняка...

Лъжа е...и оркестъра,

който засвирва, и ръката,

която ме търси,

и жената , с която

танцувах туист.

Аз не мога да живея

без кратките срещи

по крайбрежните улици.

Просто да потъна в дълбоката сянка

на дървото, което се вслушва

в гласовете ни...Колко е смешно.

А е страшно, когато те няма

под дървото, което забрави

гласовете ни, смешните думи, които

ти отнесе със себе си...Мила.

Позволи ми да мисля за тебе.

Да се влюбя във тебе.

Отново да повярвам във тебе.

Бъди ми и жена, и сестра.

Съществувай!

Неизвестно къде- съществувай!

Неизвестно с кого- съществувай!

И си спомняй за мене понякога.



Христо Фотев

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Сеп 03, 2009 11:29 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 260 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 26  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov